Често правиш четения с Константин Трендафилов и Рене Карабаш (псевдоним на Ирена Иванова) с много публика, много забава. Как се намерихте тримата?

С Кокича като ученици бяхме в една и съща компания, после се засичахме покрай литературни събития. С Рене се запознахме преди 3 години във фейсбук, аз още живеех в Германия, при което се влюбих много сериозно в нея. Тя е гений. Когато се върнах в София, излязохме на среща и беше невероятно неловко. Видяхме, че няма да я бъде работата, но станахме много близки. Аз мразя класическите литературни събирания с хора, миришещи на нафталин и монотонно четене. Предпочитам нещо като стендъп четене, смесица между литературно представяне и ентъртейнмънт. С Кокича и Рене е готино, защото и двамата пишат много силно, и го правим за кеф, без претенция. Цялата гилдия редовно скача срещу нас и обяснява как това не е поезия. Толкова не ни пука...

На 35. Доскоро бях на 48. На мен душата ми е стара. Трудно ми е да комуникирам адекватно с хора на моите години, защото малко са смислените, които не си губят времето. Майка ми има една мисъл – пази се от неудачници, защото провалите са заразни. Средата много влияе. В момента, в който се обградиш със смислени и градивни хора, и на теб ти се получават нещата.

На представянето в „Перото“ Кокича каза, че човек трудно може да не те презира, когато те срещне.

В началото абсолютно. Защото съм страшно екстровертен и малко крещящ. Това дразни. Но аз не плащам данък обществено мнение. Ето, винаги съм харесвал по-дебели жени. Когато бях първи клас, за края на учебната година ни направиха снимка, знаеш ги, даскалицата е облякла ново костюмче, написала е „Аз вече съм грамотен“ на дъската. Нося я вкъщи на родата. Леля ми, която ми е много близка, страшно интелигентна, облепяше стените с табла – глагол, подлог, сказуемо, пряко допълнение и ме изпитваше още от 3-4-годишен, та тя ме пита – харесваш ли си някое момиченце. И аз – да, Катето. Катето беше... топчеста. Реакцията беше: каква е тая кака Здравка, виж тука какви готини мацки има. Това много ме жегна и чак някъде на 17-18 се престраших да излизам публично с по-пухкави жени. Това винаги си ми е било фетиш.

Изглеждаш отвратително щастлив.

Безбожно. Откакто съм се върнал в България, нищо не ми липсва. Тука ми е семейството, запознавам се нонстоп с готини хора, жените са фантастични, идват все по-лесно, все по-лесно си отиват, което е хубаво.

Как ти се получава това последното?

Аз съм самородна свиня и в един момент им писва, това е формулата. Знаеш ли, в Берлин осъзнах, че обичам на български. Там така и не си хванах гадже германка, поне щях да понауча повече езика. При мен бяха все международни любови. Следкреватните разговори са... мога да карам 5 минути на английски и немски и после става неловко. Мълчите, гледате се и се чудите какво да правите. Затова българки са ми били сериозните любови. Там съм по-словоизлиятелен.

На концерт на Веско Маринов. Аз не изпускам, такъв купон става. Миналата година от „Егоист“ ме пратиха на коледния му концерт, да пиша текст. Преди това успях да оправя една бутилка водка и отидох изключително развеселен. Беше едно от най-яките преживявания, а аз съм ходил на концерти на AC/DC, на Стоунс, на Марая Кери, на Брайън Адамс, на Лени Кравиц... Толкова цветя да се подаряват на жив мъж не съм виждал. От три карамфила до кошници с размерите на миникупър. И той милият, потен такъв. Между всеки две песни четеше от кого са цветята – от шефа на месокомбинат Полски Тръмбеш, благодаря ти, Петьо, от Цветан Цветанов, благодаря. Веско Маринов е много моно, захаросан, но за час и половина-два успява да пренесе хората в един по-благ, спокоен, красив свят, в който децата се връщат от чужбина...

Семейството вечеря под лозницата...

И това е готино, паралелна реалност, която той създава, и то по адекватен за публиката си начин. Това е истинският шоубизнес.

Казваш, че много те хейтят. Коя е най-яката обида, която си получавал?

Много се боря с това, че съм злопаметен и отмъстителен. Последно преди половин година един пич яде шамари, беше написал пост – а пък Августин съвсем свали долната граница, видях го с едно малко гадже, беше му купил даже сладоледче. А аз бях със сестра ми в „Макдоналдс“ на „Славейков“, тя е на 10, но е висока, и това келешче ни беше видяло. Бая го боля вратлето, след като се срещнахме. Принципно се стремя да не влизам в конфронтации, но...

Биеш ли се?

Все по-рядко. Последните 3-4 години не ми се е случвало по улици и кръстовища. Преди това бях адски див. На 18 имах разрешително за оръжие, защото ходех и на лов и тогава бях страшно лайно. Тренирах 6 пъти в седмицата. Адски агресивен. В Германия се укротих, защото там тия келешлъци не вървят. Сега някой трябва да обиди семейството ми, за да яде шамари.

Ходиш ли още на лов?

Да, сърни и елени не убивам, щото са ми много хубави, като Бамби. Ходя само на грозен дивеч. Ето сега откриха сезона на глиганите. Много обичам с баща ми да ходим за птици, защото е по-единашки лов. Ставаме в 4 сутринта, вървим сред едно поле с кучето, вдига се мараня, говорим си, от време на време отстрелваме по нещо, а понякога и нищо. Въоръжен туризъм. Не е поетично. Не съм веган, обичам да ям мръвка.

Всичко има цена, само ти изглеждаш като човек, който не плаща.

Добър си, ако правиш нещата така, че да изглеждат лесни. Аз си плащам моята цена. Например личните ми отношения доста страдат. В събота имаш премиера, на която има 300 жени с големи цици, а ти си там с гаджето си. Сещаш се, че в неделя и понеделник не ти говорят. Ми, всеки си плаща. Много мразя хора, които мрънкат. Аз съм комерсиален в позитивния смисъл, защото вярвам, че човек трябва да изкарва пари от това, което прави. Изкуството си е изкуство, но в момента, в който има баркод, това е продукт. Трябва да си продаваш адекватно продукта. Аз затова имам псевдоним, защото Илиян е за близките ми приятели. Августин дори не е псевдоним, той е лейбъл, в който съм вложил 2-3 години да го направя разпознаваем като стил, присъствие, визия.

Обаче не подписваш книгите си като Августин, а като Илиян.

От уважение към семейството ми, за това, че ме търпят. Голяма шизофрения си е. Повечето хора, които не ме познават от по-дълго, си ми казват Августин. Обръщам се на Августин, Септемврин, Илиян, на ей. Аз съм като от оня виц – да ти викам ли такси, абе, викай ми както искаш.