Мей Уест

Тя е първият модерен сексимвол на киното, матрица за звезди като Мерилин Монро и Мадона, гениален мениджър на парите си, ексцентирчна и умна жена, която знае как да изглежда красива и на 85...

Адриана Попова 15 October 2007

Гениалният Салвадор Дали, след като нарисувал портрет на холивудската звезда Мей Уест, изкоментирал: "Когато се приближиш до нея, виждаш мамещи и предразполагащи устни. Но внимавай! Тази уста може да те изяде всеки момент!"

Няма данни до смъртта си в Лос Анжелис през 1980 г. Мей Уест да е изяла някого, но "ухапани" от пиперливия й език се чувствали не един и двама. И макар тя доста да си е патила от това, дори за миг не помислила да се смири. Защото провокацията била нейната запазена марка. Както сама го е казала: "Още като момиче изгубих репутацията си и се възползвах от този шанс." Всъщност - с добра или лоша репутация, мъжете винаги са обожавали Мей. Независимо дали се казвали Кари Грант, Салвадор Дали, Дюк Елингтън или Джон, Пол, Джордж и Ринго.

Жената, която наричат "довоенната Мадона", се ражда с името Мери Джейн Уест на 17 август 1893 г. в нюйоркския квартал Бруклин в семейството на бивш боксьор - скандалджия и пияница, във вените на когото тече взривоопасна смес от ирландска и негърска кръв. Съпругата му Матилда произлиза от семейство на баварски евреи и до сватбата си изкарва пари като модел - рекламира дрехи в универсални магазини. Да осъществи голямата си мечта - да стане актриса, Матилда или Тили, както я наричали, не успява, защото трябва да отглежда трите си деца - две дъщери и син. Амбициозната майка обаче забелязва, че най-голямата й дъщеря е родена за сцената. На 5 години Мери прекрасно пее и танцува, на 7 помита конкуренцията в местен конкурс за млади таланти. С помощта на майка си тя отрано разбира, че ако правилно използва физиката и ума си, може да си пробие път нагоре. Напуска училище, за да се присъедини към местна театрална трупа. На 12 играе във водевилни представления, на 14 вече е обиколила сцените на половината страна, а на 18 набързо се омъжва за своя сценичен партньор Франк Уолъс. После също толкова набързо го напуска, за да се появи на Бродуей.

В сърцето на театрална Америка Мей прави впечатление не толкова с блестяща външност - тя никога не е била голяма красавица, с широко лице, висока едва 155 см (затова пък бюстът й впечатлява - 130 см!), по това време все още е кестенява - знаменитите й платинени букли ще се появят 10 години по-късно, колкото със сексапилния си дрезгав глас и със солените си до неприличие шеги. За да компенсира ниския си ръст, тя носи шеметно високи обувки с 20-сантиметрови токове, които раждат и знаменитата й поклащаща се походка. Играе роли на жени от "сенчестото" общество от края на 19-и век, жени - котки, без пари и потекло, но които знаят какво искат от мъжете и как да го постигнат. От тях тя заимства стила си на обличане, който става нейна визитна картичка през годините. Ярки, леко вулгарни рокли по тялото, корсети, пайети, фалшиви брилянти, леопардови кожи и екстравагантни шапки с пера. Доста по-късно, през 1958 г., вече 66-годишната Уест се появява на церемонията за Оскарите с абсурден букет от пера, затъкнат в платинените й къдри. Всеки друг на нейно място би изглеждал нелепо като цирков кон, но тя е... великолепна, удивителна и публиката я аплодира.

През 1913 г. Мей е на върха със сладострастните си изпълнения на танца шими, който копира от негърките, танцуващи в харлемските барове. По това време вече й приписват цяла кохорта любовници - знаменити боксьори, актьори, журналисти, борсови посредници. В живота й се появява адвокатът Джим Тимони, отначало вероятно като любовник. По-късно той се превръща в неин личен менажер, който 25 години се грижи за парите й и за нея самата. От него Мей научава, че трябва да държи завесата пред личния си живот спусната, винаги да изглежда необвързана, за да бъде желана.

