Джули Чаймс: Прошката е лекарството, което вземаш за себе си

Това твърди авторката на книгата „Странница в рая“, оцеляла след жесток опит за убийство и променила коренно живота си

Ивайло Харалампиев 03 април 2011

Това твърди авторката на книгата „Странница в рая“, оцеляла след жесток опит за убийство и променила коренно живота си

Англичанката Джули Чаймс има успешен бизнес, приятел, уреден живот. Обича високите скорости и понякога дори участва в ралита. Този живот изчезва за секунди в един ден през 1986 г., в който приятелят й - психиатър, я моли да посрещне негова пациентка в дома им, защото той ще закъснее. Пациентката се оказва параноидна шизофреничка, която не си е взела лекарствата. Изведнъж решава, че убивайки Джули, ще спаси света. Хваща огромен кухненски нож и започва да го забива в тялото й. Джули успява да изпълзи на улицата, където млад мъж обезоръжава нападателката. Границата между живота и смъртта се измерва в милиметрите разстояние между 18-те прободни рани и жизненоважните органи. Факта, че Джули оживява, дори лекарите обясняват като истинско чудо.
След възстановяването си от жестокия инцидент Джули оставя предишния си живот и си обещава да „опита” да изживее най-различни животи. Като производител на маслини, чистачка, градинарка, главен готвач, художник, декоратор, пазач на къщи и домашни любимци, лектор на семинари за прошка и медитация по света. През 1994 г. написва A Stranger in Paradise (в превод – „Странница в рая”, издадена от Bloomsbury и преведена на шест езика). В книгата разказва разтърсващата си история. Сега се занимава основно с писане на книги, на разкази за деца, на сценарий за тв сериал. Прекарва живота си най-вече в затънтени кътчета с прекрасна природа някъде в Южна Европа заедно със своя съпруг и издател Ричард.
Как се чувствате?
Фантастично. Физиката ми пострада много по време на инцидента и съм наясно, че тялото ми има слаби точки. Един от големите уроци беше да се науча да обичам тялото си и да се грижа за него. Като шофьор, който знае, че трябва да прави определени неща, за да върви колата. Тялото трябва да е здраво, силно, изчистено и във форма, за да функционира добре. И тогава се превръща в чаша, която съдържа божествената енергия. 
Срещнахте ли нападателката си след това?
Не съм я срещала, но си разменихме съобщения чрез сестра й. Тя ме помоли за прошка, аз бях в състояние да й я дам. Но за мен прошката не означава да омаловажиш или извиниш ужасяващо поведение. И все пак, когато разбереш, че един насилник като малък е бил насилван, идва съчувствието, което води до прошка, без това да означава извинение на поведението му или че трябва да седна да пия чай с жената, която ме нападна.
Имали ли сте някакви съмнения за вашия избор?
Когато бях на границата между тоя и оня свят, усетих толкова силна любов и толкова мащабно и логично наслагване на всички елементи в живота ми, че докато онази жена ми забиваше ножа отново и отново, от устата ми излязоха думите „Обичам те!“. Бяха като олио, което извираше от земята. Наистина го почувствах. Съзнанието ми се разшири до неподозирани граници. Видях всичко отстрани и сърцето ми се изпълни със съчувствие към нея. Осъзнах с благодарност, че съдбата ни е да се срещнем по този начин в този момент и че става въпрос за предварителна уговорка между нашите души. Не беше трансформация, а истинска експлозия. Сега вярвам, че всички имаме в живота си моменти, които ни карат да се събудим. За радост малко хора трябва да преминат по моята пътека, едва ли някой би я избрал доброволно.
Колко бързо се случи личната ви трансформация?
И аз преминах през яростта, отчаянието, фрустрацията и депресията. Изпитах ги и признавам, че в определени моменти отново ме връхлитат тези емоции. Но знам, че тази енергия само прави нещата по-лоши. Научих се да си задавам три въпроса, които ми помагат във всяка ситуация. Какво изгубих? Какво спечелих? Какво научих? В крайна сметка ядът, яростта, отчаянието вредят най-вече на хората, които ги изживяват.
Какво стана с бизнеса ви?
Трябваше ми около година да го подредя и затворя. След това си тръгнах и никога повече не се върнах към този свят. Прекарах двайсет години в търсене на себе си. Пътувах в Индия, срещах се със светци и шамани, учейки как да използвам енергията. През тези години не правих кариера, вече не я исках. Със съпруга ми винаги сме заети с нещо, което ни осигурява подслон и храна, без това да ни е приоритет. Живея истинско приключение, от което най-много ме радва усещането, че съм свободен дух.
Как се запознахте със съпруга си?
В годината, когато приключих със своя бизнес, прекратих и сантименталната си връзка с лекаря. Той и до днес е един от най-добрите ми приятели. Срещнах Ричард, сегашния ми съпруг, преди 23 години, когато започнах моето дълго пътуване. Той беше успешен финансист от лондонското Сити, но беше решил, че не желае повече да е част от корупцията, манипулацията и измамите. Когато един ден напуснал, всички близки и приятели директно го обявили за луд. В този момент се срещнахме. Заедно поехме на това пътуване. За него беше дори по-трудно. Аз вече бях преминала през моето „кръщение“, нямах никакви съмнения, но той таеше надеждата да открие нещо повече.
Работите ли като лечител?
Откакто разказах историята си, започнаха да ме канят да говоря пред повече хора за прошката и за смисъла на живота. Не съм дипломиран лечител, защото не искам да бъда ограничавана от конкретни школи или течения. Участвам, когато ме поканят. Не съм лайф коуч, това ми прилича на някакъв франчайз, отиваш на курс за уикенда и ставаш коуч. Хората се отпускат, когато си дадат сметка, че не се опитвам да им продам нищо, дори и книгата си.
Какво мислите за все повечето книги на духовни теми? Опаковането на древните истини в ню ейдж теории не ме привлича особено. Всички призиви „можеш да го имаш“, „можеш да го получиш“, бляскавите перфектни зъби, спортните коли, парите... Това са страхотни неща, с които всички обичаме да си поиграем понякога, но те няма да доведат душата до истината. Много хора се ентусиазират, ходят по курсове, четат книги, облепват си хладилника с позитивни мисли като „Аз ще бъда слаб“, „Ще стана богат“, „Всички ще ме обичат“, а когато това не се случи, губят вяра и се чувстват още по-нещастни отпреди. Познавам хора, които заминават за Южна Европа да започнат нов живот. Пренасят всичките си мебели, но не осъзнават, че неизбежно вземат със себе си и емоционален багаж. Книгите са често много повърхностни, но все пак учат хората за силата на съзнанието и затова са добра стартова позиция, от която да се разбере връзката съзнание-тяло-дух. Ако ги използваме добре, те могат да променят вибрациите ни. И в същото време да събудят у читателя любопитство към нещо по-дълбоко.
Как хората, които имат интерес, да подходят към тези теми? Има толкова теории, школи, книги и гурута.
Учителят винаги ще открие ученика. Това е божествено правило. Всички имаме уроци за научаване и учители, чрез които да го постигнем. Няма как да ги открием чрез разума или интелекта. Доверете се на сърцето си. Единствено то има способността да направи правилния избор. Ще отидете в книжарница и точната книга ще ви падне на главата. Правилният човек ще седне до вас в самолета. Казват, че истинският знак е това как се чувстваш в компанията на определен човек. Ако чуете някой да говори и усетите прилив на любов, доверете му се и останете близо до него. Ако не е така, тръгнете си и потърсете нещо различно.
Смятате ли, че сме отговорни за това, което ни се случва? Или има предначертана съдба?
Убедена съм, че дори да има неща, които не можем да контролираме, имаме пълен контрол над нашата реакция. Така че можем да изберем дали да бъдем жертва или герой. Има план, според който трябва да преминем през определени случки и преживявания, но във всеки момент ни се предоставят много възможности и пътеки и никоя от тях не е погрешна, просто някои отнемат повече време. В източната философия се смята, че това е нещо, вече вградено в програмата на живота ни. Да вземем моя случай – можех да се превърна в напълно съсипана жена, да загубя вярата си в хората, да стана параноичка, да избягам от света, никога повече да не се доверя на никого, да се депресирам от раните и белезите по тялото ми, да стана алкохоличка или наркоманка. Но аз избрах да превърна изживяването в най-добрия възможен урок. И така физическата и емоционалната болка си отидоха много бързо.
Повечето духовни теории твърдят, че човек трябва да прости първо на самия себе си.
Това е идеалният вариант, но обикновено се получава точно обратното. Познавам хора, които са се научили много лесно да прощават на другите, а не знаят как да простят на себе си. Причината е, че у всеки от нас нещо ни подсказва, че сме знаели, че не трябва да тръгнем по този път. И въпреки това сме го направили, а после сме били изправени пред трудни последствия. Истинската прошка е безусловна. Много хора казват „прощавам ти“, но искат нещо в замяна – извинение, компенсация, а прошката е лекарството, което вземаш за самия себе си.
Срещали ли сте хора с по-драматични житейски обрати от вашите?
Разбира се, винаги има някой, който е по-зле от теб. Запознах се с хора с наистина екстремна карма. Много от тях са с изключителен дух. Способни са да обърнат най-катастрофалните обстоятелства и да започнат не да вземат, а да дават на живота. Някои го постигат бързо, на други са им необходими години. Тези, които са преживели голяма травма и са осъзнали мъдростта и по-широко скроения план, винаги са хора, които започват да се раздават. Без изключение. Занимават се с благотворителност, създават фондации, пишат книги, говорят, обясняват наученото, превръщат света в едно по-хубаво място. Човешкото его е като малко дете, което не спира да повтаря „аз, аз, аз, повече, искам още“. А просветленото съзнание пита „какво мога да дам, как мога да помогна, какво имам да предложа“.
www.juliechimes.co.uk
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР