Футуристичният бенефис за 50-годишнината на Калки в Театъра на армията прилича на пъстър фойерверк. Заедно с филм за философията на Калкизма на сцената се раздават 40 изпълнители. Ирландски и индийски танци се преплитат с рок, опера, народна песен прелива в рок, пеят едновременно Харе Кришна и Алелуя, Харе Рама и Аве Мария... Коцето участва всеотдайно и с цялото си сърце. Сменя сценичните си облекла на всяко втурване на сцената. Прилича на слязъл от филма „Коса“. Буен, цветен, изкушен от религии и философии. Пее с разперени настрани и нагоре ръце за свобода и любов, размята коси. Центърът на целия спектакъл е чудесно русо синеоко момченце, което, прегърнал щастливо, Калки представя на финала - Лама Тео, неговия син. Малкият е почти на две и се казва Теодор. Майка му не е съпругата на Калки Жозефина.

Коце, как се чувстваш на 50?
Енергичен и любопитен към живота като на 19. И със същата амбиция. Помниш ли мултипликационните филмчета за зодиите? За Стрелеца, моята зодия, беше следното: виждаш бяла стена, цялата в мишени, уцелени в десетката. После го дават Стрелеца - стреля. Приближава се и си рисува мишена, така че забитата стрела да е в центъра. И аз все още съм пълен с амбицията да постигам неща, които си измислям. На първо място е Просветлението, с което да достигна до всички информационни полета на Вселената. Когато човек не е любопитен, той обрича енергията си, еволюцията на съзнанието си на застой и на смърт.

Защо реши да имаш дете чак сега?
Чак сега?! Не е чак сега! Просто имах някои неудачи през времето, свързани с това. В гонене на живота, работата, кариерата някой път се пропускат много важни неща. Но си даваш сметка, че е добре децата ти да те приемат повече като баща, отколкото като възрастен. Започнах да узрявам за дете след тридесет. Изпитвал съм и колебания дали е небходимо да се раждаме в земя на страдания, но реших, че Земята е школа за израстване и добро място да преминеш своето обучение. Лама Тео бе заченат през април 2009, твърде вероятно е да е било на морето, където съм заченат и аз. То много ме привлича. Карал съм водолазен курс, правил съм много морски пътешествия. Често сънувам, че плувам и дишам под вода. Да не забравяме, че китайската ми зодия е Воден Тигър! И майката на Тео е родена там.

Защо не ти се случи със съпругата ти Жозефина?
Може да имаме карма с нея в това отношение и неща, които не са писани да се случат. Може уроците ни да не са свързани с деца, въпреки че тя се радва на Лама Тео. С нея ни свързват сходни нагласи и виждания за нещата, чисто човешки отношения, които даже не могат да бъдат вкарани в рамките на приятелство, на човешка любов или съпружество. Имаме какво да обменяме.

А как й съобщи, че ще имаш дете?
С по-прости думи. Без драматизации, свързани с малки театрални постановки. Предварително й бях споделил, че бих искал да имам дете. Когато се разбра, че ще се осъществи, също й казах. И започнахме да говорим за това. Хората трябва да обсъждат нещата, мислите си, намеренията, чувствата. Колкото по-често, толкова по-добре се разбират. Това е и смисълът на психолозите и на психоаналитиците – да помагат на хората да се приемат един друг, да анализират емоцииите си и да отстраняват негативната част от тях, да я разграждат. Това е причината да ходим на психолог.  Спомняш ли си заглавието „Възпитание на чувствата“?

Кога се запозна с майката на сина си за първи път?
Едно лято търсех беквокали и наш общ приятел, акордьор на пиана, ми каза за нея. Тя ми се обади за прослушване и харесах гласа й. Уговорихме се да дойде на един музикален ангажимент. И на път за него на пешеходната пътека я блъсва кола. Тя прави салто във въздуха и пада. Откарват я в болница и телефонът й изчезва.
Доста силно начало!
Съдбата обича да впечатлява хората по подходящ за тях начин. След като аз съм човек на изкуството, значи в цялото нещо трябва да има някакъв малък театър. Нейни приятели ми съобщиха. И отидох в болницата да я видя.

Какво хареса в нея?
(Мисли.) Ами, не знам. (Мисли още.) Това са някакви кванти, които няма как да бъдат обяснени.

Не е ли малка за теб? Тя е на двадесет и...
Не. И тя е бунтарка. Аз съм абсолютно срещу всякакви норми и догми, които налага обществото. Според мен да запазиш своята уникалност е святост.



Родителите й как те приеха?
Не всичко е било гладко. Всеки родител се тревожи за детето си, но сме достигнали до разбиране и взаимно уважение. Може би последното, което майка й изживя, беше, че написали, че Лама Тео е незаконно дете. Моят син носи моята фамилия и това е голяма глупост, която може да съществува само в объркания човешки мозък. Всички деца се раждат по закон и воля Божия. На доста болни хора им е даден достъп до перото и хартията и те разпространяват своите мозъчни вируси. Не смеят и да се подпишат под написаното. Жалко е това!

Как решихте да имате дете с майката на Тео?
Разбрахме, че на всеки му е дошло времето за това и е намерил другия за подходящ. Но то не е и въпрос на решение, а на случване. Най-хубавите неща стават точно ей така - като щракване с пръсти и когато човек им отвори вратата и даде възможност да се случат.

Кога за първи път видя сина си?
На видеозон и много се впечатлих. Там всичко изглежда като малки точици, като звездички. Нарекох го „звездния човек“. Убеден съм, че неговото поколение идва от звездите. Той още бърбори на „джабарски“, на негов си език, но има много силен начин на невербално общуване и се разбираме само с поглед и жест.