Веселата затворничка

Постепенно на Мей й писва да произнася от сцената измислени от друг реплики и тя започва сама да пише скечове и пиеси. Не се колебае да нарече първата си пиеса, по-скоро еротичен фарс, "Секс", въпреки че по това време думата не употребяват дори най-разкрепостените вестникари. Тази история за проститутки и каубои, в която Мей излиза на сцената в прозрачна туника и сяда на коленете на "любовника" си, жъне невероятен успех - 368 представления! - до момента, в който в залата не нахълтват полицаи и не я арестуват за обида на обществения морал. Осъждат я на 10 дни затвор. Друг може и да се уплаши, но не и тя. Успява да завърти на малкия си пръст началника на затвора, който обядва с нея, разрешава й да носи собственото си копринено бельо, както и да си поръчва закуска от близкото кафене. За капак накрая я освобождават два дни предсрочно за добро поведение. Мей излиза от затвора като национална знаменитост. Вестниците възмутено пишат как в най-свободната страна жена може да бъде осъдена само защото се осмелява да говори за секс. Но тя си спечелва и един голям враг - цензурата. Следващата й, посветена на хомосексуалистите пиеса, е забранена в Ню Йорк и тя я играе в Ню Джърси. На сцената заедно с Мей са 40 истински травестити и гейове, нейни приятели. Мей казва: "Травеститите ме обожават. Аз съм това, което те биха искали да са!" Спектакълът не оцелява дълго - полицията разгонва представленията. Подобна е участта и на други пиеси на Уест. През 1928 г. тя поставя може би най-доброто си произведение - "Диамантената Лил", в която играе остроезична певица в каубойски бар. Успехът й е голям не само в Ню Йорк, тя обикаля много от големите градове на Америка. Междувременно идва Голямата депресия. През 1930 г. умира майката на Мей. Актрисата е толкова отчаяна, че едва не захвърля кариерата си. Все пак събира сили да започне нов живот. Този път в киното...

Една много зряла секс звезда

Мей Уест държи един световен рекорд. Тя е звездата, чиято кариера като секс символ започва най-късно. 40 години са "чудовищно" много за старт на кино кариера, но Мей успява. Не благодарение на режисьори, сценаристи, гримьори и оператори, а благодарение на енергията и ума си - един от най-секси умовете в американската киноиндустрия.

Първият филм, в който играе, е "Нощ след нощ" на киностудия "Парамаунт". Годината е 1932-ра. За да снима, тя напуска родния Ню Йорк и се мести в Лос Анжелис. Наема апартамент в хотел "Равенсвуд", който ще се превърна в неин дом до края на живота й. Когато Мей прочита сценария, за малко не се отказва от ролята - нейното участие е само в няколко епизода. Тя се преборва с продуцентите и пренаписва всичките си сцени. Така се появява знаменитият епизод, в който гардеробиерка гледа към пищния и богато декориран с диаманти бюст на актрисата и казва: "Боже мой, какви прекрасни диаманти!" Мей отговаря: "Бог няма нищо общо с това, мила." Такава е Мей, тя не разчита на Бог, а на собствените си ръце, с които подхваща здраво кариерата си. Преработва в сценарий "Диамантената Лил" и сама подбира актьорите. В полезрението й влиза новакът Кари Грант. Филмът "Тя го изигра" (с оригинално заглавие "She Done Him Wrong") е голям успех, получава номинация за "Оскар" в категорията "Най-добър филм" и става ракета носител както за Мей, така и за младия Грант, когото злите езици не пропускат да напъхат в леглото й. От тази лента е друга знаменита фраза на актрисата: "Когато съм добра, съм много добра, но когато съм лоша, съм още по-добра." Успехът е повторен веднага с нов филм с Мей и Кари Грант - "Не съм ангел", в който Мей изпълнява детската си мечта да стане звероукротителка и дори слага главата си в устата на един лъв. Следват нова номинация за "Оскар" и милиони долари, които се изсипват в касичката на киностудията. Говори се, че точно тези два филма спасяват вървящия към банкрут "Парамаунт".

Господарката на Холивуд

Мей става най-касовата и съответно високоплатена актриса на филмовата Мека. Тази дребна жена със силно гримирано некрасиво лице просто помита в мъжките глави конкуренцията на бледите, слаби и пълни с нега актриси, които до този момент са идеалът за кино дива. Печели по 50 хил. долара на седмица и разиграва коня си, както тя си знае. За филма "Красавицата от 90-те" решава да покани оркестъра на Дюк Елингтън, въпреки че по това време чернокожи не участвали във филми с бели. Мей обаче настоява и съвместните им музикални изпълнения във филма стават най-добрите в кариерата й. Е, както приляга на Мей, отношенията между нея и Дюк не останали само на снимачната площадка... Изобщо тя има нюх за таланти. За следващия си филм "Всеки ден е празник" кани младия Луис Армстронг и Елза Скиапарели като художник на костюмите. Мей от няколко години е влюбена в дрехите на Скиап и става най-добрата й реклама. Резултат от близките им отношения е и прочутият диван с формата на устните на Мей, направен по ескиз на Салвадор Дали, приятел на Елза. Също флаконът на парфюма Shocking, оформен като торса на актрисата. Дали е толкова впечатлен от американката, че рисува картина, в която лицето на Мей е съставено от различни интериорни предмети. Сега този интериор е реализиран в специална зала-портрет в замъка на Дали във Фигейрос. Устните са прочутият диван, носът е камина с часовник, очите са оформени от два импресионистични пейзажа от Сена, а брадичката е очертана с полукръгло стълбище.

През 30-те Мей е истинска попкултурна икона. Платиненоруса, скандална, тя се превръща в матрицата за по-късни звезди като Мерилин Монро и Мадона. Списанията правят грандиозни тиражи благодарение на снимки, на които лежи върху знаменитото си легло с бял балдахин ту в черен дантелен халат, ту в прилепнала по тялото й рокля. Мей подлудява мъжете като казва, че когато се облича сутрин, най-напред слага копринените си чорапи и обувките, после шапката и едва след това - корсета и роклята. Разбира се, никой не задава логичния въпрос как можеш да наденеш рокля през украсена с шапка глава! Хапливите й, заредени със сексуален подтекст фрази от филми стават хитове в модните компании, особено онази знаменита: "Пистолет ли издува джоба ви, или просто се радвате, че ме виждате?"

Цензурата обаче никак не се радва на езиковата й фриволност. Пазителите на морала от градове и паланки я клеймят, католиците искат да бъде свалена от екран, пуритански настроените американци късат плакатите й и замерят опашките за билети за нейните филми с гнили домати. Заради нея се появява и печално известният кодекс на Хейс - "моралният" кинокодекс, който постановявал какво е прилично и какво не да се прави на екрана. Кодексът например забранил целувки, по-дълги от 3 секунди, според него семейните двойки трябвало да спят в отделни кревати, а каубоите нямали право да ругаят и говорели на литературен език. Атаките на фалшивия морал само увеличават популярността на Мей. Тя ще каже: "Благодарна съм на цензурата, тя ме направи богата." Мей не просто е богата, тя знае как да управлява богатството си благодарение на верния си мениджър Джим Тимони. Говорят, че веднъж вложила в недвижими имоти 16 хил. долара, а спечелила 5 милиона. Приказките за богатството й са причина в живота й да се появи един истински призрак от миналото. Забравеният й съпруг Франк Уолъс, с когото тя така и не се е развела, през 1935 г. предявява претенции към парите й. Мей обаче вади късмет. Съдията не обърнал внимание на претенциите на "съпруга", защото се оказало, че той се бил оженил повторно.

По време на Втората световна война тя е толкова известна, че Американският военно-морски флот кръщава на нейно име спасителна надувна жилетка.

След един филмов провал ("Не можеш да спреш жегата") и след като взело да й писва истински от преследванията на цензурата, Мей решава да се върне към старата си любов - театъра. Прави го, и то как! През 1944 г. Бродуей е разтърсен от нейната пиеса "Екатерина Велика". Тя играе руската императрица, обкръжена от високи мускулести красавци - да, разбира се, и нейни любовници. Когато я обвиняват, че пиесата й няма нищо общо с историческата истина, Мей отговаря: "Екатерина е била велика жена, тя е направила толкова много, имала е 300 любовници - но за целия си живот. А аз имам само два часа!" Актрисата, която се увлича силно по спиритизма, има особено отношение към великата Екатерина. Тя искрено вярва, че е реинкарнация на императрицата.

Краят на театралната й кариера съвпада с една лична загуба. През 1954 г. умира най-довереният й приятел Джим Тимони. След смъртта на Тимони тя се развихря в любовните си връзки. Нейни любовници стават млади лъвове като Мистър Америка Ричард Дюбоа и актьорът Стив Маккуин. Но Мей никога не позволява на който и да е мъж да обсеби душата й. В интервю пред списание "Плейбой" тя казва: " Никога не съм позволявала на чувствата да влияят на живота ми или да ме засягат лично. Чувствата се прекалено голям разкош за деловите хора и чуждият опит неведнъж ме е убеждавал до какви катастрофални последици могат да те доведат. Винаги съм стояла непоколебимо на руля на своята кариера."

Мей Уест показва много, но и скрива много от себе си. Никой в крайна сметка не знае кои и колко са любовниците й. Смята се, че всъщност те са били значително по-малко, отколкото се говори и пише. Тя никога не оспорва написаното за връзките й с политици, банкери, спортисти, въпреки че по-голяма част от тях са чиста измислица. Знае, че това е добре дошло за имиджа й на страстна жена. За разлика от следващите сексидоли на Холивуд Мей и никога не се разголва във филмите си. Тя даже рядко се целува. Но успява да омае зрителите си, показвайки им по изкусителен начин рамене, извивки на тялото, заставайки в предизвикателни пози, мъркайки с прелъстителния си глас. В по-късните си години тя коментира с пренебрежение нашумялата тогава секс бомба Ракел Уелч. Мей не я одобрява, защото Ракел има навика да се снима почти по кожа за списанията и казва за нея : "Сега, когато показа и костите си, с какво ще поддържа илюзията?!"

Макар и да се оттегля от киното и театъра, Мей съвсем не се скрива от публиката. През 1954 г., вече на 62 години, тя започва свое шоу в казино в Лас Вегас. На гости на шоуто й идват най-ярките звезди на времето - Луис Армстронг, Джуди Гарланд, Джейн Мансфийлд. На сцената тя е обкръжена от ято мускулести младежи, облечени в по една набедрена превръзка. Всяка вечер избира сред тях мистър на сърцето си. Единият от тях - Пол Новак, изглежда наистина го спечелва. Той остава неин спътник до края на живота й, вярвайки искрено, че това е мисията, с която се е родил на този свят. Отначало Мей не иска да признае публично връзката си с младока, обявява го ту за свой шофьор, ту за бодигард, но накрая го нарича любовта на живота си.

Залезът на богинята

Дори на преклонна възраст Мей не стои със скръстени ръце. През 1959 г. излиза биографията й "Бог няма нищо общо", която моментално се превръща в бестселър. От нея е друга от знаметитите крилати фрази: " От двете злини аз винаги избирам тази, която не съм опитвала.

" После записва два албума, в които изпълнява хитове на Елвис Пресли, Боб Дилън, "Бийтълс", "Ролинг Стоунс". Това я прави популярна сред младежката публика. Мей като че ли притежава някаква вълшебна способност да се бори с времето. На 60 години тя твърди, че се чувства на 20 и всеки ден й е необходим секс. На 80 изглежда наполовина по-млада. Когато й го казват като комплимент, тя отвръща: "Наполовина? Това означава 40. А аз не се чувствам по-стара от двайсет и секс (twenty-sex)!" За да поддържа формата си, по два часа на ден масажира гърдите си с крем, за да бъде кожата й мека и еластична - втрива в нея затоплено детско олио. Всеки ден си прави клизма, за да се очисти от токсини. На 80 позволява холивудските журналисти да огледат тялото й. Не намират никакви следи от пластични операции или перука. На 85 на един прием тя танцува бели денс.

През 1967 г. се появява на корицата на легендарния албум на "Бийтълс" "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" в качеството си на една от култовите фигури на 20-и век. Когато отначало се обръщат с молба към нея да използват лика й, Мей в типичен стил отговаря: "Какво ще правя аз в клуб на самотните сърца." Но после - след като "Бийтълс" й пишат лично, се съгласява.

На 83 години се връща в киното, и то как! Играе холивудска секс бомба, която се омъжва за британски аристократ (ролята се изпълнява от Тимоти Далтън). В хотела, в който отсядат младоженците, по стечение на обстоятелствата се събират предишните й петима мъже. Сред тях е Ринго Стар. По това време обаче Мей вече е доста болна, забравя реплики и й се налага да почива почти след всяка сцена. Последната й изява е в радиореклама за минерална вода, в която произнася: "Пия тази вода вече 20 години!... Откакто станах на 6."

През август 1980 г. Мей пада на ставане от леглото и губи съзнание. Лекарите постановяват - сърдечен пристъп и сътресение на мозъка. Пред журналисти тя обяснява, че е паднала от кревата, защото имала еротичен сън. През ноември смъртта най-сетне успява да я победи. Но не успява да счупи матрицата "Мей Уест". Матрицата на платиненорусите жени, които казват неща като: "Пред вратата ми чакат десет мъже, така ли? Отпратете единия, днес се чувствам изморена."

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР