Мъжете са различни. И вечерите с тях също. Има мъже, с които можеш да скочиш направо в теорията и практиката на флирта. И други, които умеят да те накарат да мечтаеш. Емил Делибашев е от втория тип. Той е търговски мениджър на British Airways за Балканите, светски човек и очарователен събеседник, който обикаля света със самолет, така както други обикалят квартала си с колело. Вечерята с него е повече от удоволствие, защото непринудено се превръща в  пътешествие по екзотични острови, в обиколка из най-добрите клубове за нощен живот и в сравнение между Лондон и Цюрих като шопингдестинации... Емил е от тези мъже, които се обаждат, пристигайки от Хонконг или заминавайки за Нова Зеландия. Той сменя ризите си между два полета във ВИП салоните на летищата и знае как да сънува приятно, докато е на 11 хил. м над земята. Познава повечето дестинации за хора с вкус към омари и шампанско за закуска. Може да сравнява Бора-Бора и Малдивите и с лекота да посвети 15 минути на вината от Нова Зеландия. Когато работи - работи. Когато  се забавлява – прави го по елегантния начин.

Срещаме се в „Чекпойнт“. Емил си поръчва нещо леко, което се материализира във вид на печени зеленчуци с медено-балсамов дресинг и билки. Аз – като истинска дама, предпочитам нещо още по-леко: мариновани телешки пържоли с аспержи и задушени картофи. В предишни разговори моят събеседник е признал, че не е голям кулинар. Храна трудно може да го грабне, за разлика от вино. Не го изкушават дори огромните кралски скариди и омари, които се сервират в първата класа на British Airways. С риск да разваля доброто впечатление, е казвал Емил, ще призная, че изпитвам огромно удоволствие, когато съм в някоя ферма край Мюнхен и ям пресни вурстове с картофи и зеле, приготвено с кимион.
Но сега сме в София и стигаме до много важен момент в нашата вечеря на свещи. До виното. Поръчваме, по-точно той го прави – совиньон блан прайвит 2008 на Вила Мария от областта Марлборо в Нова Зеландия. Забележете свежестта му, аромата на цитрусови плодове и може би лекия вкус на пъпеш, казва Делибашев. Нова Зеландия наред с Южна Америка са любимите му винени дестинации. Особено привързан е към един совиньон блан от Нова Зеландия на избата Nobillo, собственост на двама братя. Преди 15-ина години те отворили бутилка вино от първата реколта на избата си на борда на British Airways. Харесало се толкова много, че оттогава британците изкупуват всяка година цялата продукция на братята и го предлагат като премиум продукт в бизнес и първа класа (което не е практика с никоя друга изба). По „закон“ винената листа на борда се обновява на всеки три месеца.

Емил споделя, че докато прелита над света, си позволява някоя и друга чаша от любимото Nobillo. Рецептата му за преглъщане на дълги полети обаче била малко по-различна. Още на земята се изпиват една или две водки с кола, които, допълнени с чаша или две вино на борда, осигуряват приятен сън. Все пак трябва да се внимава, защото в самолет едно питие е равно на две и половина „земни“. След приблизително милион и 300 хил. км във въздуха моят събеседник знае за какво говори. 
Първите му въздушни километри са от 1975 г., когато осемгодишното момче лети до Дамаск, където работят родителите му. Толкова му харесва, че решава – ще става пилот. Започва да събира макети на самолетчета. Колекцията му е в родния Асеновград и от време на време продължава да я попълва.
Като заговаряме за Асеновград, се сеща за баба си и нейния липов чай. Бил толкова хубав, че Емил не е сигурен дали не го предпочита и пред най-изискания английски чай от такъв бастион на британските традиции като лондонския хотел „Дорчестър“ например.
За себе си съм сигурна, че бих пила чая на „Дорчестър“ със сметаната на „Дорчестър“ и дребните му сладки. Но си поръчвам кафе, безкофеиново, защото мисля да спя тази нощ. Донасят ми го късо, с каничка мляко. Емил Делибашев си поръчва коронния десерт на “Чекпойнт” - шоколадово суфле с ванилов сладолед. И подслажда моето кафе без захар с разкази за най-сладките дестинации.
Пътувал наскоро до Мале – столицата на Малдивите, където British открили нова линия. За Емил било въпрос на професионален интерес и лична страст да го посети поне веднъж. Харесало му, разбира се. Но ако трябва да сравнява Малдивите със Сейшелите и Френска Полинезия, би заложил на последния островен коктейл. Особено на най-прочутата му съставка – атола Бора-Бора. На безкрайно красивата му лагуна, на дърветата и цветята му, на уханието му на орхидеи и ванилия. Единственото, което му липсвало в екзотичния рай, е нощният живот. Просто островите са за богати и спокойни хора, които предпочитат да пият шампанското си на тишина, нарушавана единствено от лекото проскърцване на стъблата на палмите край плажа. А споменавайки дестинациите с нощен живот, Делибашев ми препоръчва Лондон и Маями. Любимите му хаус клубове в Лондон са Ministry of Sound и Scratch. В Банкок - The Executive Clock, който няма как да не се спомене заради най-невероятните звукови и светлинни ефекти в Азия. А Маями... в Маями наистина е различно. Има цял миниквартал – Саут Бийч, пълен с клубове, които задължително се обикалят. Ако купонът има сърце, то, изглежда, бие в Маями.
Иначе любимите градове на Емил без колебание са Ванкувър в Канада и Оукланд в Нова Зеландия. Спечелили го със съчетанието от невероятни природни красоти с океан и планини и изключително качество на живот. Над Ванкувър например се карат ски, долу е океанът, който буквално влиза в града. Това са градове с невероятно олимпийско спокойствие...
Малко съм изненадана, че човек като Емил Делибашев толкова цени спокойствието. Нали съвсем преди малко е казал, че дори на Бора-Бора не го свърта повече от 3-4 дни... Но не бих съдила мъж, който е забавен и има приятна усмивка. А не бива да забравям и още едно негово предимство – ерген е.