Един трапер за размера на женските гърди
Най-често ще срещнете името на Митко Димитров-Пайнера в комбинация с думата милиони. Милионите, които е спечелил, милионите, които е платил като данъци, милионите фенове на чалгата, милионите от евросубсидията, която той така мелодраматично отказа с отворено писмо... Властелинът на попфолка е изградил своя високоорганизиран бизнес за милиони със съзнанието, че върши патриотично дело. „Ако обиждате попфолка, обиждате половин България.“ Тази фирма е създала звезди като Ивана, Камелия, Глория, Преслава. Лили Иванова също е записвала свой албум в „Пайнер“. ЕVA не е фен на попфолка, но винаги е готова да изслуша един успешен мъж, за да се опита да разгадае тайната на успеха му. С тази цел журналистката Лилия Стамболова замина за Димитровград, решена да покани Митко Пайнера на изискана вечеря на свещи.
Стопкадър. Митко Пайнера
Срещаме се в офиса му, на втория етаж на фирмената сграда. Първото ми впечатление е, че напомня Брандо в „Кръстника“. Може би заради скулите или стегнатата спортна фигура на човек, който видимо много тренира (и не ползва асансьори, както ще забележа). Може да е и заради гладкото лице, изправения гръб, ниско подстриганата коса. Или заради факта, че изглежда естествено елегантен. Облечен е с черен панталон, черна риза и черно сако с фино кафяво райе. За разлика от „Кръстника“ в очите му има мекота, а на челото му едва забележим белег – следа от падане от мотор. Ръкостискането му е стегнато. Ухае, както ще признае по-късно, на одеколон Champion for Men на Davidoff. Долавям в гласа му сантиментална нотка, но говори твърдо и уверено. И докато говори – възпитан, интелигентен, с бърз ум и много светски маниер, – те сканира, анализира и преценява.
Малко история
Митко Димитров е от Димитровград и живее там. Майка му работела като началник-склад, баща му също. Бил на пет, когато родителите му се разделили. Отгледан е от втория си баща, но еталон и пример за подражание му бил треньорът му по самбо Иван Шишиньов. От трите години с него Пайнера се научил на дисциплинирано отношение към тялото, духа и мисленето си. Всеки ден тичал по 8 км, а през половината от тях носел някого от съотборниците си на гръб. Не е спирал темпото оттогава. Вземал си изпитите предварително и лятната сесия изкарвал на плажа. Поддържал фигурата си с лостове, лицеви опори, упражнения със собствената си тежест. „Спортуването е полезно за това – казва, – че изграждаш дух, воля и стремеж за победа по най-достойния начин. А те ти служат във всяка ситуация в бизнеса и в живота. Човек трябва да е боец навсякъде.“
С час фитнес започва денят на Пайнера и сега. Това се случва в ранния следобед. След тренировката пие фреш и шварцкафе с мляко и мед, по много. Следват плодове, нещо леко за хапване. Избягва да вечеря след 22 ч., въпреки че работният му ден може да продължи до сутринта. Храни се дисциплинирано, по-често разделно с плодове, зеленчуци, много обича морска и речна риба. (Храни се бързо, почти хвърля храната в устата си, както забелязвам по време на вечерята.) Абсолютно е изключил от менюто четирите „бели отрови“ – захарта, солта, брашното и сланината, тоест мазнината.
Госпожа Пайнер
В съседния кабинет е съпругата му – икономист на фирмата и неговата ученическа любов. Заедно са от 42 години. Мария се казва и изглежда прекрасно почти без грим, елегантна и умна жена. Сигурна съм, че не й е лесно до създателя на машината за мокри сънища. Срещнали се в края на втори курс в техникума. Харесал чара й, красотата, характера. „Сексапилът – добавя той – и ученолюбивостта. Още си спомням как изглеждаше Мария – преди колко години е било? И още е така.“ В казармата ходела да го вижда всеки месец въпреки разстоянията и той осъзнал, че любовта им е истинска. „Казах си – защо да не се оженя. Мария винаги е желаела да сме семейство.“ И с неговото темпо още преди да отслужи вече бил женен, даже медения месец изкарал. На въпроса ми как е възможно от 42 години да са заедно, отговаря: „Градивният елемент на всяка връзка е любовта. Ако я няма, всичко заминава. А ние врим и кипим и в любовта, и в живота! Във всичко.“
В кухнята – не!
През студентските години в Техническия университет във Варна, където завършва специалност технология на машиностроенето, се родили децата им Христо и Венета. Бебетата отгледали в студентското общежитие. Помагали и родителите. „Не мога да готвя и да дундуркам бебета – признава Пайнера. – Страшно ми е да ги взема в ръце! Не знам какво да правя. Считам, че мъжът трябва да е извън кухнята. Радвах се на децата, но повечето време бях на други места, където трябваше да работя. Покрай работата и бизнеса не усетих кога пораснаха.“ След университета с жена му започнали работа в Полиестерния комбинат в града и така минали 10 години. Митко отговарял за поддръжката на машините. Случвало се нощем да се развали някоя, а той да скицира детайл от нея на коляно, за да може сам да го изработи. „Не съм гледал работно време. Тогава човек успява.“ Когато дошли промените през 1990-а, казал на Мария: „Да оставим завода, за да правим музика!“ А тя плакала три месеца! Били на 36 години.
Да вземем прякора
Като студент учел и чертаел на фона на Pink Floyd, Deep Purple, Creedеnce, Boney M, ABBA и Smokie. И му се искало да опита да записва и той. С приятели се състезавали чия звукозаписна машина ще постигне най-добрия звук. Победил декът на Митко – на фирмата Pioneer. Така се родил и прякорът Пайнера, а после и името на семейната фирма. Димитров усещал, че на пазара има дефицит за празни аудио- и видеокасети, като инженер направил своя разработка, с жена му теглили кредит и поръчките завалели. Започнали да изнасят с тирове и микробуси за Молдова, Унгария, Румъния и Украйна.
От двама в началото сега в „Пайнер“ работят над 200 души на трудов договор и още – на граждански. 100 от тях са изпълнители, 10 пишат текстове, малко повече от 10 са композитори. След продажбата на касетки започнали и да записват своя музика.
Колко струва да си на сцена
Ресторантът „Приказките“, в който пристигаме, е част от едноименен хотелски комплекс на километър и половина от Харманли. Тук се правят кастингите за фолкизпълнители. Кандидатите за звезди се изявяват на сцената с оркестър. Изпитва ги Пайнера. „Искам да усетя на какво ниво са в диалога, в мисленето си, да разбера какви са силните и слабите им страни. Едните ще показваме, другите ще крием.“ Оказва се, че не е евтино човек да стане фолкзвезда. Фирмата поема музикалната изява – записите, видеоклиповете, концертите, но външният вид е инвестиция на изпълнителите. Плащат си и за фитнеса, стайлинга, грима, пластичните операции, ако решат да си правят. „Нека и да инвестират в себе си. Тогава това, което правим, ще бъде много по-ценно и за тях самите, защото са вложили не само своя талант, но и финанси… Аз съм на принцип, който май че Рейгън е изказал: „Ако искаш да помогнеш на някого, не го учи как да яде риба, а как да я лови.“ Първите години с всеки изпълнител аз прецизирам нещата – от визията му през начина на говорене и начина на мислене.“
За идеалния размер на женските гърди и дали сексапилът лъха или духа
Идеалният размер на женските гърди е колкото мъжка шепа, твърди Митко Димитров. „Аз съм радетел на естествените форми [хм!], но ако изпълнителят има притеснение, което влияе негативно на по-доброто му представяне... (Явно има доста притеснени в редиците на фолка – прекъсвам го.), тогава се явява пластичната хирургия. Добре е тя да се намесва внимателно и сексапилът да не прелива, да не е вулгарен.“ Питам как би коментирал Андреа. Определя я като суперсексапилна. „Тя винаги е на ръба. Може и да е прекрачвала лекичко.“ Коментираме неговата сентенция, че сексапилът трябва да лъха, не да духа. Дали при фолкизпълнителките обаче не духа предимно? „Опитвам се да ограничавам духането – казва Пайнера. – В емоцията на клиповете, а и на сцената често се случва нещо малко повече, да му се не види! И да имаме такива моменти, всичко може да се коригира. Ние се развиваме. И попфолкът не е същият. И при Лейди Гага, и при Мадона има случаи, в които и гърда се е видяла, и нещо друго. Световният шоубизнес е такъв! Нито Мадона, нито Лейди Гага са нарушили репутацията на Щатите. Защо нашата провокация да нарушава репутацията на България пред света?“ Коментираме и текстовете. „В повечето случаи аз ги проверявам – да има и пиниз някакъв. Търся елементите на хита. Може да са почти на ръба на достойното, но да провокират. Има и по-булевардни текстове на песни, по-леки, по-неиздържани, но са харесвани. Хората имат нужда от нещо такова и ако ние не им го дадем, дава им го някой друг. Те си го вземат. Хубаво е да си дадем сметка, че обиждайки попфолка, обиждаме по-голямата част от нашия народ. Вижте стадионите, концертните зали. Хората се разтоварват и изпитват удоволствие от нашата музика. Ние искаме да са доволни. Какво лошо правим, като ги радваме?“
На вечеря с трапер
Вечеряме в лоби бара под таван, обсипан с лампи като звездно небе. Митко пие любимото си уиски Jack Daniel’s. За пред-ястие е избрал белени домати с бяло българско сирене. После опитваме сьомга със зеленчуци. Говорим за любимото му време от седмицата – неделя. Тогава след фитнеса и закуската обикновено отива на риба. Като се върне, пали камината и сам приготвя рибата. Може да готви само така – по най-първобитния начин. Не му изглежда мъжко да се върти в кухнята, както вече спомена. Даже направил забележка на зет си – полугерманец, полуамериканец, – че ако много се заседява в кухнята да гушка жена си, в друго нямало да му спори. Ходи и на лов. „Аз съм трапер. Най-добре се чувствам, когато не нося нищо по себе си. Виж, нямам и халка, нито часовник. Това за халката Мария го прие, докато бях още в казармата. Всяко нещо по мен ми пречи. И най-добре се чувствам, когато вляза навътре в морето и плувам – без плавници, без шнорхел, без нищо. Там съм сам сред природата. Всичко да зависи от мен!“ Разказва как обожава да плува привечер. „Жена ми много се притесняваше първите години. Влизам, а като изляза, плажът - празен, тя останала сама, плаче. „Що толкова се забави?!“
„Да си призная – продължава Митко, – годините не ми тежат. Само по фитнеса усещам, възстановявам се за повече време след тренировка. Старая се да пазя духа си здрав в здраво тяло, да имам воля и мисъл прозорлива и точна на секундата. Защото аз водя хорото. Аз казвам какво да става. И времето е динамично. Нещата се поднасят на момента. Не ги ли приемаш, не реагираш ли, губиш.“
Дъщерята, научавам, е завършила в Германия и живее там с мъжа си – полунемец, полуамериканец, и двете им деца. Разработват представителство на Телевизия Планета. Митко Пайнера има и още трима внуци – от сина си, който пък е режисьор в софийския офис на фирмата. Вярва в династиите и се надява децата му да продължат по неговия път.
