Елиф Шафак покоси сърцата ни с романа си „Любов“ с оригинално заглавие „40-те правила на любовта“. С него всъщност ние, българите, я открихме. Туркинята, родена в Страсбург, тайнствената красива жена, пишеща под псевдоним, означаващ изгрев, начало. Начало на една шеметна кариера в световната литература. Романите й, някои писани в оригинал на английски, други – на турски, се превеждат и четат по цял свят - „Копелето на Истанбул“, „Чест“ с оригинално заглавие „Искендер“, този месец ще четем на български и „Дворецът на бълхите“, малко по-късно - „Черно мляко“.
Всички истории на Елиф Шафак, която нарича себе си разказвачка на истории, имат своите корени в Истанбул, града на красивия хаос, както го нарича. Тя самата живее тук само един месец в годината, макар че има къща край Босфора. Животът й е все по-свързан с Лондон, с пътуванията отвъд океана. Тя е лектор пред огромни аудитории, автор в най-авторитетните печатни медии като The New York Times, Wall Street Journal, The Guardian, Le Monde, Time, Berliner Zeitung... Съпругът й Еюп Кан е журналист, в почти всеки роман има благодарствени думи към него. Не зная дали имам право да ви издам една все още тайна – Елиф Шафак кандидатства за британско гражданство, което кралицата присъжда на много талантливи хора.
На срещата ни в едно елегантно кафе с голяма открита тераса към морето в Ортакьой Елиф Шафак пристига с мъъъничко закъснение и се скъсва от извинения. Движи се с грацията на котка – висока и слаба, жена, след която се обръщат по улиците. Облечена е като ученичка – в семпла лятна рокля в бяло и черно, ниски черни обувки, обикновена черна чанта от преплетени кожени лентички, забелязвам, че по дръжката някои са се прокъсали. Но съм подготвена, че Елиф е човек стойност сам по себе си не заради това, което носи. Човек на любовта и честта, най-висшите ценности, които изповядва и защитава в мъдрите си книги.

Притеснена е, че преди да излезе, синът й успял да й пусне бримка на чорапогащите. Той е малък, Емир Захир, само на 4, дъщеря й Шехразад Зелда е на 6. Успокояваме я, че чорапогащите няма да влязат в кадър. А тя си поръчва капучино. Докато й го донесат, две жени спират до масата да я поздравят. Тя става, изглежда леко притеснена. Малко след тях възрастно семейство се втурва към нея, мъжът сваля шапка и се здрависва почтително. Елиф вади от чантата си току-що излезлия в Турция сборник с нейни есета - Semspare, подарява ми го, разглеждаме заедно лилавите чадъри, под един от които е снимана и тя самата. Впрочем в Турция повечето от романите й са с нейното лице на корицата.  

Интересно е оформена корицата на турското издание на „Искендер“ - вие в мъжки костюм, с прибрана коса, предизвикателно разкрачена... съвсем не във вашия женствен и елегантен стил. Ваше ли беше решението или на издателя?
На издателите ми тук, в Турция, Доган Китап. Тази корица е изключение, искахме да е предизвикателна. Може би да кажем на хората, че когато те виждат мъж, трябва да мислят и за женската същност вътре в него. Историята е за едно момче, Искендер, което расте и съзрява, за да накаже своята майка. Корицата трябваше да е за мъжествеността и женствеността, които всеки един индивид носи вътре в себе си. Полът за мен като жена писател е предизвикателство, особено в страна като Турция, която е, как да кажа, твърде мъжествена...

Къщи в Истанбул, където са снимани телевизионни сериали, вече са туристически обекти. Коя е описаната в „Двореца на бълхите“?
„Дворецът на бълхите“ е история на една кооперация в Истанбул. Когато е била построена, тя е била луксозна, модерна. С времето е била занемарена. Днес е изоставена, полуразрушена сграда. И хората, които живеят там, са с различно минало. На всеки етаж във всеки апартамент има различна история. Има много такива сгради в Истанбул, например от страната на Чиханджир, близо до района на Таксим. 

Кое е мястото, където бихте завели семейството си или свои гости на празничен обяд?
Където и да е на Босфора. Може да е от европейската, може и от азиатската му страна. Колкото по-дълго можеш да гледаш морето и моста, толкова по-добре.

Къде в Истанбул се чувствате най-добре?
Обичам Ортакьой (квартала на европейския бряг, където е „стъпил“ най-новият мост над Босфора – б. а.). Тук има толкова много неща едновременно. Това е много популярно място и в същото време се усеща като малък комшулук, недокоснат и истински. Тук може да срещнете туристи и местни хора заедно. Тук е модерно и в същото време пълно с история. Има много скъпи кафенета, но и евтини и скромни. Всичко е едно до друго в перфектна хармония в Ортакьой. Харесвам и островите в Мраморно море. Буюкада е прелестен. Специално място. Таксим пък не е до морето, но е космополитно, бохемско и динамично. Пълно е с енергия, цветове и хаос. 

Коя е вашата джамия в Истанбул, „Есма Султан“ в Ортакьой ли? 
„Айа София“. Тя е била базилика, църква, джамия, сега е музей. Нейната история е толкова интересна и пълна с конфликти. Вътре в нея живее историята и натрупването на много култури.

Пешеходка или шофьорка сте в града на Босфора?
Аз не шофирам. Дори когато живеех в САЩ, отказвах да карам кола. Обичам да ходя пеша, ако не мога, вземам автобус, такси или трамвая и метрото.

Казвали сте, че обичате гарите – може би въображението ви рисува по една история, следваща по петите всеки забързан човек...
Да, обичам гарите. Мога да седна в някое малко кафе на гарата и просто да наблюдавам хората, които пристигат и заминават. Всички пасажери, пътниците  имат своята лична история в куфара. Харесва ми да си представям каква е личната история на всеки в неговия багаж. Харесвам също и летищата, енергията на такива места е много силна. Обичам малките кафенета, а също и местата, където правят хляб, хлебопекарните. Поразителна е миризмата на хляба, както и енергията, с която хората го правят. Обичам да наблюдавам, да душа, просто да седя в пекарната. Улица Истиклял (централната шопингулица, започваща от площад Таксим – б. а.) е много специално място за мен. Пътища се пресичат там на култури и интереси, на цивилизации и личности, на религии. Има християнски, левантински, юдейски следи, които съжителстват в хармония. Динамично и живо място.  

Мол или малка търговска улица за шопинг предпочитате – в Истанбул има по много и от двете?
Не обичам много моловете, въпреки че ходя от време на време на шопинг и в тях. Винаги обаче бих пазарувала, ходейки по улиците.