добро утро, тъга
В София продължава лечението си. Има няколко операции, на ръката и на окото. Вече е сигурна, че е надлъгала смъртта. По това време много хора се отдръпват, притеснени да не ги застрелят покрай нея. Да не би да засекат разговорите им по джиесема, защото Ваня е поставена на СРС-та от службите. (СРС-та - специални разузнавателни средства, се поставяли на всеки човек, срещу когото е извършено тежко покушение.) Пресява приятелите си. "Дъщеря ми се грижеше за мен, сякаш тя беше майката, а аз - детето. Тя ме е хранила, тя ме е превързвала, тя ме е водила до банята. Миришех на прясна кръв, на йод-бензин, на риванол, на превръзки. Тя ме е къпала. Тя ме е ресала. Не й остана време да се страхува, през цялото време трябваше да се грижи за мен, да ми носи хапчета, вода, да посреща и изпраща лекари. Това не й даваше възможност да се отпусне нито за момент. Не исках у нея да остава страх и озлобление. Много нощи сме си говорели и аз съм й казвала какво представлява смъртта и съм я научила, че не бива да се бои от нея. Защото смъртта има своята красота, защото ние не сме вечни", разказва Ваня.

Година и половина след покушението никой не я вижда, защото се възстановява. Мисли дали да не прикрие белезите си оперативно, но решава да ги остави: "Не защото нямам възможност да се направя супер жена, да залича и белези, да коригирам и фигурата си - естествено е да напълнея след толкова много вливания и таблетки, след толкова лежане и операции. Реших да запазя следите, защото всяка сутрин и всяка вечер, когато се гримирам и разгримирам, белегът на лицето ми ще ми напомня за онова, което се е случило с мен, и за силата и милосърдието на Господ, който ми подари живота. Месеци след операцията бях обезобразена. Плачех, защото не знаех дали някога ще видя открито небе над главата си. Имала съм охрана през цялото време, имало е моменти, когато съм се обличала като арабка или като мъж, за да изляза навън и да срещна хора. Мислех, че никога повече няма да мога да се интегрирам обратно в обществото. Но човек се възстановява."

животът днес
Напоследък Ваня е доста близка със света на попфолка, занимава се със стайлинга и публичните изяви на някои от певците. В приятелски отношения е с Рени и Азис. Ваня застана до Рени в момента, когато певицата напусна фирмата Пайнер. Представлява интересите на руски инвеститори в туризма и хотелиерството. Обзаведе по свой проект хотелски апартамент на бул. Витоша - резиденция "Азирида". Казва, че тези занимания й доставят удоволствие. Не се е отказала от битката си срещу радио- и тв водещия Боби Цанков, когото обвинява в измама за 50 бона (впрочем Цанков бе един от разследваните за опита за убийство, станал малко след като Ваня заведе дело срещу него).

Предстоят й още две операции. Казва, че й е трудно да се усмихва, но го прави. Докато говори за перманентните болки в дясната си ръка, която е в железа, се разплаква отново. Заради оперирания бял дроб на моменти й е тежко да диша. Има поражение и в дясното око. Казва, че се е подлагала на много физически болки, включително се е бола с игла по цялото тяло, за да придобие чувствителност. "Не желая хората да ме виждат слаба, разплакана, в лошо настроение. Аз съм съвсем нормален човек. Нормално е да изпитвам нужда да се веселя, да отида на заведение, да запаля цигара, макар и много рядко - да правя секс. Ходя да говоря в различни църкви, в затворите, по циганските църкви всяка неделя", казва Ваня, а аз изключвам касетофона, взимам си довиждане и отново влизам в света навън, където са хората, бутиците, трамваите и където понякога не си даваме сметка, че може би някъде пеперудата вече е трепнала с крилата си и срещу нас се задава ураган.