Много голи, малко секс

От прословутите първи „еротични“ сцени в българското кино – в „Козият рог“ на Методи Андонов (годината е 1971 – тогава за първи път в български филм се появяват голи тела и за първи, но не за последен път е показано натуралистично изнасилване) са изминали точно 40 години. За това време видяхме планини от голи гърди, много изнасилвания, малко битови задни прашки и няколко „естетски“, премерени, „заснети с вкус“, завоалирани псевдоеротични сцени. И май нито един истински въздействащ секс. Мисля, че 40 години стигат!!!

Добрите еротични сцени са рядкост не само в българското, но и в световното кино и винаги е било така. Хайде, помислете! За колко такива се сещате? Аз лично за двайсетина, не повече.
А в българското кино? Когато бях малка, приемах сцената в банята от „Лавина“ с Иван Иванов и Ваня Цветкова за супер-
еротична. Е, и някои от изнасилванията са ни се получили. Така де, изнасилването си е класика в еротичните фантазии. И това е, поне за мен. Да, има сцени с преплетени голи тела на мъж и жена и във „Вчера“, и в „Любовното лято на един льохман“, и в още много други, но няма сцена, която да те омагьоса наистина.
Мисля, че в българското кино няма истински страстна секс-сцена, защото няма истински добър филм за любов. Дълбок филм за една любов. Нашите любовни истории са винаги схематични и размити в социален контекст, или политически, или някакъв друг. За съжаление ми се струва, че това важи и за най-новите - „Дзифт“, „Тилт“, „Love.net”. В коя от любовните истории в този филм успяхме да се потопим, на коя повярвахме, коя не успяхме да забравим? Да, в „Дзифт“ Захари Бахаров и Таня Илиева имат откровено сексуална сцена, но мисля, че при цялата условност на филма и хладината на черно-бялото изображение тя имаше по-скоро естетско, отколкото наистина еротично въздействие. В „Тилт“ любовта между героите на Радина Кърджилова и Явор Бахаров бе тясно свързана с обществено-политическите промени в България от времето на прехода. И пак нямаше влюбване, прелъстяване, желание. Нямаше и еротична сцена. „Love.net“ пък започва ударно с едно фелацио, което Койна Русева прави на Захари Бахаров при първата им среща. Не го броя за еротична сцена, защото не е. И по някакъв начин ми прозвуча нелепо. После имаше един зародиш на секссцена между Диляна Попова и Захари Бахаров, в началото на който Диляна си захвърля халата и остава гола от кръста нагоре. Обаче пак няма еротична сцена. 
Може би най-сексуалният момент в български филм, който съм гледала напоследък, е една целувка между Асен Блатечки и Радина Кърджилова в „Стъклен дом“. Да, целувките не би трябвало да ги броим за секссцени, ама като няма риба и
ракът е риба.
Мисля си да не би пък да съм прекалено взискателна към нашето си кино. Ето например каква чак толкова еротика лъхаше от „Сексът и градът“? Никаква. Той е остроумен и суперзабавен филм, но не е секси. Четирите почти винаги правят някакъв странен секс само от кръста нагоре и задължително са със сутиени, защото в Америка, за разлика от България, правилата са железни и един телевизионен сериал не може да показва голи гърди току-така (а спомняте ли си какво беше в нашия „Дунав мост“?). Като се замисля обаче и Скарлет Йохансон е със сутиен в секссцена от „Мач пойнт“, пък е безумно еротична. Вероятно защото филмът е дело на Уди Алън – истински сатир, нищо че е дребен, кльощав, стар, плешив и с очила. Сатир си е.
Ами да, Уди Алън го може. Микеланджело Антониони (гледали ли сте „Отвъд облаците“ или пък „Идентификация на една жена“?) е направил гениални еротични сцени, Бертолучи в „Последното танго в Париж“, Бунюел в „Дневна красавица“, Копола в „Дракула“ и в „Кръстникът“, дори Ларс фон Триер в „Идиотите“... Не ми се иска да го кажа, но ще го направя, защото така или иначе си го мисля – може би пък не се е появил толкова мощен талант? Според мен всеки много талантлив човек е силно еротичен, защото талантът (художественият талант имам предвид) е нагон за творчество и съвсем естествено си е свързан с Ерос – силата, която създава, зачева, ражда. Дано да греша за талантите обаче. Може би пък всичко се учи и всичко е въпрос на време.
Наскоро гледах един доста брутален филм - „Убиецът в мен“ на Майкъл Уинтърботъм с Джесика Алба. Ставаше въпрос за властта и за дълбоката връзка между унищожителя, насилника и жертвата, не беше никак лек филм. И имаше много добри секссцени. Бяха вдъхновени от мрачната и дълбинната страна на еротизма, потресаващи, но не можеш да не ги гледаш. И никой не бе мислил да е естетично, пък да е с вкус... Това са еснафски понятия, когато става въпрос за секс. И се чудя защо толкова млади актриси (да, само от жени съм го чувала) все повтарят, че да, да, биха снимали такива сцени, но най-важното за тях е да са „естетски“, да не са вулгарни. Не, момичета, това въобще не е важно. Вулгарно означава „простонародно“ и в секса този вулгарен слой няма как да не присъства. Ама нали у нас всички са аристократи... Важното всъщност е да хванеш зрителя и да не го пуснеш, да го прелъстиш (някой го бе казал това – че актьорът трябва да прелъсти публиката си) и да го пренесеш в твоя свят. Ако можеш естетски – направи го така. Ако можеш вулгарно – направи го така. Но ако не го направиш, нямаш оправдание.  
Някои казват, че българската култура по принцип е свенлива, патриархална, пуританска. Факт е, че нямаме традиции в еротичното изкуство, а само случайни явления. Това важи и за литературата, и за скулптурата, и за изобразителното изкуство. Обясняват го с много неща – и с географската близост до Близкия изток, и с 500-те години османско владичество, и с 45-те години социализъм. Аз си имам моя теория, която уви! не мога да защитя по никакъв начин. Тя е малко „месианска“. Просто чакам да се появи Спасителя – някой много талантлив, много самобитен, много „потентен“ в най-пълния смисъл на думата режисьор, който ще разбие статуквото и няма да мисли нито за комерса, нито за арта, нито за естетизма, нито за вулгарността, а ще бъде себе си на живот и смърт. Просто и секссцените, както и въобще изкуството, и въобще сексът, са въпрос на вътрешен импулс, искра и в крайна сметка на талант. В почти всеки филм, който гледаме, има някакви секссцени. Запомнили сме обаче само онези на големите майстори в големите филми. Така че, ако и вие като мен смятате, че все още не се е появила Голямата БГ Секссцена, значи не ни остава нищо друго освен да чакаме съвсем скоро и нашето кино да си намери Майстора.

Димитър Митовски: „Винаги се старая да сведа до минимум екипа, който присъства на снимките, и никога не разчитам на актьорски импровизации, а предварително разговарям с актьорите, уточняваме в детайли гледната точка на камерата и така нататък. Това са най-трудните сцени. Обикновено казвам на актьорите, че трябва да са истински и да го правят така, както го правят в живота, доколкото е възможно. Когато дадена част от тялото на актьора не е достатъчно красива за снимки, използвам дубльори, каквато е световната практика. По принцип смятам, че в актьорите задължително има доза ексхибиционизъм, а това много помага. Време е и те, и зрителите да разберат, че когато дадена еротична сцена е по-брутална, това не е защото режисьо-рът така си е решил, а защото тази сцена е част от цялото и тя, ако сме професионалисти, би трябвало да е оправдана от сценария. Според мен нашето кино е изключително „свенливо“ заради убийственото влияние, което социалистическият „морал“ е оказал върху него, но нещата бавно започват да се променят.“
Явор Гърдев за „Тилт“: Имахме няколко предварителни разговора извън снимачната площадка, в които обясних към какво трябва да се стремим и какво трябва да избягваме. Уточнихме и технологията, благодарение на която да изглежда, че се прави секс без всъщност да се прави. Най-важното нещо беше да избягваме всякаква показна и преиграна чувственост. За тази цел така организирахме нещата, че целият екип да напусне снимачната площадка, остана единствено операторът на камера Орлин Руевски. Аз също излязох и наблюдавах дублите на контролен монитор в съседното помещение, където беше сложил пулта си и тон-инженерът Пиер-Ив Лавуе. Между дублите не сме правили репетиции. Влизах за съвсем кратки уточнения, свързани с хореографията на движенията на Таня, които трябваше далечно да напомнят движенията на насекомото богомолка. Нещата се получаваха, тъй като най-напрягащото нещо – чуждото присъствие, беше деликатно отстранено.
Йоана Буковска: „Българските режисьори ужасно се притесняват. Така беше и с Иван Андонов в „Дунав мост“, и с Дочо Боджаков в „Моето мъничко нищо“. Като в училище е малко положението. Обикновено ми казват: „Хайде, ти си знаеш!“ и аз си се уговарям с партньора какво точно правим. Новите режисьори според мен са по-отворени. Забелязах го сега, когато снимах в сериала „Под прикритие“ с Митовски, Гочев и Божинов.“
Диляна Попова: „Моята единствена еротична сцена е в „Стъклен дом“, където с Асен Блатечки се търкаляме в леглото. Оставих се той да ме води, въпреки че по сценарий аз трябваше да съм по-агресивната. Но той си е по-опитен, мъжкар е по принцип и е страхотен актьор, така че нямаше никакъв проблем. Режисьорът по-скоро описва онова, което цели да се предизвика като емоция, и се занимава с разположението на камерата. Но това е въпрос и на инстинкт. Тоест не може някой да ти каже погледни така, направи това, вдигни си ръката...“
Деян Донков: „Една от моите секссцени е онази с изнасилването във филма „Изпепеляване“ на Станимир Трифонов. Принципно съм съгласен, че режисьорът трябва да води, обаче в случая аз дадох предложенията. Питах горе-долу как се движи камерата и тъй като моят герой е военен, реших, че ще извия ръцете на Параскева така, както военните го правят, когато слагат белезници. Така я поставях в беззащитно положение.“