В началото на януари, малко след Коледните и Новогодишните празници, Бургаският апелативен съд измени присъдата на Максим Стависки от 2 години и половина условна в ефективна и увеличи почти двойно размера на присъдените обезщетения за близките на пострадалите. Макар че адвокатите му обжалват, Максим и Албена са съсипани, защото таяха надежда, че той все пак няма да влезе в затвора. Доста хора и у нас, и в Русия очакваха след катастрофата звездната двойка да се разпадне. В Москва плъзнаха слухове, че Албена е отложила за неопределен период от време сватбата им и, чувствайки се свободен, Максим е започнал нова връзка. Но фактите сочат друго.

 

Както на леда, така и на всички дела в съда двамата са един до друг и заедно понасят срама и вината от това, което се случи през лятото на 2007 г. Година и половина след трагедията, която преобърна съдбата на нашите двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне, погреба кариерата им и разби душите им, Албена реши да наруши мълчанието и да разкаже защо избра да остане до Максим, да търпи с него всички негативи от постъпката му и да се учи да живее отново.

 

Как си, Албена. Как се чувстваш година и половина след инцидента и след решението на бургаския съд Максим да влезе в затвора?

 

Недобре. Искам всичко вече да приключи, независимо как. Страшно е трудно да си в непрекъснато очакване толкова дълго време... От друга страна, това е лична драма, която изживяваме аз и Максим, нашите семейства, семействата на пострадалите. Но вместо да се развива в личните ни животи, тя се оказа с голям обществен отзвук. Никога не сме давали показ на личните си отношения. А и когато ти е тежко - поне ние сме така, не искаш да ангажираш останалите. Искам да си изживея проблема сама, да се справя или да не се справя с него и това да остане вътре в моето семейство и в моя кръг от близки приятели. Не искам да се говори публично за него и да се пише ежедневно. Това не ми помага.

 

Промени ли се Максим след инцидента?

 

Промени се. Помъдря, направи си доста равносметки... Този въпрос обаче е по-скоро към него. Защото дори аз не знам какво му е точно.

 

А ти промени ли се?

 

Промених се и аз. Промени се погледът ми към всичко. И моето семейство се промени... Всичко се променя в такава ситуация. Аз съм потърпевша еднакво с Максим, въпреки че нищо не съм извършила. Не чувствам вина, но чувствам срам, неудобство, безпомощност. Много неща чувствам. Чувствала съм и гняв.

 

Към него ли?

 

Може би моментно в началото, но като цяло приех случилото се и трябваше да мислим оттук нататък какво да правим, как да помогнем, а после да се опитаме да се върнем към живота и ние по някакъв начин.

 

Нямаше ли поне миг, в който да помислиш да се разделиш с Маским?

 

Такива мисли изобщо не са ми минавали. Не знам какво ще ми бъде в главата и на сърцето, когато всичко приключи, но към днешна дата никога не съм го виняла за това, че след толкова години труд и лишение, когато вече можехме да докоснем успеха, той се изплъзна между пръстите ни.

 

Това прощава ли се?

 

Не съм сърдита на Максим, за да му прощавам. Колкото и да е банално, това, което стана, може да се случи на всекиго. Затова сме двамата. Максим е бил до мен, когато съм била причина нещо да не се случи в кариерата или в живота ни. Аз съм до него, когато той допусна грешка. Не съм с илюзията, че има безгрешни хора, нито че аз съм такава.

 

Примири ли се с варианта той да влезе в затвора?

 

Този вариант е доста актуален в момента, за съжаление. И да мисля, и да не мисля за него, нещата не зависят от мен, а от съда и законите. Достатъчно ми е болезнена темата, за да разигравам сюжети. Днес ако мине, ако може да работя повече, за да мисля по-малко, добре. Не можем да върнем времето обратно, нито да променим това, което се случи. Единственото е да мисля с какво мога да помогна на Максим в тази тежка ситуация.

 

Парите за обезщетението се вдигнаха почти двойно от 260 000 на 390 000 лв. По силите ли ви е да се справите с такава сума? Хората смятат, че като сте световни шампиони, имате много пари.

 

Сумата е огромна. В България от фигурно пързаляне не можеш да забогатееш независимо дали си световен шампион, или не. Приходите ни са относителни. Сега имаме работа в Москва за определен период от време в телевизионното предаване "Ледников период", Максим работи допълнително и като треньор. Нямаме никакъв бизнес или странични доходи. Зад всичко, което имаме или бихме спечелили, стои здравето ни. Вярвам, че трябва да направим, каквото можем, в дадената ситуация.

 

Максим наистина ли има връзка с актрисата, с която си партнира в шоуто?

 

На много от фигуристите понякога не им достига търпение в работата с партньорите им звезди, които са аматьори в нашия спорт. Това, че Максим е по-любезен и учтив с неговата партньорка, означава само, че умее да подходи с малко повече търпение. Напълно сме наясно, че като участваме в проект, който се дава всяка седмица по телевизията и има висок рейтинг, е естествено да има всякакъв вид реклама, включително и с по-жълти клюки, защото на хората им е интересно, без да се замислят дали е вярно. Беше ми обаче доста неприятно, че в България така охотно преписаха от жълт сайт. Много пъти съм се бунтувала вътре в себе си срещу това как медиите спекулират с някои факти около нас. Да ходя да обяснявам примерно дали е гадже с някого, това са глупости, не виждам смисъл. Но когато го прочетеш, е естествено да имаш някакъв бунт.

 

Въпросът у нас по-скоро беше, че са видели Максим да кара кола.

 

Колата я карам аз. Предоставена ни е от Ауди за целите на шоуто. Максим се е качвал веднъж или два пъти, за да се придвижи в рамките на комплекса. Снимките бяха за въпросното жълто издание с цел създаване на интрига.

 

В началото на декември беше у нас, защото получи травма на крака. Какво точно се случи?

 

С партньора ми от „Ледников период" излязохме неудачно от една поддръжка и скъсах менискус. Трябваше един месец да стоя вкъщи, за да се възстановявам.

 

Кажи малко повече за твоя партньор от телевизионния проект.

 

Той е актьор, който участва в комично предаване. Пее добре и има желание да прави и музикална кариера. На мен ми се падат симпатични, лъчезарни и винаги усмихнати партньори. Приятно е, защото обстановката по време на репетиции не е тягостна - така или иначе е трудно да научиш човек, който не е стъпвал на кънки, да прави различни сложни елементи. Руските зрители много харесват двойката на Максим. Избраха го за Крал на ледената епоха. Нас също ни харесваха, но за съжаление се наложи да приключим преждевременно участието си заради моя скъсан менискус. Така се случва при спортистите. Една грешка те изкарва от играта. Както стана с мен и Максим на олимпиадата в Торино. Допуснахме малка грешка, зачетоха ни я като падане на двама партньори и не можахме да вземем медал. Мислехме да опитаме пак на олимпиадата във Ванкувър, но ето че съдбата реши за нас друго. Така че е по-добре да живееш в настоящия момент.

 

Но ти си млад човек и трябва да живееш с планове.

 

А, не! Спортът те учи да нямаш дългосрочни планове и да работиш много днес и сега. Но най-вече ситуацията, в която изпаднахме, ме научи, че може да си правиш всякакви планове, обаче Господ решава какво да се случи. Чела съм книги, в който пише, че преди да дойдем на Земята, избираме трудностите, през които да минем, за да си научим уроците. На мен упора ми е Максим, моето семейство и близките ми приятели.

 

Не може да държиш до безкрай цялото това напрежение в себе си.

 

Не мисля, че е редно да го изкарвам пред някого, който изобщо не иска да се задълбочи и да разбере, а да направи сензация. Защото не може да съдиш за един човек по това, което виждаш. Ако не демонстрира, че страда и му е тежко, не значи, че не го чувства. Едни приемат драмите в живота си по-спокойно, други - по-тежко, трети показват чувствата си, четвърти ги таят в себе си. Аз се капсулирах.

 

Мислила ли си да отидеш при психоаналитик?

 

И това е вариант. Факт е, че след такъв стрес има последствия. Въпросът е да намеря нещо, за което да се хвана и да ме накара да продължа напред. В момента това е работата.

 

В Москва ли смяташ да живееш, след като всичко около катастрофата у нас приключи?

 

Никога не съм била целогодишно тук, защото професията ми е такава, че се налага да пътувам. Но винаги съм смятала България и София за свой дом. Не съм го променила и не мисля да го променям. Тук са семейството ми, приятелите, познатите. Ако имам някакъв ангажимент в Русия или на друго място, значи ще ходя да работя и после ще се връщам.

 

Мислите ли с Максим за брак?

 

Ние сме заедно от толкова време. Един подпис не би променил абсолютно нищо. От друга страна, както се досещаш, не ни е до празненства. Така че - не, не мислим за брак.

 

Промени ли се отношението на света към вас след инцидента?

 

В кръга от хора, с които общувам - от фигурното пързаляне, руснаци, наши спортни фенове от различни страни, не се е променило. Разбират, че може да се случи на всеки.

 

В смисъл като ангажименти.

 

Миналата година Максим отказа абсолютно всички участия. Не беше в състояние да работи. Тогава и аз не исках да участвам в същия тв проект, обаче той ме накара насила, за да не се побъркам вкъщи. След инцидента доста време не се показвахме дори на балкона. Тази година започнахме да работим, защото няма как.

 

Срещна ли у нас хора, които те гледат лошо?

