Мария Илиева: Не искам да съм зависима от кариерата си

Мария Илиева няма нужда от представяне. За две години стана най-популярното лице и глас на българската поп сцена.

Рослава Куманова 21 февруари 2004

Снимка: Енчо Найденов

Получи купища музикални награди, последната от които е на "Мело Тв Мания" за 2003. Нищо чудно следващия месец на наградите на "ММ" тя да се сдобие с поредната статуетка.

В живота ти всичко сякаш върви идеално. Родена си в музикално семейство и имаш съответната подготовка. Тренирала си лека атлетика, завършила си икономика. Работила си в "Алианц" като застраховател, след което за една година стана суперзвезда в България. Кариерата ти на певица се развива перфектно. Не си ли срещала трудности?

Отстрани винаги изглежда много лъскаво, лесно и приятно, но съм минала през всички трудности, стояли пред един млад човек, възпитан и живял в съзнателната част от живота си само с един родител. Това е майка ми, прекрасен човек. Разведоха се с баща ми, когато бях на 5 години. Навремето разведените се смятаха за недостатъчно качествени, за да имат достойно място в обществото, особено в провинцията. Аз съм от Велико Търново, живяла съм доста и в Казанлък.

Майка ми като хоров диригент работеше по разпределение. Усещала съм, че ме отхвърлят заради етикета дете на разведени родители, за щастие обаче не съм имала много неприятни инциденти, които да ме травмират. Но никога няма да забравя една случка. Дъщерята на една от учителките ми бе приятелка. Един ден тя ми каза: Ние не можем да бъдем вече близки.

Мама ми забрани, защото си дете на разведени родители. Много бях наранена, но не съм плакала, защото когато се приберях вкъщи, усещах огромната топлина и обич на майка ми. Всяко малко момиченце, което вижда майка си силна, мъдра, безкрайно добра, обичаща, търпелива и понякога строга, има стимул да стане като нея.

От друга страна отношението на хората към мен ме възпита и ме научи да оцелявам и да съм самостоятелна. Мисля, че знам как да направя така, че хората да ме приемат без предразсъдъци.

Виждала ли си се с баща си през годините и поддържате ли връзка сега?

Да, виждаме се, чуваме се, напоследък. Навремето живеехме в различни градове и може би заради това не сме контактували много. Сега, след като и двамата живеем в София, няма проблем.

А може би няма проблем, защото ти стана много известна?

Не ми се ще да мисля за това.

В едно интервю казваш, че се страхуваш да загубиш личното си пространство, когато вече си известна. Сега, когато си заобиколена от личен пи ар, стилисти, режисьори и куп хора, които ти казват какво да правиш, не се ли чувстваш застрашена?

Не чак застрашена, но ми е неприятно, когато излиза на преден план жълтата информация около мен и особено неверни неща. Така се отнема вниманието към по-важното, към причината защо някой е популярен. Например към моята музика. От друга страна на никого не му е приятно да му се бъркат в начина на живот.

Имам предвид, че когато си уговарях интервюто с теб, се чувствах все едно, че ще се срещам с Дженифър Лопес, защото уточненията бяха доста от страна на пи ар-а ти. А ти си един доста непосредствен човек при общуване.

Ха-ха! Вярно е. Аз съм контактна, отворена и търпелива, но това е предпоставка за много опити за спекулация. Затова вероятно начинът, по който трябва да се работи, е такъв. Въпреки че условията в България са несравними с тези на Запад, където шоубизнесът е много развит. Ние се опитваме да направим така, че да има ясен ред на контакта ми с медиите. Това не ме ограничава по никакъв начин.

Как попадна в "Алианц"?

Беше огромен шанс и късмет. След като завърших Софийската математическа гимназия, реших, че ще бъда самостоятелна и, учейки в специалността "Застраховане" в икономическия университет, исках едновременно да работя и да си изкарвам сама парите. Един безкрайно мил и мъдър човек - г-н Стойков, когото за съжаление не съм виждала много отдавна, ми протегна ръка.

Стана бързо, случайно и на магия и започнах работа в офиса, който правеше туристически застраховки. После прочетох обява, че застрахователно-брокерска къща търси мениджър. Това беше година и половина преди да завърша и прецених, че с натрупания опит мога да пробвам. Не знам защо, сигурно заради голямото ми желание, което е проличало, спечелих конкурса. За кратко бях управител, а бях само на 21 години. Имах много сериозни отговорности, които ме караха да се чувствам по-специална и да бъда по-старателна.

Но винаги съм искала да пея и от 6-годишна го правех в хоровата школа на майка ми. Тази страст ми остана, въпреки че избрах друг път. Случайно на някакво парти с приятели, на което отидох след работа, както си бях с бизнес-тоалета, запях спонтанно "Give Me One Reason" на Трейси Чапман. Оказа се, че там беше Ники, пианист от група "Високо". Дойде при мен и ме попита искам ли да пея. Отидох спонтанно на проба, спекох се ужасно пред микрофона и не можах да обеля и два тона цели 15 минути.

При втория опит го докарах и така попаднах в първата си банда. Започнах сериозно да репетирам с тях и се оказа, че няма как да съчетавам работата си с това. Затова напуснах и започнах да правя застраховки към брокерска къща на мои приятели. Известно време съчетавах нещата, но когато пеенето ми стана сериозно занимание, спрях със застраховките.

Когато те представиха в "Шоуто на Слави" като изпълнител на БМК, тръгна слух, че си поредната му любовница, която лансира.

Ха-ха-ха. Аз точно тогава се запознах с него. Той вече е доста далеч от всички подробности, свързани с тази компания. Назначил си е мениджърски екип да ръководи нещата. Водех предаване по "Центрум груп" с група "Високо", непринудено шоу с игри. Пеехме и свирехме и Евгени Димитров-Маестрото ни видял и чул и съм му станала интересна с това, че съм артистична и пея. Дълго време са се опитвали да се свържат с мен, цели 6 месеца.

Така отидох в БМК.
Имам чувството, че в тази компания на теб ти се обръща най-голямо внимание. Винаги се правят стриктни бизнес планове кое парче кога да се пусне, по кои радиа и телевизии и т.н.
От март - април м.г. вече не съм изпълнител на БМК. Избрах за себе си формулата да се самопродуцирам и да имам един издател и разпространител, когато имам готов продукт.

Т.е. ти имаш думата като човек с мениджърски опит, когато става дума за музиката ти като продукт?

Решаваме заедно с Калина Петрова, която ми е личен пи ар и мениджър. Тя организира цялото ми време, а още докато бяхме заедно в БМК и двете се учехме как трябва да се правят тези неща. След излизането на първия ми албум имаме доста по-ясна представа за бизнеса. Щастлива съм, че съдбата ме срещна точно с Калина, защото си паснахме много като мислене. Тя ме допълва.

Аз съм по-витална, в други моменти прагматична, в крайностите като всеки от зодията Стрелец. Тя е много балансиран човек, винаги взима добри решения.
Искала си да станеш пластичен хирург. Казваш, че човек трябва да има несбъднати мечти, за да усети сладостта от сбъднатите. Оказваш се човек с много разнородни интереси.
Човек минава през много опити и неща. Не помня кога точно се запалих, но е било около 8-9-и клас.

Имах невероятна страст към биологията, буквално бях изяла всички свързани с нея книги, които ми бяха попадали. Но пък химията не ми вървеше. Имах малък конфликт с учителката. Ако един педагог не те мотивира, не можеш да стискаш зъби и заради интересите си да заобичаш предмета. Когато завърших училище, реших, че една година няма да кандидатствам никъде и ще се готвя само по химия.

Но майка ми, баба и дядо казаха, че винаги мога да се пробвам в медицината, но пък не е лошо да опитам нещо друго и да не изпускам годината. Кандидатствах на три места. В Софийския университет, в УНСС и в МЕИ. Приеха ме навсякъде. В университета - философия, за която и досега съжалявам, макар да ми се струваше неприложима в днешните времена специалност.

Май винаги в живота си взимаш решенията бързо и спонтанно.

Да. Естествено, когато съм била малка, съм правила много грешки. Сега пак нещата стават при мен много спонтанно, но винаги ми свети една червена лампа. Няма кардинално важно решение, за което да съжалявам.

Друга твоя е мечта е продуцентството.

Вече го правя, експериментирайки със себе си. Много ми се иска да мога един ден, докато още имам кипяща енергия, да намирам млади, талантливи хора, на които да помагам. В България няма още система, която да ги прави звезди. Малко късно започват да се случват нещата. Ако мога, бих намирала буквално деца, които да развивам по начина, по който и на тях ще им хареса, и накрая да се радвам на резултата.

Да произвеждаш малки Бритни Спиърс?

А, точно нея не! Въпреки че в Щатите я обожават. Миналата година бях изумена, когато отидох там на гости. В една от стаите видях огромен неин календар и тъй като домакинът беше над 30-годишен, го попитах какво прави това на стената. Той ме погледна страшно обидено и каза: Как, това е Бритни Спиърс?! Тя е велика, убийствена жена! И аз млъкнах.

Невероятно усмихнат човек си, също като американците. Винаги ли си такава?

О-о, при тях усмивката е толкова фалшива. Аз съм усмихната от малка. Сигурно е въпрос на нагласа, която ти дават родителите. Да се усмихваш, дори когато ти е тъжно. Автосугестичен метод. Когато ти е гадно, тъпо и смачкано, заставаш пред огледалото и дори да се усмихваш на сила сам на себе си, помага. Аз разбрах за този метод впоследствие, но се оказа, че без да съм го чувала, съм правила нещо подобно.

Тогава още нямаше книги от типа "Как да сме щастливи". Когато после съм попадала на такива книги, ми е ставало весело. Оказа се, че даваните препоръки някак от само себе си съм ги приела отдавна. И то още на възраст, на която трудно се влияеш от четива. Усмивката за мен е нещо много естествено.

Случвало ли ти се е да искаш да се скриеш, да си сама, да си поплачеш? Преживявала ли си някакъв много труден момент?

Тогава, когато от стандарта, който бях постигнала като служител в застрахователния бизнес, а после и като клубна певица, трябваше да мина на друго ниво. Наложи се да спра да пея по клубовете, защото започна соловата ми кариера. По принцип не може да се случва нещо сериозно с теб, ако продължаваш да пееш за 50 лв. пред хора, които са на бира и картофки.

Имах моменти, когато не можех да събера и 1 лев на стотинки, за да си хвана маршрутка. Но всичко в живота те учи. Когато имаш пари, как да ги управляваш и когато нямаш, как да оцеляваш.

Сигурно много хора ти завиждат, жени, особено твои колежки. Как се справяш с отрицателното отношение на околните, със завистта, с "лошите очи"?

Тази злоба убива. Тя е на база на негативизма на хора, които нямат допир с мен, нямат личен контакт. Това, че примерно съм била любовница на този или онзи, както се говори… Това, че както съм чела по медиите, да са живи и здрави тонрежисьорите, не съм можела и два тона да изпея вярно… Има ги тези неща. Те много спъват, много нараняват в началото, докато не свикнеш с тях.

Аз съм един, мога да кажа, морален човек, а моралът е нещо спорно в днешно време. Имам ценности, според които любовта е много важна. Смятам, че да успееш за сметка на някого е забранено и грешно. Да крадеш енергия, труд или нещо материално от някого е грубо и несправедливо. Нещата, които изброих, че са писани за мен, са точно противоположни на моите ценности и затова са ме наранявали толкова. Ако коментират, че съм грозна, късокрака и дебела, няма да ме боли толкова, колкото ако някой се опитва да изврати нещата, в които вярвам.

Ще изредя имена на мъже, с които са те свързвали в интимен план. Отговаряй ми с "да" и "не". Модният фотограф Темелко Темелков?

Не-е. Приятели сме.

Графа?

Не.

Люси?

Пак приятели, но имаше флирт навремето, когато беше в "Ъп Даун". Тогава той ме свърза с режисьора от "Центрум груп", който възнамеряваше да прави предаването, в което впоследствие участвах след кастинг.

Винсънт Лареска, който участваше в холивудския филм, сниман тук - "Вярваме в Бог"?
Водил те е на остров Ибиса.

Имаше, да, с Винсънт имаше флирт, но твърде кратък.

Защо някои от изброените си приписват интимни връзки с теб, след като не е имало такива?

А, точно тези, които изреди, едва ли са го направили. Много хора, които дори не познавам, си приписват не само връзки, но и подробно разказват какво точно се е случвало между нас, което е много весело. Мъжете с комплекси явно имат нужда да се хвалят със завоевания. Много мразя тези, които се хвалят с връзките в интимен план и не мисля, че е редно да го правят.

Имаше голям скандал, че парчето ти "Нищо" е откраднато от "Hide You" на "Кошийн". В това те обвини именно Люси от "Ьп Даун".

Двете парчета наистина си приличат малко. Тогава реагирах по-остро, защото ми стана кофти, че точно той го е казал, а се познаваме от 100 години. Никой не е застрахован, че подсъзнателно няма да открадне нещо от друг изпълнител. Има такива примери, колкото щеш. Въпреки че не аз съм писала това парче, го приех като лична обида. Тогава ние се опитвахме да правим някаква нова българска музика и не е редно колега да не толерира това ни желание да правим нещо качествено.

Без значение колко е успешно, сполучливо ли е или не. Всички ние, които се появихме по онова време в публичното пространство - Руши, "Каризма", Тони, "ТЕ", започнахме да експериментираме. Все още го правим, защото в България още няма културата да се прави такъв тип музика. До този момент беше естрадата. Безкрайно уважавам всички имена в нея, заради тях ни има и нас, но ние правим нещо по-различно. Така че готино е да критикуваш, но когато си постигнал много повече от този, когото критикуваш. В този смисъл бях малко разочарована от Люси.

Дълго криеше връзката си с каскадьора Дейвид Лийч, който режисира новия ти клип, заснет в Щатите. Защо всичко се държеше в тайна?

Това е нещо много лично. Това, че той е американец, провокира лошо отношение към мен. Някои смятат, че съм с него от личен интерес. Чух, че съм искала да се оженя за него максимално бързо, за да избягам в САЩ, където да живея с неговите пари. Такива неща са ми много чужди и са въпрос на самоуважение.

Не ми се искаше дори да давам повод на лоши хора да спекулират с моята връзка. Както говорихме, пазя си личното пространство. Мразя хората да си завират носовете в него.

Как се запознахте с Дейвид?

Преди 4 години, когато пеех с втората ми банда "Каффе". Те вече имат собствена кариера и се гордея с тях. Свирехме в моя много любим клуб "Shamrock", който вече го няма. Дейвид дойде там с приятели. Случи се някаква магия в момента, когато ме погледна. Видях огромни сини очи, адски чисти и красиви.

И той е бил като парализиран, както се разбра по-късно, когато си припомнихме първата ни среща и се смяхме. Имахме един безкрайно красив и истински флирт и бих могла да кажа връзка, макар и само 3 месеца. След като си замина, контактувахме с имейли, имаше паузи, през които не се чувахме и през които всеки си е менажирал личния живот по някакъв начин. След време Дейвид се върна в България да участва в друг филм, който се снима тук.

Оказа се, че самият той е настоявал да дойде отново. Видяхме се и се оказа, че любовта ни е наистина силна и голяма. Така започнаха пътуванията ми до САЩ и неговите до тук.

Като външност сте противоположности, какво ви сближава, какво харесваш у него?

Много сме различни като характери. Той е Водолей, вглъбен, интелектуален и не много експанзивен. Аз пък съм емоционална, веднага показвам какво мисля, реагирам. Когато съм щастлива, ми личи отвсякъде, а когато съм тъжна, не го прикривам. Дейвид е по-балансиран, по-равен човек.

Сближава ни отношението към изкуството. Той обожава стиловете музика, от които аз съм се учила, и ми е страхотен фен. Самият той, освен че е топ каскадьор, е много умен и креативeн, пише филмови сценарии и сега започва реализацията на един негов проект. Той ще е режисьор, сценарист и актьор във филма. Аз също съм му фен и някак двамата израснахме заедно в кариерите си и се радвахме взаимно на успехите си. Това е част от цялата магия между нас.

Той глези ли те?

Да, с внимание. Най-голямото глезене за една жена са жестовете на обич, които й дава любимият мъж. Без значение дали ще е кафето сутрин, дали ще е роза или нещо друго.

Има ли някакъв негов жест или подарък, който няма никога да забравиш?

Нямах възможност да си купя микрофона, за който си мечтаех още преди да започна соловата си кариера. Беше точно когато се запознахме. Влюбена бях в безжичния модел на "Зенхайзер". Бях споменавала на Дейвид за това, обяснявайки му за звука, който има такъв микрофон. Той беше отишъл в магазина на "Динакорд" тайно преди рождения ми ден и уж случайно влязохме там на съответната дата.

Той се направи на ударен и ме попита дали тук продават такива микрофони. И защо не влезем? Аз исках да подминем, но той ме набута насила вътре и ми подари мечтания микрофон опакован. Този жест няма да забравя никога. Той беше и символичен за мен, защото точно тогава започна и соловата ми кариера. В един момент човек вече може да си купи каквито иска микрофони и куп други неща, но стойността на такъв тип подарък в такъв момент е огромна! Неизмерима е с цената му.

Твърдиш, че по отношение на брака си консервативна и мечтаеш да си булка с голяма бяла рокля. Задава ли се сватба?

Н-не-е-е! Ха-ха-ха! Има още много да пораствам, за да стана отговорна майка и да мога да посветя времето на семейството си. Смятам, че в момента, когато решиш да създадеш такова, трябва да си сигурен, че ще имаш достатъчно време за него. Аз в момента, уви, го нямам. Пък и нямам връзка, която предполага скорошен финал пред олтара.

Ако се омъжиш, независимо дали за Дейвид или друг мъж, ще зарежеш ли пеенето?

Абсолютно да! Любовта е нещо много по-важно от кариерата и парите. Не си пожелавам да ми се налага да избирам между двете, но ако това стане, няма да се замисля.

Споменавала си, че откакто усилено вървиш нагоре в кариерата, не успяваш да се виждаш с хора, които са ти били много близки.

Да, и това е най-тъжното. Проклятието на популярните хора е, че в един момент всички, които обичаш, остават на заден план, а се обграждаш с нови "приятели" от средата, в която си. Нямаш кога да общуваш с тези, които наистина държат на теб. Много е трудно и да ги накараш да повярват, че ти наистина нямаш време за тях, защото в крайна сметка "Който търси, намира".

Ако си зверски скапан и всяка нощ си лягаш в 3-4 часа, защото такъв ти е станал режимът заради работата, на другия ден спиш до обед. После се опитваш да свършиш всички задачи в рамките на работния ден. Записваш в студио, ходиш на фитнес (това го прекъснах за малко, но ще продължа) и не ти остава време за близките. Без да искаш, ги нараняваш. Чувала съм и от много мои близки приятели, че съм станала зависима от кариерата си, но те не са си позволявали да го казват на друг, освен на мен.

Можеш ли да прецениш в момента колко са истинските ти приятели?

Да, не повече от четирима. Винаги по-лесно съм контактувала с мъжете, още от малка общувах повече с момчетата. Сигурно заради темперамента ми. При мъжете липсва завист и преднамереност. На първо място слагам мама. М-м-м. Най-добрият ми, проверен във времето приятел се казва Биси и е човек, когото виждам най-рядко. С пи ар-a ми Калина сме много близки.

Шуши, както наричат Жоро от "Каффе", ми е като второ семейство. Любо от група "ТЕ" ми е близък и е човек, с когото мога да споделя всичко и знам, че ако ми е тъжно, ще ме ободри. Имам и други приятели, които не са от музикалните среди, а от училище.

Кои са положителните страни на славата?

Запознаваш се с много интересни хора, до които, ако не си известен, едва ли ще можеш да се докоснеш. Славата носи добра финансова самостоятелност, която пък ти дава самочувствие. Българинът е толкова подтиснат човек, че ако няма пари, обеднява и духом. Вратите се отварят пред мен по-лесно. Славата, освен с лоши хора, ме среща и с добри.

Да кажем, че спреш да пееш, изчезнеш от публичното пространство и вратите се затворят пред теб, как ще го понесеш?

Аз съм много търсещ човек и ако в един момент се окаже, че съм се изчерпала в нещо или пък то вече не ми е интересно, или това не е моят път, ще намеря нещо също толкова ангажиращо. Не се отдавам на отчаяние и самосъжаление и се опитвам да живея пълноценно.

Хлопването на вратите ще го преживея, защото мотивът при мен е да правя музика, а не да съм известна. Отдавам се на това, което обичам и харесвам. Човек трябва да изкарва някакви пари все пак. Ако един ден се окаже, че не мога да изкарвам достатъчно пари с това, с което се занимавам, бързо ще намеря друг начин. Нямам притеснения и не ме е страх.

В първия си албум заложи на по-клубни, по-комерсиални неща, в какъв стил ще е вторият?

Той ще е доста по-различен, по-акустичен, с малко повече пеене. Нещо, което е крайно време да направя. Пак ще е поп, но ще има повече соул, повече джази парчета, няма да е електронен, какъвто бе предишният. Този месец ще се появи вторият сингъл от бъдещия ми албум.

От време-навреме пееш с една банда в клубове.

Доста рядко за съжаление, защото това, което правим, не е толкова комерсиално. Пея под акомпанимента на китара, кийборд, барабани, тромпет и перкусии. Разни по-джази парчета.

Това ли е стилът, за който мечтаеш?

Няма музикант, който да не обръща поглед към джаза, защото той е огромно училище. Учила съм се от него, но уви, не бих могла да кажа, че съм джаз певица. Не бих могла да съм сигурна и че някой ден ще стана такава. Това е уникално нещо, което го могат малко хора в света.

Имаш ли женски мании, които задоволяваш по магазините?

Много обичам тъмни очила. Преди харесвах по-прозрачни. "Шанел" имат дизайн, подходящ за формата на лицето ми, защото малко модели наистина ми отиват. Скоро намерих тези, тип маска, които са "Ралф Лорън" и също ми стоят. Парфюмите също са ми слабост, в момента съм с "Chance" на "Шанел", но най-често ползвам "Light Blue" на Долче и Габана. Обичам да ходя на фризьор, маникюр, масаж. Скоро си купих убийствена рокля на "Фере", но по принцип нямам любими марки.

Обличам се в каквото се чувствам удобно. Предпочитам да отида на едно място и да си накупя много неща, защото нямам време да обикалям по магазините. В бутика "Памела Меган" ме консултира Паола Апси, която е страхотен стилист. Когато става въпрос за по-спортни, всекидневни неща, си ги избирам сама. Естествено за видеоклиповете и сцената за стайлинга ми се грижат определени хора.

Това, че пушиш, не ти ли пречи?

Кутия и половина на ден, но се опитвам да пуша по-леки цигари, въпреки че няма по-голямо и по-малко зло в това. Съжалявам, че навремето пропуших, макар и по-късно от другите, във втори курс в УНСС. Когато имам важни записи, няколко дни подред, спирам да пуша. Същото се отнася и за концертите.

Изневерявал ли ти е гласът?

По-скоро аз съм го преуморявала. С първата ми банда имахме участия 4-5 дни седмично и да пееш два часа вечер е пагубно. Имаше период, в който си загубих гласа и отидох на лекар. Каза ми, че съм много зле и ако още малко продължа да живея по този начин, ще получа възли на гласните струни. Много се стреснах и си дадох почивка, спрях да пуша, наспивах се достатъчно и оттогава ми остана този полезен навик.

Има ли нещо, което би искала да промениш във външността си?

Винаги съм искала да имам огромна къдрава коса, а моята е тънка, мека и леко чуплива. Вече свикнах с изхвръкналото си дупе, защото преди много харесвах жените с дребен кокал и фина конструкция. По принцип бих си направила някакви пластични корекции някой ден и смятам, че всяка жена има право да изглежда добре.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР