Разбира се, никога не съм смятала, че е кучка. Но по-нататък ще разберете защо нейното интервю носи това заглавие. Винаги съм се учудвала на странната смесица от пуританщина и дързост, която носи в себе си, на чист прагматизъм и наивен идеализъм, на агресивност и неувереност.
Уважавам я затова, че не спира да задава въпроси. Е, прекалява понякога. Но нейната работа е да задава въпроси.
А да задаваш въпроси на Венета, и то в момент, в който е разстроена, не е лесна работа. Сълзите й са истински. Тя е истинска - добра, лоша, престорена и непресторена - тя е истинска. Тя е такава - Вената Райкова. Без грим и с права коса прилича на ученичка, а прясно татуираните й с перманентен грим вежди са почти гротескни на нежното й лице. „Скоро ще станат като истински, сега още има рана от татуировките." Отслабнала е с няколко килограма. Идва в редакцията точно на секундата, свива се на дивана и чака въпросите. За развода, естествено. За проваления й брак. Готова е храбро да посрещне факта, че се е „провалила". Това също ми харесва в нея - когато сбърка, или се провали в нещо, го посреща достойно, без да лъже и шикалкави. Предаването й „Горещо" е с много висок рейтинг, подписала е договор за още една година, живее най-сетне в собствен апартамент. Малко й трябва, за да е щастлива. Малко любов.
Чувствам се отвратително, когато я разпитвам настойчиво за брака й. Но тя се опитва да отговаря честно. Нали и моята работа е да задавам въпроси. Плаче тихо, сълзите се стичат по бузите й.
След няколко дни идва да уговорим снимките. Точно на секундата. Предлагаме й идеи, които не й допадат. Не го коментира. „Щом трябва, както решите." Тя няма претенции на звезда. „Знаеш ли, казва ми, след интервюто с теб се почувствах много добре, кой знае защо. Тръгнах да се прибирам и спрях пред един шоурум. Влязох и си купих кола. Не знам как ще я плащам, на вноски, но просто направих някаква малка лудост. Имах нужда от това. Цветът е кварц блу, много рядък цвят." „Направиха ли ти отстъпка, като на звезда", питам. „Никога не са ми правили отстъпка - казва Венета, - пък и аз не съм искала. Каква ти звезда..."
След VIP Брадър 2. Възможно е да е свършил и преди това, но аз да не съм забелязала. След участието ни в това реалити шоу нещата започнаха да не вървят, мъжът ми започна да не се прибира по цели нощи. Но очевидно е, че и преди това е имало нещо, което аз не съм забелязала, защото един брак не свършва изведнъж. Не знам кой от двата варианта е по-истинският.
Фактът, че още преди шоуто ходехте на семеен психотерапевт, ми подсказва отговора. Защо всъщност тръгнахте и какво се промени след сеансите?
Инициативата беше моя. Опитвах се да спася брака си. Но за съжаление, нищо не се промени.
Как се стигна до решението за развод?
На въпроса може да отговори този, който е подал молбата.
Сигурна ли си, че в живота му няма друга жена?
До този момент (интервюто правихме в края на юли- б.а.) съм абсолютно сигурна, че в живота му няма жена. Както и в моя няма друг мъж. От деня , в който се запознах с него до ден днешен не съм имала интимни отношения с друг мъж.
Ти си отдадена на работата си и на кариерата си. Смяташ ли, че това е причина за срива във вашите отношения? Колкото и либерален да е един мъж и да признава на думи правото на жената на кариера и успех, той иска преди всичко жена му да е негова функция - да е вкъщи, когато той се прибере, да е покорна, да е къщовница...
Така е било. Аз бях от работа - вкъщи, винаги имаше сготвена вечеря, винаги е било чисто, винаги е бил изпран и изгладен. Моята работа е да посещавам светски партита, не го правя, за да се спася от задълженията вкъщи. И това не се е случвало повече от веднъж в месеца, за един час, докато си направя репортажа. За тези две години и половина, в които живеем заедно, не е имало случай аз да изляза с приятелки на кафе или с компания на заведение вечер. Той може да го потвърди. Бях се посветила изцяло на него. Прекъснах всякакви връзки, дори с близки мои хора, за да може да посветя цялата си енергия на него и на предаването. Дадох всичко от себе си в този брак.
А не търсиш ли проблема във факта, че си силната страна заради професията си и заради известността си? Един мъж иска да може да закриля жена си и той да бъде силната страна. Предполагам, че това го е потискало.
Вкъщи не съм била „силната" жена. Той ме е виждал слаба, разстроена, плачеща, без грим, без „стайлинг". Той беше силното рамо, на което можех да плача. Може би хората предполагат, че вкъщи се разкарвам по жартиери и токчета?
Докъде се простират границите на свободата в брака? Видях те да реагираш много остро и буйно на появата на стриптизьорката в къщата и на неговото участие в един безобиден - по мое мнение, купон.
Той много добре знае защо реагирах така. Моите родители са се развели, когато съм била бебе. Първият ми спомен от баща ми е една снимка, която намерих случайно. Тя е била изпратена до майка ми в пощенски плик. Един ден ровя в нещата на баба и дядо в къщата ни в Попово и виждам снимката - на коленете на баща ми седи една непозната жена, прегърнала го е през врата. Питах леля ми коя е тя и какво прави на коленете на баща ми. Тя ми обясни за връзката му, още докато са били женени с майка ми и тя е била вече бременна с мен. Непознат човек я е изпратил на майка ми, за да й каже истината. Това е причина за развода им. Майка ми е била подложена на натиск да направи аборт, за да не раста без баща. По-късно са я увещавали да ме остави в дом за сираци. Аз преживях много тежко тези неща. Страдах особено през пубертета, защото той не ме потърси никога.
Мислех си, че все пак съм негова кръв... Той е останал в съзнанието ми с тази снимка, с жената на коленете. Затова този тип женско поведение - което стриптизьорките много умело експлоатират, ме кара да реагирам остро. Спомням си, че Гала ме беше поканила в едно предаване, когато тръгна „Горещо". Имах рожден ден - на 2 май, и ми бяха приготвили изненада. Изведнъж голи стриптизьори започнаха да танцуват около мен. Станах и излязох от студиото, те се опитваха да ме връщат и тъй нататък. Не обичам фриволно поведение, не обичам порноканали. Това ме връща към болезнени спомени от детството. Така че реакцията ми не би трябвало да е изненада за Тихомир. Той много добре знае моите лични драми. При това ситуацията не беше купон или място, където можеш да очакваш стриптизьорка. Всички жени бяхме затворени в една стая. Малко или много тази къща променя реакциите на всички. Освен това Биг Брадър каза, не знам дали е излъчвано, че е лоша поличба жени да присъстват на ергенското парти. Когато човек е изолиран, нещата придобиват друг смисъл. Пуснаха съответната музика и аз разбрах, че ще има стриптизьорка. В следващия момент чух гласа на мъжа ми, който каза с такъв тон „о, бейби", че аз се почувствах зле, дебела и грозна жена, която по никакъв начин не може да заинтригува мъжа си. Стана ми обидно. В същото време се стремях да се контролирам, да спя до мъжа си, без да показваме интимност, което щеше да се възприеме като натискане и лигавене. Всичкото това много ме разбалансира емоционално и аз реагирах така.
(Разплаква се.)
Съжалявам, че те разстройвам. Но не мога да не забележа, че на 33 години виждаш нещата само в черно и бяло. Не владееш дипломацията на отношенията между двата пола.
Не. Не, не я владея. Наистина виждам всичко черно-бяло. Но съм си такава. Предпочитам да не премълчавам и да си счупя главата, но да се уважавам. Някой път, като усетя проблем, си казвам, ще си премълча, ще се направя малко на артистка, няма да питам нищо и да казвам нищо. И в началото на разговора се държа като по книгите, меко и котешки, но като усетя, че човекът срещу мен нещо шикалкави, не мога да се удържа и започвам със „защотата". Такава бях и с Тихомир. Предпочитах да си изясня нещата и да спя спокойно. В последните месеци от брака ни той обаче отказа да говори. Или му се спеше, или излизаше с приятели, или не му се говореше. Постоянно казваше, че не му се говори.
Но нали бракът е като един вид предприятие, то изисква своеобразен мениджмънт, който е комбинация от дипломация, безобидно хитруване, дори изневяра, за да изпуснеш насъбраната пара.
Аз не знам как да го правя. Сигурно съм старомодна и глупава, неумела съм. Има ли смисъл да казвам с колко малко мъже съм била в интимен план, след като няма да ми повярват? В медиите образът ми е на мъжемелачка, която е била с най-известните мъже. А това не е така. Аз нямам опит. Не мога да въртя един мъж на малкия си пръст така, че не аз, а той да тича след мен.
А къде виждаш собствените си грешки в брака?
Още не съм на този етап. Опитвам се да не мисля за това, защото раната е още много прясна. Много ме нарани Тихомир с това решение за развод. Просто гледам да се разсейвам, да чета, да се виждам с приятели... Ще видим в съда на 29 октомври. То всъщност няма какво да гледаме.
Имам чувството, че не си решила още в сърцето си да се развеждаш.
Аз не искам да се развеждам. Седмица преди да се изнеса, го молех да се пренесем в новия апартамент. Той отказваше. Искаше да живее сам, да се разделим. Махай се, викаше.( Разплаква се отново.) И макар че не е за пред медии, ще го кажа: плаках и се молих да не разбиваме брака си. Сто пъти му казах, че го обичам. И до ден днешен не искам да се развеждам. Но той вече е взел решение, нищо не може да се направи.
Значи преди това сте се готвели да живеете в ново жилище?
Да, това е апартаментът, който купих с парите от „Сделка или не" и от VIP Брадър. Преди това купихме апартамент с Тихомир, но не можахме да изплащаме вноските и го продадохме. Така че на 33 вече имам собствено жилище. Хем апартаментът стана хубав, хем не го обичам. Казват ми: радвай се, колко хора на твоите 33 имат апартамент. При това купен със собствени пари. Макар че ако разчитам на моята заплата на телевизионна водеща... сигурно щях да си купя апартамент след 20 години. Като се премествах в блока, там нямаше жив човек. Това е такъв страх. Един такъв голям блок с пет входа. И навсякъде - тъмно. Не можаха да ми пуснат кабелната телевизия - никъде в блока няма кабели. Купете си стайна антена. Откъде? Ами от "Метро". Отивам в "Метро", а не знам, че там трябва да имам карта. Бях точно като отровена, така гледах. Напазарувах си от "Метро" вилици, лъжици, неща от първа необходимост. Оставих всичко в квартирата, нищо не съм взела. Не ми трябва нищо. Гледах рафтовете в магазина, без да виждам нищо. С едни черни очила. Толкова ми се плачеше. Идва една жена с бебенце. Искам да ви стисна ръката, каза жената. Поведението ви в Биг Брадър беше достойно. Извинете, че ви досаждам. (Пак се разплаква). Аз бях преди това не смазана на земята, а под земята.
Майка ти как реагира на новината за развода?
Тя не иска да коментира и да се бърка в отношенията ни.
А какво ти каза, когато реши да се жениш?
Че този човек не е за мен и ще ме нарани. Че няма да го бъде бракът.
А ти имаше ли макар и процент съмнение, че той може да те нарани?
Не. Доверих му се изцяло. Разкрих се на 100 процента още преди брака, за да ме види такава, каквато съм, да знае с кого ще живее. Докато той преди брака се държеше по един начин - с разбиране, уважение, ухажване. После ме прие за даденост и всичко това се промени.
Мислиш ли, че дъщерите повтарят семейния модел на своите майки?
Да, ето, майка ми цял живот се е грижила сама за децата си. Работеше на три места, със своите две висши, за да ни издържа. Сега има апартамент, дори издържа приятеля си. Но ние се местехме от квартира на квартира. Тя обаче не ми внушаваше, че трябва да намеря богат мъж и да си живея живота, а все повтаряше, че трябва сама да се оправям и да разчитам само на себе си. Завърших две висши, като нея. Никога не ми разреши да спя на друго място, дори когато бяхме гаджета с Тихомир, а аз бях вече на 30. Това е моят морал от времето, когато имах два чифта обувки и зъзнех по спирките на тролея, до сега. Всичко съм постигнала сама. Не искам да имам лъскава кола с чужди ключове, които един ден може да ми ги поискат обратно.
Не си ли склонна на някакъв компромис, за да запазиш своя брак?
Аз съм направила много компромиси, но не съм съгласна, че един съпруг трябва да си живее като ерген. Аз не разбирам така нещата.
Смяташ ли, че твоята известност е потискала съпруга ти?
На него му беше ясно за кого се жени. Пък и каква толкова известност...
Мислила ли си, че за него е било въпрос на мъжко самолюбие да свали най-красивата и най-известната водеща? Че именно това го е привличало в теб?
То свалянето по принцип не е толкова трудно. Въпрос на мъжка чест е да можеш да задържиш жената до себе си. Ще кажеш две-три заучени фрази, ще бъдеш галантен... И понеже на мен рядко ми се случва да ме ухажват, може би защото мислят, че съм недостъпна, или съм кучка, мога лесно да налапам въдицата. Много лесно е да свалиш известна жена. Но трябва да си много мъж, за да я задържиш.
В твоите връзки с мъже ти ли си наранявала или теб са те наранявали повече?
Аз сравнително късно започнах да водя полов живот - на 18 и половина, това беше лятото на 92-ра, когато станах Мини Мис. През септември се запознах с едно момче. Голяма любов. Месец и половина го държах в напрежение, после се стигна до секса. В началото на моя опит се държах лошо с мъжете. Не знам защо. Може би за да ги наказвам подсъзнателно, или съвсем съзнателно заради баща ми. Очаквах всеки мъж да ме зареже и си казвах, че е по-добре да го изпреваря и аз да го зарежа. Съвсем умишлено и целенасочено се държах гадно. Когато преди няколко години останах без работа, без пари, без гадже, на дъното, започнах да чета езотерична и екзистенциална литература - за живота, за отношенията между мъжете и жените, дори тъпи книги от рода на „Войната за капака на тоалетната чиния", „Мъжете са от Марс, жените от Венера", „Той каза, тя каза". Книги, които са напълно безсмислени, защото се четат само от жени. Те те подготвят теоретично за обърканите взаимоотношения мъже-жени, но отсрещната страна не е чела тази книга, няма и да я прочете. Ако настояваш, ти казва: „Не ме занимавай с глупости". Отсрещната страна си живее в своя свят. И тогава си казах, че ако искам да имам здрава, истинска връзка, просто трябва да променя нещо в себе си. Аз съм добър човек, просто трябва да го показвам. Хванах се и се научих да готвя. Съвсем сама. Промених мисленето си, а след това и поведението си. Винаги съм искала да имам здраво семейство, бракът за мен е бил по-голяма ценност от здравето, кариерата, приятелството.
Кое мислиш, че е по-важното в един брак - сексът или партньорството?
И двете са еднакво важни.
А кое е по-важно в брака - любовта или партньорството?
Сега като се замисля, в нашия брак е имало само любов. Без партньорство обаче. Явно моят съпруг не е чел книги за партньорството (усмихва се иронично).
За теб самата какво е по-важно?
Аз съм искала да получавам любов, но и подкрепа, много... Дори гушкане, това много ми е липсвало.
Мисля, че твоята представа за брака е много идеалистична и детинска. Няма начин да става като в приказките. Отношенията са много по-сложни.
Моята представа за взаимоотношенията между двата пола е предимно от книгите. И то от романтичните любовни истории, разказвани в романите от рода на „Вечната Амбър". В тия романи тя е влюбена цял живот в един мъж, тя го чака, той идва, целува я и двамата доживяват до дълбока старост като се обичат и не се нараняват. Но това става само в романите. Аз никога не съм искала да се омъжвам, но съм си представяла връзка, която да ни свързва дълго, само ние двамата. Само да приключи този развод, повече не искам да чуя за брак. Никога...
Ти какво не харесваш в себе си?
Веждите си. Първото, което направих, когато разбрах, че той е подал молба за развод, беше да ги променя. Отношението на Тихомир ме накара да търся кусури в себе си. Питах се: добре, какво не ми е наред?! Реших да почна с веждите, които никога не съм харесвала. Направих им перманентен грим. Ужасно боли, защото се прави с игла, като татуировките. На първия сеанс телефонът ми звънеше непрекъснато. От всички медии ми задаваха въпроса: „Вярно ли е, че се развеждате?"
Значи веждите пострадаха. А кое не харесваш в собствения си характер?
Трябва да стана по-непукист, да не изживявам нещата толкова. Дори този имидж, който имам, на агресивна, безпардонна кучка...
Това тормози ли те?
Това с кучката е много смешно. Аз умишлено подсилвам този образ, за да държа хората настрани. Защото съм чувствителна и е лесно да ме наранят. Лесно е да се качат на главата ми, защото съм мека Мария.
Сега да ти кажа за кучката. Преди три години Сашка Васева е на гости на "Горещо". Аз я притискам с въпроси, а тя ми вика: „Внимавай какво питаш, да не ти кажа какво мислят хората за теб." И така три-четири пъти. Аз не издържах: „Или казвай какво викат хората за мен, или замълчи"! И тя помълча и изтърси: „Викат ти кучка."
Стана ми много смешно. На мен много са ми повлияли книгите на Джаки Колинс. В гимназията прочетох първата книга от нея - „Кучката". Тази жена страхотно ме вдъхнови. Нейните главни героини са успели, силни жени. Те тръгват от блатото на провинцията, минават през страшни изпитания, един-два развода и накрая успяват да стигнат върховете на кариерата си и да бъдат щастливи. Аз още тогава, като ученичка, си казвах: „Ще стана кучка. Ще успея в кариерата си, ще бъда независима финансово, ще се боря с всичко." Минах през уволнения, интриги и мръсотии, каквито трудно можеш да си представиш. Но успях. Затова за мен кучка не е обидна дума, а комплимент. Кучката има жажда за живот и воля да продължава напред.
И аз на 33 си мисля: животът е пред мен. Започвам отначало.
