Доставките за северната империя достигнали 25 хил. бутилки годишно. Но Никол не се главозамаяла от успеха и продължавала да повтаря: „качеството, качеството". Точно за да подобри качеството на вината си, тя измислила ремуажа - голямата й заслуга към всички производители на шампанско. През 1816 г. изобретила начин да отстрани утайката от дрождите в шампанското и то да изглежда прозрачно като сълза. Дотогава пенливото вино, открито от митичния монах Дом Периньон, било мътничко. Мадам се сетила да пробие дупки в една кухненска маса и да застопори в тях бутилките под ъгъл с гърлото надолу. На определен период бутилките се завъртали с няколко градуса. Така утайката се събирала над временната запушалка. Накрая гърлото се поставяло в лед и утаените дрожди замръзвали. После работниците на мадам махали временната тапа и леденото парченце изхвърчало навън. Бутилките се доливали и им се слагала постоянната запушалка. Шампанското в тях било кристално чисто.

„Качеството, качеството", мърморела мадам и когато решила да постави цветни етикети на бутилките си. Дизайнерското й попадение веднага я отличило от конкуренцията. Преди нея всички етикети били черно-бели. Мадам харесала наситения цвят на жълтъка на кокошите яйца, защото е шик и освен това бил лесен за сравнение еталон. Просто винаги можело да се счупи едно яйце от селска кокошка и да се сравни неговия цвят с този на етикета.

Тя умеела да извлича максимума от конюнктурата. През 1811 г. небето на Шампан е прорязано от комета, а реколтата е небивало добра. Когато праща кораба за Русия, бутилките са именно от реколта 1811-а и затова са украсени с фирмени етикети с монограма VCP (Veuve Clicquot Ponsardin) и надпис Vin de Bouzy 1811 de la Comet (Вино от Бузи 1811, Годината на кометата). В Русия започват да наричат шампанското й „виното на кометата." Звездата става част от герба на мадам, заедно с котвата, която да напомня за успешния рейд на кораба „Добри намерения" към Русия.

Мадам Клико се държала като Желязна лейди до края на дните си. Виждайки, че съпругът на дъщеря й е безнадежден комарджия и пияница, че няма КАЧЕСТВА да развие фирмата, тя обезнаследява двамата и продава бизнеса на близкия си помощник Едуард Верде. Оттегля се от активна работа, но до края на дните си помага на Дома Клико. Умира през 1866 г. на 89-годишна възраст.

През 1987 г. шампанското „Вьов Клико" става част от концерна L.V.M.H. Louis Vuitton Moet Hennesy. През 1972 г. е основана наградата за бизнес дами на името на мадам Клико, която се връчва ежегодно в няколко държави от Европа, Америка, Азия и Австралия. Сега на трона, заеман по-рано от вдовицата, отново е жена. Сесил Бонфонд е президент на фирмата и както шеговито подчертава - най-големият й приоритет е да съхрани семейното си положение на омъжена жена и да не стане втората вдовица на този пост.

Впрочем духът на старата дама е жив в Шампан. Резиденцията на Дома „Вьов Клико Понсарден" - Hotel du Marc, е отворена за всички желаещи. Старинната сграда е построена по указания на самата баронеса Никол, за да посреща гости. Скърцащите подове, антикварните мебели в стаите - всичко 5 на брой, дългите закуски на още по-дългата маса, застлана с твърдо колосана покривка, кухнята с големината на конюшня, разкошните интериори и разбира се - портретът на основателката в една от гостните, създават невероятна атмосфера. За вечеря гостите получават специална бланка: „Вдовицата Клико има честта да ви покани...". И естествено, навсякъде в хотела се лее шампанско.

Случвало се е гости да се кълнат, че понякога из коридорите на резиденцията за секунда се мярвала жена с боне, която тихичко мърморела „качеството, качеството". Същите тези хора говорят, че въпреки мърморенето мадам изглеждала весела. Може би защото виждала, че бизнесът й се развива и че хиляди хора по света се забавляват, гърмейки с тапите на бутилките й. Скептиците обаче твърдят, че привидението се дължи на някоя и друга чаша шампанско вповече, изпита от гостите в чест на Никол Клико Понсарден - вдовицата, която развесели света с френски шик.