Даниела Янков: със сигурност някъде има мъж за мен

Не жена, а човек казват в Сърбия на истинските, готини жени като Даниела

Биляна Иванова 29 August 2011

Не жена, а човек казват в Сърбия на истинските, готини жени като Даниела. Тя „танцува“ само един сезон като българска съпруга и водеща в Нова телевизия. EVA, на която Даниела бе една от най-красивите корици, й гостува в Белград, за да я види в новата й същност на Черния лебед.
 
Даниела се появи в България като жената на телевизионния водещ Андрей Арнаудов след шумна и широко отразена в медиите сватба в Белград. Веднага опроверга скептиците, които очакваха да се издъни като водеща „с връзки“ на „Отчаяни съпруги“ в Станция Нова. На много добър български, с внимание към събеседниците, с мила и подкупваща усмивка, с фино чувство за хумор красивата сръбкиня спечели зрителите. Танцува в шоуто ВИП денс, даде интервюта в различни медии, в които опроверга слуховете, че сватбата им с Андрей е пиар акция. Обичала го толкова много, че не й било приятно дори да чува за предишните му връзки, не можела да си представи как е целувал други жени. После Даниела млъкна. Направи катастрофа с колата си на път за Белград. Два месеца по-късно с Андрей обявиха, че се развеждат. По взаимно съгласие. Повече обяснения за това даде той - „вината е най-вече моя“. Даниела не каза една дума за конкретните причини да напусне мъжа си и България. Остави да витаят слухове за това как не е издържала запоите на Андрей, забежките му, грубостта му... „Изтръгна любовта от сърцето ми“ беше единственото обвинение към него, промълвено публично, след като си замина в Сърбия.
Там я наричат българка, в България – сръбче, Белградска принцеса или просто Данчо. Сега ни посреща в Белград с неподправена радост. Заразни са смехът й, лъчезарността й, желанието да ни покаже всичко, да ни заведе навсякъде, да ни направи свидетели на част от живота й там. В Първа сръбска телевизия нейното предаване се казва „Ексклузив“.

Даниела, прави ми впечатление, че никой не ни попречи да те снимаме на работното ти място. Работя с невероятен екип с много позитивна енергия. Сутрин нямаме търпение да се съберем. Предаването ни стана доста популярно, телевизията е в тройката на най-гледаните и звездите вече сами се обаждат, за да участват при нас. Преди да дойда в България, работех пак в тази телевизия, но тогава беше с друго име.
Като реши да се върнеш, какво стана? Зарадваха ми се, но бяха и в шок, защото не са очаквали да се върна след година. Не след дълго ми предложиха тази работа. Сега поддържам форма със специалните шоута, когато канят големи звезди. Водеща съм и обичам да водя на живо, макар че е изтощаващо. Разчитат на мен за големите проекти и за неща, които се случват непланирано. Това ме кара да се чувствам добре.
Разпитваха ли те за българското предаване, в което беше водеща? Гледали са някои от изданията на “Отчаяни съпруги” в YouTube, но все пак им е странно, че съм била водеща в България, че хората там ме познават, а медиите се интересуват от мен. Абе те и досега не вярват, че говоря добре вашия език. Видяха ме на Балканските музикални награди, където бях водеща, и за пореден път се изненадаха от моя български.
В интернет има филмче “Моментите на Даниела Янков в България”, правено от твой български фен. Знаеш ли за него? Това момче се свърза с мен по Facebook. Показа ми филмчето. Изплаках си очите за тези 11 минути. Толкова е емоционално на фона на една прекрасна сръбска песен, в която основният рефрен е “Липсваш ми!”. Наистина плаках, докато го гледах. Човекът се казва Мартин Милев, приех го за приятел и му благодаря за изключително милия жест.
Липсва ли ти шоуто “Отчаяни съпруги”? Липсва ми. Даже си мислех да направя в Сърбия “Отчаяни съпруги”, но при нас сериалът се казва “Отчаяни домакани” и не е подходящо.
Ти кога си се чувствала отчаяна? Случва ми се 3 пъти в годината за по 30 минути. Има моменти, в които енергията ти изчезва, но при мен не траят дълго.
Заради какво би се отказала от работата си? Не е ли ясно? Аз се отказах от работата си в Сърбия заради любов. Не знаех какво ще правя в България. Бях сигурна, че ще работя нещо, защото ако изобщо спра, няма да се чувствам добре, но по-скоро си мислех, че ще стана гримьор. Затова отначало бях леко отчаяна. Обаче скоро дойде ВИП денс, после “Отчаяни съпруги”... Сега, като си мисля за кариерата ми в България, ми се струва като сън.
Хубав или лош сън? Е, не казах кошмар. Само като хубав го приемам. И в момента, в който се събудих, се върнах в Сърбия. Не си щастлив, когато красивият сън свърши. Измих си лицето със студена вода и се върнах.
Какво те събуди? Един поглед. Един студен поглед...
Сънуваш ли често и вярваш ли в сънищата? Сънувам толкова много, че чак ми пречи. Събуждам се сутрин изморена. Което е лошо. През деня гледам винаги да съм усмихната, позитивна и потиснатите негативни емоции избиват в сънищата ми. Така е още откакто бях дете. Мисля, че психотерапия би ми помогнала, но все още не съм опитала. Иначе не вярвам в пророчески сънища и изобщо не съм суеверна. Никога не съм ходила на астролог или на врачка. Само последния път, когато бях в България на Балканските награди, случайно ме срещна една от вашите нумероложки и ми каза, че мъжът на живота ми в никакъв случай не трябва да е роден между две дати. Сега, като се запозная с някого, приятелките ме питат: разбра ли кога е роден? Обаче като се влюбя, това ще е последното, за което ще се сетя.
Помниш ли онази публична психоанализа, която ви направи психоложката на Биг Брадър Фемили? Накрая тя каза, че с Андрей сте хубава двойка, защото сте различни, а различията се допълват. Какво мислиш за това сега? Сега мисля, че е лошо хората да са много различни. Приятно е, екзотично, даже възбуждащо, но е трудно. С Андрей се оказахме изключително различни. В тази психоанализа имаше един въпрос за секса и отговорът ми доведе до голяма драма. Не разбрах защо! Няма нищо лошо в това човек да е искрен! Всяка двойка има периоди, в които прави много секс, и такива, в които не.
Доколко според теб сексът е важен в една връзка? Много е важен, но не е най-важното. Той влияе на самочувствието на мъжа и помага жената да се чувства жена. За мен сексът е през целия ден – начинът, по който твоят мъж те гледа, докосва, да се чувстваш желана през цялото време. Ако е само физическият контакт, то можеш да го правиш с много хора и да е интересно, но това не е за мен.
Не ти се е случвало да правиш секс само заради секса ли? Не. И не защото съм моралист, а защото не би ми доставило удоволствие. Обичам да се раздавам. Цялата. А не мога да се раздавам на човек, с когото ще съм само една нощ. Всъщност по подобен начин обичам да ям шоколад.
Казват, че шоколадът замества секса при жените. Когато нямам партньор, мога без секс месеци наред, не ми липсва. Не ставам нервна, не мисля само за това. Не знам, може да е и от шоколада. Желанията идват, когато имам мъж до себе си.
Преди няколко седмици стана на 30 години. Направи ли си равносметка? Да. Удивих се колко неща съм направила и останах доволна от себе си. Всичко съм правила със сърце и любов. Не съжалявам за абсолютно нищо.
Обичаш да се хвърляш в дълбоката вода. Не ме е страх. Хората тук ме питаха не се ли страхувам да оставя всичко и да замина в друга държава. Тогава нямах избор. Чувствах се нещастна, когато не съм в България. Сега съм нещастна, ако не съм тук. Винаги съм там, където усещам, че ми е мястото. Там е домът ми.
Сега за какво мечтаеш? Можеш и сама да предположиш. Имам прекрасна работа, невероятни приятели, щастлива съм, живея с майка ми и сестра ми, които силно обичам. Това е моят живот. Мечтая за любов!