Вярно ли е, че си присъствал на раждането?
Да, бях допуснат от екипа да снимам през цялото време. Раждането беше естествено и продължи от 5 сутринта до 5 следобед. Не беше лесно, защото Лама Тео се появи като исполин – 4.200 кг. Аз бях първият, който го пое след акушерката. Веднага ми направиха впечатление блестящо сините му очи, бездънни. Майка му не е синеока. Може да са от моята майка. Тя е със сивосини очи.

Е, твоите очи също са сини.
Как сини?! Те са магданозенозелени! Като на баща ми, който е бивш пилот от ВВС. И синът ми прилича по нещо на него - по погледа, реакциите, емоционалността.

Сигурно си бил голямо изпитание за баща военен!
Аз може да съм свободомислещ, но не смятай, че съм разпасан! Човек трябва да е воин, за да върви напред в живота си. От друга страна, баща ми може да е военен, но е романтик!

Как ли е приел, че пееш, ходиш с дълга коса, не се бръснеш?
Не ми се месеше.

Аз си пуснах дълга коса в последното лято на гимназията под изключителното влияние на филма „Коса“. Така ме беше впечатлил, че с един приятел се изкъпахме в софийски фонтан и се качихме мокри в рейса. Помниш ли онзи момент във филма, в който се изкъпаха във фонтана и Шийла си тръгна гола в таксито? И ние с моя съученик Вальо Вълков бяхме облечени частично... Скромно. По гащи.

Ще учиш ли сина си на йога?
Още е рано според мен, но съвсем скоро ще има нужда. И майка му е ходила на йога, даже на йога за бременни. Въпреки че съм вегетарианец, не лишавам малкия от месо, защото считам, че сам трябва да направи сам своя избор.

Защо го наричаш Лама?
Защото на тибетски означава учител. Смятам, че децата се раждат, за да ни научат на нещо, а ние – за да им предоставим най-благоприятната атмосфера, да ги приемем в своя дом с поклон и да ги поставим на мястото, от което те могат да ни дадат своето познание от висшето пространство. Тео ме връща към изначалното любопитство към живота. Предава ми информация от други пространства само с присъствието си, със своето биополе, с прегръдката си. Това е друг начин за предаване на информация. Безжичен. Wireless. For free! Искам да го посветя във всички духовни учения, които са ми близки.

Сменяш ли памперсите на малкия лама?
Много пъти. В момента даже съм напишкан от детето. Още ми е мокро тук – показва дънките си. Преди да дойда, бях с него. Но за мен това е едно от най-големите удоволствия – да се събудиш от ритник по муцуната.

Правихте ли му прощъпалник?
Да. Като проходи, се търкулна пита, сложиха се всички ценни неща - малка китарка, малко пиано, малко зъболекарски инструменти и други. И той се хвана за всички, така че може би ще стане поливалентен като баща си.

Запознахте ли ги с Лили – дъщеричката на Дони и Нети?
Да. Срещнахме ги на лекция на Лама Кемпо, с когото сме записвали тибетски песнопения в студиото на Момчил по моя идея. Миналото лято Лама Кемпо имаше лекции по тибетски будизъм и йога на брега на морето. И там малките Лама Лили и Лама Тео се видяха и протече много бързо леко сватосване (смее се).

Майката на Тео как приема ситуацията? Не иска ли да си само с нея?
Чувала ли си за понятието „космическо съзнание“? Част от него е да приемаш другите хора и ситуациите с определена емоционална култура и да можеш да наблюдаваш себе си, най-вече да не изпитваш агресия и негативизъм към останалите, както и чувство за собственост. Всяка душа е абсолютно свободна на света. Не принадлежи на никого. И ако човек изпитва чувство за собственост, той погрешно е поставил себе си и се е обрекъл на страдания.
Но майката на Тео приема ситуацията трудно.

А ако някоя от двете ти жени приеме в живота си друг мъж?
Щом сме в хармония – добре. Според мен човек трябва да следва живота, а не да го насилва. Има по-висша логика от нашата и трябва да се опитваме да я разберем, защото тя ни учи. Можем да изберем – да се избием или да се опитаме да си помогнем. Разполагаме с ограничено време и пространство, в което да се учим. Трябва да сме много наблюдателни към себе си и към това, което ни предлагат по-висшите светове.

Как ще обясниш на Тео, че има деца, които живеят с майка си и татко си, а той си има две майки?
Само ще се радва според мен. По-скоро той ще ми обяснява, не аз на него. Минаха няколко поколения - „децата индиго“, „кристалните деца“ и сега най-новото е на дъгата. Той е от тях. Това са деца с невероятна интелигентност, изключително бързи мозъчни реакции и познания от други светове. 

А твоето детенце не трябва ли да се усеща на топло, да те вижда?
Надявам се да му предоставям това усещане. Вижда ме поне веднъж седмично. Цялото лято бях с него на морето. В момента Лама Тео е в София при майка ми и баща ми и сме заедно. Смятам колкото се може по-дълго време да сме заедно.

А ти как се чувстваш по средата между две жени и с дете?
Била ли си в Кънтриклуба преди време, когато свирехме с “Медикус”? Не беше лъскаво, но ставаше суперкупон. И имаше една игра - „Мистър Пич“. Избираха няколко мъже изправяха ги в средата и всички жени от клуба правеха с тях каквото поискат. Мъжете трябваше да останат непоклатими. Ние свирехме през това време и гледахме как се държат, докато им наливаха шампанско в гащите. Който издържеше, печелеше. Тази игра е голяма школа. И това е животът за мъжете - голяма игра на „Мистър Пич“. Уча се на това. В момента откривам заложби в себе си. Иначе целият живот е квантова реалност, която ни изглежда истинска. Просто игра със сетивата. Въпросът е как мозъкът модифицира квантите.