 

Нито един. Повечето подхождат с разбиране, което е различно от съжалението, но... По принцип съм доверчива и приемам всичко за чиста монета. Понякога може би дори съм наивна. След цялата тази ситуация мислех, че малко от малко ще се отърва от този мой недостатък, обаче май пак съм толкова наивна и доверчива, колкото преди. Макар че сега общувам, но не допускам повече хора до сърцето си. Изградила съм пред себе си стена.

 

 

Приятели ли те разочароваха?

 

Не, не. Просто вече не давам на никого от новите си познати шанса да станем близки. Имам няколко приятели, на които мога да се доверя, пред които мога да съм и тъжна, и слаба, и всякаква. Не знам дали ще мога скоро да се отърся, за да започна да общувам нормално. Съдбата ми даде огромно изпитание. В доста моменти се питам защо, каква е причината... На никого не пожелавам да разбира какво е да си в такава ситуация.

 

Търсиш ли отговора?

 

Ако започна да цикля там, трябва да отида в психиатрична клиника. От спорта съм свикнала в тежките моменти да се стягам и да не се разкисвам. А и не мисля, че на този въпрос има отговор. Затова избягвам да си го задавам. Да, рухвам в много моменти. На следващия ден пак се събирам, ставам и продължавам напред. Не е въпрос на избор, а на трябва.

Имаше идея да правиш пързалка в София. Продължаваш ли да я имаш?

 

По този въпрос доста е дискутирано и с Весела Лечева, и с Бойко Борисов, дори с президента. Последната среща беше с кмета на София, той е отворен към инициативата. Надявам се в близко бъдеще желанието да се превърне в реалност.
Това твоя частна пързалка ли ще бъде?

 

Доста скъпо съоръжение е, за да мога да си позволя да го имам сама. За мен е важно да има пързалка. Чия ще е - няма значение. Да има база, където този спорт да се развива. Защото както е положението в момента, нещата не вървят на добре.

 

Всъщност при вас вървяха, защото влагахте и ваши пари.

 

Почти никой не знае какво сме преживели, за да станем двукратни световни шампиони. И не се интересува. Всеки гледа само лъскавата част. А не това, че ти се налага да ставаш в 4 часа, че нямаш личен живот, детство, нищо в продължение на 25 години, че си тръгнал да гониш цел, която не знаеш дали ще стигнеш, просто защото харесваш този спорт и имаш амбицията и желанието нещо да направиш. Лишенията са си за нас. Не съжалявам, защото надали щях да придобия на друго място качествата, които е изградил в мене спортът.

 

Помагат ли ти тези качества в ситуацията, в която си?

 

Много. Опитвам се, доколкото е възможно, да съхраня малкото достойнство, което ни е останало, за да минем през целия този кошмар.

 

Имаш усещането, че ви е останало малко достойнство?

 

Така мисля.

 

Защо? Не е тайна, че и на други популярни българи им се случи същият кошмар.

 

Може би при тях не е имало такъв широк обществен отзвук. Не знам... Аз наистина се опитвам да запазя и малкото достойнство, което ми е останало. Без да мрънкам, да хленча и да се оплаквам.

 

През декември, когато си дойде у нас със скъсан менискус, ти в качеството си на председател на Българската федерация по кънки започна да организираш Световно първенство по фигурно пързаляне за юноши, което ще се състои в края на февруари в Зимния дворец на спорта. Не бяхме ли миналата година домакини на това състезание? Не трябва ли то всяка година да се провежда в различни страни?

 

Да, при това домакинствата обикновено се определят 3-4 години преди състезанието. Но страната, която е била определена за домакин тази година, имала проблеми с организацията. Тъй като ние миналата зима се справихме много добре, а и благодарение на личните ми контакти Международната федерация отново ни гласува доверие, че ще успеем за такъв кратък срок да направим още едно световно първенство. Това е доста добра оценка за работата ни.

Как ще се справиш с организацията, след като стоиш малко в България?

 

През юни бях на конгреса на нашата международна федерация в Монако и бях силно впечатлена от организацията на работа. Огромната международна дейност със състезания по фигурно пързаляне (над 50), шортрек, спицкейтинг (бързо пързаляне) и престижен скейтинг се управлява само от 10 -12 човека, които живеят Чехия, Швейцария, Германия, Италия, Лозана. В съвременния свят отдавна се работи от разстояние. Случва ми се до 2-3 часа през нощта да съм на скайп, имейл и телефон.

 

Ще имаш ли сили след присъдата на бургаския съд да продължиш да се занимаваш с организацията на състезанието и да останеш на поста председател на българската федерация по кънки? Ти подаде оставката си през декември, но не я приеха.

 

Мобилизирала съм се, за да се справим успешно с организацията по Световното юношеско първенство. Винаги съм се опитвала да бъда максимално отговорна към нещата, с който се занимавам, и да отдавам необходимото време и внимание. Що се отнася до федерацията - да, подадох оставка в края на декември, бях уведомила управителния съвет още през септември за моите намерения. Причините ми са изцяло лични.