Как я мечтаеш тази любов? Как си я пожелаваш? Всичко, което исках преди, го искам и сега. А то е голямата любов. Първият брак е като първата палачинка. Винаги се прави трудно и никога не е като хората. Това е тъпа шега, но се надявам втората палачинка да е успешна. Искам да стана майка. Да си намеря мъж, с когото да мечтаем заедно. Който да ме защитава и аз да съм неговата жена. И като истинска балканска жена не искам да съм много независима. Стига ми да си имам моята работа. Но не да гоня някаква голяма кариера. Винаги ще са ми по-важни любовта и семейството.
Не смяташ ли, че повечето мъже са доста комплексирани? На мъжете тук им пречи, че съм известна. Искат да говорят с мен, но не знаят как. Нямат самочувствие. Тези, които имат пари, смятат, че това е най-важното. Тези, които нямат, и те смятат, че това е най-важно.
Нали си чувала мита за андрогините, които били двуполови, но заради тяхната гордост Зевс разсякъл телата им и така се получили мъжът и жената? Тогава те започнали да търсят загубената си половина, за да достигнат отново единство. Вярваш ли, че някъде е твоята половина и че ще я усетиш, когато я откриеш? Според мен в живота няма само една любов. Можеш да обичаш повече пъти, просто винаги е различно. Със сигурност някъде има един мъж за мен, но още не съм го намерила.
Казвала си, че всички мъже в живота ти са били готини, интересни, много интелигентни… Всичките са суперинтелигентни и умни. Това ме привлича като магнит.
Казвала си ми обаче и че ако събереш всичките си гаджета, може да отвориш психиатрична клиника. Ще те убия! Това е шега между приятелите ми... Добре, ще ти кажа. Очевидно обичам особените мъже. Може би и аз съм за тази клиника. :)
Какви други качества трябва да притежават мъжете, за да ги харесаш? Да се увличат от изкуство. Да обичат поезия. Да виждат дълбочината на нещата. Не мога да съм с мъж, който не харесва театър.
Няма да те питам коя е най-голямата ти любов, защото е тъп въпрос. Да, не мога да кажа коя е, но има една теория, че може три пъти да се обича, и според нея мога да ти кажа, че ще обичам още един път.
С какво те впечатли Андрей? Много е умен, знае изключително много неща. Непрекъснато ме удивляваше и изненадваше. Обича и поезия, и книги, и хубава музика. Знаеш кой е баща му (големият диригент Васил Арнаудов - б. р.), така че той няма как да не е отворен към изкуството.
Няма как да не говорим и за вашата раздяла. Искам да изляза от тази ситуация по дамски. Публичните личности обичат да обясняват защо са се разделили, влизат в подробности кой е виновен. Това е супертъпо, защото отношенията между двама са толкова сложни, че не могат да се обяснят. Аз самата не знам точните причини за раздялата ни. И нямам нужда да се оправдавам и да обяснявам защо тя се случи. Любовта е нещо чисто. Нашата любов беше такава. Срещнах Андрей в Белград и видях едно суперинтелигентно момче с очила. Той винаги остана това за мен.
Може би известността попречи на вашата връзка? Това вече са подробности. Не искам да анализирам връзката ни. Не търся конкретни причини. Да, разведох се. Ще ти кажа само едно изречение от една сръбска песен: “Няма такава сила, която да може да раздели двама в истинска любов.”
Сега, като те наблюдавам, мисля, че изглеждаш спокойна, усмихната и лъчезарна, но все още си затворена. Страх ли те е от нараняване? Да, така е. Трябва ми време. Предпочитам да изчакам и ако видя някой, който заслужава, ще се отворя. Не се страхувам от емоциите си. Не се страхувам от любовта и съм готова да преживея всичко. Животът е много кратък, за да живееш в страх. Но от друга страна, няма толкова лесно да дам сърцето си.
Промени ли се отношението ти към мъжете след развода? Сега съм по-затворена. Трябва ми време, за да стана каквато бях. Но ако кажа, че съм била сама една година, ще е лъжа. Имах връзка. Беше красива по свой си начин, но бързо разбрах, че това не е истинският мъж за мен. Аз наистина не търся. Много съм спокойна, хубаво ми е и вярвам, че ще ми се случи. Тук ме свалят или странци, или клинци…(от сръбски - чужден-ци или много млади мъже). Наскоро един италианец флиртуваше с мен, но си казах: Даниела, стига! Чужденци повече не!
А в колата ми говореше за последната си любов, която е с италианец! Можеш да сложиш заглавие “Даниела има нова любов!”. Влюбена съм в един италианец, поп изпълнител, името му е Тони Майело (Tony Maiello). Има огромни сини очи и пее божествено. Случайно го открих в YouTube. Поръчах си негов диск и сега го слушам постоянно. Според мен имаме прекрасна връзка и се разбираме чудесно. Виждаме се всеки ден в YouTube. Той ме гледа с големите си сини очи, аз го гледам. Казвам му, че го обичам, той нищо не ми казва, но пък ми пее. И така разбирам, че и той ме обича. Музиката му ми връща вярата в любовта.
Коя е най-романтичната и най-красива история, която си преживяла? Случи се с първата ми голяма любов. Той беше македонец, певец - Тоше Проески. С най-хубавия глас на този свят. Но загина. Бяхме на 19 години, често ходех при него в Скопие. Веднъж тръгнахме с колата на разходка извън града, по пътя си купихме сандвичи... Всичко се случи като на филм. Спряхме на едно хълмче, сложихме одеяло на земята, седнахме, той ме погледна в очите и запя едно суперромантично парче на Марк Антъни. My baby you/ Are the reason I could fly/ And ’cause of you/ I don’t have to wonder why… Беше толкова силен момент. Гледахме се в очите и плачехме. Със сигурност това е най-романтичният момент в живота ми. И след това хапнахме сандвичи… Какво да се прави - teen love.
Вчера, когато ме запозна с един от най-добрите ти и стари приятели, ми каза, че той е от категорията “бъбрек”. Какво значи това? Имам трима истински приятели, на които, без да се замислям, бих станала донор, затова ги наричам “бъбрек” приятели. Когато заминах за България, се запитах: като се връщам в Белград, с кого най-много искам да се видя. Така отсях истинските си приятели,. Много е лесно приятелите да страдат заедно с теб. Трудно е да се радват на успеха ти. И ако това се случва, значи до теб стои истинско богатство.
Продължаваш да живееш с майка си и сестра си. Да, поради икономически причини, а и ние имаме много силна връзка. Освен това не мога да живея сама. Нищо не мога да правя сама. Когато няма с кого да хапна, просто не ям. Не мога.
Защитаваш ревностно сърбите, но и българите. Винаги тук обяснявам колко са готини българите. В България пък обяснявах същото за сърбите. Защото много ме дразнят стереотипите и безпричинната омраза. Не давам една лоша дума да се каже за Сърбия, но не давам да се каже лошо и за България. Затова тук ме наричат българка. А при вас ме наричат сръбче. Всъщност имам смесена балканска кръв с лек латвийски оттенък. Може би затова съм така широко скроена. Искам да ти разкажа една история, която с никого не съм споделяла, и може би хората ще помислят, че съм луда. Веднъж пътувах за Гърция с майка ми и баща ми. Бях на 14-15 години. По пътя видях табела, на която пише “София”. Никога не бях ходила в България, почти нищо не знаех за нея. Но когато погледнах тази табела, нещо ме преряза през стомаха. Исках да кажа на баща ми: завий, тръгни към София. Сетих за тази случка, когато тръгнах за София. Тогава започнах да вярвам в знаците, които ни дава съдбата. Наистина чувствам София като мой град. Когато за първи път го видях, ме очарова. Беше като любов от минал живот. Вярвам, че няма нищо случайно, и приемам нещата, които ми се случват, като уроци. Дори и тези с малките роли могат да ти дадат големи уроци.
Имаш една катастрофа, за която медиите писаха много в България. Разкажи ми каква беше ролята на този инцидент в твоя живот. Този ден не бях яла нищо, бързах да тръгна за Белград, имам ниско кръвно, валеше, причерня ми и загубих контрол над колата. Добре че карах бавно. За няколко секунди трябваше да реша дали да вляза в дълбоката канавка отстрани, или да се блъсна в една стена. Избрах стената. Колата беше тотално смачкана. Но на мен ми нямаше абсолютно нищо. Разбира се, освен стреса и синините по тялото. Един човек ме извади и ме закара до болницата в Димитровград. Не исках да тревожа родителите си и не им се обадих, но в суматохата единият ми телефон останал в колата, някакъв човек го намерил и се обадил на приятелката ми Милица. Родителите ми звънят на другия телефон, аз не вдигам, търсили са ме по болниците, преживяха голям стрес. Мисля, че тогава разбрах, че трябва да си тръгна. Точно в този ден видях студения поглед.
Вярваш ли във вечната любов? Хората губят вяра в любовта. Мислят само за пари, работа, успехи. Това е тъжно. Любовта се чувства, любовта се гледа. Не се намира лесно и не трябва да се губи лесно. Трябва да се пази като съкровище, но и от двамата. Аз вярвам във вечната любов. Дори след всичко, което преживях.
Ревнива ли си? Не си навивам историите, даже не ги виждам. Но не би ми било приятно, ако пред мен моят мъж флиртува с друга. Вече нямам доверие на мъжете. Всички около мен, включително и баща ми, обясняват, че няма мъж, който да не изневерява. Това ме обърква и ме дразни. Защото аз вярвам, че ако двама се обичат, могат да си бъдат верни.
Мъчи ли те понякога чувство за вина?  Един път не казах на майка ми, че съм получила тройка, и не можах да спя цяла нощ. Никога не съм пожелала мъж, който е с моя приятелка. И винаги предпочитам аз да страдам, отколкото да страда някой заради мен. Дори едно простичко закъснение за среща ме кара да се чувствам зле. Може би и затова не пия алкохол. За да имам контрол над себе си.
Представи си, че днес е последният ти ден на земята. Какво би направила? Бих събрала всичките си приятели на голям весел обяд. Това бих направила, нещо простичко и обикновено. Нямам недовършени дела. Сметките си изчиствам докрай. Затова никога не съм се сдобрявала с бивши гаджета. Имам смелост да казвам нещата каквито са. По-добре гадната истина, отколкото красива лъжа. А като казваш истината, нямаш чувство за вина.
Как си представяш бащата на децата си? Лежерен, интересен и умен. И баща на две деца.
Ако трябва да си вземеш интервю, какво би се попитала?  Наскоро ми се наложи да направя материал за себе си по повод една клюка, която първо беше лансирана от българските медии, а след това и от сръбските. Че в Кан съм се влюбила в турския актьор Озджан Дениз. Истина е, че бях в Кан. Но с този човек не съм се запознавала. Всъщност единственият турски актьор, когото харесвам, играе Оуз в “Листопад”. Следя сериала и наистина ми харесва.
Майка ти е македонка, имаш ли любима македонска песен?
Всъщност те са български народни песни. Имам една, която с майка ми често пеем и се шегуваме: “Сите девойчиня, мамо, се мажия, най-убави момци зедоя, а аз, най-малата, най-убава мома, си останах, майко, без късмет”…
Ами тя, тази песен, като че ли е точно за тебе. Да, може, но надявам се да не е песента на живота ми.
Бях чувала, че сърбите много псуват, но когато ти - нежно, русо, красиво създание, изкара една тирада, просто останах без думи. Това е наша психология. Когато искаме да кажем, че нещо е много красиво, казваме “Лепо, пичку матерну”. С псувните подсилваме значението на израза за хубаво или за лошо. Един от нашите най-известни и любими изпълнители има песен, където в припева се пее “А он да каже йебо те нигде такве лепоте на целом свету”. Т.е. за да обясни колко е красива една жена, казва “Йебо те!”. И деца, и възрастни пеят тази песен. Когато за първи път говорих с майка ми пред Андрей, той беше втрещен. “Йебо те” е долу-горе като вашето “амиии”… Тези думи просто минават през нашите изречения и изобщо не ги забелязваме. Разбира се, в предавания на живо са забранени. И аз затова съм малко по-обрана. 
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР