Генетична провокация за 3 минути

или как едно красиво момиче разби мита за това, че с наука се захващат тези, чиято външност им отрязва пътя към моделството и киното

„Кажи й да си носи новото секси бельо“, нареди фотографът, на когото показах вестникарска снимка на Александрина Ал Джасем, за да има все пак представа кого ще снима за EVA.
Вярвам, че не само в неговата глава се завъртат подобни идеи при вида на 24-годишната девойка, обявена за българско лице на науката на 2011-а от Британския съвет, след като спечелва конкурса „Лаборатория за слава FameLab“ и отива на финала в Челтнъм, Великобритания. Не защото е млада, умна, красива и секси. А защото въпреки всичко това е сериозен учен. С бонус комуникативни умения, с помощта на които може да привлече вниманието и на напълно индиферентни към сериозни научни разработки и изследвания особи.
Александрина е завършила молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски“, в момента прави магистратура по генетика. Въпреки че изборът на тема за дипломната й работа клони към неврогенетиката, тя привлече вниманието на учени и лаици към една много специфична област на изследване – хората-химери. Именно тази тема избира да представи Александрина в конкурса за млади учени FameLab, като там условието е това да стане достъпно и атрактивно в рамките само на 3 минути. Тя използва за илюстрация на явлението химеризъм не друг, а съветския сериен убиец Андрей Чикатило, който оставя след себе си 53 трупа, изплъзвайки се от разследването само защото ДНК от кръвната му проба е различна от ДНК в спермата му.
По-атрактивно представяне на тема за научни изследвания от това здраве му кажи! Провокация за три минути.
По-нататък не ви е нужна самата Александрина, а само интернет, за да научите, че не всички хора-химери са чудовища въпреки асоциацията с древногръцкото митологично създание. Да ви стане още по-интересно, като разберете, че тези, на които са трансплантирани органи или е преливана кръв, могат да попаднат в графата „хора-мозайки“, което е малко по-различно от химери, но е близо, твърде близо. Защото пак е два генотипа в един индивид, макар и не по рождение.
Вероятно за атрактивното представяне на Александрина има заслуга нейният опит в радиото – откакто е студентка, тя работи и в програма „Христо Ботев“ на националното радио. Не го казва, но е изкушена от журналистиката в сферата на своите широки интереси – от точните природни науки до музика като фадо и фламенко. 
Ей така както може да я срещнете някъде в София – дребничка и крехка, със слушалки на MP3 плейър, с дънки с ниска талия и кецове, Александрина твърди, че никога не е вярвала в широките прави пътища. А в тесните, трудни и стръмни пътеки, които човек си прокарва сам. Затова избрала да се занимава с наука. Макар че признава как, вземайки уроци по цигулка, е мечтаела да стане голяма изпълнителка на световните сцени.
Има малко страшен домашен любимец – огромна космата тарантула, която, слава богу, се храни рядко, но пък поглъща едни симпатични щурци, малки мишлета и дори хлебарки с колекционерска стойност.
Преди изпит Александрина слуша Селин Дион, когато е напрегната, препрочита Йовков. Но най-много обича да излиза с приятеля си, да танцува, да се събира с хора – все пак науката е занимание самотно. Многото часове в лабораторията с бяла престилка я тикат към зависимост от черните дрехи. Дори и заричайки се да не се облича в този цвят, като тръгне на шопинг, все с нещо черно се прибира у дома. И цитира носителката на Нобелова награда Мария Склодовска Кюри, която преди сватбата пише на своя годеник Пиер Кюри: „Не искам друго освен една черна рокля, която да мога да нося в лабораторията...“