Crosby Street Hotel, Ню Йорк. В една от 86-те стаи на хотела се събужда Руни Мара. Чака я интересен ден. Не знае какво точно ще й се случи, но знае, че ще е крайно, драстично и тежко. Не се притеснява. Готова е на всичко, за да получи ролята. Могат да правят с нея каквото поискат. И ще направи всичко, което пожелаят.

Докато пие кафето и пуши първата цигара за деня, идва асистентът на топкоафьора Данило. Пита я дали е готова. И тя не знае дали е готова, защото не знае за какво точно трябва да е готова. След броени минути е при Данило. Той е създал импровизиран фризьорски салон в една от хотелските стаи. Оглежда дългата й до кръста кестенява коса. Хваща ножиците и Руни затваря очи...

След няколко часа косата над ушите и на тила й е обръсната. Останалата е драстично скъсена. Оставени са няколко дълги кичура отпред за пънкарски гребен. Боядисана е в гарвановочерно.
Междувременно към тях се е присъединила и гримьорката Пат Макграт, през ръцете на която са минали почти всички манекенки от модния подиум. Тя е категорична – „веждите трябва да изчезнат“. Избелват ги.

Руни Мара най-сетне се поглежда в огледалото. Шокирана е. Не може да се познае. Не заради смяната на дългата кестенява коса с къса, черна и странна прическа. А заради веждите. Лицето й е направо страшничко. Режисьорът Дейвид Финчър кима одобрително.

Но това не е краят. Руни, дизайнерката на костюми Триш Самървил и Дейвид отиват в Бруклин. Сега идва най-тежката част – пиърсингът. Триш й дава чаша портокалов сок и сяда до нея. Дейвид Финчър излиза от студиото, защото е гнуслив, не иска да гледа. Руни никога не е носила обици, сега й правят по няколко дупки на всяко ухо. Следва пиърсинг на веждата, носа, устните. И най-накрая пробиват зърното на гърдата, най-болезнената част.

Мисли си как ли родителите й ще приемат всичко това. Защото тя не идва от случайна фамилия и не го прави заради парите и славата. И двете неща са й познати. Двамата й прадядовци са футболни магнати. Тим Мара е основател на американския футболен клуб „Ню Йорк Джайънтс“, на който в момента баща й е изпълнителен директор. Арт Руни-старши пък е създал „Питсбърг Стийлърс“. Ще трябва да ги подготви и за голите сцени, и за изнасилването. Това може да е големият й пробив в киното. С предишните си два филма не постигна почти нищо.

Когато Руни Мара се прибира в хотелската стая, облечена в черно кожено яке и панталон, портиерът не я разпознава. Вместо на миловидното момиче с дълга коса отваря вратата на начумерена пънкарка с пиърсинг по цялото лице. И на Руни Мара й е трудно да приеме новия си имидж. Ако преди мъжете се обръщаха след нея по улиците, сега никой не смее да я погледне. Но пък вече й е много по-лесно да разбере героинята си - Лисбет Саландер.

PS: И това е само началото на трансформацията. За да се роди героинята Лисбет Саландер във филма „Мъжете, които мразеха жените“, режисьорът Дейвид Финчър ще подложи Руни Мара на едно от най-продължителните и тежки прослушвания в киното. През следващите два месеца и половина ще я постави на строга диета, за да изглежда болезнено слаба. Ще я накара да се напие брутално, за да е по-достоверна пред камера. И Руни ще приеме задачата толкова сериозно, че цяла вечер ще повръща в банята. Ще трябва да се научи да кара скейтборд, за да има походката на днешните младежи. Ще се учи да кара мотор, ще тренира по няколко часа на ден шведския акцент. И накрая, преди да й каже „ролята е твоя“, ще я прати за няколко седмици сама в Швеция, за да усети по-добре героинята си и да се изолира от всички познати.

И Руни Мара оправдава очакванията му. Доскоро никому неизвестната актриса вече се радва на номинация за „Златен глобус“ и „Оскар“. Нещо, за което мечтаят и най-големите ветерани в киното. Едва ли някой си спомня второстепенната й роля в „Социална мрежа“, но никой няма да я забрави, след като гледа „Мъжете, които мразеха жените“.