В Гана посрещат Мира като рок звезда
Мира Славова от близо година живее в Гана. Преди това е учила в Америка, после в бизнес училището на Кеймбридж, след завършването му е научен сътрудник в университета в Лийдс. Щатите, Кеймбридж, Лийдс, после... Гана. Защо е този завой?
Защото през 2007-а се случва нещо, което преобръща живота на Мира. В последния ден на последния месец от годината тя е в Мароко, следвайки своята страст - скалното катерене. И пада жестоко от скалите, 20 дни е в кома, преживява 4 операции. Обикновено след такъв инцидент, когато човек е между живота и смъртта, той преосмисля живота си.
И Мира сменя посоката. След възстановяването си участва в неправителствен проект за Либерия. После се прехвърля в проект в подкрепа на земеделието в Гана на Международния институт за изследване на политиката за прехраната. И ето я на квартира в предградие на ганайската столица Акра. Градът е по своему космополитен, с богаташки квартали, има дори мол. Белите хора в него, наричани на жаргон „обруни“, отстъпват по осанка и облекло на местния хайлайф, който се разхожда с неподражаема царственост, окичен със злато и облечен в суперелегантни дрехи, направени от умелите местни шивачи. Когато в Гана за някого се каже, че е красив, това означава „добре облечен“, обяснява Мира. По-бедните ходят с дрехи втора употреба. Вярват, че те са взети от умрели „обруни“. Защо умрели ли? Ами според местните тези дрехи са толкова хубави, че никой жив човек не би се разделил доброволно с тях. Погребенията в Гана са голям празник. „Тържествата“ траят по 3 дни, изчаква се да се съберат роднини от всички краища, хората са с новите си дрехи, има много музика, песни, танци. Та нали някой е започнал нов живот на по-хубаво място?
В страната има близо 60 племенни езика, официален е английският. По-голяма част от населението е християнско и силно религиозно, затова хората не се държат разюздано, каквито често са представите на външния свят за африканците. Съответно и броят на СПИН болните е по-малък в сравнение с други държави на континента. Изобщо Гана е от по-развитите африкански страни. Не е необичайна гледка насред провинциалните колиби да се види ретранслаторна кула на мобилен оператор. В Африка най-много хора обаче продължават да живеят в кръглите къщурки от кирпич със сламен покрив, казва Мира.
След получаването на независимост през 1957 г. Гана се развива със силен соцуклон. Много ганайци идват да следват у нас. БГА „Балкан” лети до Акра и е основна връзка на страната с Европа. Когато кажа, че съм от България, все още има топло отношение, казва Мира. В Акра българите се броят на пръсти. Мира поддържа приятелски отношения с Иван Тодоров, продуцент в тамошния тв канал, собственост на MTG, който прави местния аналог на предаването „На кафе“. Ганайският еквивалент на Гала се казва Жоселин.
Как живее Мира? Пътува из страната да подпомага агрономите. Когато отиде в някое село, знае, че първо трябва да се представи на вожда. В знак на гостоприемство той й дава да изяде един особен плод – кола-нът. Вкусът му е неприятно горчив, но няма как – ядеш го.
В свободното си време тя практикува бодиборд в океана и кара колело. Когато е на колело, децата по пътищата я сочат и викат: Обруни! Обруни! Тогава се чувствам като рок звезда. И като не карам известно време, това започва да ми липсва, казва Мира по нейния сериозен и адски мил начин.
Мира Славова от близо година живее в Гана. Преди това е учила в Америка, после в бизнес училището на Кеймбридж, след завършването му е научен сътрудник в университета в Лийдс. Щатите, Кеймбридж, Лийдс, после... Гана. Защо е този завой?
Защото през 2007-а се случва нещо, което преобръща живота на Мира. В последния ден на последния месец от годината тя е в Мароко, следвайки своята страст - скалното катерене. И пада жестоко от скалите, 20 дни е в кома, преживява 4 операции. Обикновено след такъв инцидент, когато човек е между живота и смъртта, той преосмисля живота си.
И Мира сменя посоката. След възстановяването си участва в неправителствен проект за Либерия. После се прехвърля в проект в подкрепа на земеделието в Гана на Международния институт за изследване на политиката за прехраната. И ето я на квартира в предградие на ганайската столица Акра. Градът е по своему космополитен, с богаташки квартали, има дори мол. Белите хора в него, наричани на жаргон „обруни“, отстъпват по осанка и облекло на местния хайлайф, който се разхожда с неподражаема царственост, окичен със злато и облечен в суперелегантни дрехи, направени от умелите местни шивачи. Когато в Гана за някого се каже, че е красив, това означава „добре облечен“, обяснява Мира. По-бедните ходят с дрехи втора употреба. Вярват, че те са взети от умрели „обруни“. Защо умрели ли? Ами според местните тези дрехи са толкова хубави, че никой жив човек не би се разделил доброволно с тях. Погребенията в Гана са голям празник. „Тържествата“ траят по 3 дни, изчаква се да се съберат роднини от всички краища, хората са с новите си дрехи, има много музика, песни, танци. Та нали някой е започнал нов живот на по-хубаво място?
В страната има близо 60 племенни езика, официален е английският. По-голяма част от населението е християнско и силно религиозно, затова хората не се държат разюздано, каквито често са представите на външния свят за африканците. Съответно и броят на СПИН болните е по-малък в сравнение с други държави на континента. Изобщо Гана е от по-развитите африкански страни. Не е необичайна гледка насред провинциалните колиби да се види ретранслаторна кула на мобилен оператор. В Африка най-много хора обаче продължават да живеят в кръглите къщурки от кирпич със сламен покрив, казва Мира.
След получаването на независимост през 1957 г. Гана се развива със силен соцуклон. Много ганайци идват да следват у нас. БГА „Балкан” лети до Акра и е основна връзка на страната с Европа. Когато кажа, че съм от България, все още има топло отношение, казва Мира. В Акра българите се броят на пръсти. Мира поддържа приятелски отношения с Иван Тодоров, продуцент в тамошния тв канал, собственост на MTG, който прави местния аналог на предаването „На кафе“. Ганайският еквивалент на Гала се казва Жоселин.
Как живее Мира? Пътува из страната да подпомага агрономите. Когато отиде в някое село, знае, че първо трябва да се представи на вожда. В знак на гостоприемство той й дава да изяде един особен плод – кола-нът. Вкусът му е неприятно горчив, но няма как – ядеш го.
В свободното си време тя практикува бодиборд в океана и кара колело. Когато е на колело, децата по пътищата я сочат и викат: Обруни! Обруни! Тогава се чувствам като рок звезда. И като не карам известно време, това започва да ми липсва, казва Мира по нейния сериозен и адски мил начин.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
