В Лас Палмас де Гран Канария Джералдин Чаплин пристига, за да получи статуетката Лейди Амаригуада за цялостно творчество от 9-ото издание на международния кино фестивал. Дебютира в киното с баща си Чарли Чаплин, когато е само на 8 г., после започва да учи балет и става солистка, но не издържа на напрежението. Прехвърля се в театъра и в цирка.

Единствено тя от всичките деца на легендарния комик става актриса. Превръща се в муза на Карлос Саура, с когото живее 12 г, както и на Робърт Олтман. Има син Шейн от Карлос Саура и дъщеря Уна от чилийския фотограф Патрисио Кастиля, с когото живее от 29 г. и за когото се омъжва през 2006 г. През последните години Джералдин Чаплин не спира да работи в европейски и американски филми и да прибира награди. Сега е на 64 години.

Изживявате истинско възраждане, не спирате да работите. Само за миналата година сте играли в четири филма, тази година излизат още четири.

Ами защото не останаха вече актриси на моята възраст, които да не са си опъвали кожата на лицето. Няма кой да играе баби, само аз останах и затова все по-често опират до мен. Невероятно е, но е факт – случвало се е в петък вечер да свърша един филм и в понеделник сутрин да започна друг. И всичко това защото не съм си правила лифтинг. Наскоро на един кастинг за актриса над 60 г.бяхме само две – Жаклин Бисе (скоро я гледахме в последните серии на „Кръцни-срежи”) и аз.

Това означава ли, че не ви е страх от годините?

А, не, да не се залъгваме. Мразя да остарявам, затова работя много. Други намаляват работата, аз намалявам огледалата. Но и аз си имам някои трикове. Няма по-ефикасно средство от едни ярки маратонки – оранжеви, розови, фосфоресциращи. Тогава никой вече не те гледа в лицето, а те гледа в краката.

Какво означават за вас наградите?

Най-важното за мен е потвърждението, че съм тук и продължавам. В нашата професия е много важно да устоиш. Артистите сме чувствителни хора, всъщност личната ни чувствителност е нашият инструмент за работа. И се изискват много усилия, за да приемаш много пъти фразите: „Не струваш”, „Не ставаш”, „Намери си друга работа!”. Аз съм голяма късметлийка, има толкова прекрасни артисти, за които няма да се чуе никога. Ако сега трябваше да започна наново, не бих станала актриса. Но от висотата на годините обожавам работата си.

Неизбежно е в разговор с вас да не стане дума за баща ви. Това някога притеснявало ли ви е, както често се случва с децата на други големи звезди?

Не само че не ме притеснява, дори напротив. Ако в някой разговор не ме попитат за баща ми, ме хваща страх, че нещо не върви, както трябва. Как да си дъщеря на Чарли Чаплин и да не се гордееш?! Има деца на звезди, които постигат същото или дори повече от родителите си, но когато говорим за Чаплин, това не важи. Той беше тотален артист, гений! От малка реших да използвам името на баща ми за собствени облаги и това за мен винаги е било най-нормалното. Още в училище съучениците ми пишеха домашните, а аз в замяна ги водех у дома и ги запознавах с Чарли Чаплин.

Името му цял живот ми отваря врати. Когато започвах като актриса, директно ми предложиха да снимам с голямата звезда на момента Жан Пол Белмондо, без да минавам кастинг. После така ме взеха и за „Доктор Живаго”. Винаги съм усещала голяма нежност и обич към мен, които идваха от уважението към баща ми. Такова отношение няма как да го купиш, безценно е. Като някаква магия! Да не говорим, че когато се казваш Чаплин, никога нямаш проблем с маса в ресторанта.

И все пак, ако не бяхте талантлива, нямаше да се превърнете в муза на няколко световни режисьори.

Радва ме, разбира се, че така се получи. Но от баща ми никога не получих конструктивна критика за ролите си, въпреки че на няколко пъти съм му се молила сериозно да анализира работата ми, а не просто да ме хвали. За него си оставах момичето на татко, казваше само: „Фантастична си!”

И все пак отношенията ви не винаги са били перфектни.

Като бях млада, с баща ми хич не се разбирахме. Но после си дадох сметка, че е било далеч по-добре да се караме на онези години, отколкото като възрастни. С баща ми не си говорихме седем години, но това е нищо, сравнено с изживяното от майка ми Уна О´Нийл. Тя била на 17 г., когато се омъжила за баща ми, той бил на 53. Тогава нейният баща Южин О´Нийл направо я отписал. Така че дядо ми по майчина линия дори отказа да се запознае с нас, внуците му. ( Уна и Чарли Чаплин имат 7 деца.)

Какви бяха отношенията с майка ви?

Всичките ми братя и сестри обожавахме майка ми, всички искахме да сме като нея. Аз лично смятам обаче, че не мога и да се приближа. Баща ми ни учеше на ценности, но майка ми беше тази, която ги прилагаше и ни служеше за пример. От нея наследихме дори тенденцията за дълги връзки, нещо като серийна моногамност. А баща ми – о, той си падаше по много по-млади жени, но поне се женеше за тях. Майка ми беше и голяма писателка, беше взела таланта на баща си, но никога не публикува, унищожи всичко написано. Останаха само едни писма, които в завещанието си категорично казва да бъдат изгорени. Още не сме го направили обаче, все отлагаме.

Кой има в момента правата върху филмите и имиджа на Чаплин?

Вече се отказах да се боря. Толкова се карахме с братята и сестрите ми, че накрая оставих всичко, да става, каквото ще. Странно как може толкова много да си обичал някого, а в един момент да ти стане все едно. Имахме прекрасно детство, а какво стана сега – безразлични сме си, контактувам само с една от сестрите ми. Те не искаха например филмите на Чаплин да се пускат по телевизията, това било долнопробно. Искаха едва ли не да се направи храм и само там да се показват. Що за глупост! Аз искам точно обратното – радва ме да виждам лика на баща ми навсякъде: на пешкири, на тениски, на гащи, на каквото и да било. Повярвайте ми, той би се радвал, това е неговият дух. Мен ако питат, семействата не трябва да наследяват правата на големите артисти, те са универсално наследство.

Децата на Карлос Саура твърдят, че вие продължавате да сте част от живота им. И дори снимахте филм под режисурата на Карлос Саура Медрано, първородния син на патриарха.

Изживели сме заедно толкова много неща! Аз ги смятам за мои деца. Дори и след раздялата ми с Карлос някои от тях останаха да живеят с мен. Когато се събра екипът, изведнъж се усетих стабилна във времето, много приятно чувство. Бях заобиколена от децата, но този път си бяхме разменили ролите и те командваха. Винаги съм била такава актриса – приема ли веднъж ролята, режисьорът става мой идол и се оставям в ръцете му, за да извади най-доброто от мен.

Поддържате ли контакт и с Карлос Саура?

Не съм го виждала, откакто се разделихме, но не от лоши чувства. Имахме прекрасна и силна връзка, направихме заедно толкова хубави неща и когато това е свършило, предпочитам да не го виждам, не искам да банализирам спомените. Мисля, че през нашите години и той, и аз направихме най-хубавите си филми. Пристигнах в Испания 19-годишна да снимам „Доктор Живаго” и се влюбих в тази земя. Прииска ми се да остана да живея и работя тук. Споменаха ми за един много талантлив и маргинален режисьор – оказа се Карлос Саура.

Когато се запознахме, вече беше направил кастинг за филма си „Peppermint Frappe”, но продуцентът му каза: „Забрави за кастинга, вземи Чаплин!” Неговите филми ми отвориха вратите към едно кино, което дотогава не познавах. И започнаха да ме търсят всички маргинални режисьори по света. Така през годините успях да изиграя ролите, които винаги съм искала.

Вие сте единствената от децата на Чаплин, която става актриса. Ето че сега и вашата дъщеря върви натам.

Учи актьорско майсторство в Лондон и е много добра. Дъщеря ми е истински тайфун. Голяма красавица, понякога имам съмнения аз ли съм я раждала, или София Лорен.

Пречи ли ви славата?

Никога не съм била звезда. Още с раждането си се превърнах в новина, така че от малка съм свикнала. Аз съм просто актриса, която си върши работата без много шум. А когато днес видя някой папарак, му позирам и му се усмихвам. Това е най-сигурното средство. За днешните медии няма нищо по-скучно и отегчително от това някоя звезда да се усмихва на снимката.