Черна широкопола шапка. Ефирна полупрозрачна риза с огромна панделка на шията. И дълга до земята пола. Този сезон всички обсъждат, снимат и показват един крайно характерен силует от пролетната колекция на Saint Laurent Paris. Но откъде идва той?

През есента на 2012 г. легендарната френска модна къща Yves Saint Laurent обърна нова страница в историята си. Сега тя ще се пише от новия криейтив директор на марката Еди Слиман, чиято първа задача бе да обяви смяната на името на Saint Laurent Paris. И малко преди предизвикалото мощни дискусии за и против ребрандиране да бъде признато за едно от най-успешните за годината, Слиман показа на закрито дефиле първата си дамска колекция за марката за сезон пролет-лято 2013. Готовата за разкъсващ двубой модна критика замлъкна. Момичетата изпаднаха в захлас. На подиума дефилираха призраците на двете най-важни жени в живота на самия Ив Сен Лоран – неговите истински първи и последни музи Лулу де ла Фалез и Бети Катру. Те са Слънцето и Луната в живота на Ив, без които Мондриановите рокли, етническият африкански стил, прозрачните блузи и великолепната колекция Le Smoking dress едва ли щяха да бъдат такива, каквито ги познаваме.


ЛУЛУ: муза по наследство

Лулу е муза по наследство. Тя израства в аристократичното семейство на сър Освалд Берли (неин дядо и знаменит портретист), предразполагащо за силно влечение към изкуствата. Майка й Максим де ла Фалез е дизайнер, моден редактор и един от любимите модели през 50-те за Ив Сен Лоран, Сесил Бийтън и Елза Скиапарели. „Мама беше родена в света на изкуството и модата. Тя направи този свят свой, а след това го сподели с мен.“ Завършвайки училище, Лулу заминава за Ню Йорк и не й трябва много време, за да се потопи в бурния му нощен живот – с приятелките й Мариса Беренсон и Палома Пикасо са сред любимите гости на легендарния клуб Studio 54. Междувременно успява да се помотае в ателиетата на модната къща Halston (като дизайнер на текстил) и да се пробва в ролята на модел по покана на Даян Вриланд. В края на 60-те Лулу се връща в Европа и започва работа като младши редактор в английското светско списание Queen. Именно тогава – през 1968-а – среща Ив.
„Когато се запознах с Ив, бях на 21 – спомня си в едно интервю Лулу. – Плувах в басейн с рокля на Ossie Clark. По-късно той ми призна, че харесал излъчването ми на лекота, женственост и бохемски живот... След това станахме неразделни – повече от 30 години. Пазя много прекрасни спомени: как той се опитваше да направи всеки ден красив, да повдигне настроението ни, да измисля нещо неизмисляно... Той беше моето семейство. Помня как веднъж отидохме на разходка в Довил и той беше поразен от съдържанието на куфара ми. Отидохме на рибния пазар и накупихме дузина кукички и цветни перца за стръв. После той украси с тях всичките ми бели тениски и се получи нещо потресаващо! Е, и доста неудобно.“
След 1972 Лулу и Ив са буквално неразделни. Тя оглавява отдела за аксесоари в модната му къща, но колкото и да се старае, не успява да надскочи неофициалната си длъжност на муза. „Според мен музата може и да изглежда доста шик, но като цяло е крайно пасивна. Докато аз бях абсолютен работохолик. Работех от 9 сутринта до 9 вечерта, а понякога и до 2 през нощта. Определено не бях пасивна“ – коментира Де ла Фалез. Всъщност официалната й задача е да пренесе ексцентричния си стил и необичайния си поглед към украшенията и аксесоарите в ателиетата на Yves Saint Laurent. Самата тя редовно създава масивни и сложни бижута, най-често с огромни цветни камъни, емайл и кристали. Винаги изпробва впечатленията от „изобретенията“ си първо върху себе си, умело сменяйки стиловете – веднъж като Дездемона във виолетова рокля и с цветя в косите, друг път като Марлене Дитрих с изскубани като конец вежди. Любовта й към Изтока добавя ярки цветове, тюрбани, прозрачни блузи и ориенталски мотиви в гардероба й. А лекият й характер и любовта към експериментите вдъхновяват не само Ив и целия екип в ателиетата му, но и всяка жена, разгръщаща списанията, в които модните критици също не остават равнодушни и споделят възторга си.
През 2011 г. Лулу де ла Фалез умира в дома си на 63 години. Прощавайки се с една от емблематичните модни музи на
ХХ век, Vogue коментира: „Тя беше едновременно модна, иронична, крехка и силна. Въображението й гореше с демонстративна оригиналност и тя постоянно балансираше на границата между следването и нарушаването на правилата. Предизвика истинска културна революция в YSL и им показа пътя към нови естетически измерения... Нейният ентусиазъм, игривост, смело чувство към цвета – дори и в отношенията – мигновено станаха жизненонеобходими за Ив. Винаги позитивна, умиротворяваща, готова да се засмее и в най-тежкия момент, Лулу беше искрата, която доведе YSL към преосмислянето на цвета.“


