Шарлийз Терон: Част от сърцето ми винаги ще остане в Южна Африка

Ирина Иванова 14 October 2008

Вече втора година тя е гласната и негласна кралица на Червения килим във Венеция. Да, може и да не взима награди (миналата година участваше с малка роля в много силен филм – „Долината на Давид и Голиат”, а тази – с много силна роля в страхотен филм – „The Burning Plain” на Гилермо Ариага, сценаристът на „21 грама” и „Вавилон”, който прави ярък дебют като режисьор. Шарлиз, Ким Бейсинджър и младата Дженифър Лорънс са в главните роли в този филм и са наистина много добри. А критиците на фестивала отново обявиха Терон не само за Кралица на червения килим, но и за Кралицата на болката – никой наистина не умее да играе силни жени с дълбоки рани така, както тя умее. Затова започвам интервюто си с нея с въпрос именно за силата и за раните. Всеизвестен е един болезнен факт от детството на Чарлийз – майка й убива пияния й баща при самозащита, когато Терон е петнайсетгодишна. Тя е разказвала неведнъж за тов


Здравей, Чарлийз! Критиците те нарекоха Кралицата на болката заради ролята ти в „Горящата равнина”. Нарекоха те отново и Кралицата на червения килим. Какво мислиш за тези определения?

Не обичам да ми се лепят етикети. Опитвам се по всякакъв начин да бягам от тях. Когато стартирах кариерата си на актриса, непрекъснато ходех с размъкнати дрехи, защото не исках да ме обявят за „секссимвол” – този етикет се лепи най-лесно. Исках да покажа, че в мен има нещо повече от това. Това беше борбата ми между 20 и 30 години. Но този период свърши и сега съм наясно със себе си, знам какво представлявам, няма нужда да крия едно, за да изпъква друго. Между другото, Холивуд е най-доброто място от гледна точка на това, че тук е разрешено да си едновременно красив и талантлив. Да, „Горящата равнина” е филм за болката – моята героиня убива майка си от ревност,егоизъм и по грешка. Това е нещо, което остава в теб за цял живот. Филмът е за греха, наказанието, изкуплението и прошката.

 

Видя ли себе си в очите на героинята на Дженифър Лоурънс? Трагичната история с баща ти се развива точно на възрастта, на която е тя.

Да, естествено. Мисля обаче, че на тази възраст винаги се случва нещо, което да те разтърси. Може да не е чак „трагично”, както вие казвате, но е нещо, което да те накара да пораснеш. По повод смъртта на баща ми винаги съм казвала, че всички имаме важни моменти, в които трябва да избираме дали да продължим, или да спрем. Понякога избираме да продължим и с изненада разбираме, че да, можем да го направим. Животът е кратък – това беше най-ценният урок от детството ми.

 

Разкажи ни нещо повече за майка си.

Първо – тя никога не се е оплаквала от съдбата си. Майка ми е силна жена и ако понякога играя роли на силни жени, винаги мисля за нея. Второ – js ме възпита на желязна дисциплина, включително с методи, заради които днес в Америка биха я вкарали в затвора. Например мяташе обувки по мен... Трето – влюбих се в киното по вина на майка ми. Всеки петък тя ме водеше на кино. Любим ми беше „Флашданс”.

 

Вече си американска гражданка. Връщаш ли се в Южна Африка?

Приех американско гражданство, защото е много по-удобно. Иначе трябва да кандидатстваш непрекъснато за визи, аз съм актриса и пътувам много, цялата тази процедура ми отнема доста време. Една част от сърцето ми обаче винаги ще принадлежи на Южна Африка и на фермата, в която израснах. Връщам се там преди всичко във връзка с благотворителната дейност, която развивам за децата в Африка, болни от СПИН. Майка ми обаче пощуря от радост, че и тя става натурализирана американка.

 

Южна Африка ли е любимото ти място?

Не. Казах, че част от сърцето ми винаги ще бъде там. Но човек не винаги се чувства щастлив на местата, където е оставил част от сърцето си. Понякога това наистина те кара да страдаш. Най-щастлива се чувствам в Лос Анжелис – имаме със Стюарт хижа в Малибу. Аз много харесвам начина на живот в Ел Ей – всичките тези барбекюта през уикенда, да се събереш с приятели... Обожавам това. В Ел Ей можеш да живееш така, в Ню Йорк – не, там е лудница. Така че това е любимото ми място. Събираме се 10-15 души, готвим си, забъркваме напитки и гледаме делфините в океана.

 

Прочетох нещо, което не знаех – че никъде не са ви снимали двамата с годеника ти, актьора Стюарт Таунсенд? Вярно ли е?

Вече ни снимаха. Ние рядко ходим заедно на местата, където ходят всички и съответно се струпват папараци. Аз нямам проблеми с фотографите на червения килим. Това е ритуал, разбирам го. Минавам, те викат, снимат – роклята, обувките... О’ кей. Като малка също съм имала своите звезди и съм искала да видя как ще дефилират пред  „Кодак Тиътър” например (там се връчват наградите „Оскар” – б.р.). Но да дебнеш някого, за да го снимаш как яде сладолед или как разхожда детето си, или как се целува с гаджето си – това ми идва в повече. Така че със Стюарт просто не ходим там, където могат да ни снимат. Хайде, стига – папараците не са навсякъде все пак.

 

Ще се жените ли скоро?

Ние все едно сме женени. Заедно сме от седем години. Но ако днес разбера, че ще имам дете от него – готова съм за това.

 

Щастлива ли с него?

Да, срещнах любовта.

 

В едно интервю около Коледа си пожелаваш „Оскар” и го получаваш – за „Чудовище”. Вярваш ли в чудеса?

Разбира се. Това е чудо – аз с „Оскар” в ръка! Аз в Холивуд! Това е чудо. „Чудовище” беше особен момент в кариерата ми. Бях убедена, че ще ме изведе на друго ниво, в същото време беше много отговорно, тъй като сценарият бе написан по истински случай и жената, чиято роля изпълнявах, бе жива, в затвора. А после я екзекутираха, още докато снимахме, някак много бързо.

 

В миналото си била модел. Хареса ли ти?

Да, явих се на кастинг и го спечелих няколко седмици след смъртта на баща ми. Работила съм в Париж и Милано, но никога не съм гледала на това като на професия.

 

Завършила си колеж в Йоханесбург. Мислеше ли да ставаш актриса изобщо?

Исках да съм далеч от дома, защото родителите ми се мразеха и вкъщи беше ад. Израснах с мисълта, че животът ми ще премине в Южна Африка и че ще стана нещо като касиерка в супермаркет. Майка ми обаче ме спаси от тази съдба. Записа ме на китара, на балет...И ме запали по филмите.

 

Кое може да те накара да се почувстваш с „глава в облаците” („Глава в облаците” е филм, в койта Чарлийз Терон участва заедно с годеника си)? Стюарт ли?

Да, определено. Виното също.

 

Благодаря за разговора, Чарлийз! И за отделеното време.

Благодаря и аз. Какво невероятно място е Венеция, нали!

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР