Расим е име с арабски корен и означава "творец, създател". Такъв е и българинът Расим, или по-скоро Rassim® - един от героите (и мъчениците) на съвременното визуално изкуство в световен план. Роден като Красимир Кръстев, този ексцентричен за местните стандарти художник рядко посяга към четката и платното. Основният му материал е собственото му тяло. Първо скандализира традиционалистите като заснема как се дрогира с лепило. После се подлага на мъчителни тренировки в стил Шварценегер, за да напомпа мускулите си (проектът "Корекции"). А за капак показва публично обрязването си, извършено в швейцарската клиника ("Корекции 2").

На какво е способен един творец в името на музата си? Къде е границата между вдъхновението и лудостта, естетиката и ексхибиционизма, кървавия спорт и кървавото изкуство? Къде свършва тялото и къде започва душата? Това са все въпроси, на които Rassim без колебание дава отговор:

"Прави се жертва, лее се кръв и после се празнува" *

еврика : Видеото и пърформансът не са много популярни в България. Причината е продължителната изолация на страната от развитието на съвременното изкуство. И все пак, още като студент в Художествената академия, започнах да се насочвам към тези жанрове. Идеята за "Корекции" дойде съвсем естествено като част от интереса ми към тях и се състоеше в това да премина през интензивен бодибилдинг в продължение на година (естествено със съответния хранителен режим) и така да коригирам триизмерно тялото си.

вдъхновение : Ако Микеланджело е направил своя Давид от мрамор в идеални пропорции, аз исках да скулптирам себе си, само че от плът и кръв. Идеята е емблематична за отношението към тялото на съвременната цивилизация - днес всяка жена или мъж се грижи по някакъв начин за физиката си и прави интервенции, ако е необходимо: липосукции, лифтинги или най-малкото фитнеспрограми.

биография : "Корекции" имат дълга история, в смисъл, че те вече веднъж се бяха случвали в моя живот извън изкуството. В началото на 90-те, когато влязох в казармата, ми беше много трудно да се адаптирам, дисциплината там ме смазваше, дори започнах да дишам лепило. В един момент обаче реших, че няма да се справя с живота като бягам от него. Затова започнах да тренирам усилено в казармата, за да си създам тръпка, която да ме отвлича от трудностите и да ми помогне да се справя.

терапия : По-късно, по времето, когато учех в Художествената академия, започнах да премислям и осъзнавам преживяванията си - така се родиха повечето от проектите ми. Така направих и видеото "Дрога", в което дишам лепило.
скалпел: Проектът, в който заснех обрязването си, дойде като следствие на всички предишни трансформации. Този път обаче ми остана белег за цял живот. При другите корекции след време се завръщах към изходното си състояние, но нещата взеха да се насъбират и така количествените натрупвания доведоха до качествени изменения.

С "Корекции" аз се превърнах в самото произведение. И макар че в момента съм "поразвален", защото вече не се занимавам с бодибилдинг, пак си оставам някаква част от творбата. "Корекции 2" дойде като обновяване на произведението - е, не като реставрация, защото не съм достатъчно стар, но по-скоро като добавка, свързана донякъде с името Расим.

сетива : "Корекции 2" е чиста проба бодиарт - мъжът, който се обрязва, за да изпита нови сексуални усещания. Идеята е, че до трийстата си година той е бил необрязан и след това се отваря към нови преживявания (този, който е обрязан като дете, не може да направи разлика). Според мен усещанията наистина се променят драстично.

религия : Обрязването ми има и друг аспект - в началото бях решил да приема исляма, но после открих, че не мога да се откажа от християнството и съм по-скоро бирелигиозен или дори мултирелигиозен. Ето защо реших да покажа, че един християнин може да се обреже и същевременно да не се откаже от своята религия. Това е начинът да опознаеш различния от теб и да живееш по-толерантно.

вина : Израснал съм в Плевен, където има много исторически причини българите да култивират неприязън и омраза към етническите турци. Аз също съм възпитаван така, но докато растях, започнах да се замислям - още повече, че имах добри приятели-турци. Осъзнах, че омразата може да е наистина много разрушителна в отношенията между етносите. Затова "Корекции 2" беше и молба за прошка, адресирана към турската общност в България.

мнения : Много хора, които са виждали видеото с обрязването, казват, че съм луд. Но това засега се оказва най-положителният от проектите ми: чувствам се много добре -поне на този етап...

"Rassim... буквално мери ръст с видни холивудски мъже."

популярност : Нямах никакво намерение да си изграждам имидж на секссимвол, това няма нищо общо с работите ми. Е, може да е нормално за жените да харесват едно добре оформено тяло, но не това е основното. Аз мисля като художник...

дефекти : Разбира се, много е трудно за да показваш тялото си - може би ако бях по-нисък или имах някакъв друг "дефект", нямаше да мога да направя точно този проект. Инструкторът, който пишеше програмата ми за упражнения - Еньо Рангелов (един от най-големите специалисти по културизъм в България) ми каза, че имам добри пропорции. Това e предпоставка, когато натрупам маса, да изглеждам красиво, защото не е изключено бодибилдингът по-скоро да те загрози.

мускули : След като скулптирах себе си в "Корекции", направих и живописната серия "Gym", в която се съсредоточих върху формите на културистите. Нарисувах всички тези изпъкнали мускули, защото мисля, че културизмът е естетиката на съвременното голо тяло. Рубенс, например, е рисувал по-пищни тела, защото са били на мода - смятало се е, че ако човек е слаб, той е грозен и най-вероятно болен.

Днес по неговите картини съдим каква е била естетиката на голото тяло тогава. В наше време деформираните тела на културистите, техните неестествени форми представляват интерес за мен като художник.

визия : Достатъчно е само да нарисуваш напомпаните чрез бодибилдинг мускули, за да покажеш на хората, примерно след 20 години, какъв е бил идеалът за тяло през 90-те. С "Gym" аз запечатах един интересен момент от нашето съвремие. В това има тръпка, дори само заради факта, че преди мен други художници не са имали възможност да рисуват такива форми, защото не е имало културизъм.


изтезание : Уредите, които съм нарисувал в "Gym", откровено приличат на уредите за мъчение на Светата инквизиция. Днес обаче хората доброволно ходят да се измъчват, за да влязат в някакви норми.

"Той отхвърля романтичния образ на художника, който все още преобладава в България"

конфликт : Когато излезе "Корекции", критиците постановиха, че съм самовлюбен, едва ли не нарцис. Но когато показах как дишам лепило, а после заснех и собственото си обрязване, стана ясно, че това е просто моят стил, че работя със себе си. Моите работи са всъщност съвременна форма на бодиарт, макар и в България да липсва осведоменост за развитието на това течение в изкуството.

Тук бодиартът се свързва единствено с рисунки по тялото - нещо, което по принцип е било на дневен ред в изкуството преди 20 години и според мен е твърде комерсиално.

куче : В България малцина знаят например, че през 90-те руснакът Олег Кулик се събличаше гол, слагаше си нашийник и лаеше като куче. Заставаше пред входа на галерията и не пускаше хората да видят работите на другите художници. В Белгия го арестуваха, защото посетители се оплакали, че ги напада. Когато пристигат полицаи, той се втурва да им ближе обувките. Затова те решават да го третират като куче. После се налага галеристът да плати гаранцията му.

Когато Кулик прави пърформанса си в Америка, организаторите го слагат в клетка. В случай, че някой специално иска да разгледа "произведението", отварят клетката, но едва след като предварително са снабдили зрителя със защитни ръкави.

съвършенство : Има пък друга художничка - французойката Орлан, която си прави пластични операции, за да постигне прилика с Венера на Ботичели. Цели се в специфичната брадичка, пък и във всичко останало. Според мен се получава добре...

девственост : Имам идея да пришия химена на приятелката ми. Така ще имам една нова Дева Мария. Но честно казано, предпочитам да правя проектите си с моето собствено тяло. Повечето от водещите художници, които се занимават с бодиарт, изглежда също са на това мнение. По-честно е, ако имаш някаква идея, която включва телесна намеса, да я изпробваш върху себе си.

"...зрителят става свидетел на мъките на тялото..."

симптоми : Моите приятели имаха известни резерви към проекта "Дрога", защото при него съществуваше опасност от пристрастяване, макар аз да съм на мнение, че и в живота, и в изкуството трябва да се рискува и да се приемат предизвикателства. Ето защо те се зарадваха, когато реших да направя корекциите с бодибилдинг - казваха, че това е по-здравословно, по-жизнеутвърждаващо. Но в един момент, докато работех по проекта, се оказа, че организмът ми се е пренаситил с белтъчини и се появиха обриви.

химия : Докато тренирах, поемах много протеини и витамини, които ми изпращаше френската фондация FRAC Languedoc Roussillion Monpellier - спонсорът на проекта. За тях "Корекции" също беше предизвикателство. Те бяха свикнали да отпускат средства за инсталации, картини или скулптури, след като им бъдат представени в завършен вид. А сега се налагаше първо да ми набавят хранителни добавки и витамини, без да знаят какво ще излезе накрая.

граници : По интуиция разбирам кога трябва да спра и не успявам да обърна каруцата. Досега се ориентирам за възможностите на тялото си чисто интуитивно. А като че ли няма и друг начин, защото се захващам с нещо, което не познавам достатъчно добре. Имам идея откъде тръгвам и къде искам да стигна, но не знам как ще се развият нещата и накъде може да избият.

глад : След края на "Корекции" трябваше да направя лечебен глад, за да се изчисти организмът ми. Така олекнах 17 кг. за десетина дни. Хубаво е, че направих прочистването, защото през тази една година на тренировки тялото ми получи истински шок, нарасна доста, а оттам се увеличи и напрежението върху вътрешните органи, не само върху мускулите.

След края на проекта усетих, че много бързо започвам да качвам килограми и да ставам по-скоро пълен. Тогава реших, че не се чувствам добре в собственото си тяло. Така се заех да прочета няколко специализирани книги и да започна да се храня по-правилно. Консултирах се с лунния календар и провеждах един ден в седмицата пълно гладуване, като приемах само вода.

философия : Сега пак работя върху тялото си, внимавам какво ям, придържам се предимно към ястия без месо, опитвам се да живея здравословно. Но това вече не е проект, това е начинът ми на живот.

"Расим - номер едно в българското изкуство!"

рани : Може да направя нов проект, при който да снимам белезите си, т.е. нараняванията по произведението. Ако вземем една картина - след време тя се напуква, потъмнява, има нужда от реставрация. Така и аз с времето претърпявам някакви промени.

спомени : Имам белег на лявата китка, още от училище, когато една съученичка, с която имах любовна история, ме сряза с бръснарско ножче. На дясното око пък имам по-ранен белег, който получих по време на игра. На кръста си отзад открих три ленти, за които дори не си спомням как съм ги получил - може би са много ранни. И, естествено, трябва да се включат белезите от обрязването - те са много отчетливи.

душа : Сега ходя на психоаналитик като част от нов проект. Искам психоанализата да ме опише отвътре. Вярно е, работя с тялото си, но е хубаво хората също да разберат какъв съм като психика. Мнозина говорят за мен като за секссимвол, но аз не съм такъв, вътрешно съм различен от това, което си представят. Зад "обработената" външност се крие неподозирана личност - човекът, който е способен да измисли всички тези проекти.

* (Вътрешните заглавия представляват цитати от рецензии за творбите на Rassim - бел. авт.)