Жените са самотни, защото направиха от мъжете пасивни фалоси

Животът на Маги дотук може да се раздели на три – преди Слави, със Слави и след Слави. За Слави Трифонов става дума, разбира се. Сигурно още кънти в главите ви молбата на Дългия от екрана любимата му да се върне при него, защото си беше тръгнала. Забележете, единствената от жените на Слави, с която публично е заявил връзката си! Това направи красивата варненка много специална. Е, Магдалена се върна, но не остана при него. Разделиха се отново тихо и кротко и всеки пое по пътя си.  С копринена външност е тя, но с метална конструкция. Учи психология, като доста моделки, но за разлика от тях направи от нея свой бизнес и има амбицията да се развива професионално. Уважавам това и затова допускам толкова много да говори за приложната психология, която практикува в студиото си в центъра „Емпатия”– отпускащо уютно, с много картини, фотографии от далечни страни, свещи и книги.   

Кога реши да превърнеш умението да изслушваш в професия? Какви бяха първите ти желания, когато завърши гимназия?
Не знаех какво да правя, не бях наясно с избора си. Но когато бях в 11 клас, срещнах човек, който изигра важна роля в живота ми. Говореше неща, неразбираеми за повечето хора – философия, енергии, народопсихология, лепяха му етикет на чудак... Дори не си спомням дали се занимаваше професионално с философия. На улицата, засичайки се и поздравявайки се, защото бяхме съседи, аз се заслушах в приказките му. Беше ми любопитно да чуя какво се случва в неговата глава.
Можеш ли сега да кажеш, че това е бил учител, от който си имала нужда?
Да. Точно така. Неговият начин на мислене и говорене, той носеше книга май на Лао Дзъ със себе си, ме провокира да се замисля, да потърся такава литература, за да науча повече за нещата, които той говореше. Зачитайки се в такива текстове, установих, че са ми интересни. Оттам нататък ми беше по-лесно да направя избора си. Потърсих университети, прочетох характеристиките за специалностите и реших да уча психология.
Какво стана с опита ти за модна галерия във Варна?
Не съм професионално ориентиран дизайнер или галерист, но смятам, че имам собствено вътрешно чувство за хармония. Галерията за облекла беше част от пътя, който преминах. Тя просъществува една година. Идеята ми беше мама да има алтернатива да се занимава с нещо нейно. Потръгнаха нещата, галерията беше различна и като визия, и като продукт, беше насочена към по-малък кръг от хора – дрехите бяха авторски, съчетание между различни стилове и доста пищни. Но дойде кризата и беше трудно да се поддържа. Аз вече започнах да развивам центъра, разни програми и трябваше да я затворя.
По едно време беше се втурнала да пътуваш по света, но не на случайни места, имах чувството, че търсиш нещо.
Духовните пътешествия, които харесвам и търся, са част от моето желание да достигна до повече и различни места, да се потопя в тях и да се заредя. Пътуването е част от моята същност.
Кажи къде ти беше най-интересно!
Точката Бутан, най-впечатляващата, въздействащата, останала дълбоко в ума и душата ми. В момента, в който стъпих в това малко кралство, изпитах огромен прилив на енергия, какъвто никъде другаде не бях усещала. Малко, китно, носи специфичен дух, митологията на демоните – лошите и добрите. Красиво съчетание на бялото и черното. Сякаш изрисувано с тъничка четчица усещане за съвършенство и спокойна радост. В контраст на Бутан пък Непал, освен пъстър, беше мръсен и хаотичен. Но човек има вътрешна нужда понякога да се потопи в една мръсотийка, да оплеска нещата. Мога да се чувствам добре навсякъде, намирам красотата и в мръсното, виждам усмивки в сивото и се уча да се радвам на малкото.  
Ти имаш ли своите тъмни демони? Ако искаш, наречи ги и страхове, и кошмари...
Нямам кошмари. Вид демон за мен е да изпитвам страх или несигурност, а не голяма черна сянка, която да ме преследва и да всява у мен ужас. 
Страхуваш ли се от самотата?
Обичам и търся понякога да бъда сама. Харесва ми да слушам тишината, в нея чувам много работи. Това е вътрешен духовен процес, който не трябва да бъде изцяло разкриван. В тишината човек чува вътрешните си гласове, иначе се оставя на илюзиите.
Как ти се отрази връзката и раздялата със Слави?
Казвала съм го и ще се повторя. Той е част от живота и пътя ми. Благодарна съм му за всичко, което е направил за мен. Бил е един от основните ми учители, за да съм това, което съм сега и съм му благодарна. Научила съм от него много неща, които съм оценила не на времето, а когато е дошъл съответният момент. И нашите отношения са били значително ценни, защото сме преживяли много и сме си дали много. За мен той е специален човек с много ценни качества, добродетели. Които може би във времето, в което живеем, са започнали да се размиват.
От това, което чух, съвсем не съм сигурна, че не си Маги на Слави, както не обичаш да те наричат. Вярно ли е, че ти е съдружник в „Емпатия“? И каква е ролята, която продължава да играе той в живота ти?
Аз принадлежа на себе си. Целият ми опит и хората, свързани с него, имат заслуга за това, което съм. Но най-голяма е моята, защото съм се потрудила за този резултат – да съм човек, който се харесва и се чувства добре в кожата си. А Слави е публична фигура, затова само неговото име стои в моята „визитка за идентичност“. Не ми е съдружник в център „Емпатия“, това е мой самостоятелен проект. Той ми помогна да стартирам, но сама се трудя и го развивам.
Разкажи ми за дъщеря си!
Името й е Ангела, не беше замислено като повторение на друго име. Така я почувствах, за мен тя е моят ангел. После си дадох сметка, че така се казват и двамата ми дядовци. По време на цялата си бременност говорих с нея, беше подготовка на връзката ни. Така че като я взех на ръце, това не беше познанство. Очаквала съм с нетърпение да я видя, но съм общувала непрекъснато с нея на друго ниво. Дори съм си представяла, че танцуваме хванати за ръце.
Имаше ли значение за теб дали ще имаш момче или момиче?
Нямаше, но признавам, че малко повече исках и си мислех за момиче. Така си го и усещах, от самото начало й измислих името и й говорех на име. Като се роди, диалогът ни просто продължи.
Лесно ли се роди Ангела?
Родих със секцио по медицински показания. Не беше голяма – 3300, но не можах да я родя както искам, естествено. Преди да ми поставят упойката за секциото, й казах чао, до скоро, ще се видим и прегърнем.
Сега какво бебе е Ангела, вече на девет месеца?
Малък човек с голяма душа. Доста силен характер и изразителни прояви. Знае какво иска, бързо напредва и се развива. Намерила е начини да се изказва. Динамична, енергична и изискваща. Знае докъде и колко може. И е много интересна, с изразителни очи като на мъдрец.
На какво те научи бебето?
Когато искам нещо, да го заявя, да запазя детското у себе си и да наблюдавам, да трупам сензитивен опит. Все неща, които пренебрегваме.
Осъзнат избор ли е раждането на Ангела или спонтанно се случи?
В тази част от личното и интимното не искам да навлизам. Нито за човека, който е баща на бебето ми...
Какво ще кажеш на Ангела, когато те пита кой е моят тати?
Не се притеснявай, детето си познава бащата. Още в духовен план си го познава. Няма да коментираме тези неща. Ще си останат някъде встрани.
Мислех, че си щастлива и ще споделиш за връзката си. Какви ли не неща се пишат за нея, ако кажеш истината, спекулациите спират.
Нека си пишат. Колкото по-фантазмено, колкото по-различно, толкова повече никой не може да улови истината. Ако по този начин съм помогнала на някого да се захрани с хубаво усещане, пишейки измислени истории, ще съм направила още едно добро.
Този човек, който си избрала за баща на детето си, няма ли да се чувства обиден, ако го държиш в сянка?
Спокойно, защо преценяваш, че някой ще се почувства обиден от нещо?
Не преценявам, а питам!
От Слави съм научила едно: една звезда в семейството! Две звезди не може. Ето, цитирам един от моите любими учители.
Да, затова, че не може да дели славата с друг, Слави и досега стърчи самотен!
Човек може да се чувства добре в начина, по който си е организирал живота. Може да изглежда всякак, но не знаеш как е в усещанията на другия. Някои правят и такъв избор. За мен Слави се чувства добре така. А той може много неща да дели, да дава и дарява. 
Избор на една звезда в семейството?
Не, това ти го казах с хумор. Две звезди като греят, няма да се знае коя по-силно свети – това е конфликтният анализ на ситуацията. Приеми, че този избор, който съм направила да си затворя нещо и да не го коментирам, е в полезност на всички.
Може би под хипноза ще си кажеш?
Аз съм навлизала до тези нива в подсъзнанието, до които искам. По-дълбоко от тях не можеш да ме заведеш.
Работиш ли с хипноза?
Не. Първо не съм завършила хипноза като част от такъв терапевтичен процес. Мисля и ме блазни идеята да го мина като следдипломна квалификация. Използвам техники от НЛП (нервно-лингвистично програмиране), те въвеждат ума и психиката в лек хипнотичен транс, не е класическата хипноза. Просто леко намалява съпротивата на съзнанието, за да може да се работи с пациента. По принцип смятам, че подход, който комбинира различни терапии, техники, методи на традиционната психология, много повече работи за полезността и промяната на един човек.
Имат ли нужда от помощ в избора на половинката си? Ти твоята как я избра – по зова на сърцето или с разума?
Това по никакъв начин няма да бъде в услуга и от полза за читателя. Когато съм казвала нещо лично, не е имало нищо добро – освен да подхраня архаичното желание на човека да влезе в клюката, в ниската вибрация, нищо друго не се е случвало. Аз не съм нито фолкпевица, нито друга, която изкарва личния си живот на показ. Няма полезност в това, разбери! Какво ще даде това?
Добре, кажи ми като психолог, не като фолкпевица, как една умна жена избира бащата на децата си!
Има публични личности, които излизат с избора си, с връзката си, с работата си. Аз не съм такъв продукт и не желая да бъда. Ако мога да бъда полезна по някакъв начин, то е със семинар за любовта или за избора на подходящия партньор. Ето, имам такъв семинар – как да намериш подходящата половинка, за да се чувстваш хармонизиран и щастлив. Защото не всеки човек е подходящ за нас.
Ти намери ли го и щастлива ли си?
Аз съм хармонизирана и съм добре.
Как се отнасяш към курсовете за успешни връзки?
За да стигнеш до избора на партньор, този, с когото да се чувстваш достатъчно добре, първо трябва да опознаеш себе си. За мен е порочен изразът да си намериш половинката. Какво означава това? Ако зададем кода ние сме половинка, която си търси другата, това означава, че не сме едно цяло. Лява ръка си търси дясна. За мен това не са истински здравословни взаимоотношения. Така се развива връзка на взаимозависимост. Защото ако не са заедно тези половинки, те са си половинки и страдат. Така могат да са критични, но да не могат да се разделят. И да изберат перверзното удоволствие на неудовлетвореността. За мен човек трябва да бъде едно цяло. И да срещне друг, който да е едно цяло и да могат и да бъдат заедно, и да се организират по-самостоятелно. Зависимостта не е градивна в любовта.
Ти допускала ли си да бъдеш в позицията на зависима във връзка?
Абсолютно да. Имам и такъв опит.
Значи човек като обича, дори и това допуска.
Ако човек се чувства добре във взаимозависимост, то това е неговото разбиране за партньорство. Хората сме склонни да се тласкаме в крайности и в името на любовта да поставяме другия в зависимост или ние да сме в такава позиция.
Ти винаги ли си била толкова наясно със себе си и с това, което искаш да постигнеш?
Не, развила съм се във времето. Имала съм и болки, и страдания, и трудности, и депресия, и неясности, и страх от избора, и натиск от съзнанието си. Затова съм ориентирана към себе си. През трудното човек по-лесно влиза в себе си. Сега пак имам моменти, в които губя баланс, но по-бързо излизам. Работя със себе си, защото съм наясно с целите си. Това, което говоря с хората, го прекарвам и през себе си, през личния опит на преживяното.
Като спомена цели, достатъчно ли е да си напишем на листче на хладилника „Искам да съм щастлив!“, да го виждаме всеки ден и да гоним тази цел?
Човек трябва да си поставя малки постижими цели. Искам да бъда щастлив не е конкретна цел. Не става с общи понятия. Човек трябва да навлезе в личната си конкретика – какво означава за мен да съм щастлив. Само седейки и заявявайки на вселената желанието за любов, милиони, щастие, няма да ги получиш. Трябва да станеш и да направиш нещо, да се попиташ какво аз трябва да направя, за да ме обичат например? Целеполагането трябва да е ясно като процес, със срок и мерки за постигането на целта. Важни са действието и постоянството. Както и във връзката със себе си човек да изпитва удоволствие от това, което се случва сега, в този момент, да не пропуска мига. 
Защо според теб има толкова самотни жени?
Жените, борейки се за надмощие във всяко отношение, направиха мъжа пасивен наблюдател. Мъжът не е вече завоевателят, самец, който гони самката, а е пасивен. На пазара има много жени, които се бият за надмощие над този пасивен фалос. При това разменната монета е много ниска - едно кафе, ресторант, почивка на море... И уж стремейки се да влязат в тази роля, жените продължават да са неудовлетворени и мънкащи. Затова остават самотни. Те глътнаха фалоса в себе си, самите те станаха фалос. Няма как мъжете да се задържат при такава жена, самата тя фалос. Нали по този начин щом тя е фалос, той е кастриран. Мъничък, неактуален, непробивен. А жените сами си носят парите, сами си гледат децата и може би и се задоволяват. Затова са все повече сами жени. Страдат по нещо загубено, но предизвикано от тях.