Роден през 1940. Живее. Среща Йоко и се жени
В книгата на Хънтър Дейвис „Джон Ленън. Писма“, която издателство „Сиела“ пуска на пазара, са събрани 285 писма, картички, бележки, списъци за покупки (много са забавни!) и телеграми на Ленън. Те са подредени хронологично с подробни обяснения към тях, така че в крайна сметка се е получила една богата и необичайна биографична книга. Повечето са притежание на частни колекционери и виждат бял свят за първи път. В тях Джон признава любовта си към първата си жена Синтия Пауъл: “обичам те като китарите“. Обяснява, че ненавижда кюфтета от извара и стафиди (каква гадост наистина!). Оплаква се от ателието за химическо чистене, в което са съсипали чисто новата му бяла риза, и им обяснява, че Йоко Оно изобщо не се поти. Напътства сина си Джулиан, че мозъкът е мускул и трябва да се тренира. Разсъждава за медитацията, световния мир и че е толкова скучно да си на място само с една раса, затова харесва Ню Йорк. Слуша хъркането на Пол, после обижда Пол и особено „мътните я взели“ Линда с „малкото й извратено мозъче“. От писмата му се вижда, че Джон не е бил точно гений на правописа и дори един британски консерватор го обвинява в „ужасяваща липса на грамотност“, но от друга страна, човек разбира, по-точно – припомня си, защо Ленън е смятан за един от пророците на XX век. Интересното е, че Йоко Оно не предоставя нито едно писмо за книгата. Хънтър Дейвис го обяснява с факта, че от запознанството си до смъртта на Джон двамата са постоянно заедно и не е имало нужда да си кореспондират. А когато им се е налагало да се разделят, е... те просто са се обаждали по телефона. По 20 пъти на ден! След като се запознават, Джон започва да подписва всичките си писма с „Джон и Йоко“ или с „Джон Оно Ленън“. През 1969 г. попълва биографичен формуляр за справочника „Кой кой е“ така: „Роден през 1940. Живее. Среща Йоко и се жени.“ Това е Джон, 100% Джон - „пълен с искрици одухотворена лудост и когато най-малко очакваш, мигове на сърцераздирателна емоция и откровеност“. Думите са на проф. Глен Гас, който води курс по битълсология в университет в Индиана. Битълсология? Imagine?!
Обичам те, Син Пауъл и така ми се иска да вървях към апартамента ти с неделните вестници, с шоколадчетата и надървен. О, да! Забравих да ти кажа, имам си велурено яке GEAR с колан, така че сега изглеждам точно като тебе! Пол ми скача по главата (той спи на горното легло точно над мен и хърка!). Едвам си намирам поза, в която да пиша, ужасна теснотия е под стълбището, капитане.
Млъквай, Маккартни! Грух-грух.
писмо до Синтия от Хамбург, 1962 г.
В момента съм ужасно щастлив и искам да ви запозная с Йоко - тя е интелигентна като мен - приемете го както искате! - най-интелигентната жена, която съм виждал след Лейла. Освен това е красива - каквото и да пишат по вестниците - прилича на кръстоска между мен и майка ми - и има същото чувство за хумор!
писмо до леля Хариет и чичо Норман, 1968 г.
В книгата на Хънтър Дейвис „Джон Ленън. Писма“, която издателство „Сиела“ пуска на пазара, са събрани 285 писма, картички, бележки, списъци за покупки (много са забавни!) и телеграми на Ленън. Те са подредени хронологично с подробни обяснения към тях, така че в крайна сметка се е получила една богата и необичайна биографична книга. Повечето са притежание на частни колекционери и виждат бял свят за първи път. В тях Джон признава любовта си към първата си жена Синтия Пауъл: “обичам те като китарите“. Обяснява, че ненавижда кюфтета от извара и стафиди (каква гадост наистина!). Оплаква се от ателието за химическо чистене, в което са съсипали чисто новата му бяла риза, и им обяснява, че Йоко Оно изобщо не се поти. Напътства сина си Джулиан, че мозъкът е мускул и трябва да се тренира. Разсъждава за медитацията, световния мир и че е толкова скучно да си на място само с една раса, затова харесва Ню Йорк. Слуша хъркането на Пол, после обижда Пол и особено „мътните я взели“ Линда с „малкото й извратено мозъче“. От писмата му се вижда, че Джон не е бил точно гений на правописа и дори един британски консерватор го обвинява в „ужасяваща липса на грамотност“, но от друга страна, човек разбира, по-точно – припомня си, защо Ленън е смятан за един от пророците на XX век. Интересното е, че Йоко Оно не предоставя нито едно писмо за книгата. Хънтър Дейвис го обяснява с факта, че от запознанството си до смъртта на Джон двамата са постоянно заедно и не е имало нужда да си кореспондират. А когато им се е налагало да се разделят, е... те просто са се обаждали по телефона. По 20 пъти на ден! След като се запознават, Джон започва да подписва всичките си писма с „Джон и Йоко“ или с „Джон Оно Ленън“. През 1969 г. попълва биографичен формуляр за справочника „Кой кой е“ така: „Роден през 1940. Живее. Среща Йоко и се жени.“ Това е Джон, 100% Джон - „пълен с искрици одухотворена лудост и когато най-малко очакваш, мигове на сърцераздирателна емоция и откровеност“. Думите са на проф. Глен Гас, който води курс по битълсология в университет в Индиана. Битълсология? Imagine?!
Обичам те, Син Пауъл и така ми се иска да вървях към апартамента ти с неделните вестници, с шоколадчетата и надървен. О, да! Забравих да ти кажа, имам си велурено яке GEAR с колан, така че сега изглеждам точно като тебе! Пол ми скача по главата (той спи на горното легло точно над мен и хърка!). Едвам си намирам поза, в която да пиша, ужасна теснотия е под стълбището, капитане.
Млъквай, Маккартни! Грух-грух.
писмо до Синтия от Хамбург, 1962 г.
В момента съм ужасно щастлив и искам да ви запозная с Йоко - тя е интелигентна като мен - приемете го както искате! - най-интелигентната жена, която съм виждал след Лейла. Освен това е красива - каквото и да пишат по вестниците - прилича на кръстоска между мен и майка ми - и има същото чувство за хумор!
писмо до леля Хариет и чичо Норман, 1968 г.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
