Когато любовта се превръща в поезия

ТЯ:
Да, нищичко не е като преди.
Да, нещо стана – само помежду ни.
Все пак в стиха си слагахме юзди,
все пак спестявахме онези думи,
които зад куплетите личат,
но няма да ги изговорим гласно.

ТОЙ:
Каквато любовта, такъв грехът!
А нашият тъй много се услажда!
Когато ни четат, те всеки път
за още ще изпитват глад и жажда!

Цитирам куплети от последните стихотворения, с които Маргарита Петкова и Добромир Банев завършват книгата си „Абсурдни времена“. И вече изпитвам глад и жажда за още и още от тази задъхана любовна кореспонденция в рима, започнала във фейсбук. За такава любов, от която всички ние имаме нужда, по която копнеем и за жалост се случва много рядко или почти никога. Ако ли пък се случи, то е за кратко. Колкото е траяла между двамата поети – 13 дни. И през някои от тези 13 дни е имало и порив, и отдръпване, и страдание... Но все е било любов. 

ТЯ:
„За мен беше авантюра, експеримент. Всичко започна с едно интервю, в което журналистката ме попита какво е мнението ми за Добромир Банев. Грях ми на душата, отговорих, че има потенциал, без да го познавам. Не зная какво му е казала тази журналистка, но той ми изпрати във фейсбук покана за приятелство и стих – реплика на мое стихотворение. От едното добро възпитание му отговорих. И от скука – беше през зимата, нямаше слънце, бях нещастна, че не мога да излизам навън. Така започна – нещо като да правиш любов на тъмно, без да знаеш с кого. От моя страна беше консумация, не зная той как го е възприемал. Просто видях, че от този храст ще излезе заек, и продължавах. Така за 13 дни, точно в деня, в който избраха новия папа, имахме 116 стихотворения. Аз прецених, че от това става книга, а той искаше да направи такава книга с мен. Много утвърдени поети се докачиха, че не съм го направила с някого от тях. Ама как можех да го сторя, като те пишат по 3 стихотворения годишно. А този мъж ми издържа на темпото – по 8 стихотворения на ден. Хвана се просто, вдигна рамо, за да се изравни с темпото на професионалиста...
Но протече ток между двата полюса – аз се хващам за него, той надгражда върху мен. За разнообразие го пращах къде ли не. Та нали любовта е навсякъде, и в Африка да я закараш, и в пицарията, и пред лаптопа, тя е еднаква и минава през състоянията си – скандали, ревност, помирения...
Аз не съм нито скандалджийка, нито ревнивка, но в този купон успях да го докарам до където трябва. От 58 мои стихотворения в тази книга 2 мога да сложа и в отделна стихосбирка, мога и до 5 да стигна. Но в диалога всичко върви идеално. И никой не може да разбере, че допреди да се стигне до издаване, аз този човек и на профилната му снимка дори не съм го виждала. Разбрах, че е юрист и работи в някакъв холдинг. Толкоз. Но явно сме толкова убедителни в диалога, че първо някои хора се припознаха в лирическите ни герои, на нас ни измислиха връзка, дори ни ожениха. Чак на премиерата като ни видяха, разбраха, че няма нищо такова. 
Не се изживявам като ракета носител, но тъй като на мен много хора са ми подавали ръка, се чувствам длъжна да връщам. Книгата била на второ място по продажби след Дан Браун казват. А аз просто си свърших работата. И съм щастлива, че хората я оценяват.“