Албена спира сребристото си ауди 6 пред офиса на модната си къща „Рошавата гарга“ и се поглежда в огледалото на колата. Вчера приятелка й подхвърли, че прилича на човек, който току-що се е завърнал от ада. Господи, толкова ли личи? Не, не иска пак да се връща към двете изминали години, които тотално я бяха извадили от равновесие, но отново – за кой ли път? – ясно чува изпълнения с болка глас на мъжа си: “Харесва ти да рушиш кули и да започваш да градиш нови.“

Не й харесва, просто се случи. Влюби се като ученичка и новата й любов - разтърсваща и безпаметна, разби добре подредения й живот и сърцето на съпруга й, а нея осъди да живее с извисяващо щастие и с огромно чувство за вина. Жестока цена, която продължава да плаща. Албена се вслушва в душата си. Да, вече е готова да говори. Вдига джиесема и се обажда на журналистката, която отдавна я кани да разкаже своята женска история.

Албена Александрова в едно откровение за себе си, разказано пред Мариана Антонова.    

Албена, от около 2 г. в личния ти живот има сериозна промяна, но ти категорично отказваше да говориш. Защо се реши точно сега?

По принцип не говоря за личния си живот, нито обичам някой да ми влиза в аурата. Но може би след едно, така да го нарека, прераждане след двегодишен период, се усетих по-силна, по-здраво стъпила на краката си и дойде моментът на откровението. Леко връщам лентата назад, леко анализирам. И си помислих: защо тогава ти отказах? От какво се бях изплашила? Всъщност това, което ми се случи, е една нормална човешка ситуация. Но сякаш енергийно около себе си чувствах напрежение, недоволство, отрицателно настроение и не ми се искаше да разбунтувам допълнително духовете. Докато вече ясно виждам колко съм била права, като съм отстоявала собственото си мнение, вместо да се съобразя с останалите. Мисля, че въпросите, на които всеки трябва да си отговори в такава ситуация, са какво му харесва и какво не му харесва, как би могъл да се докаже, може ли да продължи сам. 

Кажи сега в прав текст какво се промени в живота ти.

Общо взето, всичко. Влюбих се, разделих се с мъжа си Антон Салджийски и от 1 година живея с приятеля си Димитър, който е с 12 г. по-малък от мен. Съпругът ми ме обвинява, че обичам да бутам кули и да градя нови. Не ме е страх да го правя. Човек не трябва да стои на едно място. Животът е за това да се живее. Колкото повече ме караха да се откажа, толкова повече вървях в обратната посока. Исках да си ударя главата в стената, пък дори и да я разбия.

Доколкото знам, Салджийски ти е втори съпруг.

Един от най-големите комплименти, които ми е поднасяла съдбата, е бракът ми с него. В първия ми брак, продължил 8 години, също имах доста красиви моменти. От него е и синът ми, вече 20-годишен.

Навремето се раздели с първия си мъж заради господин Салджийски.

Аз се разведох заради него и той се разведе заради мен. Той е 14 г. по-голям от мен, но въпреки разликата в годините имахме много силна любов. И тя сякаш ми е най-голямата. Когато се разделяхме, Тони каза: „Няма да имам друга такава жена в живота си. И съм убеден, че един ден пак ще бъдем заедно.“

Разведохте ли се?

Не. Но какво значи един развод и един брак? Бракът може да убие любовта.

Бракът ли уби вашата любов?

Не, не мисля. Имахме хубав брак и точно в един от най-щастливите ни моменти аз пристъпих към другата любов. Смяташ ли, че има обяснение? Какво да отговориш, когато някой ти казва: бях толкова щастлив с теб, защо го направи? Знаеш ли колко пъти съм си казвала: добре бе, защо точно сега? Обичам го този човек, защо трябва да му причиня болка? Блюдата на везните (аз съм зодия Везни) се въртят като обезумели и се чудиш как да постъпиш... Според будистите човек се преражда и в настоящия си лайфтайм среща хора, с които има недовършени във времето неща, за да ги довърши. Така че в един момент нещата просто се случват... След 36-37 г. в живота на повечето хора настъпват трусове. Не знам дали е криза на възрастта, но със сигурност е преломен момент, в който повечето мъже или жени искат да им се случи нещо различно. Казваш си: искам да опитам... Не че в един следващ момент няма да е горе-долу същото, но никога не е съвсем еднакво.

В този момент си спомням как на всичките си ревюта представяше съпруга си и казваше, че това е човекът до теб, на когото дължиш много…

...Обаче, знаеш ли, едно време съпрузите са спели в различни спални, за да не се изхабят емоционално. Любовта е хубаво чувство, но хората трябва да се разделят от време на време. Защото когато имаш нужда да заредиш батерията си, за да си по-пълноценен, откриваш, че няма откъде да го направиш. А и ти няма какво да отдадеш на другия. Мисля, че е по-добре да приключиш една връзка в силен момент, за да останете двамата близки, отколкото тотално да се изхабите и да няма какво да си кажете.

Прие ли Антон твоята позиция?

Когато му я казах, ми отговори, че това на нас никога няма да ни се случи, защото не сме регулярно семейство. Но с мен се случи. Тони го изживя много тежко, аз също. Погледнато егоистично, е по-добре ти да изоставиш другия. Но повярвай ми, да живееш с чувство за вина е най-голямото наказание. Знам, че подложих мъжа си на изпитания, каквито никога не съм искала да причиня на никого и не бих искала да причинят и на мен. Най-големият ми тормоз беше как да си запазим  приятелството. Не съм човек, който къса и хвърля всичко зад гърба си. С първия ми мъж например останахме добри приятели. Слава Богу, и с Антон успяхме с взаимни усилия…

Имаше ли моменти, в които си опитвала да запазиш брака си? 

С астролога Иван Станчев, лека му пръст, бяхме приятели. Дадох му рождените дати на двамата мъже около мен. „Този, 80-и набор, какъв ти е?“, попита той. Отговорих, че е син на моя приятелка. Защото ми беше неудобно да му кажа, че ми е гадже. „Защо ме лъжеш, той ти е любовник.“ Продължих да отричам. „Виж бе, моето момиче, линиите на мъжа ти, на теб и на младежа така се пресичат, че и да бягаш, няма да успееш да се откачиш.“ Тогава се опитвах да избягам от Димитър, за да не разбунтувам всички около себе си. Така че - да, имала съм моменти, в които се опитвах да си запазя брака, да не обиждам никого, да не става ситуацията, в която попаднах, достояние на всички. После си казах: добре бе, от кого бягаш? Бягаш от себе си. И избрах Димитър. Ако е дал Господ, един ден ще се събера отново с мъжа ми. Времето ще покаже. 

Като прочете това твое откровение, Митко ще се огорчи. Ти очевидно нямаш идея за дълга и стабилна връзка с него.

Не, недей. С господин Салджийски 12 г. правихме проекти с мисълта, че ще сме заедно завинаги. А виж какво направих аз. Сега размишлявам от позицията на зрелия човек, че ако мъжът до мен един ден реши да си тръгне, няма да го спра по никакъв начин. Напротив. Ще му помогна с каквото мога, защото искам да бъде щастлив. Да го карам да стои при мен, защото ми се е врекъл във вярност и любов? Това е тъпо. То значи да го задуша. Какво ще постигна? Едно голямо нищо... Ще ти кажа какво още ми предрече Иван Станчев. Че няма да се разделя с мъжа ми, но ще трябва да си изживея новата връзка. За първи път си позволявам да го споделя с друг човек.

Албенка, да не би да правим това интервю, за да отвориш по-широко вратата за връщане обратно?

Не страдам по миналото, приемам го като добър учител за бъдещето. Но това, че през тези 2 г. Салджийски се опитваше да ме разбере и ми помагаше да превъзмогна най-тежките моменти, всъщност ме кара да направя тази изповед. Колкото до другото... Немците казват, че не е хубаво да ядеш претоплена супа. Я си представи, че ако се съберем отново, се намразим? Идеята по-скоро ме плаши. По-добре да запазим приятелството. 

И все пак ти в момента се заиграваш с двама мъже.

Явно давам много, след като се борят за мен. Понякога си казвам: Албенке, внимавай, от два стола се пада лесно. И си отговарям: има и трети в крайна сметка. А ако няма, ще си го намеря. Някъде четох, че животът не е купа, пълна с череши. Понякога е само с костилки. Важното е да имаш желанието да си я напълниш отново.

Имаш силна духовна връзка с баща си. Как прие той, че се каниш да разбиеш брака си?

Беше бесен. Написа ми едно красиво стихотворение. Четях и плачех. След това го скъсах, той го публикува, за да ме накаже. После си писахме тежки писма, дълго време не искаше да ме вижда. Не му се сърдя, реагира като родител. Но ми се щеше точно в този момент да бъде по-близко до мен. За тези 2 г. изживях поредица от силно емоционални ситуации. Буквално съм ги прескачала. Понякога минавах през средата на огъня. И колкото и парадоксално да звучи, до мен бяха Антон и Димитър. Двамата се опитваха всячески да ми помогнат.

Друг на мястото на съпруга ти би реагирал с истерии, обиди и т.н.

Никога не ми се е случвало. Ако обаче някой се опита да ми го причини, ще го прегазя бързо. Не съм ангел. По-скоро съм вещица. Навремето вещиците са били изгаряни на клада, защото са били най-интелигентните жени, казвали са истината и не са се страхували от нищо.

И ти без страх пое вината върху себе си.

Затова сега ме болят гърбът и кръстът, емоциите рефлектираха върху тялото ми. Ирен Онтева в един разговор ме попита: „Ама ти си се разделила с мъжа си?“ Да, отговорих, и аз съм виновна за това. „Боже,  какво откровение. Никого не съм чувала да го казва.“ Не бягам от отговорност. Толкова хора се разведоха, смениха жени, мъже, не съм убила човек все пак… Макар че в емоционален план може би съм убила... Можех да изсипя върху Тони какви ли не обвинения. Че ми е омръзнало от неговата ревност, че ме задушава, като не ми дава да се виждам с този, онзи и т.н. Не че не е имало и такива моменти. Но в крайна сметка водещи са хубавите.

Какво каза синът ти за промяната в живота ти?

„Мамо, животът си е твой и трябва да го изживееш, както ти решиш. Но знай, че Тони ми е като баща. Уважавам го, обичам го и винаги така ще бъде.“ Синът ми като мен обича да назовава нещата с истинските им имена.

Как ти се отрази ответният удар на общественото мнение?

Много хора ме обвиняваха и сега бих искала да ги запитам какво биха направили те в такава ситуация. Чух за себе си неща, които се опитвам да забравя. И то от близки приятели. Но пък тогава се появяват истинските. Предимно жени. Вероятно по някакъв начин минали по моя път. Някои дори не знаеха какво точно ми се случва, просто усетиха, че имам нужда от подкрепа. Защото в такъв момент ти трябва някой, с когото да споделиш. Въпреки това не държа злоба и няма хора, с които да не си говоря. Понякога, когато минавам покрай река – най-силния енергиен източник, мислено изхвърлям с очи нещата, които не ми харесват, които ме обременяват и натоварват, и продължавам напред.

Очакваше ли в живота ти да се появи нова любов?

Не беше планирана и чакана. Не съм я търсила, дори не съм мислила, че ще ми се случи. Митко е изключително интелигентен и много ме обгрижва… Даже на моменти прекалено, бих казала.

Кажи ми малко повече за мъжа, в когото си влюбена.

Терапевт е, кадърен и грамотен професионалист, един от най-добрите в България. Управител е на моята Галерия за масаж и освен че работи като терапевт, се занимава с обучението на нови хора, изобщо с цялата организация в галерията. Според мен е роден за тази професия, защото е с хубава енергия и със сериозно отношение към това, което прави.

Как се запознахте?

На едно парти. След това започнахме да си говорим професионално. Преди 15 г. съм завършила обучение за масажист и още тогава имах идея да създам бютифарм - понятието СПА го нямаше. Димитър стана музата за реализацията на този мой проект. Може да прозвучи грубо, но го използвах, защото видях, че ужасно много му се работи и че го прави с отношение и с мисъл.

Т.е. освен любима, ти си му и работодател. Което значи, че не би могъл примерно да скрие от теб и два лева.

Никой мъж не е крил парите си от мен. Господин Салджийски например има дете от първия си брак. Естествено, че се грижи за него. По-добре да си информиран, отколкото да крият от теб. Освен това не съм дребнава. Когато всички са щастливи, съм щастлива и аз.

Не те ли притеснява, че си с 12 г. по-голяма от Димитър?

Когато бях на 22-23 г., мислех, че мъжът трябва да е по-голям, защото жените остаряват по-бързо. Сега смятам, че мъжете не харесват само черупката, а и това, което стои зад нея. Те донякъде се плашат от интелигентните и амбициозни жени, но дори без да си го признават, предпочитат да имат до себе си силна жена. Месеци след като съм се разделяла с някои мъже, те са ми казвали, че търсят друга, в която да има частичка от мен. Разбира се, и жените търсят интелигентни мъже.

И все пак, ако те изостави?

Мои приятелки казват: той е много по-млад от теб, утре като те остави, какво ще правиш сама цял живот? За мен това са глупости, закостенели щуротии. По-добре сама, отколкото с лош избор. Други пък казват: като те познаваме каква си луда, по-скоро ти ще го изоставиш. Не изключвам и тази възможност. Аз съм волна птичка божия. Обичам свободата си, обичам да съм независима и да не се съобразявам с никого. Абе, хем съм помъдряла, хем не чак толкова. Искам да запазя онова момичешко в себе си, онази щуретинска лудост, която ми е заложена в характера... Обещала съм си един ден да напиша книга. Може да се казва “Да обичаш двама”. Изневярата е адски тъпо понятие, въведено от някого, за да има конфликти и неразбирателство.

Искаш да ме убедиш, че въобще не ревнуваш?

Е, дразнила съм се в някои ситуации, но умерено. Да задушаваш някого с лудата си ревност, значи да развалиш любовната връзка. По-добре да го пуснеш да се наживее, пък ти през това време прави, каквото искаш. С първия ми съпруг бяхме точно така. Той е с 8 г. по-голям от мен и знаех, че ходи напред-назад. По-добре ли беше на 20 г. да се тръшна вкъщи с бебе на ръце? Да го следя, да припадам и да рева вместо, грубо казано, да си бия камшика и да си правя каквото си искам? Аз знаех, че той ми изневерява, и той знаеше, че аз му изневерявам. За 8 г. брак нямахме нито един скандал.

Но не си имала романтиката, която очаква от една връзка 20-годишната жена.

Бях страшно амбициозна и исках от живота много неща - да уча, да работя, да имам кариера. Във въображението ми живееше една друга, прекалено успяла жена с хубави дрехи и бизнес с мода. Този образ ми беше двигател, а не представата за любовта като романтична идилия. Забременях, исках да родя детето си и се омъжих. Прекрасно е сега да имам голям син, с когото сме приятели. Даже някои ме питат дали е гаджето ми... Може би ако не се беше появил Салджийски, нямаше да се разведа. Бях на 26 г., бях се изморила от купони, приятели, лайф, беше ми се приискал топлият пристан на класическото семейство... Но ето че след 12 г. дяволчето отново се разбушува в мен.

Сега да поговорим малко за пари. Не изложи ли на риск бизнеса си, като се раздели с господин Салджийски? Той винаги те е поддържал финансово.

Много ми е помагал, няма да си изкривя душата. Но все пак “Рошавата гарга” е мое чедо. Вече съм изградила име, знаят ме в публичното пространство като дизайнер и като фирма. Това в момента ми помага. Винаги съм имала възможност да не работя, но никога не съм си го позволявала. Връщала съм се от провинцията в София дори и за да изкарам 20 лв., независимо колко съм получавала в момента. Освен това много други мъже са ме подкрепяли – морално, емоционално, с мнение, с пари на заем. Първият ми мъж също ми е помагал... Не съм светица и никога не съм претендирала да съм такава, обаче през всичките препятствия и житейски пътеки, по които съм минала, съм имала до себе си от най-добрите мъже. Мъже, които са ме разбирали, никога не са ми създавали пречки, напротив – карали са ме да се чувствам дама и са ме направили да бъда дама. Затова си мисля, че съм една щастлива жена. Животът ми е интересен.

Как успяваше да работиш в двете години на психически дискомфорт?

Всъщност точно в този момент бях най-работоспособна. Бизнесът ми беше спасението да не мисля, че съм влюбена в един и съм наранила друг. Натворих куп неща, бях като танк, мачках и прегазвах всичко пред себе си. Създадох Галерията за масаж, ремонтирах офиса на “Рошавата гарга”, лягах си в 2 ч., ставах в 6, обувах едни ботуши и ходех на работната площадка, борех се с майстори, виках - хамалка абсолютна. Снимах в „Огледала“ на БиТиВи, започнах да водя всяка сряда на живо моден модул в тв7, ходих по изложения Париж-Милано, взех нови марки, пътувах непрекъснато. Колата ми - сребърно ауди 6, викам му Сребърната кралица, ми беше станала като втори дом. През това време си живеех вкъщи при съпруга ми. Абе, луда работа. Имам едно количество безсънни нощи, които не мога да изброя. Седмици наред по цели нощи четях, а денем работех на бързи обороти. До деня, в който просто не можах да стана от леглото. Надигах се, повръщах, лягах, не исках да виждам никого. Това беше отмъщението на тялото ми за абсолютната свръхпреумора.

На 27 септември ставаш на 40 години. Твоята равносметка?

Човек остарява, колкото и да не му се иска, колкото и да изглежда млад. Осъзнала съм го и не ме плаши. По-добре така, отколкото да си замъгляваш главата, че си продуктивен, както преди. Нямам да кажа толкова като дизайнер, колкото преди 17 г., когато започнах с модната си къща. Сега имам екип от моделиери, които работят за името си и затова са по-напористи. Аз минах на друго ниво. Слагам, както се казва, финалните акорди и се правя леко на маестро. Занимавам се и с други неща. Тръгнах да правя ново тв предаване по тв7 – “Фешън вирус”, в което искам да прерасне модният модул, който водя. Едно предаване за мода и стил, за по-екзотичните модни дестинации. Развивам се и като ръководител. Знам какво може всеки от модната къща и от Галерията за масаж. Искам хората да доразвиват командата, която съм дала, и да проявят творчество. Колкото до личния ми живот... Не разказах какво се случи с мен, за да се оплаквам. Даже пожелавам на много жени да имат щастието да изживеят такава любов. Чувствам се млада. И това е прекрасно. Спираме да играем, не защото остаряваме, а остаряваме, защото спираме да играем.