Райна и Йосиф Сърчаджиеви

Актьорът Йосиф Сърчаджиев е на авансцената не от вчера. Човекът Йосиф Сърчаджиев предпочита да държи личния си живот зад кулисите.

Мариана Антонова 22 April 1999

Снимка: Калин Руйчев

"Случка в зоопарка" в Общински театър "Възраждане" - София, изкара пред светлините на обществената рампа двама членове от семейството му - съпругата Райна Томова, режисьор на пиесата, и дъщеря му Ана - главно действащо лице.

Как са разпределени ролите на домашната сцена на Сърчаджиеви? Каква жена е съпругата на Йоско? Райна Томова - съпругата на Йосиф Сърчаджиев, само пред читателките на Ева след десетгодишно оттегляне от публични изяви: преминахме през страшни неща, но нищо не разклати връзката ни.

Запознават се в Стара Загора през 1962 г., когато Йоско е гимназист. Вече 37 години живеят в двойка. Той е Телец, тя е Козирог. Той следва бесния темп на професията си, тя предпочита тих живот сред природата. Иска да живее като листо или като дърво, но знае, че денят им никога няма да бъде спокоен. "Сигурно е суетен като всеки артист. Изглежда, това е част от професията." Разказва за една хубава зима в Синеморец, когато били заедно.

Тогава Йоско вари ракия в местния казан, прави елитно вино от гроздови зърна. Борят се с огромни преспи, с река Велека, заляла шосето към Бургас, носят хляб за селото. "Беше много приятно и хубаво. Бяхме със сина ни Пролетсин и с няколко кучета - едни вътре, други - вън. Печката непрекъснато гореше. Просто, човешко съществуване. Ето такива неща ми харесват, но би трябвало той да се откаже от сцената. Затова го следвам.

От много квартири вече не знам къде ни е домът. Хората пищят, когато се местят, ремонтират, подреждат. Аз го правя с лекота." Няма къща, където Райна да не е направила камина, никъде не са били без дърва и огън.

Той е верен на сцената, тя е изневерила на доста неща. Няколко години е актриса. Издава две стихосбирки. Когато вижда първата на витрината, изпитва чувството, че се е разголила публично - нещо необичайно за Козирозите, те трудно изнасят сърцевината си навън. По три нейни сценария са снимани игрални филми - "Дубльорът", "Адаптация" и "Завръщане".

Отказва се заради цензурата и идеологическата цедка, въпреки че "Адаптация" става кинохит. Прави поредици от документални филми за трудните деца, за заселването на Странджа-Сакар. Два от тях отпадат от състезателната програма на световния фестивал за документално кино в Лайпциг по препоръка на тогавашния централен комитет на комсомола. Искат ги за друг фестивал в Мелбърн, но не заминават нито Райна, нито филмите.

Тя е отвратена. "Изкуството е като оголен нерв. Непрекъснато правиш духовен стриптийз на цялото си същество, на душата си, на интелекта си, на чувствителността си. Има нетактични хора и когато те с гола ръка докоснат този нерв, е много болезнено. И се питам защо трябва да изживявам това. Усещам много остро, просто физически, краткостта на човешкия живот.

Не разбирам как могат хората да живеят, като че ли вечно ще бъдат на земята. Приятно ми е, като гледам, че растенията растат, че цветята цъфтят, че кучетата са нахранени, че децата ми имат самочувствие, защото имат хубав дом например. Струва ми се, че в рамките на един живот това е предостатъчно."

Той достига професионалните върхове. Тя смята, че най-добра за житейска и професионална реализация е средната площадка, защото е " най-широка, най-стабилна и най-достойна." Успяла е да направи всичко, което е искала, за семейството и за децата си и в материален план няма никакви претенции.

Карма за двама

Райна е сигурна, че с Йоско се познават от минали прераждания. Чувстват се като двама души в един - невероятен синхрон на вкусовете, на отношението към житейските стойности, към обществото, към процесите, които протичат в страната, към възпитанието на децата. В емоционален план са преминали през всичко, дори през страшни неща, но нищо не е разклатило връзката им. "Е, не са онези емоции от началото.

Влюбването е чисто психическа болест и тя за щастие трае кратко. Чувствата, които днес са между нас, са толкова сигурни и стабилни. Младостта е време за страхотни драми. Той е бил изкушаван, аз съм била изкушавана, влюбвали сме се, имало е бури. Сега нещата са толкова красиви и спокойни. Обичаме да стоим в Синеморец само двамата. Нямаме нужда от хора. Имаме за какво да си говорим, даже и когато мълчим, е достатъчно. Насреща са морето, кормораните, лебедите по лагуните, невероятното небе, което непрекъснато се мени.

И когато си в една солидна, топла къща на 10 метра от тази прелест, от един суров скалист бряг и непрекъснато виждаш движението на могъщата природа, разбираш точно какво представляваш и въобще какво представлява човекът. Сигурна съм, че ще продължим да се срещаме с Йоско и в следващи прераждания."

Синеморец - пейзаж от друга планета

Райна го открива през 1989 г., докато снима в Странджа-Сакар. Когато за първи път завежда децата, те казват: "Майко, това не е пейзаж от Земята!" Чувстват се като Малкия принц. Синеморец омайва семейството с дъбовите си гори, които стигат до красивите пясъчни лагуни, с река Велека - пълна с много птици и съхранена растителност, с невероятните залези, със сиво-жълто-кафеникавата трева по хълмовете през есента.

Дълго време летуват там на квартира. Плуват с лодка по реката и се прехласват по чаплите и по рибите, които скачат на метър над водата. Купуват две места - 330 и 450 кв.м. Райна се втурва с много енергия да устройва нов дом, иска да живеят в Синеморец не само през лятото. Слагат на подиум две стари бунгала, по средата правят дървено холче с ламаринен покрив. Получава се красива, уютна къщичка с печка и с комин.

Всяко следващо лято правят по нещо - садят в двора туи и лаврови храсти, оформят дървена ограда. По-късно на другото място построяват стабилна къща - ниска, с две спални с прозорци в керемидите на покрива. Двигателят е Райна. Йоско се включва, когато е свободен. Обича да работи с ръцете си, непрекъснато върши нещо по покрива и по тавана. Има работилница с всякакви инструменти.

Реже, стърже, боядисва, кове, прави рафтове, занимава се с градината и с двора. От две години имат открито лятно заведение "Синьото лъвче". Архитект и на къщата, и на ресторанта е Райна. Там лично ръководи кухнята, всичко се прави по нейни рецепти и под неин контрол.

"Приятно ми е да гледам как хората се хранят в нашето заведение и да знам, че всичко това съм направила аз. Прекрасно е да посрещнеш изгрева там - небето първо е лилаво-мораво, после лилаво-оранжево и след това изплува дискът на слънцето. И понеже е минала цялата нощ, пили сме малко алкохол и много сме се веселили, е страшно хубаво. Е, кажи ми как да заменя всичко това с някакви прашни сцени и задушни студия!"

Добрият домашен дух Райна

Райна е енергийният двигател, събирателната сила и режисьорът зад кадър на семейството. "Ако не бях аз, всичко това нямаше да го има. Наскоро една приятелка ме попита: "Абе какъв е тоя твой живот? Всичко, което децата ти искат или трябва да се свърши за семейството, все ти го правиш!" И си е така. Направих "Синьото лъвче" заради сина ми. Той е управител. Сега тръгнах да правя "Случка в зоопарка" заради Ана.

Оказа се, че дъщеря ни има много сериозни данни за актриса. Но ако не бях я водила стъпка по стъпка, нямаше да стигне дотук. Можеше да бъде изоставена някъде по средата и да получи такава травма, че никога нямаше да прекрачи сцената. А виждам, че тя иска и има потребност да бъде там. Всичките роли на Йоско са минавали през мен в буквалния смисъл.

Понякога даже сме писали дълги писма на режисьорите, с които е работил. Да не говорим, че винаги е имал прекрасен дом, където след дългите си пътувания, лутания, умори и какво ли не, се е връщал. И така просто някак си следвам тези деца, следвам и Йосо. Хем съм водеща, хем ги следвам…Не знам кое е по-вярно."