Сърцето ми понякога пътува до Катар

Попзвездата Теди Кацарова е от жените, които няма как да останат незабелязани. Още с появата си в заведението, където я чакам за интервю, привлича като магнит мъжките погледи. Вече разбирам защо приятелите на Теди са само мъже – коя жена би понесла спокойно да остава „подгласничка” в компанията й? Тя самата сякаш не забелязва целия този интерес и ми отдава цялото си внимание, лъчезарна и открита. А Теди определено има какво да разкаже – както в личен, така и в професионален план.

Теди, избра да живееш в България въпреки трудната обстановка в страната. Вълнуваш ли се от гражданските протести и взимаш ли участие в тях?
Естествено, че ситуацията в страната ни много ме вълнува. От две години и половина съм част от гражданско движение „Днес“ и целогодишно ходя на всички граждански протести. Аз съм част от младите хора, които се завърнаха в България, и мисля, че трябва да се даде възможност тези хора да се изявят във всяка една област, включително и в политиката.

Написа песен за победителката в „България търси талант“ – Богдана Петрова. Защо според теб тези млади хора не успяват да се задържат за по-дълго в шоубизнеса?
Защото са необходими непрекъснати инвестиции. В различните музикални проекти главно ги използват, получават едногодишна слава и дотам. Иначе Богдана се развива страхотно, в момента дори подготвя много интересен дует.

Ти получавала ли си покана за участие в реалити?
Имах покана да участвам в известно реалити шоу, но в момента съм отдадена изцяло на музиката. По принцип съм отворена за всякакви проекти, но сега искам да се занимавам с продуциране. В момента дори подготвям един проект за „Бургас и морето“. Най-лошото в българското медийно пространство е това разграничаване на изпълнителите. Ако даден певец не е участвал в някой известен формат – или не искат да го въртят, или нещата му се получават значително по-трудно.
Парадокс е, че иначе всички изпълнители имаме работа и хората ни се радват. С последната ни песен „Коледното“ с Руди, Дули, Муден и Кукушев ние дори влязохме в Топ 10 за 2012 на Music Space Tv и имахме страшно много гледания.

А как минават твоите музикални участия в чужбина?
Навсякъде остават много респектирани. В Йордания например ме приеха страхотно, пях на голяма сватба и накрая всички гости минаха лично да ми благодарят. Отношението към творците е на съвсем друго ниво. В Катар пях на частно парти на шейхове и там също след това всички минаха да ми благодарят.

Теди, дълги години живя във Финландия с бившия ти съпруг. Успя ли да възприемеш нещо от техния начин на живот? Например някои кулинарни навици.
Ястията им за Коледа са много оригинални, а аз много обичам да правя десерти. Страшно хубави са сладкишите им тип канелени рула с кардамон и карамфил. Продават се замразени и у нас. 

Дълго след развода ти нямаше сериозна връзка. Трудно ли преживя раздялата?
След развода три години не исках да погледна мъж и да имам връзка. Започнах да се моля искрено и от сърце да срещна човека, духовната си половинка и ето че се получи.

Приятелят ти Димитрис е грък, разкажи нещо повече за него.
Димитрис живее в Катар и там се занимава с менажиране на строителни обекти. Запознаха ни кумовете на майка ми (певицата Силвия Кацарова, която се омъжи за втори път преди две години – б.р.)  и всичко между нас се случи много естествено. Двамата се виждаме често както тук, така и в Катар.

Ти постоянно пътуваш, в коя държава се чувстваш най-комфортно?
Аз съм от хората, които умеят да се вградят в дадена държава. Постоянно се запознавам с нови хора, даже и в самолета – много съм контактна. Дори Димитрис ми казва, че когато съм при него в Катар, се чувства съвсем различно, а без мен му става самотно. В България също имам страхотна компания, добри приятели, на които да разчитам. Приятелството се гради с усилие – за да има истинско приятелство, трябва първо да даваш и после да получаваш. Не е хубаво човек да бъде егоист, в любовта е същото.

Случайно ли е, че напоследък все с чужденци се свързваш в личен план?
Може би е случайно, а може и да е съдба! Наскоро една позната ми направи хороскоп и ми каза, че ми е кармично заложено да бъда с чужденци.

Какво друго ти предсказа?
Каза ми, че и с телевизия също доста ще се занимавам. Наистина позна, защото в момента разработвам свое тв предаване с музикална тематика. Когато ми каже конкретна дата, на която ще ми се получават нещата и даденият проект ще е успешен, то така и става. Не случайно още от древността са се вслушвали в астрологията.

А ти самата имаш ли силна интуиция?
Аз имам силно развито шесто чувство. Първото ми впечатление от даден човек винаги е вярно. Ако той не ми допадне в началото, дори впоследствие да си променя мнението за него и да му дам втори шанс, в крайна сметка накрая пак се разочаровам.

Случвало ли ти се е да имаш сънища, които по-късно са се сбъднали?
Да. Сънищата определено ми казват какво да правя или да не правя. Наскоро сънувах много интересен сън. Намирах се на балкона, а там видях дявола. Опитах се да го убия, но не успях. След това буквално политнах да намеря тамян, за да прекадя в дома ни. У нас никога не е имало тамян, а аз дори сънувах къде да намеря – на едно нощно шкафче в стаята на майка ми. Започнах да кадя и се събудих. Най-странното е, че след този сън видях точно същата кутийка, а вътре имаше тамян!

Интересуваш ли се от книгите и системите за личностно развитие, имаш ли любими?
Има една книга, която непрекъснато препрочитам – „Камино“ на Шърли Маклейн. Доста мои приятели извървяха този духовен път, наречен Камино. Това е от основните неща, които искам и аз да изпълня в живота си. 

Какво те разплаква?
Много често плача, разчувствам се често. Едно момиче от Кърджали от „Гласът на България“ ме разплака с изпълнението си – то имаше талант, искреност и доброта, това се вижда много рядко и прави впечатление.

Разкажи някоя забавна случка от детството си.
Още 4-5-годишна режех с ножицата всичко по ред на номерата. Дали ще си подстригвам бретона, дали ще накълцам дрехите на майка ми или нещо друго – буквално не давах почивка на ножицата. Веднъж една покривка на баба ми я бях нарязала на малки парченца и после съм я подредила като пъзел, така че да не си личи. Баба ми реши да изтръска покривката и парченцата се разлетяха навсякъде. Това беше първият случай, когато ядох бой.

Майка ти Силвия беше споделила, че най-големият й комплимент е, когато я объркали с Тина Търнър в чужбина. Теб с кои известни дами са те сравнявали?
В Скандинавия често ме сравняваха с Даяна Рос, защото правех подобно шоу. На Ренди Крофърд също са ме оприличавали заради специфичното вибрато.

Много се писа, че новият съпруг на Силвия се занимава с йога. Ти успя ли да се запалиш по йогата?
Доста се смяхме, когато чухме тази „новина“ – че е инструктор по йога. Това си е чиста измислица на жълтата преса. Не се занимавам с йога, но в музикалното ни студио имаме курс по зумба, където преподава приятелката на баща ми и аз често играя. Там буквално за 45 минути оставаш без дъх.

В една от твоите песни си правиш майтап с визията на фолкпевиците. Категорично против ли си този жанр и има ли твои колежки от попфолка, които харесваш?
Десислава много ми харесва, както и новата й продукция. Тя е хамелеон, човек, който може да се справи с много стилове. Иначе аз съм против пошлите текстове, а не против жанра. Мои приятели ми препоръчаха да гледам стари филми от 1966 г. – бях смаяна от чистия български, вниманието между хората, уважението помежду им, учтивата форма – това сме го забравили и ми е тъжно с какво неуважение хората се отнасят един към друг.

Кое е най-хубавото нещо, което са ти казвали?
Скоро една жена ми благодари за българската версия на дуета ми с Фарес – „Само аз и ти“, защото си я пуснала да я слуша, докато е раждала. Стана ми много мило. Написаха ми също във facebook, че коледната ни песен с Руди, Дули, Муден и Кукушев е накарала много болно дете да се усмихне. Във форуми не влизам – те са като една тъмна дупка. Хората, които изливат агресията си там, не могат да си представят тази тяхна злоба колко отрицателно може да им повлияе. У нас е модерно да си намръщен, като си усмихнат, те мислят за тъп или ограничен. Може би лекарството за този негативизъм е по-често да се пътува. Майка ми сега се върна от Шри Ланка и каза, че такава бедност не е виждала, хората няма какво да ядат, но всички се подкрепят и въпреки това са усмихнати. Във Виетнам и Индонезия е същото – и там има хора, които живеят в картони, но пак са усмихнати.