Педро Алмодовар

Пенелопе ми позволява да бръкна в душата й

Ивайло Харалампиев 11 April 2012

Кога ще ми дадеш някаква роля?
Не се притеснявай, още си млада.
Ама обещаваш ли?
Абсолютно. Това си е ангажимент пред камерите.

Разговорът е между Анджелина Джоли и Педро Алмодовар, които са в Холивуд на среща на номинираните за “Златен глобус” неанглоезични филми. Актрисата атакува режисьора пред камерите. След импровизираната среща двамата не престават да се засипват със суперлативи: „Тя страшно ми харесва. Мисля, че пасва в моите филми, защото не се страхува да рискува. Би станала не за всички, но за доста от женските персонажи, които съм писал“, твърди Алмодовар. „Свободен да опита всичко, толкова е креативен и смел, че човек буквално няма избор, освен да се вдъхнови от него“, споделя Джоли. Всъщност вече от години едва ли има актриса и актьор, които да не желаят да работят с испанеца. Защото е сигурно, че той успява по деликатен и в същото време дяволски добър начин да извади най-доброто от героите си.
Няколко дни преди това Алмодовар представя в галерия Ivory press в Мадрид книгата The Pedro Almodovar Archives на издателство Taschen, която проследява с текстове, интервюта и 600 снимки, много от които непоказвани досега, цялата му кариера и неговите 18 филма. Алмодовар за първи път предоставя пълен достъп до своите архиви. А извън киносредите участва и в забавната рекламна кампания пролет-лято на италианската модна къща Missoni.

Какво представлява за вас това луксозно издание, правено досега единствено за Ингмар Бергман и Стенли Кубрик?
Книгата е толкова голяма, че ако й сложат и крачка, направо може да те придружава. За мен това е нещо като автобиография. Подобни ретроспективи ме принуждават да призная миналото си, да се сдобря с него и да го приема. Харесва ми обаче да осъзная, че колкото и да се променям, си оставам същият. Аз съм и човекът отпреди 30 години, и този днес с разликата, че тогава нямах бели коси, а сега вече имам. С годините се самооткривах и чрез филмите си, които са често красиво и в същото време безпощадно упражнение по себепознаване. Безкрайно съм щастлив, че бях млад през 80-те години, за да мога да ги изживея и да им се насладя пълноценно. Възраждахме се в края на един век, който вече беше натрупал много памет за себе си. Затова и аз нямаше как да се съобразявам с правилата на по-наивните и чисти жанрове в киното, исках да смеся много различни неща в един филм. Но в крайна сметка и в живота е така. В 12.30 ч. може да изживяваш една романтична комедия, към 4 следобед да получиш порция научна фантастика и надвечер - филм с психопати.
Откъде черпите оригиналните си истории?
Малцина знаят, че първото ми призвание беше литературата, мечтаех да стана голям писател. Първата награда в живота си получих 8-годишен, дадоха ми я за съчинение за непорочното зачатие. По-късно стигнах до заключението, че нямам достатъчно талант, за да се посветя единствено на литературата, но остана желанието ми да бъда разказвач. Дори и да не бях станал кинорежисьор, никога не бих се отказал да разказвам истории, както като малък ги разказвах на сестрите ми. Днес писането ми служи за сценариите. Затова ми харесват героите, които много говорят. Когато пиша, се чувствам несравнимо по-дързък и смел.
От всички „момичета Алмодовар“ най-голяма популярност достигна Пенеполе Крус. Мислите ли скоро да напишете отново роля за нея?
Пенелопе грабва камерата с безкрайно откровените емоции, които й идват отвътре. Тя е боец, истински сървайвър. Аз забелязах голяма част от качествата й още в първия й филм. И разбира се, тази по детски чиста уязвимост, която лъха от нея. Със сигурност ще работим заедно отново, не се съмнявам. Медиите се отнасят към нас като към двойка съпрузи. Но най-важното може би е, че тя ми се доверява безрезервно, позволява ми да бръкна, понякога не съвсем деликатно, в душата й, за да извадя оттам емоции, срещу които много хора никога не биха се осмелили да се изправят в живота. За един режисьор тази сляпа вяра на актьора е нещо безценно, никога няма да мога да й се отблагодаря. Знаете ли какво се случва, когато започнем да снимаме? Бих могъл да приема сцената за чудесна, да речем, от третия път, но знам перфектно, че Пенелопе става все по-добра и на десетия път ще бъде великолепна. Затова съм доста алчен към нея и винаги искам още.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР