24 часа Луиза

Диагноза: младост

Ирина Иванова 22 юни 2011

с любимия си аксесоар – слушалки и телефон, зареден с електронна музика

Диагноза: младост

EVA прекара 24 часа с Луиза Григорова - Алекс от сериала „Стъклен дом“, второкурсничка от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство, и вече бивш топмодел на „Ивет фешън“. И видя съвсем отблизо какво се случва зад кулисите на живота й.

Говорим с Луиза по телефона. Гласът й - лепкав, капризен и много секси - се превърна в нейна запазена марка. „Виж - провлачва Луиза. - Паднах зад кулисите на една репетиция и някакви железа ми премазаха краката. Свлече ми се кожата, цялата съм в синини...“ Това се случва ден преди старта на студентския театрално-филмов маратон, който всяка година се провежда в НАТФИЗ и по време на който в продължение на 36 часа без прекъсване студентите играят откъсите и представленията, които са правили през годината в академията, или показват филмите си. И тъй като всички са виждали Луиза като топмодел или като Алекс от „Стъклен дом“, ние решихме да я покажем в третата й роля - като студентка по актьорско майсторство в класа на проф. Пламен Марков. Всъщност това й е и ролята, окупирала най-голяма част от живота й в момента. Луиза, както повечето си състуденти, от две години буквално си живее в НАТФИЗ. Питам я дали според нея въобще ще може да ходи след тази контузия. „Ще се оправя, свикнала съм, все пак 14 години съм играла балет и съм се научила да търпя - отговаря тя и добавя: пък и вече не съм хипохондричка. Спомням си преди няколко години бях в Лондон точно когато върлуваше птичият грип и се разболях. Бях убедена, че ще умра. Тогава често боледувах от всевъзможни „неизлечими“ болести и имах повече лекарства от някои аптеки.“
Госпожица Григорова обаче не ми се обажда, за да ми се оплаква от синините и хипохондрията си, а за да отклони идеята да я снимаме в истинския й дом в зловещата сутрин след маратона. „У нас е едно такова... студентско... - въздиша тя. - неудобно ми е. Освен това.... Явор (гаджето й Явор Бахаров, с когото живеят заедно от година и няколко месеца) ще е бил на купон, ще се издразни, че сме го събудили...“ Дълъг, дълъг телефонен разговор. „Ще изглеждам като зомби, няма да съм се наспала...“ „Обаче ще си истинска, Луиза”, казвам аз. Добре, нави се. Тъкмо въздъхвам облекчено и тя заявява изневиделица, че в НАТФИЗ пък въобще не иска да я снимаме. Не иска колегите й да си мислят, че се прави на звезда. Не иска да ги дразни. Пак започваме всичко отначало...


събота, 14:00, НАТФИЗ
Луиза пристига за репетиция на театралните откъси, които ще изнася нейният курс малко по-късно същия ден. Изглежда на 16, толкова е крехка. Облечена е в... сутиен и нещо широко отгоре, което така се движи около тялото й, че с него или без него е все едно. Плюс дънки и кецове, а около врата й е омотан шал. Обяснява, че никога не си купува дрехи S размер, винаги по-големи, така че „да не ме докосват“. Докато вървим към една от учебните сцени, тя подрежда гласно програмата си за денонощието. Значи репетиция, от 16 ч. представление, след това рожден ден, после парти с някаква много известна диджейка, което тя самата организира, защото много обича електронна музика. В 2 ч. след полунощ започва репетиция за нощния спектакъл, после от 4 е самото представление. И после след 6 сутринта - бира и шкембе някъде. След това спи колкото може и в 15 ч. на следващия ден ние нахлуваме, за да я хванем „истинска“, а след това я водим в студиото, където ще снимаме корицата на EVA. Проблем?
В момента, в който коридорите на академията „всмукват“ Луиза, я виждаме такава, каквато е през последните две години от живота й. Репетиции, прехвърляне на текст, събиране на „реквизита”, преобличане и... гримиране на колегите. Всички искаха тя да ги гримира. И й се отплащаха с храна - салата снежанка, ягоди, кой каквото има. (Между другото през тези часове, които прекарахме с нея, тя все си беше много гладна.)

