Ф.А. държи да не изписвам името й, а то е дяволски красиво и в превод означава успех. Страхува се, че ще застраши родителите си, останали в Техеран, докато тя избира България за политическо убежище. По две причини – страната ни е член на Евросъюза, а и българите са също толкова сърдечни и гостоприемни, колкото сънародниците й. И още – знае, че коренът на българите е някъде там, където е родена.
Не е мюсюлманка, казва, че е привърженичка на зороастризма, между другото смятан за религия и на прабългарите. Мотото му е „Добри мисли, добри думи, добри постъпки“. Вярва и в младите – казва, че в традициите още на древна Персия съществува култ към младостта, неслучайно иранската нова година е на 22 март, първия пролетен ден.
Ф.А. иска да ми покаже клипа, който е заснела по време на уличните сблъсъци след последните президентски избори в Иран. Сцени на зверско насилие се редят пред смаяния ми поглед, а зад кадър звучи песен. Тъжна песен, изпълнена на фарси, напълно непонятен за мен език. Не мога да пресметна дали тази песен, или ужасът, на който Ф.А. ме прави очевидец, ме карат да заплача. Ф.А. тихичко пее, надвесена над мен, а на жените в Иран това им е забранено. Да пеят нямат право там, разбирате ли, дори и да слушат музика, каквато поискат! И има нещо много символично в това, че убитата на улицата студентка Неда Агасолтан, чиято нелепа смърт видя в YouTube целият свят, е излизала от урок по музика, когато е простреляна в гърдите. Значи е пяла и после е станала случайна жертва на полицай снайперист по време на потушаване на улична демонстрация. Неда, чието име на фарси означава глас, вик или предупреждение от Бог, стана символ на съпротивителното движение на Зелените в Иран. Обявиха я за мъченица на свободата, а властите забраниха храмовите молитви в нейна памет, както и споменаването на името й в държавните медии. Какво от това, момичето издъхна като куче на улицата, невинно.
„Аз можех да съм на нейното място - казва Ф.А., - крачейки по същата улица през този ден след изборите на 12 юни. Аз можех да съм на мястото на преводача на Пауло Куелю на фарси д-р Араш Хейази, който беше застрелян на бул. Ислямска революция... Аз съм от активистите на едномилионната подписка за равни права на мъжете и жените пред закона, започнала преди две години в Иран. Аз съм от тези 15 милиона техеранци, които са уморени от лъжите и насилието... Които искат да работят, да творят, да се забавляват...“      
Ф.А. е журналистка на свободна практика, свързана със списание, спряно от властите. Има намерение да следва журналистика в България, след като научи български, разбира се.
Родена е преди 1979, както сама е написала в биографичната справка за себе си – няколко месеца преди злополучната революция в страната на древните перси. Има „честта“ да е част от т. нар. революционно поколение, без да е питана дали иска съдбата й да бъде променена така, че да загуби правото да се облича както иска, да мисли както иска, да спортува, да пише, да се забавлява...
Ф.А. е от семейство на учителка и военен. Именно заради тях се страхува сега: за да я притискат, властите биха могли да упражняват всякакъв произвол върху семейството й. Затова Ф.А. не желае да открива лицето си. Обеца на ухото на всички като нея е Таране Мусави – персийката, която на 19 юни е арестувана, защото присъства на „незаконно“ събиране в подкрепа на „зеления“ кандидат-президент Мир Хосейн Мусави, а месец по-късно изгореното й тяло е намерено край града.

Какво си взе, тръгвайки от Техеран?
Много малко неща, само с един куфар съм. Трябваше да се преструвам, че това е съвсем обикновено пътуване. Никога не съм си представяла, че един ден ще напусна страната си по този начин, бягайки, макар ситуацията там да се влошава ден след ден. Затова и не съм обмисляла какво да взема – прибрах си материалите за клипа, флашките със снимки и текстове, музиката, аз възнамерявам да работя и тук, в България. По природа съм работохоличка, като трактор съм. Мама е моят модел, тя продължи да работи и след като се пенсионира.
На колко години се е омъжила майка ти?
На 22 или 23.
А на каква възраст се омъжват момичетата в Иран?
В различните части на страната е различно. В Техеран обикновено го правят на 25-26 години, след като завършат образованието си. Понякога дори и на 35. Но в различните региони на Иран, обитавани от етноси като персийци, кюрди, балучи, азари, гилмати,  лори, момичетата биват омъжвани още като тийнейджърки. (Наскоро закон определи минималната възраст за брак на жените в Иран да се повиши от 9 на 13 г. - б. а.) Мъжете имат законно право на по четири съпруги, което стана една от причините за бум на разводите.
Лесно ли е да получиш развод в Иран?
Да, когато е по взаимно съгласие. Но ако жената иска, а мъжът отказва да се разведе, това е почти невъзможно. Дела за развод се точат понякога и по 10 години. Родителски права след развод получава основно мъжът. А веднъж разведена, една жена трудно може да се омъжи отново. 
Ти с родителите си ли живееш?
Да, момичетата напускат семействата си, след като се омъжат. Но за нас е нормално да живеем в големи семейни общности. Вечер се събираме и до късно през нощта дискутираме на различни теми. Татко е човек с разностранни интереси и задълбочени познания по история, литература, поезия...
Какво си учила?
Записах счетоводство, но се оказа, че съм сбъркала специалността, затова продължих с английски език, за да мога да бъда преводач. От малка ме влечеше писането. Първата си статия написах на 11 години, публикувах я в списание. Беше нещо като оплакване от ситуацията в плувните басейни, където на момичетата и жените беше забранено да ходят. После басейните се разделиха на мъжки и женски. Но въпреки това на жените е забранено да носят бански от две части.
Можеш ли да плуваш?
Да, дори съм изкарала курс за спасители.
Има ли в Иран забрана на класическите плувни костюми? Скоро четохме за модата „буркини“ - бански за мюсюлманки.
О, иранките са модерни жени, бих казала в някои отношения повече от европейките. Останаха си такива дори след революцията, когато бяха задължени да носят традиционно облекло – да покриват главата си с хиджаб и да се обличат в чадор, от които според изискването на шериата да се виждат само лицата и ръцете им. За тях символ на модерност във всяко едно отношение си остава шахбану Фара Диба Пахлави (кралицата на Иран, съпруга на покойния Мохамед Реза Пахлави) – високообразована, културна, изискана дама, архитект по професия. И сега, когато я виждат по телевизията, много жени в Иран плачат. За загубените си права, свободата да избират, условията за пълноценно развитие и реализация. По време на кралството в най-добрите му години и форми жените не само че не бяха роби като сега, а имаха и доста привилегии. Платеното майчинство например беше 24 месеца, сега е само 4. Сега в съда свидетелските показания на един мъж тежат колкото на две жени. 
Да си високообразована жена в Иран означава ли, че може да си намериш добра работа?
Бих казала, че е невъзможно, поне в държавната администрация. Жените са по презумпция изключени от висшите ръководни длъжности, не могат да се кандидатират за президент, не могат да бъдат назначавани за съдии. От тях се изисква двойно повече, отколкото от мъжете, за една и съща длъжност. Приемът на жени в университетите също е силно ограничен, макар правителството да тръби обратното. По официални данни 30% от жените в Техеран работят. Но може ли да се смята за добра работа да продаваш на пазара или да помагаш на мъжа си в дюкяна му? Да си жена, означава да си второ качество човек в Иран. Затова започнахме инициативата 1 милион подписа за равни права. Правителството обаче я окачестви като бунт срещу режима и преследва активистите на подписката, на няколко пъти блокира страницата ни в интернет.
Какво е наказанието, което те грози?
Нашата кампания не е политическа, а гражданска и мирна. Но въпреки това аз мога да бъда арестувана, обвинена във всички смъртни грехове и осъдена. Или дори екзекутирана. Един от синдикалните лидери, на синдиката на шофьорите, беше прибран и затворен заради това, че те подкрепиха нашата подписка. Оттам нататък нищо не се знае за съдбата му. А да попаднеш в затвор в Иран е повече от страшно – наскоро запечатаха затвора Кяризак заради масови брутални изнасилвания на мъже и жени. И досега в най-големия ирански затвор Евин държат по 70 души затворници прави на 30 кв. м. Сред тях са най-малко десет жени, осъдени на убиване с камъни заради изневяра. (Върху това наказание в момента има мораториум – б. а.)
Движението за равни права, за което ми говориш, има ли нещо общо с феминизма?
Не, към него се присъединяват все повече мъже. Ние искаме да се отмени смъртното наказание за жени, правили секс преди брака. Както и смъртното наказание чрез убиване с камъни за хомосексуалистите. Какво говоря, такива хора в моята страна никога не е имало! Обявят ли те за хомо, си мъртъв. Ние сме зелени, но защитаваме не само природата, а и децата, и жените, и различните, и културата, и постиженията на цивилизацията. Религията се наложи и разруши не само кралството, но и културните ни ценности. Това, което се случва днес в Иран обаче, може да бъде наречено Ренесанс. Хората все повече осъзнават, че религията трябва да се отдели от държавата. Че страната ни трябва да върви напред, а не да затъва в миналото.