С него се срещаме в кафене близо до редакцията, защото той иска да пуши, а пушенето в офиса ни е ограничено до малката ни кухня. Не върви да поканиш човек директно в кухнята и затова ето ни в кафенето. Часът е 4 следобед и отгоре, аз отдавна съм приключила с кафетата си за деня, защото иначе рискувам да не спя през нощта. Но Кирил Керин - той така се казва, си поръчва. Носят му го с късметче, нали ги знаете - онези навити на тънка тръбичка листчета с някоя мъдрост в тях. Пада му се: "Отлагането е за предпочитане пред грешката. Томас Джеферсън." Кирил се усмихва и вече съм убедена - човекът срещу мен прилича много на Роби Уилямс. Вместо да пее обаче, изкарва парите си с късмет. Късметът му е професия, разбирате ли. Даже приятелите му така го наричат - Кирчо Късмета. Той е човекът, на когото дължим малките листчета към чашата с кафе. Случило се така...

В един късметлийски ден - годината е 2000, Кирил влязъл в кафенето, където се отбивал редовно. Падало се 20 май - после ще го чества ежегодно с чаша джин с мартини или с хубава бира. В кафенето забелязал, че всички са заболи глави във вестниците, умислени такива, всеки за себе си. Било толкова тихо, че се чувало бръмченето на анонимна муха, проникнала кой знае как и в разрез с повелите на ХЕИ в общественото заведение. Кирил си помислил: "Дори гол да се съблека тук, никой няма да го забележи." Отчуждение голямо усетил. Изпил си кафето, излязъл навън и 20 минути по-надолу вече имал Плана в главата си. Бил измислил късметите за кафе - начина, по който да накара хората да се усмихват. Разбира се, знаел, че листчетата с пожелания не тръгват от него - има ги в много традиции, в Китай вървят със сладки, в България - с баница.

Нарязал жълтеникава хартия с ретро вид и на отделните листчета написал думи като "любов", "доброта", "дете", "цвете", "щастие". Към "любов"-та Кирил има особено отношение и досега. Смята, че тя трябва да е най-много, защото "на повечето хора им липсва любов."

И така, първите късметчета оставил в едно кафене. След 3-4 дни, когато се отбил там, му казали - ОК, давай още. И се започнало. Това съвсем не означава, че успехът дошъл веднага. От офисите на някои фирми за кафе, на които предлагал сътрудничество, го изгонили почти като мръсно коте. През годините са се опитвали да го копират, но срещу това Кирил има желязна стратегия - работи с минимална печалба и "конкурентите" просто се отказват, когато видят, че големи и бързи пари в тази работа няма. Сега се опитва да пробие в Испания, а в Македония най-безсрамно са му откраднали идеята и предлагат късметчетата "во елитни локали". В момента 35% от всички кафета, които се пият у нас, се поднасят с късметчета. Месечно това прави 1 млн. Представете си 1 млн. души развиват малките листчета и четат "посланията" на Кирил! Това си е направо национална медия. И той много добре го осъзнава. Казва, че ако реши, може такъв черен пиар да направи на някой политик... Засега обаче е на вълна пожелания и мъдрости. Откъде ги взима ли? Откъде ги взимаш - го питам. От филми, книги, отговаря той, някои ги измислям сам. Един филм, който много го е запалил, е "Анджела" на Люк Бесон. Оттам си е харесал репликата: "Ако принизяваш другите, и ти няма да можеш да се извисиш."

Както виждате, Кирил го влече към философията и морала. Целта ми е да помагам на хората, ако исках просто да спечеля пари, можех да пусна томбола или игра с SMS-и и да съм 2 или 3 пъти по-богат, казва Роби Уилямс в благородния си български вариант. Не колекционира сам себе си, но се е срещал с хора, които го колекционират - веднъж някакво момиче му показало ученическа тетрадка, в която били налепени над 850 късметчета.

Сега Кирил е замислил една истинска утопия - мрежа за взаимопомощ, която да обединява приятели и непознати. Нарекъл я е Dreamboat (от англ. - човек мечта), скоро ще има страница в интернет, така че който иска да знае повече - да търси там. Трябва ви например преводач. В мрежата има такъв и вие го наемате и сте спокоен, че той ще ви вземе разумна сума, а няма да ви одере кожата. Кирил много се пали, когато разказва за Dreamboat. Прилича на първите утописти, които се опитвали да убедят другите, а може би и себе си, че обществото не живее от негативни, а от позитивни мисли. Той самият е много позитивен. Нарича пагубно амбициозните, агресивните, хората, които унищожават света около себе си, "душегубки". Казва, че сам е бил такава душегубка, но късметите го превъзпитали. Роля в неговото възпитание на чувствата има и жена му. Тя се казва Дафина и е 5 години по-голяма от него. Преди да й предложи брак, ходили 7 години. Все си казвал, че може да има нещо по-добро, нали ги знаете мъжете! Описва връзката им така: "Горяхме, прегоряхме, угаснахме и после отново се запалихме." Повторното запалване довело до сватбата през 2003 г., до Габриела на 3 г. и Александър на 1 г. "Жена ми ме направи мъж", признава Киро. Сега той се чувства щастлив и иска да има пролет, лято, есен и зима за децата му. Дали е късметлив - да, може би, но е категоричен, че човек трябва да е готов да посрещне късмета си - иначе ще го похаби и толкоз. За него работят надомно 35 души, луд е на тема хигиена - късметчетата например не трябва да се свиват в кухня, която мирише на готвено, защото хартията попива миризмата и цялата партида отива директно в кошчето. Накрая - ето нещо от Кирил, едно от късметчетата-послания, което е измислил сам: "Любовта е камъче, в което човек се спъва и го боли. Обикновено хората го изхвърлят, но ти го запази." Толкова е романтично, че въпреки късния час отивам да изпия едно кафе без захар - за отрезвяване. И да видим какъв ще ми е късметът.