понеделник, след любовта
Имали ли сте такъв понеделник - когато любовта си е отишла, а вие просто трябва да продължите в делника? Е, Ваня продължава, започва да бутилира минерална вода, защото си спомня думите на леля Ванга, че един ден на Земята водата ще стане по-скъпа и от златото... Шест години никой не я виждал с мъж. Доброволните й любовни пости продължават допреди няколко месеца, когато се появява с приятел. Отказва да назове името му, както и това на мъжа на живота си. Няма намерение да се омъжва.

изстрелите
Те разделят живота й на "преди" и "след". Денят е 27 юли 2003 г. Градът - Варна. Наемен убиец стреля по Ваня, докато тя е с 8-годишната си дъщеричка Никол. Единият куршум минава под дясното око и излиза през черепа. Вторият се врязва зад ухото и излиза през лявата буза. Третият влиза откъм гърба и разкъсва белия й дроб и плеврата. Следващите два раздробяват дясната й ръка. В първия момент Ваня не осъзнава какво става. Вижда само, че от нея струи кръв - от главата, от ръката, гърдите, раменете. Въздухът не й достига, но болка няма. Усеща умора и адска топлина. Тогава съзира малка, идваща към нея светлина и разбира, че ще живее. Усеща, че се понася нагоре, а в това време тялото й се срутва на паважа в огромна локва кръв. Никол е скрита под една сергия на пазара, където става покушението. От стреса малкото момиченце натежава толкова, че не могат да го повдигнат. Съседи съобщават на родителите на Ваня, че дъщеря им е застреляна. А в това време докторите във Варненската окръжна болница се борят за живота й. "За да ме върнат на детето ми!", казва Ваня с огромна благодарност. Когато най-сетне се събужда, изпитва ужасяваща болка, чувства тялото си разкъсано.

"Колко вечери преди да заспя съм си задавала въпроса - какво изпитва човек, когато убива? Защото аз мога да разкажа какво изпитва, когато умира! Няма да назова никога имената на убийците си - нито на следствените органи, нито на някой друг, по простата причина, че съм приела прошката. Не искам възмездие, напротив - и на тях им пожелавам живот и здраве, защото може би и те имат семейства и деца. Ако на злото отговориш със зло, това е като бумеранг и ти се връща. Ако аз не простя, това ще бъде безкраен низ от отмъщения, в който победени и победители няма да има." След пътуването си до смъртта и обратно Ваня е сигурна, че се е срещнала с Бога и казва, че днес се страхува единствено от него. Без да се е възстановила, напуска болницата срещу подпис. На 9-ия ден. Лекарите са категорично против, но Ваня се страхува от предателство, от атентат в болницата, въпреки охраната пред стаята й. Страхува се не толкова за живота си, а да не остави детето си сираче. "Това е единственият страх, който остана у мен, защото знам, че там горе е много по-хубаво, отколкото на земята", казва тя. Тайнствен приятел, когото дотогава не е виждала, я откарва в София - за по-голяма секретност. Около Велико Търново за малко не умира, отваря вратата на колата и пада на земята, за да попие от силата й. Докато разказва това, се разплаква. Признава, че тогава й е било най-тежко.