БЕТИ: муза по призвание

Бети Катру е муза по призвание. Приятелството между „ледената кралица“ и Ив Сен Лоран започва с едно кратко... „не“. Двамата се запознават през 1967 в нощния клуб Regine’s в Париж. Издължената й фигура и андрогинна външност правят силно впечатление на дизайнера и той я кани да дефилира в негово ревю. Тя отказва, а той просто се влюбва в нея... „Мисля, че никой не му беше казвал „не“ дотогава – спомня си Бети. – И това му хареса. Останахме неразделни цялата нощ, а след това и до края на живота му. Мисля, че той почувства колко много си приличаме в страданията си, във възходите и в паденията. Искахме да умрем на всеки пет минути, а след тях – да танцуваме. Измъчената душа на Ив можеше да бъде в един миг щастлива, а после – абсолютно нещастна. Но именно моментите на мъка му служеха за вдъхновение. Истината е, че ние искахме никога да не порастваме, мечтаехме за безкрайно детство. Да прекарам живота си с него според мен е благословия.“
Още в тийнейджърските си години Бети осъзнава, че рязко отсечените й скули и кокалестото тяло ще изискват по-внимателно отношение към облеклото. Макар в действителност да не обича модата, тя успява да изгради свой собствен стил. Той пък трудно остава незабелязан от творците в модния свят през 60-те (включително и от Коко Шанел): основа за гардероба й са „мъжките“ панталони и джинси, семплите пуловери, ризи и тишърти, момчешките на вид обувки и сака. Крайно принципна в чувствата си, Бети никога не изневерява на този стил. Дори когато вдъхновява новия си приятел Ив за създаването на цяла нова ера в модната история – емблематичната колекция Le Smoking dress.
„Моята майка беше много женствена, истинска красавица. Навярно моят стил й се е струвал крайно странен и неуместен. Но като единствено дете, израснало без баща, аз често изпадах в депресии. Така реших, че великата цел в моя живот ще бъде нищо да не правя и никога да не работя. За това помогнаха мъжете. Да, бях държанка, но никога не съм се чувствала унижена, защото никога никой не се е отнасял унизително към мен. Ив ми даваше всичко за душата, а моят мъж – за реалния живот. Може би ако имах някакъв талант, всичко щеше да е различно.“
Бети се оставя на грижите на съпруга си Франсоаз точно както Пиер Берже се грижи за любимия си Ив. Дори в тези си отношения Сен Лоран и Катру си приличат и той неслучайно я нарича „моята сестра близнак“. Единственото, за което никога не говорят, е модата. „Аз ненавиждам модата. Изключвахме я от разговорите си. Просто си споделяхме какво чувстваме и за какво мислим. Не искам да звучи самовлюбено, но около мен винаги са кръжали дизайнери – може би именно защото не обичам модата. Често са ме питали как така никога не съм работила за Ив, но истината е, че той не се нуждаеше от моята помощ. Искаше само присъствието ми – да ме гледа, да си представя как би ме облякъл... Спомням си една вечеря в неговия дом в Мароко. Влязох в стаята, облечена от глава до пети с неговата мароканска колекция. И той беше в пълен възторг.“
Бети е до Ив и в най-тъмните моменти от живота му. Двамата имат сериозни проблеми с алкохола и наркотиците, а през 70-те решават да постъпят на лечение в клиника за зависимости. „Преминахме през всичко това заедно, такива моменти невероятно сближават. В болницата си оставяхме бележки под вратата: „Бети, оправяй се бързо и си измий косата, за да мога да те посетя.“ Когато някой го попиташе как е, той отговаряше: „Tres malade.“ (много болен, фр.) Често ми звънеше и крещеше в слушалката: „Боже, искам да умра! Животът е ужасен!“ А аз отговарях: „Ти си съвършено прав! Как може да продължава!“ Но честно казано, мисля, че именно подигравката с всичко това действително ни помогна. Ив не искаше да бъде балансиран и нормален. Нито пък аз.“


ИНЕС и другите парижанки

Разбира се, в живота на Ив Сен Лоран има още немалко красиви, аристократични и вдъхновяващи жени, с които той обича да бъде заобиколен и да ги вижда облечени в творенията си. Повечето от тях са парижанки – любимата „порода“ жени на дизайнера. Едно от нейните въплъщения е френската модна икона Инес дьо ла Фресанж. Кариерата й като модел през 70-те и 80-те я превръща в една от най-известните жени във Франция – най-вече заради Карл Лагерфелд (който нескромно я обявява за своя муза през златните си години в Chanel) и не по-малко заради Сен Лоран.
За Лулу де ла Фалез да бъдеш наречена „парижанка“ е комплимент: „Ив беше този, който ме направи истинска парижанка. Без него вероятно никога нямаше да го направя сама... От парижанките се очаква много и те винаги трябва да са на висота. Това значи жената да е елегантна и непреднамерено съблазнителна. Освободена от предразсъдъци. Парижанките не маниерничат, техният шик е естествен, походката – непринудена, жестовете – естествени, а не заучени... И винаги присъстват едновременно в светските и в модните хроники.“