Така се казва книгата на Нина Божидарова, българка, която живее в Париж. В нея се говори за жени, но не като мен и вас, които имат минало, настояще и бъдеще (надявам се), а жени, на които всичко вече им се е случило. Малко е трудно да разбереш какво точно им се е случило, но пък тази книга не е от лесните. Прилича на калейдоскоп, в който картините се сменят прекалено бързо и леко ти се завива свят от това.

 

Когато говориш със самата Нина обаче, не ти се завива свят. Приятно ти е. Тя е завършила Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Докато следва, тайно се омъжва за свой състудент – руски арменец. После заминават за Париж, където – по нейните думи – се дооженват. Тя е доктор по руска литература в Университета в Париж 8, а мъжът й се занимава с туризъм. Може например да ви организира гурме тур. Имат малък син и обичат да пътуват из Франция, до Нормандия например с нейните изумителни и любими на импресионистите пейзажи.

Това, което ми хареса и в книгата, и у Нина, е идеята, че мястото, където ни обичат, се намира в човека, който ни обича. В този смисъл няма места, има хора. Това, като си помисля, е пътешественически принцип. Винаги пътувай с някой, който те обича, дори този някой да си самият ти. Иначе никога няма да стигнеш там, където те обичат.

 

Било то в Москва, Париж или в едно село между Севлиево и Търново, където живеят едни много мили наши познати – Тони и Димо, и се обичат. Точно там.