Всички се натискат да снимат мисис Маргарет с котарака й Левски. Сигурно защото такъв портрет – като илюстрация на детска книжка - внушава идилично спокойствие: мила възрастна дама с очила, гушнала домашния си любимец пред камината на ремонтирана стара къща в с. Джулюница. Това е епилогът на една дълга и странна история, главният герой в която започва живота си като Малкълм Макферсън в Съри, Великобритания, за да се появи почти 65 години по-късно като Маргарет Катерин в България. С цялото си европейско женско достолепие – с изрядния маникюр и грим, с перлените обици, клошираната пола, чорапогащите и наивните ниски момичешки обувки. В една уютна къща, където всичко, от изтривалката пред входа до маргаритките, с които са прихванати перденцата, е пипнато от женска ръка.

Маргарет казва, че се е чувствала феми още в най-ранна детска възраст. Чувствала е силно казано, просто смътно някак си единственото дете в семейство Макферсън, дошло на бял свят на 5 юли 1943, когато баща му бил на 52, а майка му – на 39, било привличано от дамските дрехи и украшения. Добрите маниери, на които обаче го учели, не допускали да пробва бельото на майка си. Макар че го правело тайно и се срамувало, ах, как се срамувало!

Малкълм бил привлекателен младеж, момичетата обаче го търсели само като приятел. Вълнували го безспорно, към момчетата нямал никакъв сексуален интерес. Но и заради доброто възпитание, и заради някакъв малшанс нямал връзка с девойка, докато учел, че и по-късно. Избрал военна кариера, не само защото баща му бил военен и участвал във Втората световна война и не само защото е потомък на шотландци, известни с войнствения си нрав. По времето, когато трябвало да направи избора си, момчетата приемали войната като приключение, а службата на Короната - като върховен дълг. А той бил момче все пак, от него очаквали да се държи и да постъпва като мъж. И когато се провалил на изпитите в университета, въпреки несъгласието на родителите си постъпил във военно училище.

Голяма част от стажа си като военен Макферсън изкарал в логистиката като съветник по сигурността. Криел в куфар женските одежди, движел се с униформа на британски офицер. В двойнствения си живот бил самотен, просто нямало с кого да сподели противоборството между мъжкото си тяло и женската си същност. Мислел се за увреден. И тогава, и по-късно обмислял идеята за консултация с психиатър или психолог, но така и не се решил да го направи. Някъде по това време срещнал първата си съпруга – много по-млада от него красива и невинна. Не минало много време между запознанството, предложението за брак и сватбата. Нищо не й казал за срамната си тайна, отношенията им били съвсем нормални като между мъж и жена.

Впрочем мисис Маргарет не бяга от въпросите за секса – доверява, че до женитбата си не е имала интимни отношения с жени, а сега, след като вече е извадила на бял свят женската си същност, не чувства никаква нужда от партньор от мъжки пол. Както впрочем никога, ама никога през живота си не е имал влечение към мъже, т.е. хомосексуални наклонности. Харесвал жените и толкоз. Но с жени не е имал вземане даване вече близо 20 години, в смисъл на секс, не на приятелство. На библиотека вкъщи държи в рамка снимката на русокоса красавица – казва, че е нейната най-добра приятелка, която я подкрепила и насърчила да сложи край на двойнствения си живот.

От брака на Малкълм се родила дъщеря, Шарлот, вече 28-годишна. Разделили се с майка й, когато тя била само на 6. Той загубил работата си в щаба на армията и трябвало да замине на военна мисия в Оман, за да продължи да печели и да издържа семейството си. Докато отсъствал, жена му се влюбила в друг и обявила, че го напуска, до болка позната история. Развели се, тя се омъжила за другия. Така дъщеря му отраснала без него, за да го срещне години по-късно в женски образ.

Тя сега живее във Великобритания, преподава в начално училище, още не е омъжена. Гостува на баща си, помагала му по ремонта на старата къща в Джулюница. Знае размерите му и му купува дрехи. По нейно настояване мисис Маргарет пише мемоарите си – твърди, че й е трудно да направи от двата своя живота един, но пише. Шарлот я нарича „татко”. „Все пак винаги съм била и съм неин баща. Ще се радвам да имам и внуци, макар да не мога да си представя как ще им кажа: „Здравей, аз съм Маргарет, твоя дядо!” Абе дядо, баба си е отвсякъде, откъдето и да я погледнеш.

В предишния живот на мисис Маргарет има още един брак и един развод. Без деца. Жена му не искала, той не настоявал. Срещнал я по време на една военна мисия в Кувейт – висока и привлекателна медицинска сестра. На нея признал веднага за феминисткото начало у себе си, но тя не се смутила – казала само, ОК, стига да не ходим и двамата с рокли. Затова и Малкълм постъпил честно с нея – когато тя започнала да пътува твърде много, когато живеели разделени по-дълго, отколкото заедно, той пожелал да разтрогнат брака си. Има обаче една малка подробност – сега никого не вини за провалите на семействата си освен себе си.

Когато окончателно решил да се раздели с мъжката си външност, се посъветвал и с хирург дали може да се лиши от мъжките си атрибути. Обяснили му, че на неговата възраст подобна интервенция крие риск от тромбоза. Примирил се, оставил нещата в ръцете на природата – все пак след като един мъж навърши 40, производството на тестостерон в организма му намалява, а той така и така не искал никога повече да „вдига самолета”. Затова сега, пътувайки напред – назад между Джулюница и Лондон, облечен в женски дрехи, предупреждава обискиращите на летището дами от охраната да внимават, за да не бъдат изненадани, напипвайки нещо неочаквано.

В паспорта й е записано Маргарет Катерин Макферсън, пол мъжки. Защото там пише не какъв се чувстваш, а какъв си според първичните и вторичните полови белези. Смяната на името и съответно на документите за самоличност станали само за три седмици (иде реч за консервативна Великобритания, където сър Елтън Джон се омъжи преди известно време). Малкълм използвал много и различни женски имена в чата, в клубовете, които посещавал, в хотела на своя приятелка, където работил като камериерка, в колежа в Холандия по професионален грим, който завършил в един момент, когато бил без работа. Сега това й помага да се поддържа и да изглежда всеки ден добре. Има няколко перуки с различен цвят, които с лекота нахлупва върху олисялата си глава. Съседката й в селото е дистрибуторка на Аvon и й помага в избора на козметика за чувствителна кожа. Бръсне се понякога и по два пъти на ден, когато се налага да излиза по срещи. Носи 41 номер и в България й е малко по-трудно отколкото във Великобритания да си намира подходящи и удобни женски обувки. Носи подплънки в сутиена и определено женско бельо. Дрехи си купува предимно от Острова или оставя това на дъщеря си. Но е приятно изненадана от качеството и цените на облекло втора ръка в такъв магазин във Велико Търново. Оттам си напазарувала кожено палто за 20 лв. Е, от изкуствена кожа, но много добро.

Стандартът на живот е главната причина мисис Маргарет да избере България за постоянно живеене. Казва, че винаги е мечтала да има селска къща с двор, като на баба си в Съри, при която отраснала. Добавя, че не е можела да си го позволи в родната Англия. Първо защото там селският живот отдавна не е тази идилия, която показват по филмите, второ – спестяванията й не стигали за покупка дори и на най-малката и най-порутена къщичка някъде в провинцията. Избрала си Джулюница, след като била на екскурзия и видяла и Родопите, и Банско. За 30 хил. евро купила чрез посредническа агенция старата 150-годишна къща, ремонтирала я, обзавела я със семпли чамови мебели. От Острова си донесла само книгите, военните отличия и семейните снимки. А, и един сервиз за чай.

С всичко по къщата и на двора се справя сама. Готви по необходимост простички ястия. Засажда плодни дръвчета и лозички в градината, където за най-голяма наша изненада е паркирана собствената й кола – 20-годишна тарамбука с десен волан. Чака кучката на едни познати да роди, за да се сдобие с кутре. Опитва се да учи по малко български в разговори на ракийка и туршийка с дружелюбните си съседи. Влиза в селската църква, която е съвсем наблизо, от интерес, не е от болезнено вярващите и дори у дома си в Англия не е била ревностна протестантка. Странно е, че дори не подозира за съществуването на още един свой сънародник в другата махала на Джулюница. Иначе поддържа връзка с неколцина, събират се в свой клуб във Велико Търново.

Има една любопитна история, свързана с първата и следващата поява на мисис Маргарет във великотърновското село. Когато за първи път я представили на съселяни и съседи, както и на джипито в Джулюница, като новата собственичка на къща в селото, тя била мъж. После си заминала и когато се появила отново в женски одежди и с перука, хората били объркани – хем е той, Малкълм, с мъжкия си тембър, хем е една тежка госпожа, Маргарет. Накрая разрешили колебанията си, приемайки я като сестра на Малкълм. И свикнали с нея като с новата съседка от ул.”Христо Ботев” 69 и въобще не се вълнуват от това какво се крие под полата й.

Мисис Макферсън твърди, че никога не се опитвала да крие емоциите си, плаче лесно, също толкова лесно, колкото се усмихва. И колкото семпло и искрено отговаря на всички въпроси за себе си.

Може би тази искреност е причина тукашните хора да я приемат без каквито и да било резерви. Мъж – мъж, жена - жена. Зависи от това как е облечена и дали си носи перуката. Докато Маргарет ни изпраща на портата, притичва една съседка, баба Иванка, която едва не претрепва кучето си от бързане, и ни моли, щом говорим английски, да й кажем (на Маргарет), че на 8-ми март ще празнуват деня на жената и я канят на празненство и ще й подарят мартеници. „А така, кажете й, че като не знам езика, много се притеснявам”, бъбри баба Иванка, която с дрипавото долнище на анцуг и развлечения пуловер от домашна прежда, с късо подстриганата си бяла коса изглежда много повече мъж от Маргарет...

А тя, милата, се просълзява, трогната от вниманието на съседката. Как искате да ви запомнят хората, които сте срещнали през живота си, мисис Маргарет, като мъж или като жена – питаме я на изпроводяк. Като личност, без да се замисля отвръща милата дама.