Срещнах Мария Илиева покрай откриването на магазина й Gastronome за френски храни, напитки и козметика. И макар че бях се отбила за малко, разговорът ни се загуби сред домашния дизайн, в който лампите от “Икеа” се обличат в плетени рокли, а баварските маси със стогодишна история възкръсват за нов живот. Останаха ми и вкусовете на един дълъг следобед, запечатани чрез емоционалната история на мига. Затова не се изненадах, когато разбрах, че Мария е автор на един от най-популярните блогове за красиви неща и добро настроение La Martinia. Опитах се да открия как една динамична жена, която близо десет години е работила по 12 часа на ден в международни корпоративни офиси, може да промени живота си. Да свали стреса като неприемлив вече дрескод и да потърси вдъхновения у дома. И да ги сподели с другите.

1. за старите вещи и новата им история
Седим в апартамента на Мария и пием кафе на голямата и красива баварска маса, наследство от дядото на мъжа й. Срещу нас е голям бюфет, също старинен, и той, както и масата, грижливо реставриран от Мария и боядисан в бяло, за да не натежава с обема си в пространството на хола.
„Не смятам, че имам някакъв талант за това – казва Мария, – но старите вещи са ми интересни. В тях има повече идея и мисъл. Обичам антикварните магазини, тип складове, пазарите, битаците, всички т. нар. вехтошарници. Харесва ми да се заровя, да търся, да забележа нещата, да ги почистя и да ги съживя. Преди вярвах, че има енергии, които се предават чрез вещите, но с течение на времето установих, че всъщност ти даваш енергия на предмета и го обживяваш със своя живот. Имаме семеен приятел, художник и реставратор на църкви. Той ми обясни как се почиства дървото, каква боя да се нанесе, какъв лак. А аз го написах в блога си. Много хора откликнаха на тази идея и ми писаха, че са възстановили неща, които са искали да изхвърлят.

2. за майчинството и хобитата
Започнах блога La Martinia преди две години, отначало с кулинарни рецепти и идеи за декорация. Реших го абсолютно спонтанно. Много държах да гледам дъщеря си до тригодишна възраст и си бях вкъщи.

3. за любопитството да учиш нови неща
Мъжът ми купи фотоапарат – огледално-рефлексен, за туризъм и снимане. В началото нищо не знаех, просто си щраках. После започнах да се интересувам, влизах по разни форуми, четях книжки. Снимах детайли, предмети и най-вече дъщеря ми Мартина. Може би за кадрите ми помогна и това, че навремето съм вземала уроци по рисуване и имам понятие от композиция, форми и цветове.

4. за светлината и аромата на пътешествията
Живяла съм година в Мадрид и градът ми е много на сърце. Харесвам много Истанбул, Рим и Лондон. Всяко място си има енергия. Аз я усещам чрез улиците, ароматите, светлината – тя е много важна, чрез разговорите, дрехите и храната. Не приемам това, че ако обичаш например картофи и сирене, навсякъде, където отидеш, си търсиш картофи и сирене. Човек трябва да опитва различни вкусове и да наблюдава.

5. за гостуванията в блога
Още от самото начало реших, че не мога да обхващам достатъчно теми, пък и има много интересни хора, които нямат платформа. Помислих, че това е удобен вариант да общувам с хора с талант, които правят добри неща. Държа аз да каня гостите си и да съм харесала онова, което правят или начина, по който живеят.

6. за дисциплината на деня
Блогът много ме тренира откъм дисциплина и постоянство, защото аз съм зодия Лъв и съм много импулсивна. Започнах да пускам по две-три публикации на седмица, а понякога го правех и всеки ден. Винаги съм писала каквото в момента ми е интересно и ме вълнува. Важно е графично да изглежда добре – снимките да са големи, текстът да е ясен, да няма много детайли, линкове, препратки, шарении.

7. за общуването без телефони
На ден има понякога по 1500 влизания, друг път по 300. Следя внимателно линковете, чрез които влизат хората в блога. Не ми е важен броячът, важна ми е обратната връзка. За мен хубавото е, че хората си говорят с мен. Или коментират в блога или във фейсбук. Или репостват моите публикации, което също е вид комуникация.

8. за рекламата и искреността
От пиар агенциите много се интересуват от блогърите. Не харесвам тази дума, звучи ми като професия. Аз съм човек, който има блог. Е, ако получа неустоимо предложение, може би ще го комерсиализирам, но засега не. Това си е моето място.

9. за действието и бездействието
Ако човек има идея, която му се е появила в главата повече от веднъж, трябва да направи всичко възможно да я осъществи. Който обмисля и анализира прекалено дълго, в един момент се отказва. Може сега нещо да ти се струва супербезсмислено или много не на място, но то е трябвало да се случи, за да дойдат след него други неща. В това отношение вярвам в съдбата.