Имате ли вкус към антикварни вещи?
Да, особено към такива, свързани с писането. Като дъски, стари писалки, перодръжки, калиграфски комплекти, а също и пръстени. Просто обичам стари сребърни пръстени!

Добре ли се чувствате в навалицата на пазара?
По природа съм интровертна. Дори и когато около нас има тълпа, ние можем да се чувстваме сами и да гледаме навътре в себе си. Аз обичам да чета и да пиша в шумни кафенета, харесвам да се усещам в сърцето на града. Не обичам тишината, изнервя ме. Ако съм в спретнат, прибран и стерилен офис или на бюро, не мога да пиша, не мога да се концентрирам. Ако съм по средата на шум и движение, но те не са насочени към мен, а просто се случват, мога да работя. 

Казвали сте, че са ви интересни циганите. Защо всички се срамуват от тях?
Има много клишета и предубеждения. Циганите винаги са били несправедливо омаловажавани в много страни. Винаги са били малцинство във всяка от тях. Много от циганите винаги са били странстващи, продължават и сега да живеят по този начин, което плаши уседналите хора. В Турция циганите са прекрасни музиканти. Но не само от циганите, аз се интересувам от малцинствата като цяло и от субкултурите. В моите романи обичам да давам думата на хора, които са били притискани, докарвани до краен предел в обществото или са загубили своя глас.

Разпознават ли ви, когато сте на път или на място, където искате да останете анонимна? Какво ви казват?
Да, разпознават ме. В Истанбул и в другите градове в Турция. Много читатели идват при мен и мислят за една или друга моя книга. Случва се дори да носят книга със себе си и да искат автограф. Една млада жена ме помоли да се подпиша на ръката й, беше забавно. От една страна, е вълнуващо, докосващо да видиш любовта и вниманието на читателите. От друга страна, това понякога ме кара да се чувствам некомфортно. Но писателите са публични личности.

Кой е вашият начин да опознаете един град?
Да вървя и да вървя по улиците, да разглеждам графитите по стените, направени от анонимни градски жители. Графитите ни дават един важен ключ за разгадаване на хората, на културата. Също така обичам да откривам храна и музика. Но най-добрият начин да откриеш един град е чрез неговите истории.

Храна казвате... В този смисъл не сте най-доброто рекламно лице на Истанбул, тъй като не обичате традиционната ориенталска кухня.
Да, от малка не ям кебап, както и сладки неща. Захар не използвам, нищо не подслаждам. Не мога да ям и морски дарове, само риба. Много обичам маслини, мога да пия зехтин. Иначе съм любителка на лютото, на това люто, дето му казват смъртоносно люто. 

Е, значи е добре, че не оставате в Истанбул повече от месец през лятото. Не зареждате ли точно тук батериите си?
Намирам за особено важно за душата си пътуването – независимо къде и кога. Аз непрекъснато се движа, особено между Лондон, където живея през по-голямата част от годината, и Истанбул. Двата града обичам еднакво, това е като да си влюбен едновременно в двама, възможно ли е?! Всъщност се движа непрекъснато и между двата езика – английски и турски (написаните на английски художествени произведения Елиф Шафак сама превежда след това на турски език – б. а.).

Коя е любимата ви дестинация за пътуване, различна от това сноване между Острова и Босфора?
Нямам, просто пътувам. Това лято ще го направя заедно със семейството си в Южна Турция. Въпреки че, ако трябва да съм честна, не обичам Средиземноморието като дестинация за лятна ваканция. Не съм човек на слънцето и горещината, на плажовете, предпочитам студеното, дъждовното време. Не съм такъв тип човек, на почивката, на ваканциите. Но да прекарам с мъжа и децата си няколко седмици независимо къде винаги е удоволствие.   

Кажете ми как според вас една жена може да се чувства спокойна и щастлива, хармонична и успяла в съвременния свят?
Животът е като пътуване. Всеки ден. Грешка е да решаваме какви трябва да бъдем, да си избираме само една роля – например на домакиня или на бизнес дама, и да я играем стриктно и на всяка цена. Всеки ден ни се дава да научим нещо ново. Не бива да забравяме, че това е продължаващо пътуване. Трудно. По себе си усещам как един ден съм по-хармонична, друг – нервна от това, че като всяка жена трябва да правя много неща едновременно. И жените трябва да преминават през това пътуване, без да влизат само в една-единствена роля – на домакиня, на майка, на каквото и да е. Това е заставане на едно място, спирка. Трябва да се вглеждаме в себе си и да бъдем себе си, такива, каквито сме. Не трябва да се страхуваме да изразяваме емоциите си – страх, раздразнение, радост. Не бива да се страхуваме да не паднем. Дори от паниката, когато тя ни обземе по някакъв повод. ОК, нека бъдем паникьосани. Да не се депресираме от депресията. Нека да бъдем слаби понякога, неуспешни в някои от дните си. Утре ще бъдем различни. Жените имаме удивителната способност да се самообновяваме, да се възстановяваме. Мъжете не го могат това или поне не го могат колкото нас. И колкото по-добре и по-скоро го осъзнаем, толкова по-лесно ще ни бъде пътуването.

Как бихте описали вашия перфектен ден?
Какво означава перфектен ден? Не знам наистина. О, дори и най-перфектният ден може да е скучен, ако повтаря някой друг. Представете си поредица от перфектни дни, ако те си приличат. Трябва да е различен от вчерашния, спокоен и продуктивен. Да има от всичко в него.

Има ли човек, когото смятате за свой учител, за свой водач?
Аз не вярвам в герои. Вдъхновяват ме много хора с техните книги, с тяхната работа, с тяхната индивидуалност. Но не мога никого да кача на пиедестал, нито пък искам да видя себе си по този начин. Мисля, че щедрите хора, скромните заслужават внимание. Хората са толкова сложно устроени, интересуват ме в тяхната комплексност, без да изтъквам непременно някакви специални качества. Всички ние носим и слънцето, и луната вътре в себе си, деня и нощта. Въпрос на степен е кое ще преобладава в различните моменти от живота ни.