16:00, „Иглика”
Луиза играе Иглика в откъс от едноименния разказ на Елин Пелин. Партнира й колегата й Стефан. Иглика е невинно селянче, което пасе овце и е прелъстено от  един измамник.  Честно казано, въобще не мога да си представя как съвсем доскорошният топмодел, направила още на 15-годишна възраст световната рекламна кампания на Asus, ще се превъплъти в ролята на селянче овчарче.
Луиза излиза на сцената боса, с размъкнат панталон и още по-размъкнат тишърт и с бяла плетена шапка на главата, под която е прибрана цялата й коса. Звучи като клише, но сред публиката плъзва шепот: „Луиза... Алекс... „Стъклен дом”. Истината е, че не прилича на Елин-Пелиновата, а по-скоро на някаква лондонска Иглика, или не... Прилича на Уинона Райдър, зверски прилича на нея. По-късно разбирам, че много хора са й го казвали. Сяда на пода и вади глава лук. Започва да я яде. В цялата зала се разнася остра лучена миризма. Окото й не мигва. Сега разбирам, че е момиче с характер.

18:00
Луиза отива на рожден ден и за няколко часа ще пусне завесата пред нас. Има нужда от време за релакс, в което да не бъде наблюдавана. Питам я дали шофира. Преди две години Луиза и ексгаджето й („Той е адвокат, ама по неволя, не го кефи много тази работа, живее в Лондон, но в момента е в България“) катастрофират жестоко. Нейната дясна ръка е премазана и първоначално лекарите се съмняват дали въобще ще могат да е спасят. В крайна сметка успяват, като я „прикачват” отново с някакви специални пирони. Оттогава Луиза никога не се качва в кола, когато кара друг човек. „Когато станах на 18, изкарах книжка и веднага ми купиха кола. А баща ми каза: „Ти няма да караш като жена.“ Качихме се двамата на колата и за една седмица обиколихме цяла България. Карах по магистрали и селски пътища, планински местности с много завои, карахме и през нощта. Беше много готино. Това си бе нашата седмица.“ Луиза ми признава, че е много близка с майка си Ивета Григорова, собственичката на модна агенция „Ивет фешън“, и с баща си, който е минал през всякакви професии, а в момента се занимава с полиграфия. Родителите й са разведени, а от новите им връзки Луиза си има и братче, и сестриче, съответно на 7 и на 8 години. „Чувствам се много добре в този модел на семейство, защото виждам, че и майка ми, и баща ми са щастливи. По-хубаво ли е да се карат непрекъснато и всеки да ти говори против другия? А сега дори двамата се събират с новите си семейства. Тати и вторият ми баща са приятели.“ Замълчава. „Аз обаче, като се замисля, никога не бих могла да съм приятелка с новата на бившия ми.“

Неделя, 15:30,
ден след тежка нощ

Луиза наистина живее в „стъклен дом“. Така поне изглежда новата кооперация, където е апартаментът й в долната част на ул. Раковски. На входната врата засичам Явор Бахаров, който възсяда колелото си и отпрашва нанякъде.
В жилището на Луиза и Явор заварвам чудесния неделен хаос, който много добре си спомням от времето, когато и аз бях на 20. Фотографът ни Светльо е вече там и снима: Луиза в леглото, в банята, прозява се, пие чай, прозява се, преоблича се... Тя няма никакъв проблем със събличането пред непознати. „Това ми е работата.“ Оказва се, че Явор наистина бил много възмутен от нашата поява и само казал: „Що се занимавате с глупости в неделя“, след което отишъл да яде кебапчета в Борисовата градина. Луиза също би отишла с него, ако не бяха снимките. Това й е рецептата за началото на „ден след тежка нощ“ - кебапчета някъде на въздух. Питам я как е минало нощното представление и какво са правили после. „ Закъснях за нощните репетиции, отидох на няколко бири и много весела и всички ми се разсърдиха. Според мен не е задължително да си сърдит и сериозен професионалист, достатъчно е просто да си вършиш добре работата. Обичам нещата да се случват с лекота, а не с напън. Обаче залата беше пълна. После отидохме да ядем шкембе и си пяхме една песен: „Бира и шкембе, бира и шкембе... Говорим за неделя сутрин...“ После поспала малко. Боже, представям си как щях да изглеждам аз след един такъв маратон! Обаче Луиза е само на 21 все пак. Един душ и чаша чай и си е супер.
Студиото, в което живеят с Явор, е от две просторни стаи (дневната е с кухненски бокс, на който не му личи да е преексплоатиран, въпреки че си има всичко) с голяма баня. На етажерка в дневната е подредена колекция от смешни порцеланови балеринки и красива снимка на Луиза в бяла балетна пачка. Тя си държи на 14-те години балет. Казва, че освен страхотна двигателна култура тези години са я направили дисциплинирана и устойчива на болка - три неща, които са много важни и за актьорската професия. Луиза никога не е мечтала за моделска кариера, винаги е искала някакви други неща - да стане известна балерина или космонавт, или таен агент. А след 15-ата си година мечтае само за едно: да бъде актриса.
„Обаче ме дразни, че сега всички ме разпознават само като Алекс от „Стъклен дом“. Благодарна съм на сериала, натрупах страхотен опит, но искам постепенно да стана и Ирина от „Три сестри“, и Дезире от „Заболяване: Младост“ и въобще да започнат да ме свързват и с ролите ми в театъра.“ „Заболяване: Младост” - колко много й отива то на Луиза!

16:00, сбъдване на мечта
Луиза се преоблича 15 минути, което предвид графика ни изглежда като два часа. Сменя няколко панталона, тишърти... Накрая си слага пак шал и кецове плюс тъмните очила на Явор. Виждам, че на стената в ъгъла на коридора са подпрени два чифта ски. Оказва се, че и Луиза, и Явор карат ски и тази зима са ходили на Пампорово, а Явор и в Алпите. Луиза не могла да отиде с него „заради НАТФИЗ“. Всъщност академията е посочена и като една от непосредствените причини за раздялата с бившето й гадже. „Влязох в НАТФИЗ и се разделихме“, лаконично обяснява тя. Питам я как им се получава съвместният живот с малкия брат Бахаров. „Добре си живеем. Единият подрежда, другият разхвърля.“ Кой подрежда и кой разхвърля? „Е, познай“, отговаря Луиза с тон, който май означава, че Явор е „лошият”.
По пътя Луиза казва, че за разлика от нея („аз съм супертемерут, затварям се, цупя се“) Явор е много комуникативен. „Онзи ден ходихме на вилата - имаме къща в едно село - и Явор се запозна с абсолютно всички баби в селото, споделяха си някакви неща, само дето телефоните не си размениха.“

17:30,
загубена в превода

Гримьорът ни Слав обявява, че заминава за Китай, което отключва у Луиза куп „кошмарни“ спомени. „Колко съм работила аз в Китай, мамка им!” Луиза наистина има невероятен успех като модел в Азия - Китай, Тайланд, Япония. Само в Тайланд обаче й харесва. „Там е много свободно. Всички са гейове, травестити, проститутки, сводници и търсачи на силни усещания. В Китай обаче работят до припадък и моделите снимат по 12 часа на ден, като между снимките имаш някакви минутки да отидеш до тоалетната. Имах един случай, в който фотографът изщраква една серия, обляга се назад и клюмва от умора, през това време те накачулват десетина китайци, които ти сменят дрехите, обувките, грима, косата и всичко с едни такива нервнички движения, после фотографът се сепва, пак изщраква някаква серия и всичко това се повтаря пак...  Гримьорката например яде някакви мазни понички, после си изтрива ръцете в дрехите и почва да ти поставя фон дьо тена...”
Когато заминала за Япония пък, се оказало, че никой не я чакал на летището. Луиза успяла да се добере за четири часа с някакъв автобус до Токио и до първия попаднал й пред очите хотел - „Ана”. Сложила куфара си пред входа на хотела, седнала върху него и ревнала. И изведнъж като в приказките точно пред нея изникнал човек, носещ табела с нейното име и казал на чист английски: „А, Луиза! Точно теб търся.” Оказал се човек от агенцията, но как точно я е намерил Луиза и до днес не може да си обясни. „Настаниха ме в хотелска стая, която бе толкова голяма, че със слушалките, включени в компютъра, можех да отида до тоалетната, да си легна в леглото и да отида до прозореца. Разперваш ръце и опираш стените. После настаниха в същата стая още една българска моделка! Не можехме да спим въобще, една вечер се напихме като кучета. Тогава как издържах не знам. В един момент ми свършиха джобните, а бях още малка и нямах кредитна карта. Добре че всяка вечер имаше безплатни вечери за моделки, това ми беше единственото ядене за деня. Взех пари назаем и се върнах в България, преди да ми изтече договорът. Казах на майка ми, че повече не искам да чуя за Япония. Аз и без това приключих с моделството, сега бих приела само някаква ексклузивна оферта.”

19:30
Приключваме снимките. Луиза сваля хартиения корсет, изработен от страници на нашето списание. Корсетът е една от 16-те хартиени „рокли”, с които EVA участва в наскоро приключилия Paper Fest. По-късно разбирам от Дидо, пиар на „Ивет фешън”, че за Луиза било мечта да снима корица на EVA. Оказа се, че въпреки че е участвала в много наши фотосесии, тя никога не е украсявала корицата на списанието. Благодарим ти за мечтата, Луиза! Удоволствието е изцяло наше!


„И сега какво? Прибираш се да се наспиш?” - питам я аз, убедена, че е точно така. Обаче се оказва, че маратонът на Луиза продължава и през ум не й минава да спи. .
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР