Надежда Добрев-Клайн е на видима възраст около 60, родена е на столичната улица „Аксаков“, но е прекарала огромна част от живота си в Бевърли Хилс като актриса и съпруга на един от най-известните холивудски агенти през 70-те Марти Клайн, представял актьори и шоумени като Ал Пачино, Джони Кеш, Стив Мартин и Дейвид Летърман. Поводът за нейното гостуване в България е 16-ият международен София Филм Фест и премиерата на документалния филм „Татко снима мръсни филми“ на режисьора и сценарист Йордан Тодоров, продуциран от „Агитпроп“. Филмът разказва за живота на режисьора Стивън Апостолоф, един от пионерите на софтпорно киното в Америка. Надежда е звезда в 11 негови филма. „Стивън разсъждаваше така - най-евтиният специален ефект в киното е момичето да си свали сутиена. И се възползваше максимално от този специален ефект. Беше наистина брутален тип!“
Надежда, посетихте ли вече родния си дом? Не, там всичко е различно. Моята връзка с България е София. Обичам този град. Изумена съм от красотата й, както и от красотата на българските жени.
Често сме го чували от чужденци, предимно мъже... Трябва да им вярвате. Българските жени имат невероятно усещане за стил. Може би на мен ми прави впечатление, защото живея в Бевърли Хилс, Калифорния, където жените се разхождат по джапанки и както им е удобно, с ужасни коси и т. н. Тук виждам толкова добре облечени жени с поддържани прически... Но най-вече с особено излъчване, с усмивки, които сякаш те топлят и греят. В Калифорния също има прекрасни жени, разбира се, но те са... (Надежда опъва с длани кожата на лицето си, имайки предвид пластичната хирургия.)
Не ми казвайте, че сте против пластичната хирургия. Няма как да го кажа. Бих направила някакви неща със себе си, искам и ще го направя. Когато една жена навърши 40 г., лицето й се променя. Веднъж легнах по гръб, взех огледало и дълго се гледах. Разбрах, че онова, което трябва да направя, е да махна всичко... висящо, което разваля овала на лицето.
Какво почувствахте, когато за първи път трябваше да се съблечете гола пред камера? Знам, че навремето сте се снимали за Playboy. Не беше за Playboy, но фотографът Рон Вогел бе най-известният, който снимаше за Playboy в онези години. В деня на снимките неговият асистент ме взе от вкъщи, качи ме в колата си, аз бях много напрегната и изплашена, и ме закара до някаква къща високо в планината, насред гората. Реших, че ще ми се случи нещо много по-лошо от това да ме снимат гола. Влязохме в къщата и знаеш ли какво видях? Една красива жена на около 40, която бъркаше ... женски гърди в голяма тенджера с дървена лъжица! „Ще пиеш ли чай?“, попита ме тя с мил глас. „Не, не“, едва успях да кажа аз. „А кока- кола?“ „Не знам.“ „Страхуваш ли се?“ „Не, не“, отвърнах ни жива ни умряла от страх. Вече бях решила, че убиват жените, които снимат, и после ги готвят. Оказа се просто, че фотографът си има концепция. Тогава бяха други години, пък и аз бях само на 18. Честно казано, почти не знаех какво точно ще снимам. Като разбрах, че този фотограф снима за Playboy, се развиках „Не, не „Плейбой“! Баща ми ще ме убие.“ Оказа се, че е някакъв календар - аз бях част от картинката за декември. Снимаха ме гола, но на календара се виждаха само лицето и малко от гърба.
И баща ви уби ли ви? Да (смее се). По това време вече се оправях сама, бях заявила на баща ми, че искам да се пробвам в Холивуд и че в случай, че не ме пусне, ще се самоубия. За да го убедя, изгълтах цял блистер с аспирин...
Аз имам абсолютно същия „опит за самоубийство“ в тийнейджърските си години. Очевидно не може да се разчита на аспирина. Моля ви, разкажете накратко за родителите си. Мама беше комунистка, а татко – антикомунист, слушаше радио „Свободна Европа“, като я нямаше у дома. Мама му уреди да замине за Сирия да строи там секретно летище за руснаците. И ние отидохме цялото семейство. Майка ми почина в Сирия, ние се преместихме в Ливан, после – в Америка. Дълга история е нашата.
Значи започнахте кариерата си като гол модел. Това беше цената, която трябваше да платя. Винаги плащаш. Гледали ли сте филмите на Стивън Апостолоф, за които се разказва във филма на Йордан „Татко снима мръсни филми“?
Виждала съм кадри от тях. В единия имаше чисто голи момичета в компанията на скелети. И скелетите бяха голи.
За мен това са смешни филми, недодялани, по някакъв свой начин забавни. Стивън и Ед Ууд разбиваха табута. По онова време голотата на голям екран беше табу, особено в Холивуд, който е доста консервативен в това отношение. Аз се снимах в тези филми, защото в началото приемаш, каквото ти предложат. Но не направих кариера на гол модел главно защото излъчвах невинност и режисьорите и фотографите го усещаха. После срещнах Марти, омъжих се, родих две деца, тялото ми се промени. Пък и съпругът ми беше един от най-влиятелните агенти в Холивуд и бях длъжна да се съобразявам с това. Всъщност научих се, след като направих един гаф.
Какъв гаф? Знаете ли кой е Дъдли Мур, мила?
Гледала съм го в един филм с Лайза Минели, комик е. Точно така, освен това е и музикант. Суперинтелигентен мъж. Веднъж бяхме заедно на едно парти. Той седеше, пиеше, разговаряше с някакви хора и не ми обърна никакво внимание. Все едно ме няма. Не ми харесваше звездата на партито да не ме забелязва. Минах точно под носа му, уж за да погледна през прозореца. После пак – уж за някаква книга. Накрая си получих заслуженото - Дъдли Мур ме привлече да седна на коленете му, след което директно пъхна езика си в устата ми. Ужасно се притесних, защото бях на партито със съдружника на мъжа ми. Веднага си тръгнах. След този гаф много внимавах кога, на кого и при какви обстоятелства се опитвам да привлека вниманието.
Учили сте повече от 10 години при Лий Страсбърг. Четох голям материал за сложните отношения между него и Мерилин Монро. Какъв човек беше той? Една проста дума – гений. Ще ти кажа за Мерилин. Не я познавах лично, но много мои приятели са ми разказвали за нея. Тя имаше два огромни проблема за жена, която иска да бъде актриса. Цици и задник. Позната ми е тази борба и това страдание... (Надежда се разплаква със съвсем истински сълзи.) Мерилин е водила много трудна битка и не я е спечелила. Гледах филма за нея и Лорънс Оливие „Моята седмица с Мерилин“ и там според мен съвсем точно е показана драмата й – този сблъсък с академизма. Че трябва да правиш и говориш пред камерата по определен начин, използвайки всичките тези актьорски и говорни техники. Обаче... F.ck you! (С апломб показва среден пръст на невидимите „академици“.) Актьорът трябва да открива, да използва чувствата си, глупостта си, дефектите си. Лий Страсбърг – ей сега го виждам сякаш с червеното му сако, не знам защо съм го запомнила с него - знаеше това и преподаваше това. Аз също изнасям лекции в различни университети. Опитвам се да казвам на студентите, че основното е да са във форма непрекъснато и да я поддържат – както го правят музикантите и спортистите. Мързелът е проклятие за един актьор.
Защо се разплакахте, когато стана въпрос за Мерилин? Защото... трудно е да си чувствителен, да си много секси, да привличаш желанията и в същото време да имаш достойнство и да се бориш да те вземат насериозно...
Какво казват дъщерите ви за филмите, в които сте се снимали някога? Истината е, че не сме ги коментирали. Но те знаят, че всичко е заради тях. Че те и мъжът ми са основните играчи в живота ми. Всъщност аз, пък и повечето от момичетата, които участвахме в тези филми, не бяхме такива... Секс с всички, за всичко... Много хора си мислят така, пък и 60-те годините бяха такива. Мисля, че сексът е най-красивият начин да бъдеш човек. Обаче това става – разбрах го от опита си - само ако имаш доверие в човека, с когото си. Това доверие не се ражда от пръв поглед. Виждам момичета, които отиват в нощни клубове и... Бих ги посъветвала да си държат краката затворени. Мъжът трябва да ти отвори краката.
Разкажете за Джими Хендрикс и Джим Морисън. Казаха ми, че сте ги познавали. Джими Хендрикс и The Doors свиреха в един известен нощен клуб - Whiskey A Go Go. Бях едно от момичетата, които танцуват в клетка. Обичам рокендрола. Бандата „Джеферсън Еърплейн“ (американска рокгрупа, една от пионерите на психеделичния рок – б. р.) бяха наши семейни приятели. Но тези музиканти имат лайфстайл, доста различен от моя. Така че с Джими Хендрикс и Джим Морисън се познавахме бегло, никога не сме били приятели. В Холивуд е така – познавам страшно много суперзвезди и знам много истини и много лъжи за тях. Защото там човек живее понякога от парти на парти и среща тези хора.
Добра майка ли сте? О, мила, никога не си достатъчно добър за детето си. Разбрах, е, че децата винаги страдат от майките си. Защото вие с детето си сте две отделни личности, които в началото са били една. Раждането е първата ви раздяла и затова при него има страдание. После има още много раздели, отдалечавате се един от друг все повече и повече. Не може да си вечно бременен с детето си, имаш свой живот. Затова не можеш да си съвършената майка. Не се и опитвай.
Надежда, посетихте ли вече родния си дом? Не, там всичко е различно. Моята връзка с България е София. Обичам този град. Изумена съм от красотата й, както и от красотата на българските жени.
Често сме го чували от чужденци, предимно мъже... Трябва да им вярвате. Българските жени имат невероятно усещане за стил. Може би на мен ми прави впечатление, защото живея в Бевърли Хилс, Калифорния, където жените се разхождат по джапанки и както им е удобно, с ужасни коси и т. н. Тук виждам толкова добре облечени жени с поддържани прически... Но най-вече с особено излъчване, с усмивки, които сякаш те топлят и греят. В Калифорния също има прекрасни жени, разбира се, но те са... (Надежда опъва с длани кожата на лицето си, имайки предвид пластичната хирургия.)
Не ми казвайте, че сте против пластичната хирургия. Няма как да го кажа. Бих направила някакви неща със себе си, искам и ще го направя. Когато една жена навърши 40 г., лицето й се променя. Веднъж легнах по гръб, взех огледало и дълго се гледах. Разбрах, че онова, което трябва да направя, е да махна всичко... висящо, което разваля овала на лицето.
Какво почувствахте, когато за първи път трябваше да се съблечете гола пред камера? Знам, че навремето сте се снимали за Playboy. Не беше за Playboy, но фотографът Рон Вогел бе най-известният, който снимаше за Playboy в онези години. В деня на снимките неговият асистент ме взе от вкъщи, качи ме в колата си, аз бях много напрегната и изплашена, и ме закара до някаква къща високо в планината, насред гората. Реших, че ще ми се случи нещо много по-лошо от това да ме снимат гола. Влязохме в къщата и знаеш ли какво видях? Една красива жена на около 40, която бъркаше ... женски гърди в голяма тенджера с дървена лъжица! „Ще пиеш ли чай?“, попита ме тя с мил глас. „Не, не“, едва успях да кажа аз. „А кока- кола?“ „Не знам.“ „Страхуваш ли се?“ „Не, не“, отвърнах ни жива ни умряла от страх. Вече бях решила, че убиват жените, които снимат, и после ги готвят. Оказа се просто, че фотографът си има концепция. Тогава бяха други години, пък и аз бях само на 18. Честно казано, почти не знаех какво точно ще снимам. Като разбрах, че този фотограф снима за Playboy, се развиках „Не, не „Плейбой“! Баща ми ще ме убие.“ Оказа се, че е някакъв календар - аз бях част от картинката за декември. Снимаха ме гола, но на календара се виждаха само лицето и малко от гърба.
И баща ви уби ли ви? Да (смее се). По това време вече се оправях сама, бях заявила на баща ми, че искам да се пробвам в Холивуд и че в случай, че не ме пусне, ще се самоубия. За да го убедя, изгълтах цял блистер с аспирин...
Аз имам абсолютно същия „опит за самоубийство“ в тийнейджърските си години. Очевидно не може да се разчита на аспирина. Моля ви, разкажете накратко за родителите си. Мама беше комунистка, а татко – антикомунист, слушаше радио „Свободна Европа“, като я нямаше у дома. Мама му уреди да замине за Сирия да строи там секретно летище за руснаците. И ние отидохме цялото семейство. Майка ми почина в Сирия, ние се преместихме в Ливан, после – в Америка. Дълга история е нашата.
Значи започнахте кариерата си като гол модел. Това беше цената, която трябваше да платя. Винаги плащаш. Гледали ли сте филмите на Стивън Апостолоф, за които се разказва във филма на Йордан „Татко снима мръсни филми“?
Виждала съм кадри от тях. В единия имаше чисто голи момичета в компанията на скелети. И скелетите бяха голи.
За мен това са смешни филми, недодялани, по някакъв свой начин забавни. Стивън и Ед Ууд разбиваха табута. По онова време голотата на голям екран беше табу, особено в Холивуд, който е доста консервативен в това отношение. Аз се снимах в тези филми, защото в началото приемаш, каквото ти предложат. Но не направих кариера на гол модел главно защото излъчвах невинност и режисьорите и фотографите го усещаха. После срещнах Марти, омъжих се, родих две деца, тялото ми се промени. Пък и съпругът ми беше един от най-влиятелните агенти в Холивуд и бях длъжна да се съобразявам с това. Всъщност научих се, след като направих един гаф.
Какъв гаф? Знаете ли кой е Дъдли Мур, мила?
Гледала съм го в един филм с Лайза Минели, комик е. Точно така, освен това е и музикант. Суперинтелигентен мъж. Веднъж бяхме заедно на едно парти. Той седеше, пиеше, разговаряше с някакви хора и не ми обърна никакво внимание. Все едно ме няма. Не ми харесваше звездата на партито да не ме забелязва. Минах точно под носа му, уж за да погледна през прозореца. После пак – уж за някаква книга. Накрая си получих заслуженото - Дъдли Мур ме привлече да седна на коленете му, след което директно пъхна езика си в устата ми. Ужасно се притесних, защото бях на партито със съдружника на мъжа ми. Веднага си тръгнах. След този гаф много внимавах кога, на кого и при какви обстоятелства се опитвам да привлека вниманието.
Учили сте повече от 10 години при Лий Страсбърг. Четох голям материал за сложните отношения между него и Мерилин Монро. Какъв човек беше той? Една проста дума – гений. Ще ти кажа за Мерилин. Не я познавах лично, но много мои приятели са ми разказвали за нея. Тя имаше два огромни проблема за жена, която иска да бъде актриса. Цици и задник. Позната ми е тази борба и това страдание... (Надежда се разплаква със съвсем истински сълзи.) Мерилин е водила много трудна битка и не я е спечелила. Гледах филма за нея и Лорънс Оливие „Моята седмица с Мерилин“ и там според мен съвсем точно е показана драмата й – този сблъсък с академизма. Че трябва да правиш и говориш пред камерата по определен начин, използвайки всичките тези актьорски и говорни техники. Обаче... F.ck you! (С апломб показва среден пръст на невидимите „академици“.) Актьорът трябва да открива, да използва чувствата си, глупостта си, дефектите си. Лий Страсбърг – ей сега го виждам сякаш с червеното му сако, не знам защо съм го запомнила с него - знаеше това и преподаваше това. Аз също изнасям лекции в различни университети. Опитвам се да казвам на студентите, че основното е да са във форма непрекъснато и да я поддържат – както го правят музикантите и спортистите. Мързелът е проклятие за един актьор.
Защо се разплакахте, когато стана въпрос за Мерилин? Защото... трудно е да си чувствителен, да си много секси, да привличаш желанията и в същото време да имаш достойнство и да се бориш да те вземат насериозно...
Какво казват дъщерите ви за филмите, в които сте се снимали някога? Истината е, че не сме ги коментирали. Но те знаят, че всичко е заради тях. Че те и мъжът ми са основните играчи в живота ми. Всъщност аз, пък и повечето от момичетата, които участвахме в тези филми, не бяхме такива... Секс с всички, за всичко... Много хора си мислят така, пък и 60-те годините бяха такива. Мисля, че сексът е най-красивият начин да бъдеш човек. Обаче това става – разбрах го от опита си - само ако имаш доверие в човека, с когото си. Това доверие не се ражда от пръв поглед. Виждам момичета, които отиват в нощни клубове и... Бих ги посъветвала да си държат краката затворени. Мъжът трябва да ти отвори краката.
Разкажете за Джими Хендрикс и Джим Морисън. Казаха ми, че сте ги познавали. Джими Хендрикс и The Doors свиреха в един известен нощен клуб - Whiskey A Go Go. Бях едно от момичетата, които танцуват в клетка. Обичам рокендрола. Бандата „Джеферсън Еърплейн“ (американска рокгрупа, една от пионерите на психеделичния рок – б. р.) бяха наши семейни приятели. Но тези музиканти имат лайфстайл, доста различен от моя. Така че с Джими Хендрикс и Джим Морисън се познавахме бегло, никога не сме били приятели. В Холивуд е така – познавам страшно много суперзвезди и знам много истини и много лъжи за тях. Защото там човек живее понякога от парти на парти и среща тези хора.
Добра майка ли сте? О, мила, никога не си достатъчно добър за детето си. Разбрах, е, че децата винаги страдат от майките си. Защото вие с детето си сте две отделни личности, които в началото са били една. Раждането е първата ви раздяла и затова при него има страдание. После има още много раздели, отдалечавате се един от друг все повече и повече. Не може да си вечно бременен с детето си, имаш свой живот. Затова не можеш да си съвършената майка. Не се и опитвай.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
