Наричана още желязната бизнес лейди от първата половина на XIX век, която превърна шампанското си в искрящата легенда „Вьов Клико" (veuve, фр. - вдовица). Макар и с боне на главата, тя проправи пътя на облечените в делови костюми жени на XX и XXI век, съчетавайки мъжка воля и практичен нюх с присъщата на пола си интуиция.

Това си било чист брак по сметка, когато през 1798 година в катедралата в Реймс - столицата на областта Шампан, Никол Барб Понсарден казала „да" на Франсоа Клико. Никол била дъщеря на някой си господин Понсарден - ревностен монархист, един от организаторите на коронацията на Луи XVI - същия онзи, който през 1793 г., след избухването на Френската революция, губи главата си на гилотината. Още преди да падне главата на Луи обаче, мосю Понсарден вече се бил осъзнал като ревностен републиканец, което му позволило да запази своята глава на раменете си. После по времето на Наполеон Понсарден станал ревностен бонапартист и така си спечелил титлата барон. Но тъй като до революцията той бил монархист, върналите се на власт Бурбони, които пратили Наполеон на заточение на о. Елба, не му отнели титлата. Никол изглежда наследила невероятната повратливост на баща си, само че я използвала не в политиката, а на полето на бизнеса.

Но да се върнем към сватбените камбани през 1798-а. Тогава тя била на 21 години и макар да не била влюбена във Франсоа, едва ли мечтаела някога светът да я запомни като вдовица. Никол добре помнела думите на майка си, която често повтаряла на дъщеря си: „Ах, мила моя, някак си предчувствам, че след сватбата ще се прославиш." С какво - майката не знаела, още повече щерка й не се отличавала нито с особена красота и елегантност, нито с остроумие, пък и от жените по онова време не се очаквало кой знае какво - стигал им един успешен брак, увенчан с деца и внуци. Бракът на Никол наистина бил успешен - като съюз между успелия буржоа и новоизпечен благородник Понсарден, и богатата фамилия лозари и винопроизводители Клико. Свекърът й Филип бил мъж с изключителен търговски нюх и склонност да рискува. Още през 1780 г. той изнесъл вино за Русия, вярно, ставало дума за една кошница с бутилки, но все пак... Синът му също бил предприемчив и бъдещето изглеждало розово, когато над семейството изведнъж надвиснал черен облак. Седем години след сватбата младият господин Клико скоропостижно починал, оставяйки на съпругата си едно дете и един нелек бизнес.

Какво трябвало да прави нямащата 30 г. вдовица със семейното имение, с декарите лозя и огромната изба, чиито разклонения се разпростирали на 18 км под земята? Никол решила да вземе всичко в свои ръце и предизвикала недоволството на обществото в Реймс. Та нали хората в околностите му още вярвали, че жена дори не трябва да влиза в избите, защото виното ще стане на оцет! Никой не знаел, че приживе Франсоа бил посветил съпругата си в тайните на превръщането на гроздовия сок в разпенващо се вино. Никол вложила цялата си страст във винопроизводството и изглежда това успешно заменило мъжете в живота й, защото тя никога повече не се омъжила. Наложила си железен ритъм на работа, обикаляла лозята, за да следи качеството на гроздето, слизала в подземията, за да контролира температурата в избите. Инвестирала печалбите си в закупуване на най-добрите лозя на Шампан. Водела си записки, които се пазят до ден днешен в архивите на Дома Клико, в които анализирала успехите и пораженията си. Не губела надежда, когато лозята не раждали или ги връхлитали болести. През всичките тези години тя повтаряла: „Има само едно качество - най-доброто" и работила нонстоп. В битката си за качество обаче не забравяла хората, които се трудят за нея и поощрявала най-преданите си работници като кръщавала избите с техните имена.

Говори се, че когато по време на Наполеоновите войни руски войници опустошили избите на мадам Клико, тя казала: „Ще си платят за това". И руснаците наистина си платили... Вдовицата имала на своя страна един много полезен мъж - мосю Луи Боне. Той играел ролята на неин личен посланик в столицата на Руската империя Петербург, където проучвал пазара. Пишел й, че тамошните аристократи изпитват детинско удоволствие от гледката на пенещото се шампанско, от изстрелването на тапата и от пяната, която мокрела роклите на седящите на масата дами. Известно е неговото писмо от 1806 г.: „Съобщавам ви радостна новина. Царицата е бременна. Ако роди престолонаследник, в тази огромна страна ще бъде изпито море от шампанско. Само не казвайте никому нито дума, защото конкурентите ни могат да се възползват." Хм, мадам Клико ли не знае как се пази тайна! Но тя не просто мълчала, а замисляла рискова стъпка. Още не бил отшумял злощастният поход на Наполеон към Москва, а мадам товарела кораба „Добри намерения" с 10 хил. бутилки шампанско и го изпратила към Русия. Бързо забравящите злините руснаци полудели по качественото й вино и били готови да плащат луди пари за него - точно както го била предвидила вдовицата. Проспер Мериме пише: „Мадам Клико напои Русия. Тук наричат виното й кликовское и не искат да знаят за друго." В чест на този удар баронесата направила нещо, което по принцип избягвала - наляла си чаша шампанско и го изпила на един дъх.