Перфектната фабрика за чалга
Доскоро е градил хората около себе си само със забележки. „Пайнер“ бил спартанска школа. Говорело се: „ТИ ОТ ШЕФА ДРУГО НЯМА ДА ЧУЕШ, ОСВЕН УПРЕЦИ!“ А сега Митко се учи да споменава и нещата, които го радват. И пак ми казва, че цени мъжкото поведение, спортния дух, волята за победа и стремежа към съвършенство. Мисли, че и жените харесват това. „НА ЖЕНИТЕ СА ИМ НЕОБХОДИМИ МЪЖКАРИ. ЖЕНСТВЕНОСТТА Е ИЗКУСТВО. Когато една жена го умее, тя може да въздейства положително на мъжа и да го стимулира.“
Изненадана съм от собственика на фабриката за попфолк. И впечатлена. Ако всички са предприемчиви и работят като него, ако имат ентусиазма и волята му, какво ли би станало? Какво ли би станало, ако и той насочи влиянието, което вече е завоювал, към добри послания? Казва, че телевизията има предавания за фолклор и за историческите ценности на България. Харесва ми още нещо, което Пайнера казва: „Човек изпита ли удоволствие, че е направил едно както трябва, ще му стане стил и ще се стреми да прави всичко така, че да му хареса на него самия и на тези около него. И на всеки ще му е по-приятно да живее в България.“
За кожата на един пайнер из форумите, нередактирано:
Из отвореното писмо до медиите на Митко Димитров:
За мое голямо съжаление не мога да определя надигналата се вълна на очерняне по друг начин, освен като тъжна индикация за дълбоки и трудно преодолими комплекси в нашето общество – от комплекса срещу богатството, което „по дефиниция” се приема като порок и му се приписва нечестен произход, през комплекса, че културата в България не заема достойно място в дневния ред на обществото, за което са „виновни” феномени като попфолка.
Разбирач 06:04 Петък 18 януари 2013
В началото на 90-те ПАйнера имаше идеалната възможност да развие и популяризира авторска българска музика с фолклорни (БЪЛГАРСКИ) мотиви, особено след успеха на Пирин Фолк и Тракия Фолк. Но не – той предпочете да гепи парчетата от сръбския турбо фолк, да им превежда текстовете, а изпълнителките да са с вид на магистрални труженички.
Дядо Поп 08:53 Четвъртък 17 януари 2013
НЕ МОЖЕ ДА ЛЕЖИШ ,ДА ПЪРДИШ И ДА ЗАВИЖДАШ НА ТОЗИ И ОНЗИ ЧЕ СПЕЧЕЛИЛИ ЕВРОПРОЕКТИ , РАДВАЙТЕ СЕ ,МАЙНАТА МУ ЧЕ БИЛО ЧАЛГА ,И АЗ НЕ Я ХАРЕСВАМ, НО ТОВА СА ЕВРО- ПАРИ ЗА БЪЛГАРИЯ !!!!!!!
Най-често ще срещнете името на Митко Димитров-Пайнера в комбинация с думата милиони. Милионите, които е спечелил, милионите, които е платил като данъци, милионите фенове на чалгата, милионите от евросубсидията, която той така мелодраматично отказа с отворено писмо... Властелинът на попфолка е изградил своя високоорганизиран бизнес за милиони със съзнанието, че върши патриотично дело. „Ако обиждате попфолка, обиждате половин България.“ Тази фирма е създала звезди като Ивана, Камелия, Глория, Преслава. Лили Иванова също е записвала свой албум в „Пайнер“. ЕVA не е фен на попфолка, но винаги е готова да изслуша един успешен мъж, за да се опита да разгадае тайната на успеха му. С тази цел журналистката Лилия Стамболова замина за Димитровград, решена да покани Митко Пайнера на изискана вечеря на свещи.
Стопкадър. Митко Пайнера
Срещаме се в офиса му, на втория етаж на фирмената сграда. Първото ми впечатление е, че напомня Брандо в „Кръстника“. Може би заради скулите или стегнатата спортна фигура на човек, който видимо много тренира (и не ползва асансьори, както ще забележа). Може да е и заради гладкото лице, изправения гръб, ниско подстриганата коса. Или заради факта, че изглежда естествено елегантен. Облечен е с черен панталон, черна риза и черно сако с фино кафяво райе. За разлика от „Кръстника“ в очите му има мекота, а на челото му едва забележим белег – следа от падане от мотор. Ръкостискането му е стегнато. Ухае, както ще признае по-късно, на одеколон Champion for Men на Davidoff. Долавям в гласа му сантиментална нотка, но говори твърдо и уверено. И докато говори – възпитан, интелигентен, с бърз ум и много светски маниер, – те сканира, анализира и преценява.
