текст адриана попова
фотограф светослав караджов
артпроект добромир бъчваров
стилист василен милков

В края на XV век един художник нарисувал върху дърво Чечилия Галерани, любовницата на херцога на Милано Людовико Сфорца. На бас, че едва ли един от милион души ще реагира на името й, но ако кажете „Дамата с хермелина“, поне неколцина ще поклатят глава и ще споменат нещо за Леонардо да Винчи. И така, Леонардо прославил Чечилия с нейния домашен любимец, а може би и бъдеща яка за наметката й – уви, истината често била такава. Поради особения си характер, а и някои ароматни специфики хермелините и събратята им от семейство порове дълго били пренебрегвани като житейски спътници на хората, но напоследък ледовете в отношенията се пропукват. Откакто Мадона и Парис Хилтън се снимаха със СОБСТВЕНИ порове, магазините за продажба на домашни любимци на Запад едва насмогват на заявките. Явно малките хищници имат качества, които все повече се харесват.

Анн Джи и порчето Джи Ти
Те са бунтари и диваци, казва за тях певицата Анн Джи, която от близо 2 години отглежда в дома си фретката Джи Ти. Фретките са от същото семейство като хермелините и поровете. Джи Ти е красив албинос, който Анн Джи с гордост води на разходка из парка. На каишка, защото малкият обича да гони срещнатите котки, по-дребни кучета, да се захласва по дупки, а ако няма такива – да ги дълбае. „Не обичам животни, които не можеш да пипаш, като рибките – казва Анн Джи. – А с Джи Ти имам контакт. Когато е в настроение, ми се усмихва. Има розово носле и затова усмивката му е розова. Иска да ме придружава навсякъде. Когато се къпя, стои до мен. Но ако има сапун, му се нахвърля. Много харесва сапуните, ближе ги като сладолед. Харесва също кошчето за хартия, редовно го откривам вътре, защото е тъмно и кръгло, идеалната дупка.“ По характер домашното порче е нещо средно между куче и котка. Когато се събуди сутрин, решава какво ще е днес. Грешка – правилно е да се каже: когато се събуди вечер. Защото Джи Ти е нощно животно. „Гледам да го будя през деня, за да не ме тормози нощем. Но не се получава. Той си яде през нощта, човърка си, играе си с плюшени играчки, има едно лилаво кученце...“ Да, Джи Ти си играе с плюшеното кученце, въпреки че би предпочел компания от своя вид. Фретките са моногамни животни, първата им любов остава и единствена. Това е голям проблем за Анн Джи, която не може да намери партньорка за момчето си. По някое време на хоризонта пробляснала една млада дама, но тя не била девствена, не искала да изневери на досегашния си партньор и не се получило. Търсенето продължава. Анн Джи е обнадеждена, защото броят на фретките в България расте.
Тя пътува доста по участия – в България и извън. Оказва се, че и фретката й обича да пътува. Докато возехме с кола Джи Ти до фотостудиото, той надничаше през прозореца също както правят кучетата. Анн Джи го взема на вилата, „за да тича на трева“. Водила го е и на Черно море, където плували рамо до рамо.
Изобщо, Джи Ти е с профила на съвременния човек: своенравен, обича да ходи нагоре-надолу, да се среща с този-онзи, да забягва, да се усамотява в дупки. И дълбоко под козината си знае, че търси единствената любов. Ясно е защо Анн Джи толкова си го обича.
Но защо някой би харесал едно прасе? Освен че генетично ни е близко, разбира се.

Джордан и прасенцето Лейди Гага
Попитахме Джордан – попфолк певеца, за когото се говореше, че отглежда прасенце като домашен любимец с името Лейди Гага. „Разтоварва ме – изброява плюсовете Джордан. – Харесва жълтия цвят на жилището ми. И двамата обичаме едни и същи манджи – мамините чушки и мусака. Грухти на музика. Никакви минуси не мога да отчета.“ И ние не отчетохме никакви минуси на Лейди Гага, докато снимахме. Прасенцето беше невъзможно сладко, мило, бяло. И точно като малко дете предпочете да пие сок от вишна, отколкото да яде ябълка, колкото и да му обяснявахме кое е по-здравословно.
Чърчил беше казал: обичам прасетата. Кучето те гледа отдолу-нагоре, котката те гледа отгоре-надолу, само прасето те гледа като равен.
И също така беше казал: конят е опасен отпред и отзад и неудобен по средата.

Катя Дунева и конете Васко и Кондор
Но Чърчил е бил дебел човек, пристрастен към яйцата и английския хумор. Дали изобщо се е качвал на кон? Сигурно му се е налагало, нали е бил аристократ, от херцозите Марлборо. Както знаете, аристократите и конете си правят компания открай време. „Замисляли ли сте се защо? – пита Катя, състезател по конен спорт, красива жена и съпруга на автомобилния пилот Румен Дунев. - Конете имат много силна положителна енергия. Дават тонус, адреналин. Кръвообращението се активизира. Неслучайно влияят толкова добре на деца с двигателни проблеми.“ Хм, ако освен тонус дават и тяло като на Катя – веднага отиваме да си запишем часове по езда! За разлика от тежкия Чърчил, който с килограмите си надали е радвал конете, Катя е създадена да ги язди. Дребна, строга и емоционална едновременно. Разказва колко сложна е връзката й с Васко IV – коня, с който победи на еврошампионата в Истанбул тази година. “Не ми се беше случвало да яздя толкова силен кон като него. Той целият е мускул, бърз, силен, труден за контролиране. Преди мен го бяха яздили само мъже. И когато се качвах на него, Васко сякаш не забелязваше, че съм там. Трябваше да го пошляпвам с ръка: хей, аз съм тук, мен трябва да слушаш. Разбрах, че ако искам да постигна успехи с него, трябва да изградим връзка. Винаги съм внимателна с него. Мия му краката, храня го. На състезания той скача заради мен. Коригира грешките ми. Мисля си, че заради един мъж не би се раздавал толкова. Ездата трябва да е като танц – да им е приятно и на двамата.”
След Истанбул при прескачане на препятствия на тренировка Васко пада и затиска Катя. Тя чупи крак и хармонията между тях изглежда нарушена. “Не знам дали мога да му имам доверие. Ще трябва да ходя на спортен психолог”, казва Катя, когато я срещаме през лятото. По-късно, през есента, тандемът им вече е заздравен. Но Катя е работила достатъчно дълго с коне, за да каже: “Конят е с интелигентността на кравата.” И същевременно: “Дори да имам грижи, в момента, в който видя Васко или Кондор, настроението ми се оправя. При тях се чувствам щастлива, на мястото си.”
Кондор е вторият кон на Катя. Той е на 8, с 5 години по-млад от Васко, много игрив, впечатлителен, стряскащ се от всичко – дори от врабче. “С него се развиваме заедно – казва Катя. – И се надявам, че ще имаме повече успехи.”
Кондор и Васко ревнуват Катя един от друг. “Когато бях с гипса след падането и им носех моркови, ябълки и бонбони в боксовете, те се опитваха да се хапят и ритат, да се бият заради мен.”
Мъже, какво да ги правиш! Освен това за Катя си струва да се посриташ. Тя е “Мисис България Свят 2007”, освен това жокейската униформа й стои страхотно. “Има мода и в този спорт. Аристократки се състезават с ботуши и токи (жокейските шапки – б. а.), инкрустирани с диаманти. Задължителната униформа за състезания е бял брич, черни ботуши, тъмно сако. Вече допускат и с червено. Но когато една Мередит Бербаум например, тя е европейска и световна шампионка, излезе за състезание със светлорезедаво или светлосиво сако, съдиите не могат да я дисквалифицират, и правилата се променят.”
Един кон може да препуска със скорост 70-80 км/ч. Почти лети, нали? Нямам представа каква скорост може да развие една пеперуда, но пък и Олга Ускова съвсем не ги отглежда за това.

Олга Ускова и пеперудът Светльо
Според очарователния български на Оля Ускова, шеф на Международната асоциация на блондинките, думата пеперуда може да има мъжки род. Във всеки случай Светльо е от този род. Когато се срещаме с Оля по време на изложението за домашни любимци в София, тя се разхожда из залите на Интер Експо Център със Светльо върху блузата си. Кара му се, че е непослушен и че трябва да прибере мъжкото си достойнство (!). Според Оля, която има ферма за пеперуди – peperudabg.com, - всеки от питомците й си има характер и също така всеки може да бъде примамен с презрели плодове и захарна вода. Тя е отглеждала представители на около 30 вида. „Едните обичат да се хранят, другите да се крият, трети се държат като манекенки, а на мъжките им дай да се бият. Те са по-малки от женските, които са по-спокойни и уравновесени“, казва Оля и ме гледа многозначително със сините си очи. Отскоро тя има школа за дресировка на пеперуди „Биоземляни“, за която пояснява: “Ще дадем шанс на хората да чуват без уши, да виждат без очи и да говорят без уста.” Ще ми се да попитам как ще стане това, но някак не върви да искаш прозаични обяснения от Феята на пеперудите. Оля сама се нарича така – Фея на пеперудите. Около нея по време на снимките обикаля още една пеперуда – йоркширският териер Зита, която много забавно преследва всеки паднал от дървото жълъд, бори се с него и го побеждава. Олга също се надява да победи в каузата си – да накара хората да повярват, че планетата Земя е любов. Че ние трябва да пазим баланса й, който се сгромолясва всеки път когато откъснем цвете или отрежем дърво.

Петко Димитров и смоците Найт и Флайт
За разлика от Оля Петко Димитров, собственикът на бар “Флайт”, клуб “Найт флайт” и лице на модна къща „Агресия“, е прагматик. Взема двата коралови смока преди година и половина за офиса си. Чел е, че те са пазители на дома, покровители на бизнеса. И на богатството, допълваме ние. Затова съм си взел два, казва Петко и се усмихва широко. Бялата змия е женска, познава собственика си и не хапе, червената е мъжка и хапе. (С което не искаме да кажем нищо освен истината за живота.) Смоците са кръстени Найт и Флайт. Ядат на 20-28 дни. Би трябвало да е така, поправя се Петко, но аз ги храня на 15 дни, защото ми доставят маломерни мишки. От всички хора, които снимахме, Петко Димитров отглежда най-много животни. Катя Дунева има куче – лъводав, родезийски ричбек, Олга – йоркшир, Роси Кирилова, за която ще стане дума ей сега, има 2 папагала, 2 кучета, 2 котки. В момента. Но в същия този момент освен змиите Петко има, забележете: кон Рудолфо, който язди като Винету, папагал жако, 3 кучета – 2 от породата акита и пекинез, и цяло езеро с 8-годишни японски шарани кои.

Росица Кирилова и какадуто Бюти
Докато фотографът Светльо снима тази мила двойка, Бюти му крещи: “Ще ти счупя главата!” Неприятно му е, че Светльо му блести със светкавицата. Нека някой ми каже, че папагалите били глупави и само възпроизвеждали звуци! Роси Кирилова разказва как другият й папагал – жакото Били, веднъж бил в стаята, в която се гледала телевизия. Давали френски филм, двамата герои тъкмо доближили главите си за целувка и в този момент иззад гърба на Роси и мъжа й се чуло “мцу, мцу, мцу”. Били също гледал филма, разбрал, че героите ей сега ще се целунат, и показал със звуци какво следва.
По време на снимките Бюти извъртя още репертоар. Като се умори, започна да писка: шо-ко-лад-че. А от време на време казваше и: ой на мама то, злато и сребро. Това е песничката, която Роси пее на него и на жакото Били. Жакото говори много по-ясно и съвсем с интонацията на Роси. Затова пък Бюти е цар на измъкванията. Той може да отключи за нула време всеки катинар, да се провре през всяка дупка, цепка и пролука. Затова му казват и Худини – на великия маг. Той е и асистент в предаването на Роси “За животните с любов”, което още се върти на записи в БНТ.
“Като малка много исках куче. Но родителите ми винаги го заместваха с канарче”, казва Роси. Сега тя харесва всички животни. Най-странното, което е гледала, е сойка. Била паднала от гнездото, още с жълто около устата. Роси я поила с капкомер, хранила я, докато отрасне. После й отворила клетката и й дала възможност да избира. Аспарух, или Пухи, както се казвала сойката, отлетяла към близките дървета, които били пълни с други сойки. След година и половина Пухи им довел годеницата си – за да им я покаже. И досега ни се обажда, казва Роси, също толкова руса и хубава, както винаги. И мила. Но и твърда, когато трябва. Роси категорично отказа да облече пуловера, обшит с пера, който й бяхме приготвили за снимките: “Не мога, разберете, аз съм защитник на животните, на птиците, а сега да се облека с перата им?!”
И ние я разбрахме. И изобщо не ни се стори прекалено. Прекалено, прекалено жестоко обаче беше онова, което чухме от Катя Дунева. “Опитвам се да се боря срещу насилието над животни. В България все още има хора, които пускат ток по препятствията, за да накарат конете да скачат по-високо. Или слагат ток в шпорите. Или увиват около бариерите надупчена ламарина. Така, ако конят не си е вдигнал достатъчно краката, те го издират.”
В историята си човечеството е натрупало достатъчно грехове към животните, оправдани или не. Някои случаи са убийствено идиотски. В Средновековието редовно призовавали на съд животни, намирали ги за виновни и ги екзекутирали. Но най-покъртителната история, която съм чувала, е за Венецианския слон. През 1800 и някоя си година във Венеция гостувала циркова трупа. В трупата имало слон и този слон избягал. Носел се из града и вероятно бил много повече ужасен от ревящите и тичащи по петите му хора, отколкото възхитен от каналите и прочие. Лошото е, че опитал да се скрие, нахълтвайки в една църква. Там кракът му пропаднал в надгробна плоча и заклещеният слон бил заловен. Осъдили го, забележете, на смърт, защото бил богохулник и поругател на храм. Разстреляли го с топ на площад „Сан Марко“, защото екзекуциите се извършвали там. И останките на нещастния слон се разлетели по това най-красиво на света място, за да ни напомнят, че винаги трябва да сме нащрек за собствената си жестокост и глупост. Все пак Чърчил е разбирал някои неща. Независимо дали отгоре-надолу, отдолу-нагоре или точно насреща животните ни гледат право в сърцето. Те са нашите доктори и милосърдни сестри. Въпросът е: какво виждат там?