Продължава да събаря Стената

На 30 август от 20 ч. на стадион „Левски“ ще преживеем спектакъл, за който хиляди българи мечтаят от години. За басиста на Floyd Роджър Уотърс рок операта The Wall е откъсната от сърцето му болка и изкрещян протест с мащабен социален и политически и дълбок личен смисъл. Първата й нота отеква в главата му през 1946 г.

Тогава Роджър е на 3 г. и живее с майка си в родния Кеймбридж. Баща му е починал две години по-рано в битка в Анцио по време на Втората световна война. „Ще ходя в Италия – заявява малкият на майка си – да взема тате с един трактор и да си го докарам.“ Тя се опитва да му обясни, че не може да вземе баща си с трактор. „Тогава ще го върна с двуетажен автобус!“ - отсича момчето. След време разбира, че няма как да върне баща си. Тази рана белязва живота му. „Не казвам, че винаги съм добър – обяснява Уотърс, - не съм и някакъв светец (близките му твърдят, че е доста чепат), но героизмът на баща ми запали буря в душата ми.“ Идеята за албума The Wall, вдъхновил едноименния филм на Алън Паркър и мащабното шоу, се ражда по време на турнето на Pink Floyd за албума Animals. Уотърс е на 33, богат, известен, басист на най-успешната психеделична група в света, но гневен и нещастен. Жена му го е напуснала, в сърцето му зее дупката от детството с липсващия баща. И вместо да легне на кушетката на някой психоаналитик, Уотърс сяда пред синтезатора в къщата си в английската провинция и започва да работи. Някои от текстовете са дело и на Дейвид Гилмор – вокал и солокитарист на Pink Floyd. Уотърс организира идеята си около скица на гигантска стена, която рисува, докато композира. Представя си как тя ще се издига около групата, докато свирят на сцена. Осъзнава, че накрая тази стена трябва да се разруши. „Давах си сметка, че това е моят опит да се защитя от публиката на подсъзнателно ниво. Бях издигал стената през цялата си младост, за да се предпазя от момента, в който някой можеше да открие, че не съм това, за което искам да се представя. И в стената бяха вградени тухлите на цялата ми сексуална неувереност, огромен срам, гняв, самота заради липсата на баща ми, заради неразбирането в училище, фрустрацията от твърде загрижената ми майка, от изневярата на жена ми и пак чувството ми колко съм самотен, докато се въргалях с групитата.“ В историята на рок-операта Роджър вплита елементи от живота на първия фронтмен на Floyd – полуделия и починал от злоупотреба с LSD Сид Барет.
Още преди да е започнал записите, Уотърс ангажира художника Джералд Скарф да създаде гротескните гигантски анимационни герои и кукли, които ще видим на сцената.

The Wall е албумът, който разделя Pink Floyd. Дейвид Гилмор, Рик Райт и Ник Мейсън продължават с името на групата без Уотърс. „В един момент осъзнахме, че сме израснали в различни посоки, и аз не исках повече да се караме заради различните ни мнения за музика, политика и философия“ – казва Уотърс. Той напуска групата през 1985. Свирят отново заедно едва през 2005 на Live 8. За осемнадесет минути, двадесет години по-късно. Част от бандата на Уотърс в момента е собственият му син, 33-годишният Хари, който е джаз музикант. Свири и на кийборд.

Първите представления на The Wall през 80-те са тотален финансов крах, но Уотърс иска да направи спектакъла в невиждани мащаби. През 1990 г. прави един от най-големите концерти на живо в Берлин. През 2010 г. преобразува спектакъла за големи и открити стадиони. До момента са го гледали 3,3 млн. души в 28 държави. Спектакълът е зрелищно преживяване. Включва събарянето на стената, символизираща някогашната Берлинска преграда между Изтока и Запада, марионетки с височината на стената, прелитащи самолети и балон във формата на прасе (част от друг албум на Floyd). Във всяка страна Роджър кани на сцената 15 деца, които пеят Another Brick In The Wall. Това ще се случи и у нас.