Господин Пападимитракос, какво означава ипология?
Приятелите ме наричат Ипо. Оттам дойде и името на моята концепция за храненето.

Какво е новото във вашата концепция за храненето?
Първо, че не предлагам готови рецепти, с които да гарантирам, че ще отслабнете за определен период от време. Аз показвам как да пресяваме информацията по темата и да преценяваме доколко е вярна, тъй като тя ни бомбардира отвсякъде, а голяма част от нея е търговска манипулация. Второ, отделям специално място на въпросите, свързани с психологията на храненето: защо ям, когато не съм гладен, храната като израз на любов, разминаването между това, което искам, и това, което правя, защо не мога да ям торта и да искам да отслабна и т. н. Защото ако един човек твърди, че се храни нормално, а пълнее, е ясно, че твърдението му не е логично. И ако е с 20 кг наднормено тегло, трябва да му кажем честито, ти успя - усилията му в последните години са били насочени към напълняването. Значи, той просто трябва да ги пренасочи.

Мнозина искаме, но малцина отслабват трайно.
Защото промяната крие подсъзнателен страх. Представете си жена, която поради неправилно хранене през целия си живот е била пълна. Тя не знае какво е да се чувства комфортно, когато се съблече пред мъж, откъде да пазарува хубави дрехи и т. н. Тя не знае нищо за света на слабите. И решавайки да отслабне, не знае накъде отива. Затова често хората предпочитат познатото, макар и дискомфортно, или пък се връщат към старите си навици.

Каква според вас е правилната мотивация, за да приемем предизвикателствата на новите навици и да не се връщаме към старите?
Единствената мотивация, която може да оправдае всичките ни усилия, е да се грижим за себе си. Мога да откажа парче торта с мисълта, че се грижа за себе си. Това даже може да породи у мен чувство на гордост. Но няма да го направя заради едни дънки в по-малък размер или заради едно високо кръвно. За кръвното има лекарства, колкото до дънките... Е, мога да си купя по-големи и да отложа отслабването във времето. В книгата ще намерите цялата методология за това как да стигнем до извода, който ще ни позволи да разберем кое е нашето хранене, с което да свалим килограми и да се чувстваме добре.

Хората предпочитат диетолозите да им дадат конкретно меню, да го спазват известно време и така да отслабнат.
Защото е по-лесно да влязат в някаква матрица – сроковете ни помагат да изтърпим дискомфорта. Но търпението изразходва волята. И рано или късно се връщаме към стария начин на живот. За мен е особено важно да не мобилизирам волята. Ако се настроим правилно и приемем промяната не като наказание, а като начин да подобрим качеството на живота си, тогава ще се справим. Разбира се, старите хранителни навици винаги ще се появяват от време на време. Важното е да сме се хванали на хорото, а не да стоим отстрани и да се надяваме да отслабнем. Надяването трябва да е свързано с действие, а не с пасивност. Някои ми казват: трябва да сваля 5 кг. Ще ти помогна да го направиш, но дали си готов за промяна? Искам означава избор. И човек трябва да е готов да поеме тази отговорност. Идеята ми е да стигнем до нормалните килограми, нормализирайки храненето, а не на сълзи, нерви и воля. Свободният човек е този, който сам регулира теглото си, без да изпитва зависимост от диети, диетолози и кантари.

Говорите за познавателна оценка за количествата. Какво по-точно е това?
Ако ви попитам какво е малко парче сирене, няма да можете да ми отговорите. Защото е много относително и субективно. Затова съм съставил въпросник, чрез който всеки може да прецени за себе си кое е малко и кое много. Знаете ли, че обемът на стомаха е около 350 мл? И колкото повече злоупотребяваме с неговата еластичност, толкова по-трудно изпитваме ситост. Няма нещо, която мога да ям, колкото си искам. Само водата е без калории.

Обяснявате, че качествената храна е тази с ниско съдържание на мазнини. Това всички го знаем.
Но не всички знаем, че приемаме ли мазнини, те си остават мазнини. Тези, които виждаме, като олио, маргарин, масло, зехтин и т. н., контролираме лесно. А скритите? Ядете, да речем, някакво месо и приемате 15 г белтък. Ако имате нужда от 10, какво става с останалите 5? Ще ви придадат енергия, ако въглехидратите ви не са били достатъчно. Ако са били, ще се превърнат в мазнини. Или пък ядете само марули и домати, спокойни, че се храните диетично. Ако обаче са в повече, и те стават на мазнини. Понятието диетична храна е търговски израз. Друг пример. Изяждате една вафла. Не е проблем, стига да не сте диабетици. Една вафла обаче съдържа 20 г мазнини. Три месеца всеки ден по една и ето ви 2 кг на кантара. Особено при ниска двигателна активност и достатъчно въглехидрати в организма. Едно парче кашкавал е 50% мазнина. Дали ползвате зехтин, олио или масло, все е мазнина. Даже зехтинът има повече калории, отколкото олиото. А при термичната обработка се променя само качеството на мазнините, не и количеството им. Така че дали ще изядете 100 г сурови или печени бадеми, и в двата варианта ще приемете 600 калории. Свикнете ли да мислите за скритите мазнини, това ще ви позволи, ако попаднете на панирана риба, да махнете с ножа панировката.

Разделяте храната на основна и деликатесна. Коя е основна и коя - деликатесна?
Мазната храна например е деликатесна. Да речем, пържени картофи. Докато варени или печени те влизат в основната храна. Ако разбираме към коя да се обърнем, когато сме гладни, и към коя, когато просто ни се яде нещо вкусно, няма да имаме проблеми. Защото ако съм гладен и реша да си купя сладолед, вероятно ще избера най-големия. Но ако преди това съм изял два банана, няма да търся количество. Ако един човек по някое време през деня каже, че му се яде нещо различно, означава, че търси вкуса. Може обаче да го намери в по-малките количества. Но тях пък мога да контролирам, когато съм спокоен, а гладът е напрежение. Затова първо трябва да утоля глада, а след това да ям нещо вкусно.

Два пъти сте били 120 кг.
Първия път, защото не спортувах, втория, докато правех мускули. Свалих килограмите по абсолютно погрешния начин - с много нискокалориен режим и с много физическо натоварване. След това мисленето ми започна да се провокира.
Първо потуших емоцията, за да започна да разсъждавам спокойно. Тъй като, докато сме под емоционално напрежение около килограмите, не можем да вземаме логични решения. Човек не качва 20 кг за един ден. Докъм 3-4 кг все още е в зоната на комфорта. И го използва, за да отлага. Мине ли тази граница, влиза в зоната на дискомфорта, където взема емоционални решения. Два пъти му казват, че е напълнял, и решава от понеделник да мине на марули и на ябълки. И вече програмира йо-йо ефекта и се затваря в омагьосан кръг. Отслабването е умение, което предполага спокойствие, за да можем да менажираме теглото си. Т.е. да разберем защо пълнеем и да реагираме адекватно и логично. Свалянето на килограмите не е нищо по-различно от решаването на логическа задача. Един от първите въпроси, които задавам на клиентите си, решили да редуцират теглото си, е защо напълняхте. Получавам различни отговори. Примерно - от противозачатъчни. Но като четете листовката, виждате, че там няма калории. Или пък - от стрес. И той обаче няма калории. Успея ли да накарам хората да си отговорят правилно на този въпрос, ще знаят как да съобразят храненето си спрямо новата ситуация, в която са, и няма да имат проблеми с теглото.

Развенчайте някоя хранителна заблуда.
Да речем, за разделното хранене. То е начин на приемане на храната и ако някой се чувства добре, като се храни така, нека го прави. Но не е създадено за отслабване.
Както и храненето по кръвна група, което се отнася до поносимостта на тялото към определени храни, а не към това дали се пълнее или се отслабва. Искаме ли да редуцираме теглото си, аспектите на храненето, които трябва да се координират, са три: редовност, количество и качество. Едно от тези три неща да излезе от координация, и може да се получи проблем. Няма храна, която да ям колкото си искам. Мога да ям от всичко колкото трябва.

Как на практика помагате на хората, които идват при вас, да насочат мисленето си в правилната посока?
От една страна, работим с родители за създаване на правилни хранителни навици на децата им. От друга, правим и индивидуални диетично-психологически тренинги. Имаме и тренинги за това как човек сам да стигне до извода как да се храни правилно, как сам да си направи режима и т. н. Радвам се, че хората все повече започват да мислят, да се съмняват и да търсят правилната информация.