Малко история
Митко Димитров е от Димитровград и живее там. Майка му работела като началник-склад, баща му също. Бил на пет, когато родителите му се разделили. Отгледан е от втория си баща, но еталон и пример за подражание му бил треньорът му по самбо Иван Шишиньов. От трите години с него Пайнера се научил на дисциплинирано отношение към тялото, духа и мисленето си. Всеки ден тичал по 8 км, а през половината от тях носел някого от съотборниците си на гръб. Не е спирал темпото оттогава. Вземал си изпитите предварително и лятната сесия изкарвал на плажа. Поддържал фигурата си с лостове, лицеви опори, упражнения със собствената си тежест. „Спортуването е полезно за това – казва, – че изграждаш дух, воля и стремеж за победа по най-достойния начин. А те ти служат във всяка ситуация в бизнеса и в живота. Човек трябва да е боец навсякъде.“
С час фитнес започва денят на Пайнера и сега. Това се случва в ранния следобед. След тренировката пие фреш и шварцкафе с мляко и мед, по много. Следват плодове, нещо леко за хапване. Избягва да вечеря след 22 ч., въпреки че работният му ден може да продължи до сутринта. Храни се дисциплинирано, по-често разделно с плодове, зеленчуци, много обича морска и речна риба. (Храни се бързо, почти хвърля храната в устата си, както забелязвам по време на вечерята.) Абсолютно е изключил от менюто четирите „бели отрови“ – захарта, солта, брашното и сланината, тоест мазнината.
Госпожа Пайнер
В съседния кабинет е съпругата му – икономист на фирмата и неговата ученическа любов. Заедно са от 42 години. Мария се казва и изглежда прекрасно почти без грим, елегантна и умна жена. Сигурна съм, че не й е лесно до създателя на машината за мокри сънища. Срещнали се в края на втори курс в техникума. Харесал чара й, красотата, характера. „Сексапилът – добавя той – и ученолюбивостта. Още си спомням как изглеждаше Мария – преди колко години е било? И още е така.“ В казармата ходела да го вижда всеки месец въпреки разстоянията и той осъзнал, че любовта им е истинска. „Казах си – защо да не се оженя. Мария винаги е желаела да сме семейство.“ И с неговото темпо още преди да отслужи вече бил женен, даже медения месец изкарал. На въпроса ми как е възможно от 42 години да са заедно, отговаря: „Градивният елемент на всяка връзка е любовта. Ако я няма, всичко заминава. А ние врим и кипим и в любовта, и в живота! Във всичко.“
В кухнята – не!
През студентските години в Техническия университет във Варна, където завършва специалност технология на машиностроенето, се родили децата им Христо и Венета. Бебетата отгледали в студентското общежитие. Помагали и родителите. „Не мога да готвя и да дундуркам бебета – признава Пайнера. – Страшно ми е да ги взема в ръце! Не знам какво да правя. Считам, че мъжът трябва да е извън кухнята. Радвах се на децата, но повечето време бях на други места, където трябваше да работя. Покрай работата и бизнеса не усетих кога пораснаха.“ След университета с жена му започнали работа в Полиестерния комбинат в града и така минали 10 години. Митко отговарял за поддръжката на машините. Случвало се нощем да се развали някоя, а той да скицира детайл от нея на коляно, за да може сам да го изработи. „Не съм гледал работно време. Тогава човек успява.“ Когато дошли промените през 1990-а, казал на Мария: „Да оставим завода, за да правим музика!“ А тя плакала три месеца! Били на 36 години.
Да вземем прякора
Като студент учел и чертаел на фона на Pink Floyd, Deep Purple, Creedеnce, Boney M, ABBA и Smokie. И му се искало да опита да записва и той. С приятели се състезавали чия звукозаписна машина ще постигне най-добрия звук. Победил декът на Митко – на фирмата Pioneer. Така се родил и прякорът Пайнера, а после и името на семейната фирма. Димитров усещал, че на пазара има дефицит за празни аудио- и видеокасети, като инженер направил своя разработка, с жена му теглили кредит и поръчките завалели. Започнали да изнасят с тирове и микробуси за Молдова, Унгария, Румъния и Украйна.
От двама в началото сега в „Пайнер“ работят над 200 души на трудов договор и още – на граждански. 100 от тях са изпълнители, 10 пишат текстове, малко повече от 10 са композитори. След продажбата на касетки започнали и да записват своя музика.
Колко струва да си на сцена
Ресторантът „Приказките“, в който пристигаме, е част от едноименен хотелски комплекс на километър и половина от Харманли. Тук се правят кастингите за фолкизпълнители. Кандидатите за звезди се изявяват на сцената с оркестър. Изпитва ги Пайнера. „Искам да усетя на какво ниво са в диалога, в мисленето си, да разбера какви са силните и слабите им страни. Едните ще показваме, другите ще крием.“ Оказва се, че не е евтино човек да стане фолкзвезда. Фирмата поема музикалната изява – записите, видеоклиповете, концертите, но външният вид е инвестиция на изпълнителите. Плащат си и за фитнеса, стайлинга, грима, пластичните операции, ако решат да си правят. „Нека и да инвестират в себе си. Тогава това, което правим, ще бъде много по-ценно и за тях самите, защото са вложили не само своя талант, но и финанси… Аз съм на принцип, който май че Рейгън е изказал: „Ако искаш да помогнеш на някого, не го учи как да яде риба, а как да я лови.“ Първите години с всеки изпълнител аз прецизирам нещата – от визията му през начина на говорене и начина на мислене.“
За идеалния размер на женските гърди и дали сексапилът лъха или духа
Идеалният размер на женските гърди е колкото мъжка шепа, твърди Митко Димитров. „Аз съм радетел на естествените форми [хм!], но ако изпълнителят има притеснение, което влияе негативно на по-доброто му представяне... (Явно има доста притеснени в редиците на фолка – прекъсвам го.), тогава се явява пластичната хирургия. Добре е тя да се намесва внимателно и сексапилът да не прелива, да не е вулгарен.“ Питам как би коментирал Андреа. Определя я като суперсексапилна. „Тя винаги е на ръба. Може и да е прекрачвала лекичко.“ Коментираме неговата сентенция, че сексапилът трябва да лъха, не да духа. Дали при фолкизпълнителките обаче не духа предимно? „Опитвам се да ограничавам духането – казва Пайнера. – В емоцията на клиповете, а и на сцената често се случва нещо малко повече, да му се не види! И да имаме такива моменти, всичко може да се коригира. Ние се развиваме. И попфолкът не е същият. И при Лейди Гага, и при Мадона има случаи, в които и гърда се е видяла, и нещо друго. Световният шоубизнес е такъв! Нито Мадона, нито Лейди Гага са нарушили репутацията на Щатите. Защо нашата провокация да нарушава репутацията на България пред света?“ Коментираме и текстовете. „В повечето случаи аз ги проверявам – да има и пиниз някакъв. Търся елементите на хита. Може да са почти на ръба на достойното, но да провокират. Има и по-булевардни текстове на песни, по-леки, по-неиздържани, но са харесвани. Хората имат нужда от нещо такова и ако ние не им го дадем, дава им го някой друг. Те си го вземат. Хубаво е да си дадем сметка, че обиждайки попфолка, обиждаме по-голямата част от нашия народ. Вижте стадионите, концертните зали. Хората се разтоварват и изпитват удоволствие от нашата музика. Ние искаме да са доволни. Какво лошо правим, като ги радваме?“
На вечеря с трапер
Вечеряме в лоби бара под таван, обсипан с лампи като звездно небе. Митко пие любимото си уиски Jack Daniel’s. За пред-ястие е избрал белени домати с бяло българско сирене. После опитваме сьомга със зеленчуци. Говорим за любимото му време от седмицата – неделя. Тогава след фитнеса и закуската обикновено отива на риба. Като се върне, пали камината и сам приготвя рибата. Може да готви само така – по най-първобитния начин. Не му изглежда мъжко да се върти в кухнята, както вече спомена. Даже направил забележка на зет си – полугерманец, полуамериканец, – че ако много се заседява в кухнята да гушка жена си, в друго нямало да му спори. Ходи и на лов. „Аз съм трапер. Най-добре се чувствам, когато не нося нищо по себе си. Виж, нямам и халка, нито часовник. Това за халката Мария го прие, докато бях още в казармата. Всяко нещо по мен ми пречи. И най-добре се чувствам, когато вляза навътре в морето и плувам – без плавници, без шнорхел, без нищо. Там съм сам сред природата. Всичко да зависи от мен!“ Разказва как обожава да плува привечер. „Жена ми много се притесняваше първите години. Влизам, а като изляза, плажът - празен, тя останала сама, плаче. „Що толкова се забави?!“
„Да си призная – продължава Митко, – годините не ми тежат. Само по фитнеса усещам, възстановявам се за повече време след тренировка. Старая се да пазя духа си здрав в здраво тяло, да имам воля и мисъл прозорлива и точна на секундата. Защото аз водя хорото. Аз казвам какво да става. И времето е динамично. Нещата се поднасят на момента. Не ги ли приемаш, не реагираш ли, губиш.“
Дъщерята, научавам, е завършила в Германия и живее там с мъжа си – полунемец, полуамериканец, и двете им деца. Разработват представителство на Телевизия Планета. Митко Пайнера има и още трима внуци – от сина си, който пък е режисьор в софийския офис на фирмата. Вярва в династиите и се надява децата му да продължат по неговия път.
Перфектната фабрика за чалга
Доскоро е градил хората около себе си само със забележки. „Пайнер“ бил спартанска школа. Говорело се: „ТИ ОТ ШЕФА ДРУГО НЯМА ДА ЧУЕШ, ОСВЕН УПРЕЦИ!“ А сега Митко се учи да споменава и нещата, които го радват. И пак ми казва, че цени мъжкото поведение, спортния дух, волята за победа и стремежа към съвършенство. Мисли, че и жените харесват това. „НА ЖЕНИТЕ СА ИМ НЕОБХОДИМИ МЪЖКАРИ. ЖЕНСТВЕНОСТТА Е ИЗКУСТВО. Когато една жена го умее, тя може да въздейства положително на мъжа и да го стимулира.“
Изненадана съм от собственика на фабриката за попфолк. И впечатлена. Ако всички са предприемчиви и работят като него, ако имат ентусиазма и волята му, какво ли би станало? Какво ли би станало, ако и той насочи влиянието, което вече е завоювал, към добри послания? Казва, че телевизията има предавания за фолклор и за историческите ценности на България. Харесва ми още нещо, което Пайнера казва: „Човек изпита ли удоволствие, че е направил едно както трябва, ще му стане стил и ще се стреми да прави всичко така, че да му хареса на него самия и на тези около него. И на всеки ще му е по-приятно да живее в България.“
За кожата на един пайнер из форумите, нередактирано:
Из отвореното писмо до медиите на Митко Димитров:
За мое голямо съжаление не мога да определя надигналата се вълна на очерняне по друг начин, освен като тъжна индикация за дълбоки и трудно преодолими комплекси в нашето общество – от комплекса срещу богатството, което „по дефиниция” се приема като порок и му се приписва нечестен произход, през комплекса, че културата в България не заема достойно място в дневния ред на обществото, за което са „виновни” феномени като попфолка.
Разбирач 06:04 Петък 18 януари 2013
В началото на 90-те ПАйнера имаше идеалната възможност да развие и популяризира авторска българска музика с фолклорни (БЪЛГАРСКИ) мотиви, особено след успеха на Пирин Фолк и Тракия Фолк. Но не – той предпочете да гепи парчетата от сръбския турбо фолк, да им превежда текстовете, а изпълнителките да са с вид на магистрални труженички.
Дядо Поп 08:53 Четвъртък 17 януари 2013
НЕ МОЖЕ ДА ЛЕЖИШ ,ДА ПЪРДИШ И ДА ЗАВИЖДАШ НА ТОЗИ И ОНЗИ ЧЕ СПЕЧЕЛИЛИ ЕВРОПРОЕКТИ , РАДВАЙТЕ СЕ ,МАЙНАТА МУ ЧЕ БИЛО ЧАЛГА ,И АЗ НЕ Я ХАРЕСВАМ, НО ТОВА СА ЕВРО- ПАРИ ЗА БЪЛГАРИЯ !!!!!!!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА
