Животът ми е сценарий. Срещам мъж и го вкарвам в сценария... 
казва актрисата, която от 20 години живее в САЩ, подготвя петия си развод и се снима отново в България

Ирен Кривошиева беше за малко в София, за да започне петия си развод. Малко преди това след пауза от близо 20 години тя се снима във филма “Английският съсед”. Кани се също да гастролира на сцената на Народния театър и изобщо да размрази професията си на актриса. Но какво се случва в личния й живот? Актрисата, която успя да направи 25 филма до 1989 г. и да се ожени 5 пъти, откровено пред EVA:

Ирен, през лятото ми каза, че имаш намерение петият ти съпруг да бъде последният в живота ти, а ето че отново се развеждаш. Какво се случи?
Ти не ме питаш за “Английският съсед”, а за петия ми брак. Защо? Зная, че клюката е по-интересна за пресата, но според мен са по-важни филмите ми, а не браковете и разводите. Ще ти отговоря обаче. Знаеш ли, аз си пиша сценарий. Срещам един мъж и го вкарвам в този сценарий. Създавам си илюзията за него, за живота си и като я създам, живея с нея. При мен илюзиите не са спирали никога, докато влизам от една връзка в друга.
Какъв е типът мъже, които избираш?
Такива, които са в нужда. Които имат някакъв проблем. Дали е заради засилен майчин инстинкт, заради необходимост да се грижа за някого или за да доминирам над тях не знам. Знам само, че това досега е бил основният ми двигател. Вече си давам сметка, че това е грешка.
Къде според теб е причината?
Винаги е някъде в детството. Майка ми е активен човек. Много властна, много движеща, много необичаща равенството, има комплекс за надмощие. Това съм виждала като маниер на поведение, на семейство, на взаимоотношения, това е закодирано в мен. Затова търся партньор, когото да закрилям, а не равностоен на мен. Така че трябва да намеря в себе си малкото зрънце, което обръща колата, за да разбера как да го преборя.
Има ли нов мъж в живота ти?
Така е било обикновено. Когато съм прекъсвала една връзка, винаги е имало нов мъж в живота ми. Но нали сега се променям?! Имам намерение вече да не влизам от връзка във връзка. Винаги съм влюбена в някого. Май е време да се повлюбя малко и в себе си.
Ще се омъжваш ли пак?
Е, може, ама трябва много да мисля преди това... Не, не, не мога да го направя. Просто смятам, че човек, преди да се жени, трябва да се усети къде се намира. Досега излизах от един брак и влизах в друг, без да си дам време да помисля къде съм. Хвърлях се като лъвица. Блъсках се постоянно, затварях си очите и пак се блъсках... Сега смятам да си оставя време за размисъл. Макар че за първи път се чувствам едновременно смирена и силна.
Къде смяташ да живееш след развода?
Трябва поне малко да живея в Америка, защото синът ми е там. Владето е на 24 години, от 18-годишен живее в друг град, но все още не е стъпил здраво на краката си. В момента е в период, в който не е много сигурен в себе си, и трябва да съм около него да му давам рамо. А и той на мен.
Щом се каниш да живееш повече в България, значи новата ти любов е тук.
За моите любови - дали ги има, или ги няма - континентите са без значение. Нали знаеш, не е важно къде си, а с кого си. Един от моите бивши съпрузи казваше: Иренски, предпочитам да съм с теб на Северния полюс, отколкото с майка ти на Хавайските острови. Топлината идва от човека до теб, а не от мястото.
Добре де, ти сега си на 50 години. Не те ли е страх, че ще останеш сама?
Много ли са 50 години? Аз мисля, че са средата на живота. Не виждам нищо страшно в тях. От друга страна, кое е по-страшно: да бъдеш с хора и да си сама или да си сама сама? Компромисът, който прави човек, за да не е сам, не си заслужава. Страхът е най-лошият съветник. Трябва да се страхуваме от болест, от бедствие, ама да останем сами със себе си?! Значи се страхуваме от себе си. Ами като се страхуваме, и другите се страхуват от нас.
Това, че на практика се каниш да се върнеш да живееш в България, макар че имаш и американско гражданство, ме кара да мисля, че след близо 20 години в Щатите не си успяла да свикнеш с живота и с хората там.
С живота в Щатите лесно се свиква, стига да спазваш правилата... Може би някои наши сънародници точно с това не могат да свикнат. Аз съм дисциплиниран човек и нямам проблеми. Но и това е доста общо казано, защото едно е да живееш в Нейпълс (града, в който живее Ирен), друго - в Бронкс. И ти лесно би свикнала да живееш в Бояна, а представи си да се нанесеш в Столипиново например. Говоря за града не само като за място, а и като за чистота, спокойствие, отношения, манталитет, ако искаш. Иначе хора всякакви навсякъде. Сега се сетих за българско семейство, дошло със зелена карта, което напусна Маями и се изнесе на север, защото тук беше подведено, измамено и накрая ограбено от... други българи! Които уж трябваше да помогнат. А като си помисля само как се подкрепят италианци, гърци, кубинци в Щатите, за евреите да не говорим.
Малко са българите в чужбина, които като теб са успели да започнат собствен бизнес. Откъде намери пари да го стартираш?
Ето виждаш ли разликата! В Щатите никой никога не ме е питал откъде и колко пари имам. Но ще ти отговоря: пари в Америка се дават, за да ти вземат повече след това.
Всеки обаче ще си помисли, че си идваш в България с подвита опашка, защото бизнесът ти не е успешен.
Тук ме разсмя! Представих си как питат Бил Гейтс: какво ще стане с бизнеса ви, като започнете да живеете почти изцяло в Швейцария? Не съм нито Гейтс, нито отивам в Швейцария, а бизнесът ми може да се нарече и хоби. Е, да, живея, както казваме у нас, като бял човек - в Щатите такъв израз е недопустим между другото. И познавам доста българи, които работят там, а с години пестят пари за един самолетен билет. Все пак бизнесът ми е вече на 10-11 години. Ако досега не съм станала милионер, значи е време да отворя друг или да започна нещо друго. Време е да имам милиони радости! Иначе - и това няма нищо общо с бизнеса ми - аз винаги съм била с подвита опашка. Знам, че хората мислят, че непрестанно ходя с вирната опашка, и предполагам какво имат предвид, но не е така. Наистина. Отивам на снимки с подвита опашка, връщам се, готвя, слагам масата... все така. Май от дете ми е останало - ако може да си се свия някъде и само да наблюдавам, а после, като се развихря, няма спиране!
Как изглеждат България и българите през погледа на човек като теб, който си е идвал по веднъж в годината у нас?
Светът някак си се изравни. Навсякъде има компютри, богати, бедни. Понякога Америка е повече тук, отколкото в Америка. А хубаво би било да запазим своята идентичност, своята самобитност. Всяка държава и всеки човек трябва да ценят и развиват онова, което имат. И да му се радват всеки божи ден. Когато снимах “Английският съсед”, на мен, която съм и тук, и там, ми беше интересно да общувам и с англичанин, и с българи, живеещи в България. Направи ми впечатление, че сме талантливи и можещи, а нямаме достатъчно самочувствие. Като че ли не сме и борбени. Лесно отиваме в другата крайност - гледаме негативно, сърдим се, озлобяваме се, разединени сме някак си. В Америка хората са по-отворени да приемат новото, да се учат, да се борят и защитават, без да се сърдят на друг. Струва ми се обаче, че в България младите хора започват да правят точно така, което ме радва. Иначе засега общото е, че и тук, и в Америка надпреварата за пари и власт е жестока, но така е навсякъде по света.
Няма ли, като се застоиш по-дълго тук, да ти липсват американският начин на живот и мислене?
Ако не мога да се застоя някъде, аз си тръгвам. Ако усетя, че нещо ми липсва, ще се опитам да си го набавя. Ако човек се чувства у дома вътре в себе си, то навсякъде ще си е у дома.
Ако се върнеш 20 години назад, би ли заминала отново за Америка?
Как се отговаря на такъв въпрос?! Че аз не зная как ще свърши денят днес. Сега вали и ако искаш да се радваш на дъжда, можеш да се поразходиш, защото скоро ще спре. С какво ще ми помогне връщането в миналото освен с някой хубав спомен или с някое опарване - те вървят винаги заедно. Нека си стоя в настоящето. Прекрасно е, че мога да се радвам на два свята. А бих се радвала и на... Хайде да минем към следващия въпрос, моля те.
Разбрах, че имаш ново предложение за български филм.
Така е. Изобщо имам намерение да продължа да практикувам професията си. Не само в киното, но и в театъра. Разбрах, че само изкуството може да те съхрани. През февруари се срещнах с директора на Народния театър. Това беше началото. Хората с удоволствие ще ме приемат да играя. Сега трябва да си намеря пиеса и режисьор. Мисля, че това трябва да ми е бъдещето, това трябва да ми е целта. Да играя с български език в България, а не с английски и не в Америка.
Звучи ми малко като в баснята, че гроздето е кисело. Няма актьор по света, който да не мечтае да се пробва в Холивуд.
Четох някъде, че тази най-голяма киноиндустрия в света бълва по 10 000 филма годишно. Много ми се видя и взех молива да смятам - виж как съм се изпедепцала в сметките! Ако във всеки от 50-те щата се снима само по един филм, това прави 50 дневно, а за 300 снимачни дни (че по-лесно се смята) - годишно излизат 15 000. И то без да броим сериалите. Но и 5 хиляди да са, колко от тях ще се запомнят? Най-много десетина... Та за баснята - в Америка има грозде за всички... По-дребните стигат и късат от ниското, по-високите търсят по-нагоре. Няма да се наведа да им ям от ниското. Веднъж ми се случи и много плаках, като изгледах филма накрая. Съвсем друго изглеждаше - и сценарият, и по време на снимките...
Направи голяма пауза в кариерата си на актриса у нас. Появиха се нови звезди - млади, напористи и талантливи.
В България има странно отношение към възрастта. Мерил Стрийп, която е на 60, е най-търсената актриса в Холивуд. Защото тя е име. А тук е обратното. Цеца Манева е велика и какво? Ами тя е бита карта, а тук вече има 20 нови „звезди”. Какви са тези звезди? И кой ги звездва? Където и да ме поканят, гледам как някакви папараци се щурат насам-натам по някакви „звезди”. Някакъв модел, някаква певица... Затова смятам да работя, за да не се говори само за разводите ми.
Но все пак това са цели пет развода!
Елизабет Тейлър се е развеждала седем пъти, лека й пръст. Е, с разводите ли ще я запомним?! Може би някъде по света хората се женят по 22 пъти, но никой не пише за тях. Причината да се коментират моите пет брака е, че съм актрисата Ирен Кривошиева, нали? Но пък за да бъда такава, трябва да играя! Тогава ще е ясно, че не съм само тази, която се жени и развежда, влюбва и разлюбва, а всъщност съм актриса и правя нещо. Човек трябва да си преценява публичността, тя трябва да върви с останалото.
Но в момента говориш с мен за личния си живот.
Виж, по-добре аз да го кажа, отколкото някой, видял ме в съда примерно, да напише каквото си иска. Когато мине разводът, ще ти разкажа какво се случва с мен в момента. Повярвай, това е най-невероятната ми история!

историята на нейните бракове
Малко преди да навърши 20 години, между три неуспешни кандидатствания в театралния институт Ирен се омъжва за известен столичен бохем. Бракът им приключва след 3 години заради патологичната му ревност. Ирен вече е студентка в театралния институт и снима първите си филми.
Вторият й съпруг е режисьорът Борис Панкин. Връзката им започва, докато тя играе главна роля във филма „Ако те има“. Женят се тайно, скоро след сватбата Ирен заминава да работи по разпределение в шуменския театър, Борис остава да следва режисура в София. Развеждат се след по-малко от половин година.
Малко по-късно, докато снима във “В името на народа”, става гадже с организатора на продукцията, но се омъжва трети път не за него, а за социолог от солидно семейство. Бракът им се разпада след година и половина, защото Ирен не прекъсва връзката си с организатора на продукцията.
Което не й пречи да роди син на популярен български актьор, с когото се засичат, докато снимат филма “Поема”. Жълтата преса твърди, че е Стефан Данаилов. Ирен никога не е потвърждавала. Четвърти път актрисата се омъжва по необходимост за организатора на продукцията, за да замине с него и сина си за Америка, където след промените в България решава да си търси късмета. Семейството се установява в град Нейпълс, където Ирен живее и днес, а тя отваря бутик за модни дрехи. Този път разводът след 7 години брак не е по нейно желание. Но пък успява още докато текат делата, да открие новата си любов. Българин, който живее в квартала, където е софийският й апартамент. Така Ирен се омъжва за пети път.
Днес, след 14 години, тя отново е пред развод. И в живота й има нова любов. Дали най-после ще успее да сбъдне мечтата си да създаде перфектно семейство е въпрос, чийто отговор за Ирен е все още в бъдещето.