Уолис Симпсън - кралицата, която Британия отхвърли

Мистериозна авантюристка и светска знаменитост, тя променя историята на света, „детронирайки” един крал чрез брак

Адриана Попова 04 ноември 2015

Уолис в рокля на Елза Скиапарели, 1937 г.

Снимка: getty images/guliver

Уолис Симпсън е незабележима сред другите жени и момичета до момента, в който в стаята влезе мъж. Тогава тя включва магнитното си поле и вече никой не може да стои далеч от тъмносапфирените й очи и порцелановия й смях. Дори в дните на най-розовата си младост тя едва ли е минавала за голяма красавица. Но е расова, елегантна, очарователно своенравна, с бърз остър ум, прелъстителна. Изследователите на родословието й твърдят, че макар да е родена в Новия свят, във вените й тече по-чиста английска кръв от тази на Едуард – престолонаследника от по същество немската династия Уиндзор. Едуард, който се отказва от короната на Британската империя, за да се ожени за нея – американката с два развода зад гърба си.  И който до края на дните си я отрупва с бижута като компенсация за това, че не успява да я направи кралица. Или просто за това, че я обича.

Опасен чар
Беси Уолис Уорфийлд, както е рожденото й име, се ражда преждевременно – в седмия месец. Годината е 1896-а. Родителите й са потомци на едни от първите английски заселници на Америка. Колкото и да е знатно, семейството на майка й Алис Монтегю е обедняло. И когато 5 месеца след раждането на Беси бащата умира от туберкулоза, майката и бебето на практика се оказват оставени на милостинята на Уорфийл-дови. Само че Алис вика неволята и... скоро си намира нов мъж, при това състоятелен. Вторият баща на Беси се отнася добре със заварената си дъщеря и тя се радва на щастливо детство.

Когато идва времето да бъде представена в светското общество, младата дама вече се е отървала от първото си име – според нея подходящо само за крави, и се превръща в блестящата дебютантка г-ца Уолис. Нейни приятелки от онези години си спомнят как при появата на привлекателен мъж наблизо Уолис се превръщала в пръскаща очарование млада дама, която спирала да флиртува само колкото да си поеме въздух. Красивите й тъмносапфирени очи с пакостлив блясък и заразителният й смях си спечелват доста почитатели сред младите господа. Един от тях е привлекателният военен летец Уин Спенсър, с когото се запознава при гостуване на своя братовчедка. Двамата сключват брак през 1916 г. и Уолис, доста горда, че е изпреварила с халката повечето си връстнички, не обръща внимание на едно знаменателно събитие. В навечерието на сватбата тя става свидетел как два самолета се сблъскват във въздуха. Страхът от летене ще й остане за цял живот, а към него ще се добави и страхът от наливащи се с алкохол мъже. Защото точно такъв се оказва съпругът й. Младото семейство заживява във военната база във Флорида, където Уин служи... и пие. Пиян е дори по време на въздушни мисии, претърпява и тежка катастрофа над океана, оцелявайки по чудо. Уолис търпи пиянските му изцепки и садистични наклонности цели 7 години. Чашата прелива, когато един ден вонящият на бъчва съпруг я заключва в банята за часове и тя иска развод – за ужас на консервативните си роднини, които не приемат разтрогването на брака, бил той и най-ужасният на света. Постъпката й е окачествена като „много неженствена“, по това време домашните плесници се пишели в графа „дребни семейни неуредици“, които никой не развява пред хората.

Уолис заминава за Вашингтон, където се хваща на работа във вестник. Но основната й цел е да си намери мъж – тук тя постъпва като истинска жена на своето време. Главата й завърта десетина години по-възрастният аржентински дипломат дон Фелипе де Еспил. Той е красив, богат, очарователен, но това едва ли е голяма утеха за Уолис, когато година по-късно я изоставя, за да се ожени за съвсем младо момиче. Освен че е девствена, избраницата има и още едно предимство пред влюбената Уолис – приятно богата е.

След позорната в очите на светските клюкари афера с аржентинеца Уолис заминава на работа в американското консулство в Китай.
Нарича времето на престоя си там Година на лотоса и се отдава на това, което може най-добре – светски забавления и флиртове. Единствената фраза на мандарин, която научава, е „Момче, донеси ми шампанско“. Мъжете обожават да са в компанията й, но най-настоятелен от всички е нюйоркският корабопритежател Ърнест Симпсън, мъж приятен и заможен. През 1928 г. двамата се женят. Версията на Уолис е, че по време на флирта им той вече е разведен. Не така смята бившата му съпруга, с която имат четиригодишен брак и дете. „Не ми хареса от мига, в който я видях – казва Доротея Симпсън. – Тя взе дома ми, дрехите ми, а накрая – всичко.“

Нов адрес, нов късмет
Ърнест обожава всичко английско в комплект с монархията и настоява двамата с Уолис да се преместят в Лондон. Тя няма нищо против да се раздели с репутацията, която си е създала в Америка и да започне начисто. Нов град, ново начало.

Светското общество в британската столица я приема противоречиво. Едни я намират за по американски груба и вулгарна. Барбара Картланд, светска дама и новоизлюпена писателка, я описва като зле облечена американка, която разказва вулгарни, шокиращи до мозъка на костите истории. Други обаче са очаровани, особено след като тя започва да организира в дома си в Мейфеър забавни светски сбирки. Мод Кер-Смайли, сестрата на Ърнест, която се е преселила в Лондон преди него, ги запознава и с някои аристократични фамилии. Най-голяма заслуга за превръщането на Уолис в лондонска сошалите има лейди Елза Мендел, прочута светска дама и модна законодателка. Тя вижда добрите качества на американката и я учи как да сломи британското високомерие. Как да говори с изискан акцент, как да се облича така, че да скрива недостатъците на плоската си фигура и да подчертава плюсовете си – тънката талия, издължените крайници. Лейди Мендел е известна и с това, че никога не сервира супа на светските обеди и вечери, които организира. „Никога не прави обяд (по аналогия с дом) върху вода“, обичала да казва тя. Върху вода не, но върху известни количества алкохол може, изглежда си казала Уолис и в скоро време Лондон заговорил за коктейлите, които забърквала. Това е едно от нещата, които щял да хареса у нея принц Едуард.

сватбеният портрет на Уолис и Едуард, 3 юни 1937 г.
На 37 години, русокос и синеок, британският престолонаследник е един от най-известните мъже в света, обожаван заради момчешкия чар и добросърдечието си. Докато момичетата от двете страни на Атлантика изрязват и събират негови снимки от вестниците и списанията, в посветените кръгове се шушукат и не толкова приятни неща – че Едуард е психически неуравновесен, дори луд. Висок малко над 170 см, той е наричан Малкия мъж и заради сексуалната си неадекватност и склонност към преждевременна еякулация и временна импотентност. Въпреки това има многобройни авантюри. Дама, която прекарала нощ с принца по време на пътуването му с лайнер до Ню Йорк в началото на 20-те години, описва впечатленията си така: „Не може да се каже, че той се прояви особено в леглото, но все пак не всеки ден имаш възможност да спиш с бъдещия крал на Англия!“. Любовниците си по традиция избира сред омъжените по-възрастни от него дами от висшето общество. Първата е лейди Коук, с 12 години по-възрастна от 21-годишния тогава Едуард. Една от най-влиятелните е Телма Фърнес, омъжена за корабен магнат, която открито съпровожда принца в официалните му обиколки. Именно Телма представя близката си приятелка Уолис Симпсън на престолонаследника по време на прием в имението си Бъроу Корт. Още тогава той е заинтригуван от американката, която се държи доста свободно с него. Навън е януари с цялата му английска прелест – сиво, мокро, мъгливо, и Едуард й задава възможно най-баналния въпрос – какво мисли за времето. Уолис, без да й мигне окото, отговаря: „Страшно съм разочарована от Ваше Височество! Очаквах нещо по-оригинално от принца на Уелс“.

През 1934 г. Телма Фърнес допуска фатална грешка. Заминава за няколко седмици в Щатите при сестра си, като моли Уолис да се погрижи за „малкото й момче“. Внимавай, да не се забърка в някоя история, казва Телма, която е абсолютно уверена, че и отдалеч влиянието й върху принца е непоклатимо. Веднага след отпътуването й Едуард кани на вечеря семейство Симпсън.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР