„Тук всичко е като в приказката за Спящата красавица, потънало в стогодишен сън“ – казвам на Калки. Вървим към къщата, наследство от дядо му, по черен път между шубраци, дървета и буйна трева. „Нали?! – светват очите на Коцето. – Затова харесвам това място, защото е едно от най-тихите в света. Наоколо има само къщи. Приготви се да чуеш тишината.“ Отнякъде се включва пронизителен флекс. Оглеждаме се. „Ей, точно днес ли ще ремонтират?!“ – възкликва дългокосият ни домакин.

Тук историите малко се преплитат
Прекрачвам пътечка от дънери и влизам в двора. Дървен надпис „Дядовата къща“ стърчи върху тента, под която са подредени уютно маса и две пейки. Зад тях е къщата на дядото на Коцето, потънала в свежа зеленина. Едноетажна, на повече от половин век. „Дядо почина преди 26 години. Тук си стана място за роднински събирания с моите братовчеди.“ И в този момент историята прави рязък завой. Като малък Коцето тренирал за космонавт и в тази дейност включил и братовчедите си – тях ги тренирал на една въртележка с пречупен кръст в двора на другата му дядова къща – до паметника на Левски. Въртележката била построена от немците през 1942 г. за конете на царя. Другата къща на дядото на Калки пък била бивш дом на придворните на царя. А братовчедите, милите, не издържали на тренировките и... познайте какво правели. Коцето пък си признава, че макар да не станал космонавт, все още обича да се върти и да лети. „Братовчедите решиха да ми отстъпят „Дядовата къща“ заради любовта ми към това място. Имам изключително силна връзка с бабите и дядовците ми. Още чувствам тази любов и ме зарежда.“

А сега - най-важното!
Донася малко гърненце с капаче. – Имам собствено производство на някои неща. Първо, компоти от сливи и от дюли. Тук виждаш джанка. А също правя най-прекрасното сладко, на което не казвам рецептата. Съдържа дюли, круши... Крушата тук е супер! На всичко слагам по четири или по седем подправки. Индрише, канела на пръчки, кардамон…
И кафето се оказва по специална рецепта – една част печена мляна леблебия, една част печена мляна ръж и една трета кафе. И с голям каймак. Изключително полезно и много вкусно. „Давам ви тази тайна рецепта – забелязва Калки поверително. – Правя го в джезве – да кипне три пъти внимателно, без да прекипява и да му се запази пяната, това е голям майсторлък!“

На дядо му шевролета
Къщата е място за купони. Коцето често събира приятели с китари и им готви, особено за имения си ден на 21 май. Освен месо на скара, им прави боб в гърне, в котле и други видове боб. Тук в разказа му се намесват и билките „Гали стомахче“ и „Кихни сладко“, за които научил от приказките на Вилхелм Хауф. Взел си домати, краставици и целина за разсад. „Защото искам, като ми дойдат приятели – обяснява, – да мога ето така от градинката да си откъсна и да кажа: „Вижте, тук няма нищо наторявано, освен от маслото, изтекло някога от стария шевролет на дядо, който той си докара от Египет.“ И веднага пояснява: „Беше най-страхотната возия на света. И най-тъжното е, че по някое време някъде изчезна. Бих я откупил, ако знам къде е, и бих я сложил на пиедестал, защото дядо ми за мен е на пиедестал, нали разбираш.“ Разбирам. После научавам историята за първата група на Калки – Рони-тире-екс. Сам измислил името. Звучало му някак си групарско. Точно се задавало диското с парчето „Траджеди“ на Би Джийс. И една ваканция се събрали в къщата да репетират. Бил страшен студ и страшен сняг. Свършила им храната. Нямало магазини наоколо и в последните два дни унищожили останалите буркан мас и буркан люти чушки. Но така усърдно репетирали, че се представили блестящо на училищното тържество. „Това е 1978 година“ – отбелязва Калки и добавя: – От детството ми тук се научих да стрелям с костилки ето така – изстрелва една костилка от череша, която е сложил между палеца и показалеца си. – Посаждам си черешова гора.“

Първите му най-важни мъжки неща
се случили в тази къща, твърди Коцето. Където и да ходи по света и из България, види ли нещо интересно, си казва: „Ще е подходящо за къщата!“ И си е поръчал масичка от Индонезия, шкаф от Индия, който му служи за олтар, и библиотека с духовна литература, пълна с книги, свързани с йога, с християнството, с източни култури, с индианците, с природна медицина – с всички неща, които го вълнуват. Освен това тук рисува картини. Излага ги в галерията си Art&Spirit, която е наблизо.
„На тази къща тепърва й предстоят промени. Ще й закръгля стените, ще почистя таванския етаж за Лама Тео. И до него ще води отделна стълбичка – като в къщата на Пипи, за да може, когато идват приятелчета на сина ми, да си играят горе и ако искат, да остават да спят тук. И искам да си направя покрив като в приказките или в северна Норвегия. Виждала ли си ги? Върху тях има слой земя с насадени разни неща.
Не знам кога ще ми стигне времето за всичко, което ми е интересно!“ Успокоявам го: „Има достатъчно прераждания за това!“ – „Хм!“ – отговаря той.