За разлика от нея обаче нашата Елена не стана повод за конфликт, а напротив - бетонира отношенията ни със съседна Гърция, като роди близнаци на гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас, изпълнителен директор на Германос Телеком - България.

 

Нещо повече, красавицата стана повод той да избере България не само за поле на своя бизнес, но и за своя втора родина. За новата си житейска роля на майка на две бебета, за това защо на 30 изглежда по-сияйна отвсякога, Елена прие да разкаже пред списание EVA.

На срещата ни в уютния и закътан от любопитни погледи лоби бар на хотел "Мег - Лозенец", младата майка, която живее съвсем наблизо, пристигна с тъмен Лексус. Три месеца след раждането пак изглежда като момиченце - ниски ботушки, обточени със заешка кожа, велурено три четвърти яке с лисича яка. И над нея - прословутите й къдрици, прихванати с елегантни слънчеви очила.

 

 

Да, Сашка Братанова има близначки. Джулия Робъртс също, тя ми е толкова любима актриса и е Скорпион като мен.

 

Чувстваш ли се уникална с това, което ти се случи - от раз се сдоби със син и дъщеря?

Не, по-скоро се чувствам различна. Искам да бъда уникална за моите деца. Когато ме открият като майка, разбира се. Защото сега сме все още в един интерактивен контакт - повече аз ги чувствам като мои рожбички, отколкото те мен като тяхна майка.

Кога разбра, че ще имаш близнаци?

Не беше съвсем в началото на бременността, доста по-късно.

Как прие новината?

Не се стреснах. В първия момент си помислих: О, Боже, не искам две еднакви деца! И непрекъснато отправях молби към Бог и към всичко, което би могло да ми помогне, да няма пред мен двама души, които да си приличат като две капки вода и всеки да вижда себе си в лицето на другия. Винаги ми е било странно това. И желанието ми се сбъдна. Аз си исках момче и момиче, много мечтаех за дъщеря. Всъщност преди да разбера, че ще имам близнаци, си казвах, че искам една малка принцеса. После ми се прииска да си родя един хубав мъж, страхотен, да порасне голям и красив. Така докато ми се сменяха желанията за пола на бебето, получих и двете. Мисля, че това е най-големият дар, който може да получи една жена.

Разкажи ми най-после за баща им. Колко време ти трябваше, за да решиш, че искаш точно на този мъж да родиш дете?

Година и половина, не мога точно да кажа. Година след като бяхме заедно с Аристотелис, бях сигурна, че той е мъжът.

Ще ми кажеш ли как се запознахте?

За първи път го видях по работа. Когато бях на откриването на първия магазин на Германос на Витоша. След девет месеца той ме покани да излезем, аз отказах. След около година се случи. Не беше любов от пръв поглед. Аз не вярвам вече в това. От пръв поглед се влюбвах, когато бях много малка и неразумна. Влюбванията ми понякога бяха в хора, които изобщо не знаеха за това, траеха много кратко. Сега съм в друг период от живота си. Смятам, че когато човек се влюби от пръв поглед, не забелязва реалността, зашеметен е и не може да види положителните и отрицателните черти на обекта на чувствата си. Да ги сложи на кантара и да прецени кои са повече.

Кой първи каза "обичам те" във вашата връзка?

Той. Казва ми го всеки ден по няколко пъти. Аз съм трудна и скъпа на такива признания. Влагам огромен смисъл в тях, не мога да ги хвърля във въздуха. В тях има една вселена от емоции и чувства, с които трябва да си абсолютно наясно, преди да ги изразиш с думи. От друга страна, смятам, че когато ти се иска и дойдат на устните ти точно тези думи, не трябва да изпускаш момента.

Ако трябва с една дума да опишеш мъжа си, каква ще е тя, Елена?

Не съм мислила, много е трудно да опишеш човек с една дума. Но мога да ти кажа как присъства Аристотелис в моя телефон - виж, любов. Когато ми звъни, на дисплея се изписва "любов".

Какво този мъж промени у теб, Елена?

Направи ме по-спокойна. В смисъл не защото съм осигурена, аз винаги съм се грижила сама за себе си, от малка съм работила и съм изкарвала добри пари. Не става въпрос за материалното спокойствие. Чувствам се спокойна в чувствата си, в емоциите си, в работата си. Той ми осигурява емоционален комфорт. На първо място в неговия живот съм аз, знаеш ли колко е хубаво това? И след това мисли за себе си, за всичко останало. Смятам, че винаги съм била много силна - от малка е трябвало да се оправям сама с всички проблеми. Аристотелис е първият човек, на който си позволявам да разказвам грижите си, радостите, тревогите си. Никого, дори майка си, да не говорим за приятелите, не съм занимавала досега със своите проблеми. Той е първият човек, с когото се съветвам за много важни неща, дори за работата си. Разбира се, решението последно е винаги мое, но имам човек, с когото споделям хубаво и лошо.

А с какво те спечели мъжът ти?

С това, че ме разгада, без да се отварям прекалено много. Като разбрах това, че навлиза в мен и ме анализира прекрасно, тогава отворих сърцето си.

Каква е разликата ви?

10 години.

Какво би казала на тези, които смятат, че си го избрала заради парите му?

Първо, не сме толкова богати. Чувала съм баснословни неща, които звучат като митология - не зная дали гръцка или българска. Не съм длъжна на никого нищо да обяснявам, да се оправдавам. Аз живея моя живот, наистина го живея, не го гледам отстрани. Близките ми знаят каква е ситуацията, това ми стига. Никога не съм искала да се демонстрирам чрез материалните неща, ако някой ме харесва, бих искала да е заради професията ми. Ще ти кажа още нещо - от първия момент, в който решихме, че искаме да живеем заедно, при нас нямаше мое и твое, имаше наше. Никога не сме се замисляли кой с какво влиза в тази връзка.

Зная, че бащата на Аристотелис Фотилас е починал, преди да се срещнете. Как те прие майка му, Алики Фотилас?

Със сълзи. Запознахме се на кръщенето на малкото детенце на сестра му. Тя беше подготвена, очакваше тази среща и беше много развълнувана. Аз също се разплаках. Това са неща, които не се разказват, те се преживяват. Всичките му роднини казват не че аз трябва много да се грижа за него и да го правя щастлив, а че той трябва да се грижи за мен и да ме прави щастлива.

Каза ми преди известно време, че си искала да кръстиш някое от децата ви на майка му, но сте избрали имената Изабела и Александър спонтанно - той мъжкото, ти женското...

Да, наистина исках децата ни да носят имената на неговите родители. Държах на това не като на някакъв жест към него, просто ми харесват имената и традицията на приемственост в техния род с богата история. Аристотелис обаче ме разубеди с една желязна логика - когато кръщаваш дете на някого, все пак е хубаво той да е жив, за да се зарадва. Иначе няма голям смисъл. А когато избирахме имена за децата си, разбрах, че и двамата не сме хора, които са готови да угаждат на роднини, а правим, каквото ние намерим за добре. Той каза: защо не Александър и аз веднага приех, защото това е прекрасно име, което фигурираше и в моите планове. Когато споменах Изабела, Аристотелис също тутакси го прие.

Забравих да те питам била ли си по някакъв начин предупредена и в този смисъл подготвена, че един ден ще делиш хляба си с чужденец?

Не, никога не съм си представяла семейството си по този начин. Той ужасно много харесва България. Аз пък, напротив, гледала съм на чужденците с някакво предубеждение: идват тук, въртят парите си, пък не одобряват нито страната ни, нито народа ни. Ами да си вземат шапките и да си ходят, като не им харесва. Така че и към мъжа ми в началото пристъпих с подобно настроение, честно. Но сега зная, че той е със сърцето си и с душата си тук, в България. И е много по българин от мнозина други.

Е, сигурно се ласкаеш, че и ти имаш заслуга за това!

Категорично. Избрали сме България за наш дом, за място, където ще отглеждаме децата си. Той започна да се интересува от езика чрез мен и сега говори прекрасно. Рецитира Яворов, пее български песни, българския химн и това е благодарение на мен. Вярно, че е човек с много широки интереси, страшно интелигентен и образован. Но съм горда, че с мен, чрез нашата връзка, откри много от България. Аз пък чрез него преоткривам хиляди неща, намирам отговори на много въпроси.

А какво от Гърция ти откри чрез него, Елена?

Никога преди не бях ходила в Гърция. Реших, че Атина е една лудница, където не бих могла да живея. Но островите, островите, които той ми показа, са нещо невероятно. Ходим всяка година на Санторини, който наричат острова на влюбените. Невероятна красота! Отсядаме в едно хотелче само с 10 апартамента и сме си като вкъщи там. Другото, което открих чрез Аристотелис, е музиката на Гърция. Никога, никога не съм си представяла, че мога да харесам гръцка песен, вярваш ли ми? Винаги са ми звучали гротескно някак си, търсила съм друг тип емоция от музиката, бягала съм от гръцката напълно съзнателно. Обаче като ходих заедно с него в гръцките таверни, усетих колко много съм пропуснала - такова богатство от тонове, от музика...

Как си с гръцкия?

Разбирам доста, говоря малко.

Ще говорите ли на децата си на два езика?

Да, държа на това. Когато Аристотелис им се радва и им говори, започва на български, но аз го пресичам и настоявам да говори на гръцки. Ама хайде стига сме говорили за него!

Добре, за кариерата си кажи, какво ще се случва оттук нататък с актрисата Елена Петрова?

Не смятам да спирам. Скоро като ходих на премиерата на спектакъла на Зуека и Нина, Зуека ми каза в никакъв случай да не се отпускам, да не се правя на домакиня. Според него това ще е грешка, ще ми стане приятно, ще ме грабне инерцията и колкото повече се бавя, толкова по-трудно ще се върна. Сигурна съм, че е прав. На този етап обаче искам да обърна колкото се може повече внимание на децата си. Да бъда повече с тях, защото съм сигурна, че не първите седем години и дори не първите седем месеца, а първите дни са страшно важни. Тези мънички човечета усещат различната прегръдка, майчината. Искам да им я давам колкото може по-дълго. Всичките ми колеги ме разбират, изчакват ме. Но не искам някой да си мисли, че само вкъщи седя и само това правя. Животът продължава, ти виждаш, че когато децата ми спят, излизам, поддържам контактите си. Дала съм си срок до края на януари и ще започна някоя нова пиеса. Представления мога да играя, мога да отсъствам за по няколко часа.

Не се ли боиш като някои свои колежки, че след раждането вече си друга и няма да получаваш роли на млади момичета?

Да се боя ли? Че сега като ме гледаш, дали не мога да изиграя 18-годишна? Освен това и в киното, и в театъра най-много роли има за актриси точно в моя възрастов диапазон.

Децата не те ли изчерпват в момента емоционално, за да не ти остава емоция за сцената?

Очаквах да се случи нещо подобно, но засега поне не усещам емоционален дефицит поради присъствието на две деца в живота си. Те все още не изискват цялото ми внимание - макар че им пея, че им чета стихове и приказки, за което ми се отплащат с по някоя бебешка усмивка. Смятам, че когато общуването стане по-пълноценно, всичките ми емоции ще са насочени към тях и наистина ще бъдат изчерпани. От друга страна, няма да позволя децата ми да се превърнат в оправдание за нещо, което не съм направила. Толкова съм ги искала тези деца, толкова съм ги чакала, но оправдание и причина не бих допуснала да бъдат.

Чакай да те питам сега - спонтанно ли се случи, или си ги поискахте и планирахте зачеването им?

О, това е много лично, интимно дори, за да ти отговоря. Мога само да кажа, че сме достатъчно големи хора, за да се отнасяме интелигентно към тези неща. Не винаги, когато искаш нещо, то се случва. Но когато го поискаш, си даваш време то да се случи. В този смисъл не сме се изненадали.

А защо отложихте сватбата?

Ние първо не сме я планирали, за да я отлагаме. На този етап може би ще се случи по-късно. Ще си направим един празник, от който децата също да имат спомен. И да ядат от тортата. Защо всичко трябва да става, както е прието? Защо хората не могат да приемат за обвързване това, че имаш две деца? Но аз искам да бъда обвързана. Сватбата ще е само формалност, повод да поканим наши приятели, хората, които харесваме и обичаме. Няма да е със стойността на някакво свидетелство за обвързване, а просто празник. Наш празник.

Като те гледам, и сега можеш да облечеш булчинска рокля и да изглеждаш като момиченце. Елена, прави ли нещо специално, за да възстановиш фигурата си след раждането?

Още не съм влязла във формата си отпреди. Но и не ми се иска. Въобще кой казва, че това трябва да стане? Аз съм майка на две деца. Нека да не съм със същите мерки три месеца след раждането, нека съм по-закръглена. За мен не е важно да съм слаба сега. Ако ми кажеш, че жените се вълнуват от това как изглеждат веднага след раждането, за да задържат вниманието на мъжете си с външния си вид, веднага ще ти отговоря, че тези мъже в такъв случай трябва да са страшно глупави. Абе не осъзнават ли, че до себе си имат прекрасна жена, майка, родила им дете, и това е страхотно! Може ли да очакват още на първия месец след събитието жената пак да е модел? Има време. Кой е казал, че така трябва да бъде и защо хората се удивляват, когато някоя жена е закръглена след раждане, като че ли това е кой знае колко голяма беля? Или на това, че някоя е отслабнала след раждането - вижте тя роди и колко бързо влезе във форма!

Не говориш ли така, защото, както виждам, нямаш никакви проблеми с влизането в старите дрехи?

Не. Аз качих 17 килограма, докато носех децата си. Но не съм правила нищо специално, за да си вляза в дънките след раждането. Просто нямам време. Сега наистина толкова ми е късо времето между хранене, преобличане, гушкане, направо докато се обърна, пак трябва да започвам. Какво да правя? То си идва от само себе си връщането на формата. И смятам, че ако жените го приемат спокойно, ако спрат да мислят и да се комплексират на тая тема, нещата ще се нормализират и ще си дойдат на мястото.

Как ще прекараш тази Коледа?

Вкъщи. Винаги страшно съм обичала този празник, защото е свързан с раждането на нещо ново. Тази година си имам децата. Аз от малка съм си представяла къща със смях, с деца, с камина и цялото семейство събрано на празника. То ми е липсвало, но сега съм на път да го осъществя. Картинката ще ми бъде пълна. Знаеш ли, че ние искаме да имаме още деца, живот и здраве. Аристотелис има брат и две сестри, ние сме трима на майка ми, така че бихме могли да открием себе си в още свои деца. Какво по-важно има в този живот? Децата са най-истинското нещо, което може да ти се случи.