Исках да видя що за човек е тоя Денис – басист и фронтмен на група „Ахат”, която побърка метълите с националното си турне тази есен. Исках да науча повече и за мъжа с толкова много лица, когото Наталия Симеонова твърди, че обича, но за когото напоследък не иска да говори нищо, нито хубаво, нито лошо. И без да си поставям за цел, разбрах истината – Даниел Ризов не живее с водещата на „Море от любов” повече от две години. И за него връщане назад няма.

Съжалявам, Наталия, но човекът, за когото все още формално си омъжена, призна, че иска да има собствен живот. Че не иска да бъде само мъжът на Наталия Симеонова, красивата, умна, чаровна и сърцата телевизионна звезда. Уви, такава е понякога цената на женския успех... Но от друга страна пък, Наталия, брой ме сред жените, които ти завиждат за красивата любов с този неустоим чаровник, който казва, че най-хубавото нещо в живота му е детето ви.

Денис, някъде прочетох, че музиката ти е бизнесът, а бизнесът ти е за удоволствие. Не е ли по-логично да е обратното?

Аз правя всичко само за удоволствие, но тъй като музиката, която винаги ми е била хоби, не може да е бизнес в България, се хванах с неща, които да ми осигуряват висок стандарт на живот. Ако това можеше да стане само с музика, с друго нямаше да се занимавам. Но всъщност аз и с бизнеса приключих, защото се разболях.

Как така се разболя и спря?

Ами от една болест, от която непрекъснато хълцаш, се разболях. Не знам дали си чувала. Такава болест няма. Хълцането е условен рефлекс. Обаче аз започнах да хълцам на всеки три секунди и така 20 дни. Лежах в две болници. Решиха, че имам херния на диафрагмата и трябва да се оперира. Като е така, казах си, поне да го направя в Германия. Отидох там и се оказа, че няма нужда от операция. Дадоха ми някакви хапчета и ми мина, но се оказа, че хълцането ми се дължи на стрес. Някакви нерви в стомаха предизвикват това непрекъснато хълцане.

И заради него се отказа от бизнеса си!?

Да, реших, че колкото и много пари да изкарвам, не си струва да си рискувам здравето. В България обстановката за правене на бизнес не е благоприятна.

Нали имаше и бизнес в Щатите?

Да, там има ясни правила, но виж, аз не съм бизнесмен. Удоволствието да правиш бизнес е в това да спечелиш много пари. Но като ги спечелиш, то изчезва и за мен няма вече смисъл да се напрягам. Аз съм си музикант. А и съм изкарал вече достатъчно, за да не се налага да работя докато съм жив.

Кога започна, та успя и да забогатееш от бизнес извън музиката?

Когато бяхме с групата в Холандия, видяхме колко са важни парите и че само с музика няма да ги спечелим. ОК, казах си, връщам се в България и регистрирам фирма. Започвам да печеля, за да мога да си свиря без да мисля какво ще ям утре. И направих фирма, една, две, три, четири, пет. Станаха много, но това престана да ми носи удоволствие. Имам периоди от живота си, от които нямам никакви спомени - 1991-98 само работех, правех някакви чудеса, имах магазини, продавах телевизори. Изкарваш някакви пари, купуваш каквото ти трябва и после почваш да служиш на парите и на фирмите...

Ти на колко си години?

На 43, пенсионер.

И колко пари си натрупал, за да си позволиш да кажеш баста, не мога повече?

Доста, но не съм ги сложил на сметка в банката, а съм ги инвестирал. Каквото ми е останало от 15-тината милиона долара, които съм направил през последните десет години, съм ги вложил в недвижими имоти. Това е консервативна инвестиция, която няма начин да изгубиш. Инвестирал съм и в губещи начинания, разбира се. Пробвал съм какво ли не, обичам нови неща, които аз да направя за първи път. Първият магазин само за електроника в България беше мой. Никъде нямаше такъв - продаваха се заедно уиски, сапуни и телевизори. Аз направих първия специализиран магазин за телевизори на Попа. Година и нещо след мен започнаха да се появяват и други. Първото селище от затворен тип в България също направих аз. Много често ходех в Америка и тъй като не исках да живея там, реших да си направя Америка в България. Copy-Paste направих, оградих едно място и сега да отидеш, ще се почувстваш като в Щатите. И духът, и правилата са същите.

Ти къде живееш сега?

В комплекс „Макси", купих си апартамент, готов, обзаведен, прилича на хотел. Тя и къщата ми в Тампа, Флорида, е същата. Нищо особено. Имам много музикални инструменти - китари стърчат отвсякъде, пиано, големи телевизори.

А с кого живееш?

Сам.

Защо сам?

Защото в момента нямам гадже. Аз съм много свободолюбив, обичам да си правя каквото си искам, а когато съм с някого, страшно много се съобразявам с него. Такова едно вътрешно противоречие. Случва се. Човекът е стадно животно, винаги иска да бъде с някого, но това не може да се случва на всяка цена.

Защо се раздели с Наталия?

Защото се влюбих. И реших честно да си кажа на Наталия, да не го разбере отнякъде другаде. Макар че аз не съм такъв, че да демонстрирам из София с кого съм, да се показвам. Живяхме с нея много години нормално и щастливо. Нямам оплаквания, никога не сме се карали, всичко и сега при нас е много културно. Просто не живеем заедно. Това не е някаква тайна, нали?

Дори и да е тайна, предпочитам ти да ми я кажеш. Питал ли си Наталия защо тя не иска да го признае публично?

Това си е нейна работа. Някак си не върви тя, феята на любовта, която събира хората, да признае, че се е разделила с мъжа си. Макар вече да го казва на някои места.

Вярно ли е, че жената, в която си се влюбил, приличала на Наталия?

Не, освен че беше руса. Нищо общо. Вече и с нея не сме заедно.

Има ли връщане назад? С Наталия не сте разведени, имате дете...

Не. Има само напред. Животът се развива. Аз не смятам, че хората трябва да живеят заедно заради детето.

А ти заради какво се влюби в другата?

Не зная. Просто се случи. Аз не мога да ти обясня защо съм привлечен от една или друга жена - просто или съм привлечен или не съм, химия. Честно казано, на мен жените някак не са ми интересни. Не мога лесно да се впечатля от жена, имам чувството, че зная какво ще ми се случи. И не ми е интересно. Аз не съм кръшкал, не съм изневерявал на жена ми девет или колко там години, но когато го направих, й казах. Според мен много внимание ни се обръща на взаимоотношенията с Наталия, защото тя е много популярна.

Дразнило ли те е това, че тя е по-известна, наричали ли са те само „мъжът на Наталия Симеонова"?

Да, дразни, особено ако човек смята, че има някакви качества и достойнства... Мога да ти дам пример. С Любо Нейков мисля, че бяхме на фестивала на Албена. Отиваме в едно барче в 11-12 през нощта, обаче те затварят. Любо ги помоли да ни дадат по нещо, ей така, за да си поговорим, но те категорични - не. И изведнъж една жена вика: „А, съпругът на Наталия Симеонова! Заповядайте!" И отвориха барчето. От една страна - хубаво. Но на мен ми стана страшно. Осъзнавам, че популярността не пита. Давам си сметка, че не ме дразнеше високият рейтинг на Наталия, а по-скоро популярността на отношенията ни. Като се събудя сутринта, да налетя на някакви фотографи вкъщи, които снимат мебелите или нещо подобно. Губиш си спокойствието по някакъв начин. Ако Наталия не беше толкова популярна, едва ли някой би се интересувал от жилището й. Едва ли биха се завирали журналисти да ме питат какви са ми отношенията с нея. Аз предпочитам да ме питат каква нова песен съм записал, къде свиря или къде ще имам концерт, което би трябвало да е интересно на хората за мен, а не с кого и къде си лягам.

Е, да де, ама ето че сега и аз това те питам и за да не се чувствам гузна, че го правя, нека да върнем разговора към теб самия и музиката ти.

Добре, аз никога не съм правил музика, за да бъда популярен, а само и единствено за кеф. Така си направихме група „Ахат" и до днес свирим за удоволствие, а не за да ни снимат по вестниците и да сме популярни. Да не мислиш, че изкарваме някакви пари от музика? Просто обичаме да свирим. Ходим на турнета, издаваме албуми, работим си музика. Докато новите музиканти се събират за събития - ще има концерт някъде, айде да се съберем и да изкараме някакви пари. Или новите медийни герои, които дължат популярността си на пиара, той ги държи заедно, не че имат някакви големи творчески планове. Те искат да са популярни на всяка цена - ходят по партита, показват се, развяват и най-малките подробности от живота си като медийни събития.

А вие от „Ахат", като сте такива чисти музиканти, защо обявихте, че на турнето ви мацки по прашки ще раздават нещо на публиката?

Оказа се, че не е достатъчно само да се каже, че ще има концерт, медиите трябваше да бъдат привлечени с нещо по-така. Ако обявим, че ще имаме концерт във Варна, никой не пише за това. Но кажем ли, че ще има мадами по прашки, всички го разтръбяват.

Какво най-много те зарадва по време на това турне?

Мен винаги ме кефи, когато има хора в залата. Защото ние сме от малкото, дето свирим на билет. Хората са разглезени и са свикнали всичките звезди да им се сервират безплатно на площада. Да дадеш пари за билет за концерт на българска група е прецедент в България, но ние продължаваме да свирим така. И въпреки това на концертите ни има хора. Е, не колкото на площада...

Отдавна не сте издавали албум.

Миналия месец издадохме един концертен. Сега записваме един друг, според мен ще е по-силен от „Похода", защото ще има много хубави песни от едно време, които никога не сме записвали. Има и чисто нови няколко. Записахме и една песен със Симфоничния оркестър. Ако вървят добре нещата, може би януари-февруари ще сме готови. Тук няма студиа, каквито на нас ни трябват. От 90 година не бяхме записвали в България, тогава го направихме в Холандия, 1998-99 записвахме в Америка. Сега, след толкова години, в България продължава да не може да се записва на лента и в голямо студио на нормален пулт.

Дъщеря ти харесва ли твоята музика?

Да, беше на концерта в София. Мисля, че я харесва. Тя слуша много. Аз не й влияя, може би само с това, което пускам в колата си. И се радвам, когато после чуя, че го има на своя iPod. Много ми е интересно с нея, тя е най-хубавото нещо в живота ми.

Искаш ли да имаш още деца?

Не зная, не съм мислил. Много е хубаво, но и много ангажиращо. Така ми се получиха нещата, че в момента не мисля за това. Човек трябва да узрее, за да има дете. Някои жени казват, ау, цъка ми биологичният часовник, трябва да имам дете. Аз не съм жена и нищо не ми цъка, така че имам време да зрея и да мисля, живи и здрави.

Суетен ли си, Денис?

Не много, но да. Кой не е ? Много е смешно, но аз не обичам да се гледам по телевизии, което означава, че си представям, че съм по-готин отколкото съм.

Как се отнасяш към подобренията във външния вид?

Положително. Аз съм живял много време в Калифорния, където това не е нормално, а задължително. Всеки трябва да търси в себе си някакво равновесие. Ако не се харесваш, нормално е да се поправиш. Разбира се, за да отслабнеш, е по-добре да не ядеш, отколкото да си направиш липосукция например.

Имаш ли татуировка?

Не и то знаеш ли защо? Защото не мога да се реша точно какво да бъде, смятам го за толкова важно, че непрекъснато го обмислям и още не съм го измислил. От мен се очаква да съм татуиран, карам мотор, хората с моите интереси и вкусове отдавна са го направили, но аз още се туткам. Същото е с яхтата ми - единствената яхта без име е моята.

Какво у себе си би променил?

Иска ми се да тренирам повече, ама си имам две хернии, които много си обичам, защото оправдават мързела ми. Преди две години бях много по-тежък и на принципа, че няма по-дебели, само по-ниски, като станах по-дебел, започнах да нося обувки с платформи, всички викаха отслабнал си. Като започнах да хълцам, наистина отслабнах с десетина-дванайсет килограма - трябваше да хълцам, та нямаше кога да дишам, камо ли да ям. Реших, че така и така съм отслабнал, да не се оставям да насвинея, защото лакомията е заразна. Промених си начина на хранене. Имам и кантар у нас, който е в паунди - половинки и цели. Като кача 200 г, това е половин паунд и се стряскам. На другия ден внимавам какво ям. С такъв кантар се отслабва лесно. Губиш 200 г и виждаш една половинка, което те стимулира да продължиш. Половин килограм се губи по-трудно от половин паунд, нали?

Колко паунда си сега?

Харесвам се като съм 186 паунда, не зная колко кила е това, 83 ли... Като стана 190, видя ли деветката, спирам да ям два-три дни и много лесно смъквам.

Какво е любимото ти ядене?

Спагети с кренвирши. Поръчвам си в пицарията едни много пикантни вегетариански спагети и като кажа, че искам да добавят много кренвирши, даже не питат за адреса, знаят, че са за мен.

Как си с алкохола?

Зле. Почти не пия. Никога не ми стана вкусно да пия алкохол. Не мога. Втората бира в живота си изпих през декември 2005 година с един приятел футболист, Калин Банков, който живее в Америка. И оттогава по някой път ми се случва да пия бира. Имам някакви спомени от социализма и ми е готино да пия Туборг , по-лека е може би.

Познавах баща ти, той държеше на пиене...

Да, и пееше също така. Коронният му номер беше „Руфинка". Като почина татко от рак на белите дробове, спрях да пуша. Пет години не пуших, после реших, че си имам expiration date - сам си го определих - независимо дали пуша или не и сега ми е много сладко.

Докога ти е срокът на годност?

2028 година изтича. Ако и след това съм жив, трябва да започна работа. Шегувам се, разбира се. Но мъжете и в рода на майка ми, и в рода на баща ми не живеят по-дълго от 62-63 години. Реших, че няма да съм по-различен и си направих сметките. Не сме вечни, нали? И има време за всичко - и за велики дела, и за учене, и за почивка. Сега аз съм в периода, в който започвам да мисля и за себе си. И откровено казано, се чувствам като на 20.

Докога ще вееш дълги коси?

Аз съм хеви метъл. Аз съм стриган и съм бит заради тази коса и ще ходя с дълга коса, докато имам коса на главата си. Знам, че не е модерно, че с възрастта дългата коса те прави да изглеждаш още по-лошо, обаче не ми пука. Ял съм бой заради тая коса и си имам комплекс на тая тема. Плюс това на концерти върши работа, това си етикет при нас, а аз сега ще ходя по концерти. Даже винаги съм искал да ми е по-дълга и ме е яд, че не ми расте достатъчно бързо. Имам добър фризьор, с него пробвахме какво ли не - рязахме по малко всеки месец, правихме разни там други магии. Искам да ми е отпред до циците, но някак не ми се получава, започва да цъфти.

Ще си направиш екстензия.

А, копчета в косата не мога да търпя. Толкова дълго съм се занимавал с продукти за коса, че накрая трябва да измисля нещо за себе си.

Какво правиш, когато си вкъщи?

Гледам телевизия, сериали на НВО, имам няколко много любими и съм си купил на дискове всичките им сезони. „Антураж" вече се върти и тук. Много мразя обаче като ги превеждат с дублаж, смятам, че дубльорите нямат време да изгледат филма хубаво и спестяват голяма част от ефекта на диалозите. Другото, което обичам до полуда, е да гледам американски футбол и хокей на лед. Като съм в Америка, ходя на всички хокейни мачове, купувам си билети за целия сезон. Комшиите ми от Тампа играят в отбора. Сега съм си сложил едни сателити у нас, американският ми телевизор съм го вкарал през компютъра. Аз се върнах от концерта в Благоевград в 11.30, за да си гледам мач. Неделя вечер особено през сезона на американския футбол не можеш да ме накараш да изляза, нищо не ме интересува. От края на август до края на януари аз всяка неделя съм пред телевизора. Край.

„Море от любов" гледаш ли?

Не, не ми е интересно, сладникаво ми е. Уважавам професионализма на Наталия, на Маги също - много добри приятели сме с Маги Халваджиян, знам, че правят хубаво предаване с много висок рейтинг, но не го гледам. В началото го следях - беше ми интересно как се развива. Наталия си вложи душата в него. Тя е много емоционална и като прави нещо, дава сърцето си. Сигурен съм, че и друго да хване, ще й се получи. „Рококо", музикалното й предаване едно време, също беше много хубаво.

А някое от риалити предаванията сега не те ли вълнува?

Не, първо защото в България те са много просташки. Вероятно публиката е такава и продуцентите се съобразяват с това. Участвал съм в производството на Стар Академи като музикален продуцент, та знам и кухнята на риалити шоу така че изненади за мен там няма.

А обичаш ли да бъдеш изненадван?

Да, много, но рядко ми се случва. Много скучно живея. Аз изненадвам и обичам нестандартните изненади, необичайните неща. Хората обаче харесват предвидимостта, да знаят какво ще им се случва ден подир ден, час подир час, да знаят какво ще имат за вечеря в седем вечерта.

Кое човешко качество най-много цениш?

Интелигентността. За съжаление има недостиг в България на интелигентни и интересни хора, които са постигнали нещо, дори и да не са признати, хора с позитивно отношение към света. Да казвам ли имена? Васко Василев, Албена и Максим, Маги Халваджиян, Иван Амебата... Тия хора работят със знак плюс пред себе си.