Точно в 16.00, ама съвсем точно, тя влиза в редакцията, след като е предвидила 20 минути за паркиране на луксозния си джип в самия център на столицата. Носи каскет и тъмни очила, когато ги сваля, открива лице без грим и без прочутите си сини лещи. Обикновен пуловер и джинси, ниски ботуши "Чезаре Пачоти", които си е купила в Милано. На ръцете - къс маникюр с перленорозови нокти. Нищо особено, ако не броим подозрението, че халките, които се поклащат на ушите й, са диамантени, както и скъпият часовник на ръката й.

Преди да си кажем здрасти, чантата й започва да звъни упорито. Ивайла бръква в нея и вместо да извади телефона, вади и слага на масата бурканче с бебешко пюренце...
Точно седмица преди да се срещнем в редакцията се засякохме в телевизията. Стоях пред студиото и чаках да ме извикат, а вътре Ивайла правеше салата. Отвън седяха чистачки, гримьорки, реквизиторки и всякакъв помощен персонал.

Станах свидетелка на онази вековна исконна женска омраза към хубавите жени, дори когато те не са потенциална заплаха за собствените им мъже. "Изобщо не е хубава", отсече една леля с огромна брадавица и домашно плетено елече. "Мъжът й я е изгонил, защото детето, нали се сещате…" подхвана друга, боядисана в червено с три сантиметрови черни корени. "Знаем ние как се става миска", отсече третата, за която сексуалният живот изглеждаше приключил още по времето на Тодор Живков.

Ивайла излезе от студиото, учтиво ги поздрави и ги подмина.
За една година й се случиха толкова много неща: шокът от показното убийство на Илия Павлов, чиято съпруга Дарина Павлова й помогна много. Заляха с киселина и обезобразиха една от служителките на “Мегаталант” - Мария Станева. Инфарктното провеждане на "Мис България", заплахите към самата Ивайла. След това - краят на агенцията, на която тя беше мениджър. И като капак на всичко, на 22 години Ивайла се оказа бременна.

Ако беше махнала бебето, никой нямаше да разбере. Ивайла щеше да продължи с ангажиментите си на модел, щеше да има и договори в чужбина, щеше да продължи да води живота такъв, какъвто беше - с един мъж, който я носи на ръце и я обожава, заобиколена с лукс, с възможността да пътува навсякъде по света с опияняващата слава на модел. Мълвата дори говори, че тя е можела да купи “Мегаталант”, ако е искала, ставаше дума и за друга известна агенция. "А дали е така, кой, кой ще ми каже…" пееше Васко Кеца. Как кой - нека да опитаме с първоизточника.

Ивайла, сигурна съм, че си гледала новините вчера - за взрива в модна агенция "Визаж". Как ще го коментираш? Какво става в модния бизнес?

 

Каквото става и с останалия бизнес - една много плашеща тенденция, засилваща се престъпност. Ами дали онзиденшният случай - когато един пиян полицай уби тричленно семейство, е по-малко плашещ? Мисля, че в една цивилизована държава това трябва най-сетне да се прекрати. Не може всеки да е безнаказан, да раздава правосъдие с пистолети и бомби - няма значение кой е офисът. Мисля обаче, че този взрив не е свързан с модната агенция, нито с модния бизнес - той е разчистване на други сметки.

Защо мислиш така?

 

Защото сме малка държава и е ясно, че не се печелят пари от моден бизнес. Просто у нас няма условия. Бях в този бизнес и видях, че той е повече имидж, отколкото реален бизнес и че понякога задоволява нечие самолюбие - не искам да ме разбирате грешно, нямам предвид “Визаж”, разбира се. Говоря за бизнеса като цяло. Няма значение на кого се случва, на “Визаж”, “Ивет фешън” или “Мегаталант”, ето, заляха и едно наше момиче с киселина, във Варна нарязаха лицето на едно друго момиче. Важното е, че в тези агенции работят млади хора и те не печелят пари. Те са направо деца. Не е нормално те да страдат от тази злоба и отмъстителност.

Какво става с Мария Станева, залятата с киселина жена, която ти ходеше да виждаш всеки ден в болницата?

 

Нали знаеш, всяко чудо за три дни - всички й се обаждаха и искаха да я снимат. Тя отказваше и е абсолютно нормално. Мария е много силен човек и мисля, че ще се справи. Оттук нататък я чакат много тежки операции - тя замина за Америка. Г-жа Дарина Павлова, въпреки всичките си проблеми, изпълни своя човешки дълг - удържа на думата си и пое разноските, а те са стотици хиляди долари.

Ти беше една от малкото й приятелки, които ходиха в болницата. Не се ли страхуваше?

 

Преживях го много тежко. Научих за случката, когато бях абсолютно сама вкъщи. Аз съм много емоционален и импулсивен човек - и най-дребното нещо може да ме разплаче и нарани. Беше ми трудно да ходя всеки ден в Пирогов и да се опитвам да бъда весела, защото ми се плачеше. Много е страшно да гледаш едно хубаво момиче обезобразено така. Не само лицето й беше обезобразено, беше обезобразен животът й на майка с две деца.
Та аз й носех фрешове от моркови и портокали, за да се възстанови кожата й, и не изпитвах страх за себе си, просто ми беше безкрайно мъчно за нея. Но се мъчех да я окуражавам, защото ако види страх или съчувствие в очите ми, щеше да рухне. Майка й също беше нонстоп до нея, приятелят й Ангел Бонев, децата й. Всички се държаха така, както че ли Мария не се е променила, за да може и психически, и физически по-лесно да го преживее. Да продължи да иска да живее.

Защо беше закрита агенция “Мегаталант”?

 

Решението беше на г-жа Павлова, все пак тя беше собственичка на агенцията. Аз бих постъпила по същия начин. Беше й много тежко, имаше да решава много проблеми и не си струваше да продължава с агенцията. За нея тя не беше бизнес, а по-скоро хоби. Тя се опитваше да бъде импресарио на млади български актьори, да промени мисленето на хората за модата, за модния бизнес, да направи нещо като мениджърска агенция. Агенцията се грижеше много добре за мен, за моя имидж, за ангажиментите ми. Не ходех на всяко ревю, което ми предлагаха, а внимателно ги подбирахме.

 

Подготвиха ме много добре за Мис Юнивърс, грижеха се за обществените ми прояви, изграждахме заедно един имидж на Мис България, какъвто трябва да бъде. Мис България не е лице, което само се усмихва, нито обикновено момиче, което отива с рейса на работа. А жена с достойнство, обществено значима и от класа. Дарина Павлова се опитваше да каже, че Мис България не е модел, а нещо по-различно, но не мисля, че я разбраха. Явно българите сме си такива. Обичаме да оплюваме и опростяваме нещата. На нея агенцията не й трябваше като бизнес, тя искаше от чиста амбиция да създаде нови критерии в модния бизнес, така че Мис България да звучи гордо.

У нас е всеобщо убеждението, че Мис Българя се избира не според красотата, а според това кой плаща.

 

Как да докажа обратното? Марийка може да е по-хубава от Ивайла според някого, но е важно и какво говори Марийка и как се държи.

 

Едни харесват Наоми, други Линда Еванджелиста, трети Кейт Мос. Можеш ли да кажеш, че Кейт Мос е най-красива? Според мен Мис България е съчетание от красота, грация и достойнство. Тя представлява една нация на световния конкурс. Спомняш ли си, че през 2002 година спечели една рускиня, полицайка по професия, много красива. Някои вестници писаха, че е любовница на Путин. Дори да не го е виждала никога на живо, мълвата си изиграва ролята, съмнението остава. На последния конкурс на “Мегаталант” може би Елена Тихомирова, Мис България, не беше най-красивото момиче, но журито беше очаровано от нейната интелигентност и финес.

А не мислиш ли, че зад фасадата на модния бизнес у нас се крие една търговия със свежа плът?

 

Аз не мога да твърдя такова нещо, но е истина, че голяма част от момичетата, които атакуват модните агенции, са готови да се предложат заради повече пари и по-добър живот. А известна част от утвърдените манекенки не се ползват с добра репутация. И затова тази професия у нас не получава уважение и добро отношение. Приех закриването на агенцията спокойно, защото не бих искала един ден при мен да дойде майка и да ми каже "Какво направихте с детето ми", при положение, че аз не съм виновна, не отговарям за живота му.

Може би проблемът е, че манекенките са прекалено евтини…

 

Да, този труд е много зле платен у нас. Няма пазар. Не се оценява фактът, че като всеки друг труд, и той изисква качества и усилия.

Но това не означава, че човек трябва да прави компромиси със съвестта си.

 

Моделите идват в агенциите на 14-16 години, тогава те нямат изобщо точна преценка за нещата. Когато си на 20-22 години, е друго. Вече знаеш какво е добро и какво лошо за теб. И ако моята дъщеря иска да се занимава с това, бих вложила цялата си енергия да я насоча към нещо по-престижно, към по-добро образование. Да гледа като мен на манекенството като период от живота си.

Имала ли си възможност да стъпиш на световния подиум?

 

Имах възможност да разбера, че навън не е много по-различно от тук. И там трябва да направиш много компромиси със себе си, за да постигнеш нещо. След като спечелих Мис България, спечелих и един много престижен конкурс в Истанбул - сред 44 момичета ме избраха първа в конкурса "Модел на вселената". Там не си човек на никого. Нищо не може да ги накара да изберат модел, който няма да може да продава рекламираното. Там работих много успешно, снимах няколко реклами, няколко клипа. И заминах за Милано - там отиват всички модели най-напред за да направят добър бук и след това да търсят работа.

 

Търсенето означава да вземеш бука си и да хванеш метрото - от един кастинг на друг, чакайки на опашка от красиви момичета. Това не е за мен. Не ми харесва отношението към моделите като към стока. Не ми харесва, че очакват от мен да изпълнявам абсолютно всичко, дори и това къде и с кого да вечерям, не мога да бъда на разположение на всеки, който пожелае. Там можеш да имаш един ангажимент и след това две-три седмици - нищо. Не е за мен. Там 4-5 000 момичета се борят за една работа. Докато си плащат сами квартирата, храната и т.н. Аз бях само една седмица. И се отказах. Имах много добър живот тук. Не бях принудена да работя. Освен това ми беше много мъчно за приятелите и за България. Казах си: какво правя тук, след като нямам амбицията да ставам Наоми Кембъл?

А не се ли страхуваше от факта, че само на 22 години ще имаш дете и то ще промени живота ти на модел?

 

Не. И никога няма да съжалявам за решението да родя детето си. Защото смятам, че когато срещнеш човек, с когото искаш да изживееш живота си, не трябва да го губиш. Смятам, че съм намерила този човек - отговорен и винаги готов да ме защити. Тогава няма правило - една жена може да роди и на 18, и на 38 години. Когато намери точния човек, една жена не бива да го изпуска. Аз не крия, че имах много колебания, когато разбрах, че съм бременна, защото много обичах работата си и имах ангажименти.

 

Но в същото време тези трусове в модните среди, тази ужасяваща случка с Мария ме накара да мисля, че никоя работа, слава или пари не заслужават да жертваш личното си щастие. Особено в България. Реших, че едно дете би ме направило много по-щастлива, отколкото титли или пари. Но преди да родя, нямах представа за истинския размер на щастието. Другият ми страх беше свързан с това дали ще мога да работя след раждането. Сега смятам, че Рая ще ме амбицира да бъда все по-добра. Макар че сега ще отделя много време на нея, преди да се върна на модния подиум.

Не мислиш ли, че българките са прекалено амбициозни? Ето, Стефка Костадинова стана световна шампионка, след като роди, Таня Богомилова пък стана олимпийска шампионка с бебе… В другите страни работата и майчинството много строго се разграничават.

 

Има такова нещо. Но знаеш ли, майчинството одухотворява една жена и й дава нови сили. Защо да не ги използва? Аз мисля, че една жена, като стане майка, става и по-добра, и по-хубава, и по-спокойна. Аз сега искам спокойно да премисля какво искам да правя по-нататък, да се порадвам на щастието си, а не с цената на всичко да бързам към някакви успехи.

 

Днес един журналист от радио…,да не казвам кое, ме намери по телефона, за да коментирам взрива пред “Визаж”. И първият му въпрос беше: каква кола карате? Аз му отговорих: ще се почувствате ли по-добре, ако ви кажа, че карам москвич? Това е отговорът ми. Хората обичат да завиждат, без да знаят какво се крие зад богатството. Никой не пита Румен (Румен Гайтански, с когото Ивайла живее, бащата на детето й, е собственик на фирма "Волф", която почиства част от столицата) какво на него му струва да печели парите си. Никой не вижда труда зад фасадата.
Освен това никой не се влюбва в банкова сметка. Аз с ръка на сърцето искам да кажа, а знам, че вашето списание го четат много хора, че не съм направила компромис със себе си, за да карам хубава кола или да имам диамантени обици. Аз обичам мъжа, с когото съм. Не мога да се чувствам виновна, че имам пари.

Как съобщи на любимия си, че ще имате дете?

 

Винаги така съм си представяла реакцията на човека, когото обичам, че ще имаме дете. Може би си представях по-спокойна реакция. Той се зарадва страшно много. Беше щастлив. Не мога да си представя какво е да кажа на някого, че ще имаме дете, а той да ми отговори: "Сега ли е моментът", или още по-страшно: "Какво ще правиШ сега". Неговото отношение ме направи още по-щастлива и горда от решението си. Когато едно бебе е така желано, майката се чувства на седмото небе.

От колко години сте заедно с него?

 

От две години. Запознахме се банално, в заведение. Той ми направи силно впечатление. Разбрах, че има нещо по-особено в този мъж. Не знам за неговите първи впечатления, не сме си говорили на тази тема. Но явно и той е усетил нещо подобно, още повече, че като се запознахме, нямаше сериозна връзка.

Мислите ли за брак?

 

Честно казано, да. Не само заради подписа или заради самия брак. Ние живеем заедно, имаме дете и този подпис не би променил с нищо живота ни. Но аз съм сантиментална. Много искам да се видя в булчинска рокля и да преживея една романтична сватба. Пък и нали знаеш какво е за мен семейството - първо аз съм Рак, силно привързана към деца, семейство, приятели. Второ, израсла съм в голямо семейство - бяхме трима братя и две сестри. И до ден днешен всички, с жените, децата, майка и баба, се събираме по Коледа и Великден - някъде към 20 души. И е шумно, и е страшно весело. Пък и майка ми много иска да ме види с бяла рокля, макар че Рая й е седмо внуче.

Тя ли гледа бебето ти? Нямаш ли гледачка?

 

Не, и не бих се доверила на никого. Когато майка ми е във Варна, аз си гледам изцяло детето. Когато се налага да излизам, слагам я в подвижното легълце и в колата.

 

 

Не, защото разликата между майка ми и баща ми също беше значителна. Майка ми беше 11 години по-възрастна от баща ми. Това е много необичайно, нали? Но когато двама души се разбират, разликата не е от значение. Аз смятам, че разлика от 10, 15 и дори 20 години не е от значение. Има хора, които изглеждат млади и не можеш да им дадеш годините, има и преждевременно остарели хора. Не е въпрос на числа.Сега в събота гледах "Море от любов" - в едната двойка мъжът беше доста по-голям, в другата - жената. Но се обичаха и това нямаше значение.

Какво ти подари Румен за раждането на детето?

 

Румен е по-особен човек, той ми прави подаръци тогава, когато не очаквам. Той не обича да прави нещо само защото другите го правят и така трябва. Той умее да ме изненадва, да ме трогва. Най-големият подарък е усещането, че детето е това, което той е искал най-много на света. Сега чета книгата на Линда Гудман за зодиакалните знаци и там пише за Телеца - той е много сантиментален, много всеотдаен, но не мислете, че в едно семейство с него можете вие да обуете панталоните. Сякаш е написано за Румен, той е телец.

Знам, че роди със секцио, това твой избор ли беше?

 

Не, решение на лекарите. Исках да родя по естествен път. Но когато дойде терминът ми, лекарите решиха, че тесният ми вътрешен таз застрашава нормалното протичане на раждането.

Кърми ли?
Само един месец. Но не пак поради съображение да си запазя бюста, просто нямах достатъчно мляко.

Вярно ли е, че имаш по тялото си силикон и че си се подлагала на липосукции? Никога не си изглеждала толкова слаба.

 

Не правя никакви диети. Макар че внимавах по време на бременността да не ям много и напълнях само с 8 кг. Винаги съм била 53 кг при 1,75 см, сега съм 50 кг и много не се харесвам. Но имам много бърза обмяна, пък и сега спя малко. Ставам по десет пъти нощем да гледам бебето, макар че то не плаче.Не съм противничка на пластичната хирургия. Ако след второто или третото дете се деформира бюстът ми, ще прибягна до операция. Но сега не е необходимо, нямам силикон и не съм си правила липосукция. Всяка една корекция се вижда лесно, не можеш да излъжеш никого.Но всеки има право на избор и да решава как ще живее живота си. Мисля, че ако искаш да се променяш на една съвсем млада възраст, то ти липсва нещо, но това не е по-голям бюст. Липсва ти самочувствие, не можеш да намериш себе си, както казва сестра ми. Не оправдавам лекомислието на жените, които не са раждали и не са манекенки, чиито договори зависят от бюста им.

Но мъжете ни преценяват по външността.

 

Умните мъже не харесват празните обвивки. Пък и изглежда смешно да се правиш на такъв, какъвто не си. Има жени, които с голям бюст изглеждат комично, както и жени, които се стараят да скрият 20 години. Да не подценяваме мъжете.