Събота. Студено, сиво и скучно, дори в центъра на Кюстендил, където трябва да се срещна за пореден път с Борислав Сапунджиев, до неотдавна познат като Урсула. В "звездното" му битие на травестит или гей в София го виждах в различни цветове, в различни дрехи, в различни роли. Понякога без какъвто и да било грим, но винаги с перфектно изпипана външност - епилиран, с оформени вежди, поддържана, непрекъснато меняща цвета си коса, маникюр с ноктопластика. Въпреки това - бързам да кажа - го усещах като мъж. Шесто чувство. Подушване на другата порода. Независимо нито от превземките и кокетството, нито от напомпаните със силикон устни и притиснатите до пълна неузнаваемост мъжки атрибути.
Сега още при зърването на Борислав отдалеч решавам, че е видимо по-женствен. Въпреки дънките, якето, ниските спортни обувки и шапката. Ръцете му сякаш са се смалили и дори с очукани нокти изглеждат по-фини. Очите му - светли, с променящ се цвят - са помътнели и тъжни. Кафе, цигара, цигара, цигара, пак кафе. Стиска ръцете си между бедрата не толкова от студ, колкото от неосъзнато притеснение. Снощи е бил на рожден ден, има си компания тук, в родния град, където не се е връщал от десет години, но твърди, че всеки втори му е някакъв - примерно шести братовчед. До не много отдавна същият този човек настояваше, че е същество без корен и потекло, смяташе за свое семейство Кристина и Константин...
Какво се случи с теб, Бориславе, та така рязко и изведнъж захвърли кожата на Урсула?
Просто купонът свърши. Вече съм на 26 години и трябва да се занимавам със сериозни неща.
На какво викаш сега сериозни неща? Ти и преди настояваше, че танците в "Спартакус", правенето на екстравагантни бижута са сериозни...
Работя. В цех за кухненско обзавеждане в село Гърляно заедно с баща си и вуйчо си. Ставам всеки ден в 6.30, като нормалните хора, и до 5 след обяд съм на работа. Вечер съм безумно уморен, затова рядко излизам. Повече чета, гледам филми и лягам рано.
Какво точно работиш?
Нали ти казах - в цех за метални изделия, от ламарина правим мивки, шкафове, плотове. Аз работя и с компютърна програма за определяне параметрите на изделията. Справям се, макар че навремето имах тройка по математика. Радвам се, че в работата ми има и интелектуално усилие, не само физическо, което ми дава самочувствие. Започнах в цеха още първия ден, в който се прибрах в Кюстендил.
Кое наложи връщането ти тук след "звездното ти представяне" в клубове като "Спартакус" и "Калигула"?
Ох, представих се звездно в "Пирогов" - опитах да се отровя с лекарства и алкохол.
Обеща да ми разкажеш всичко подред!
Ами от доста време нещата ми не вървяха. Нямах достатъчно участия. С Кристина не се разбирахме добре, приятели ме предаваха. По едно време мислех, че ми е направена магия - познавам хора, които се занимават с такива неща. Имах и проблем с наркотиците. Един ден трябваше да се върна от Пловдив, където танцувах напоследък, за закриването на "Спартакус". Тъй като страдах от безсъние, по препоръка на една приятелка си бях купил два вида сънотворни и антидепресанти. Много тъжно беше закриването на клуба, аз танцувах заедно с всички стари приятели. На другия ден ми беше страшно зле, чувствах се на дъното и реших - изгълтах две опаковки различни антидепресанти с бутилка червено вино. После не помня. Свестих се в Клиниката за лечение на зависимости в Суходол. До мен беше баща ми. И беше щастлив, че след десет години отново сме заедно, че съм се завърнал.
Откога употребяваш наркотици и какви?
Преди 5 години опитах за първи път. В последните три месеца, преди да посегна на живота си, бях в тежка зависимост от хероин. Даваше ми някаква топлина и сигурност. Сега си давам сметка как са ме използвали тези приятели в кавички, които ми го осигуряваха и на които аз бях безплатният вход за доброто прекарване.
Кристина и Константин, които ти наричаше свое семейство, друсат ли?
Не, никога. И не ме поощряваха. Мисля, че напрежението между нас възникна и от моята зависимост...
Каза, че в Суходол до теб е бил баща ти...
Да, баща ми, от когото аз се бях отрекъл. Месец преди да се случи това, го бях виждал - беше с посивели коси. Като се събудих, го видях до мен напълно побелял. През всичките четири месеца и половина, докато се лекувах в клиниката, идваше да ме вижда. Всъщност знаеш ли, че аз чак сега се запознах с баща си. Оказа се, че е единственият човек, когото го боли за мен. Кристина не дойде нито веднъж, нито веднъж не ми се обадиха. На практика от опита ми да свърша със себе си не съм ги виждал. Хайде, с Константин не сме били никога близки, за десет години да има два часа да сме си говорили. Но Кристина... Карай, завърнах се в истинския свят. Защото съм живял и в другия - на звездите. Какви звезди, това са черни дупки от фалш. Сега животът ми харесва повече. Не печеля по-добре, не е като да изкарвам хонорари от участия в частни партита или дори цигански сватби. Но и разноските са ми по-малки, така че парите ми стигат и се чувствам щастлив, че съм независим.
Какво стана с екстравагантните ти дрехи, обувки, аксесоари?
Продават се. Аз се прибрах с едни дънки, яке и шапка. Всичките ми сценични тоалети останаха при Кристина и тя ги продава сега. И днес, ако поискам, мога да си поръчам пак такива неща, но и през ум не ми минава. Като се занимава човек с нещо сериозно, не мисли за глупости.
Виждам, че си обръснал наскоро веждите си.
Да бе, скоро се чудех какво да направя със себе си и взех, че ги обръснах. Но иначе не се поглеждам в огледалото, не държа на външността си. Ходя само на фризьор и това е. Между другото, хората се ужасяваха в началото, като ме виждаха в нормални дрехи. Тъй като бяха ме виждали с женски, очакваха от мен да продължа.
Аз съм те питала дали ходиш с прашки или боксерки. Сега те питам пак.
А, с боксерки съм. С прашки се мотах по баровете, сега не е здравословно. Знаеш ли какъв студ е в цеха!
Имаш ли вече по-ясна дефиниция за сексуалността си, Бориславе?
Не зная. Кой съм, къде съм, дали съм мъж или жена... Една промяна не може да стане за 5-6 месеца, върху това работихме и с психоложката в Суходол. Зная със сигурност, че и сега не съм щастлив. Че и преди съм бил много нещастен, но не съм го осъзнавал.
Някакво влечение към жени?
О, не.
Никога?
Никога. Сексът, доколкото съм го имал, е бил спорадичен и ограничен от моята и на партньорите ми популярност. И до ден-днешен си мечтая да живея със сериозен и стабилен партньор, да ме прегръща и да ме топли, да е интелигентен и търпелив. Тук едва ли ще го срещна, но сега не искам да мисля за това. По едно време си взех документи за емиграция в Канада, но дори не зная къде са. Макар че по техните емиграционни закони щях да ползвам привилегиите на човек, който има проблеми в собствената си страна, не ги попълних дори, камо ли да ги подам.
Добре де, баща ти как се отнася към всичко това?
Нормално. Приятелката му, която е много мила и широко скроена жена, още преди десет години го беше подготвила за моите изпълнения. Татко и сега се смята длъжен да ме пази - в началото като се прибрах, беше като военно положение вкъщи.
Какво стана с имплантантите, които си беше сложил, за да имитираш бюст?
Махнах ги, защото единият се спука. Тъй като са подпъхнати под мускулите, а аз не ги пазех, а танцувах като животно, единият не издържа и трябваше да ги извадя.
Виждам, че устните ти още носят следите от силикона, който си инжектира преди около две години.
Е, него не мога да го махна, трябва да се резорбира с времето.
За колко време след като спря да се епилираш, космите ти се възстановиха?
Месец, месец и нещо. Правил съм си какво ли не - и лазер, и фотоепилация, накрая бях само на кола маска. Не забравяй обаче, че при мен има мъжки хормони, които с никаква външна интервенция не можеш да унищожиш.
За какво са ти тия хормони, след като продължаваш да не си мъж?
Природа. Така ме е създал Бог. Знаеш ли, че напоследък ходя на църква - нещо съвсем ново за мен. Сигурно ми е нужно това, не зная. Стресиран съм и търся опора. Дори не зная какво точно и как да правя - влизам и паля свещи. Скоро един свещеник ми каза, че като вляза в храма, трябва поне да се прекръстя.
Съжаляваш ли за нещо от предишния си живот?
Не. За всичко, което преживях, виня само и единствено себе си.
