Заради него се почувствах ужасно неловко при възклицанието: „Как така не знаеш кой е Kottarashky! Всички млади хора в България го слушат!“ Реших, че или съм много стара с моите 34 години, или съм ужасно изостанала с информацията. Е, кой е този Kottarashky? След кратка справка в YouTube и Facebook разбрах: че музиката му е смесица от балкански ритми, джаз, клубни бийтове – т. нар. балкан бийт вълна. Че, както често се случва, първо е станал известен в чужбина, а след това в България. Че е 32-годишен, архитект и истинското му име е Никола Груев. Разбрах и защо не съм чувала за него.  Музиката на Kottarashky е от онзи тип, дето се разпространява от човек на човек, чрез Facebook, не разчита на промоции в скъпи заведения и големи зали. Известен е в България благодарение на социалните мрежи и YouTube, а не заради безсилните напъни на някой самороден PR специалист. Печели не от реклама, а от липсата на такава.
Ако искате да срещнете Kottarashky, трябва да бягате от популярните и комерсиални заведения. И да търсите квартални местенца, които дори нямат име. „Преди редовно ходехме в Куфара, в Шареното... Но повечето квартални ги закриха.“ Говори ужасно тихо. Изглежда притеснителен. Отговаря лаконично, не използва заучени фрази, няма готови отговори. Не се изненадвам, че си поръчва бира. В почти всички клипове към песните му е с бутилка в ръка. „Това е една от големите ми любови. Тя е блага, приятелски настройваща, социална.“

Opa Hey! В тийнейджърските години с брат му и приятели правят експериментална музика, като „дрънкат на тенджери, понеже нямат пари за барабан. Но пък имат истинска китара“. После открива възможностите на компютърните технологии в правенето на музика. След като завършва архитектура, 2 години работи в офис. Напуска, започва на частно и се връща към музиката.
На компютъра си прави бийтовете, ритмите, баса. И използва огромна база от реални звуци, гласове, изпълнения, които записва с диктофона си, докато обикаля  улиците на София и селцата на България. „Тук има много материал. Като пътувам по селата и чуя нещо автентично – някоя баба да пее или дядо да свири – веднага ги записвам“, пояснява той. Един ден му хрумва да вкара нещо балканско в песните и създава песента Opa Hey! Следват още парчета в тази стилистика. И тогава приятелят му Ицо, колега от ВИАС, без да го пита, му прави профил в My Space. Качва песните му и светът открива Kottarashky. Защо е избрал това име? Ще ви разочаровам - няма интересна история с котки. Просто „една приятелка разказвала една история за един тип на име Котарашки...“. И му харесало като псевдоним. Хора от цял свят започнали да пишат в профила му в My Space. Няколко чужди компании веднага проявяват интерес, но най-сериозното предложение идва от немския лейбъл Asphalt Tango Records. Те издават в чужбина дебютния му албум Opa Hey! Той става №17 от 250-те най-излъчвани албуми с етномузика за 2010 г.  Престоява пет месеца в най-престижната етнокласация World Music Charts Europe, където стига до трето място. За него пишат в Guardian и Independent, въртят го в BBC.
А кога го открива българската публика? Доста време след издаването на албума – чрез социалните мрежи, от човек на човек. Няма реклама, няма промоции.

Питай Панчо Досега историята на Kottarashky беше пример за силата на социалните мрежи и новите медии. Сега обаче ще обърнем нещата на 180 градуса. Ще ви разкажем откъде идва вдъхновението му - от хора, които не са чували за тези мрежи. Всяка година той и приятелите му правят така наречените околоселски пътешествия. Събира се компания от минимум двадесетина души – художници, инженери, архитекти и какви ли не. Набелязват си район в България, качват се на колите и тръгват. Има две основни правила. Едното е, че всеки ден трябва да си на различно място. А другото - да няма план къде ще се нощува, без резервации. Е, има дни, които минават само в търсене на място за спане, но това също е част от приключението. Бягат от туристическите места и градовете. Търсят малки, непознати, забравени от всички селца.
Едно от тези околоселски пътешествия ги отвежда в село Голешово в района на планина Славянка. Много красиво място, почти без жители, без магазини, без кръчми. Не очакват да намерят там подслон, но най-младият жител на селцето бай Панчо ( 50-60-годишен) ги подслонява. Разхвърля компанията в неговата къща и една съседна вила. Готви им местни специалитети, черпи ги с домашна ракия и им пее стари македонски песни. Много фалшиво, естествено. Но Никола го записва с диктофона си и в новия албум има специално парче със семпли от изпълненията на бай Панчо. Песента се казва „Панчо Says” (да, нарочно търсена аналогия с играта Simon Says). И покрай ракийката, салатката и фалшивите македонски песни бай Панчо казал, че е лежал два пъти в затвора. Единия за марихуана - имал си плантация.
След като му платили по 20 лв. за гостоприемството, се качили в колите и посрещнали вечерта в друго село, от другата страна на планината. Там се родило парчето Славянка блус. Попаднали на събор, озвучаван от песните на местните баби, които веднага били записани с диктофона. И тази песен е включена в новия албум.
Естествено, невинаги приключенията са много приятни. При едно околоселско в района на Триград се наложило да нощуват в една зловеща хижа. „Имахме чувство, че са ставали убийства. Матраците бяха с кървави петна“, разказва Никола. За нея обаче няма песен.

Demoni Вторият албум на Kottarashky вече е готов. Казва се Demoni и пак се издава от немския лейбъл. Ако случайно нямате време или възможност да го направите, поне се разровете в интернет и чуйте някои от песните. За да не изпаднете и вие в неловката ситуация да обяснявате как така не знаете кой е Kottarashky. Дори бабите на село го знаят.