След участието му в „Страстите Христови" на Мел Гибсън имах пълно основание да го наричам Христо СамоЖивков - толкова неотзивчив беше към медиите. Затова сега се изненадах, че прие да говори за последните си участия и новите си проекти, свързани с киното.

Христо олицетворява перфектния сноб-интелектуалец, в най-добрия смисъл на двете понятия. Той изглежда перфектно: уравновесен и самоуверен, в бяла риза, негова запазена марка, изпипан до последния детайл, без следа от небрежност, която трябва да мине за артистизъм. На чаша чай в любимото си заведение. Предишния ден е навършил 32 (18 февруари), обаче не празнувал, а спал. Наскоро е приключил два документални филма за кампанията „Великите българи" на БНТ в съавторство със сценариста Димитър Стоянович. Което трябва да означава, че след ролята във филма на италианеца Северио Констанцо „В памет на самия мен", представен на Берлинале, се е върнал към професията си на кинорежисьор, за която има диплом от НАТФИЗ. За малко. Защото за Христо истинската пълнокръвна изява е пред, а не зад камерата.

„Като актьор участвам във всеки проект, който ме интересува. Наивно си мислех, че след като ме избраха за главната роля в „Занаятът на оръжията" на Ермано Олми, който бе включен в официалната селекция за Кан, би се появил и специален интерес към мен. Щастлив съм обаче, че успявам на всеки две години да участвам в по един добър филм. И съм благодарен, че те са се появявали в точното време и са били продължение на диалога, който водя със себе си."

За последен в тази поредица Христо смята „В памет на самия мен", където той влиза в кожата на млад съвременник, който, за да намери отговор на вълнуващите го въпроси, за да намери себе си, отива в манастир. Филмът е тежък, сложен и провокира въпроси и дори страх у зрителя. На кинофестивала в Берлин той се оказа мерило за публиката, както и за участниците в него. Христо споделя, че е бил щастлив, когато 1700 души го аплодирали 7 минути след прожекцията, но въпреки това журито не призна филма за значим проект. „Определено се толерират етнически филми", е не само мнението на Христо Живков, но и на други кинаджии, следящи европейските фестивали.

Сред головете на Христо има малка роля във филма „Добрата война", където той играе сина на знаменития Рой Шайдър („Ах, този джаз"). Между другото, българинът си е позволявал лукса да отказва ангажименти - според признанието му, не приема 7 от 10 предложения. Например роля в италиански телевизионен сериал.
„По принцип не искам да снимам сериали. А иначе отказвам всичко, в което не намирам себе си и не чувствам човека срещу себе си (режисьора - б.а.). Така през 2005 г. харесах един сценарий, без да знам кой е режисьор. Не само съжалявах, но и си направих извода, че не само актьорът трябва да бъде пробван, а сам той трябва да иска да види и други филми на режисьора, който го кани, за да види в какво влиза."

Младият български актьор винаги досега е бил ангажиран за роли на положителни герои - като го гледам, не мога да го извадя от образа на Йоан Зеведеев в „Страстите Христови". „О, не, светците взеха да ми идват в повече. В тази моя съдба пръст има и антропологията, но вече ми се иска да изиграя злодей. В живота ми дотук съм показвал, че мога да бъда и лошо момче. Изпадал съм в ситуации, когато съм изпочупвал всичко около себе си. За да разбера, че това няма никакъв смисъл, когато го направиш след дълго търпение - излиза, че си луд. Така че трябва да се върви с егото напред."

С егото напред младият български актьор не е вманиачен на тема поддържане на добра физическа форма. „Играя тенис на корт или плувам, когато имам време и не ме мързи. Няколко месеца ходих на тай чи и сега използвам някои от загрявките сутрин. Когато снимам обаче, спортувам активно, за да не позволя на умората да приспи мозъка и сетивата ми. По време на работа над филм се чувствам невероятно жив, бърз, постигам резултатите с малко усилия и нямам грешно решение. Като приключа обаче, мога с месеци да не правя нищо. Просто отсъствам..."
За хонорарите на Живков се носят легенди, но той скромно съобщава, че не са космически и ги инвестира в сравнително висок жизнен стандарт, който включва и пътувания зад граница.